Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 11:29 - Какво трябва да знаем за цифровите снимки?
Автор: pitagorid Категория: Други   
Прочетен: 25037 Коментари: 20 Гласове:
18

Последна промяна: 08.11.2010 14:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво трябва да знаем за цифровите снимки?
Днес фотографията не е това, каквато беше преди 10-15 години. Да направиш добра снимка в онези времена си беше направо изкуство. Още повече, че фотографията тогава беше черно бяла.
След масовото навлизане на цифровата фотография в бита на хората, вече не е проблем да правиш хубави и красиви снимки и с най-обикновени цифрови фотоапарати и дори с камерата на GSM-а си.
Просто насочваш обектива към обекта и щракаш. Лесно и просто. Дори три четири годишно хлапе може да направи прекрасни снимки.
И може би защото всичко е така просто, много хора не знаят дори елементарни неща за този вид фотография и често се заблуждават по отношение на това, как най-правилно да използват своя цифров фотоапарат за да направят възможно най-добрите снимки.
Затова днес ще се опитам на най-разбираем език да обясня на своите почитатели, какво представляват цифровите снимки и ако има публичен интерес, в някой от следващите мои постинги ще споделя някои съвети, Как най-лесно и бързо да вмъкваме качествени снимки в пътеписи, публикувани в blog.bg.
И така какво представлява цифровата снимка?
Цифровата снимка е огромно множество от цветни точки, разположени върху правоъгълна матрица с предварително зададено съотношение на страните. От така направеното определение следва, че всяка една цифрова снимка се описва със следните три основни характеристики:
1. Резолюция на снимката или по-просто казано разделителна способност (детайлност). Описва общия брой цветни точки (пиксели) върху правоъгълната матрица, от които е изградена снимката. Тъй като това число е твърде голямо, се използва мерната единица МЕГА ПИКСЕЛИ (МР), т.е милиони пиксели. Това число варира от 1 МР и по-малко до 15 МР и дори повече. Колкото повече пиксели има снимката, толкова тя е с повече детайли. Някои хора дълбоко се заблуждават, че това е признак за качеството на снимката и се стараят да правят снимки с възможно най-високата резолюция, която позволява техния фотоапарат. По-нататък ще обясня защо това е голямо заблуждение, което масово се използва от производителите на цифрови фотоапарти.
2.Съотношението на страните на правоъгълната матрица, върху която се разполагат пикселите.
Най-разпространения формат на матрицата е 4:3. В този формат снимат почти всички съвременни цифрови фотоапарати. Някои от тях имат възможност да снимат и във формат 16:9 (широк формат), какъвто е форматът на съвременните телевизори. Трябва да отбележа, че широкоъгълните монитори на компютрите днес имат формат 16:10, затова ако ще разглеждате снимките си на компютърния монитор, най-доброто съотношение е 16:10 или 16:9.
В класическата фотография снимките са във формат 3:2, затова снимките направени във формат 4:3 при отпечатване върху фотографска хартия леко се подрязват по височина.
Разбира се снимката може да бъде с произволно потребителско съотношение на страните, но горните формати са утвърден световен стандарт. Не трябва да забравяме и още няколко утвърдени формата, които се употребяват по рядко. Квадратна снимка (съотношение 1:1). Форматът "А" при изготвянето на печатни документи със съотношение 14:10. Последния формат е известен най вече с така наречения машинописен лист А4 с размери 297х210. Съществуват и още една група, така наречените панорамни формати със съотношение повече от 3:1 достигащи дори до 10:1.
Горе изброените две характеристики могат да се обединят в една обобщаваща характеристика, наречена линейна резолюция. Тя се изразява с две числа, показващи броя на пикселите по дългата страна на правоъгълната матрица и съответно броя на пикселите по късата страна. Например снимка с линейна резолюция 3072х2304 означава снимка с резолюция 7МР и съотношение на страните 4:3. Ако трябва да бъдем точни, общия брой на пикселите е 7 077 888.
3. Броят на цветовете, които може да приеме един пиксел.
Всеки пиксел може да приеме различни цветове, като броят им зависи от това с колко бита информация се кодира при запис върху паметта на информационния носител. При първите цифрови снимки всеки пиксел се е кодирал с 8 бита. Това прави 2 на степен 8 = 256 цвята. Това се е оказало твърде малко за да бъде снимката качествена. Затова се преминало към 16 битово кодиране. Това вече прави 2 на степен 16 = 65 536 цвята. Толкова много цветове са вече предостатъчно да се предаде пълния колорит на една снимка, като се има предвид, че добре тренираното човешко око може реално до различи не повече от 10 000 нюанса в цветовете.
С напредването на технологиите при изработването на информационни носители на памет, се е преминало съм 24 битово кодиране на всеки пиксел. Това прави 2 на степен 24 = 16 777 216 цвята. Повече от 16 милиона цветови нюанса. На кого е нужно това?! Въпреки всичко, днес това кодиране се е утвърдило като стандарт и почти всички снимки се записват с него.
Малко уточнение. 1 бит информация може да приеме две състояния (+ или -, 0 или 1, бяло или черно, ляво или дясно и т.н каквото можете да си измислите.) В изчислителната техника се борави с цифрите 0 и 1. Затова се казва, че информацията е поредица от нули и единици. Осем бита информация се обединяват в една по-голяма единица, наречена Байт (В). Следователно 24 бита представляват 3В (три байта). От казаното до тук следва, че всеки пиксел от цифровата снимка се записва върху информационния носител с 3В. Ако снимката е направена с резолюция 10МР за нейното записване ще са необходими 30МВ (мегабайта памет). Това вече е прекалено много дори за най-големите информационни носители. Записът на такава снимка носи абсолютно пълната информация за нея и се нарича битмар. Ако видите файл с разширение *.bmp това е точно такава пълно информационна снимка.
Все пак е намерено компромисно решение. Съществува ефективен алгоритъм, който компресира цялата тази огромна информация повече от 10 пъти и превръща записът на снимката в един поносим файл от 2,5 до 3 МВ. Този формат на запис се нарича *.jpg. Има и други компресирани формати, но този е най-популярния и днес се използва почти във всички цифрови фотоапарати. Характерното е, че загубата на информация при него е най-малка.
И така виждаме, че с колкото по-голяма резолюция е направена снимката, толкова повече памет е необходима за нейното записване.
Необходимо ли е това и ако е необходимо - ЗАЩО?
Дотук разгледахме цифровата снимка в информационен аспект. Но всъщност основното предназначение на една снимка е да бъде ГЛЕДАНА. Това означава, тя да се визуализира по някакъв начин и да стане видима за нашите очи.
Съществуват няколко начина за визуализиране на цифровите снимки.
1. Да се отпечата на хартия (независимо как, с принтер или по класически фотографски способ)
2. Да се проектира върху екран с някакъв проектор.
3. За се изведе на електронно устройство за визуализация (телевизор, компютърен монитор, билборд, дигитална фото рамка, дисплей на GSM и т.н)
4. За се публикува в интернет пространството.
5. За се отпечата в печатно издание (вестник, списание или рекламна брошура)
6. Да се направи голям рекламен плакат.
В зависимост от целите които си поставяме, трябва да подходим към цифровата снимка по различен начин. Така ще сме наясно с каква резолюция трябва да правим нашите снимки, и ще тушираме някои заблуждения които са масово разпространени.
Ако нашата цел е да отпечатаме снимката върху хартия, за да си я съхраним във фото албум, трябва да снимаме с резолюция не повече от 3 МР. Защо?
Стандартната фото снимка има размери 13х9 или 15х10 см.
Цифрова снимка с резолюция 3 МР има линейна резолюция 2048х1536.
Ако разделим броя на пикселите от дългата страна 2048 на броя на милиметрите на реалната снимка 150, ще получим числото 13,6 пиксела на 1 мм. Понеже е прието броят на точките да се броят в един инч (25.4 мм), горното число ще стане 345 пиксела на инч. Най-зоркото човешко око може практически да различи не повече от 300 пиксела на инч. Следователно за една снимка отпечатана с тази резолюция е пределно достатъчно тя да бъде с перфектно качество.
Ако ще отпечатваме снимката на огромен плакат, едва тогава ще е необходима по-голяма резолюция, но практиката показва, че резолюция 7МР е напълно достатъчна и за най-качествените рекламни плакати.
Още по-различен е подходът, ако планираме снимките да ги разглеждаме на компютърния монитор.
Най-разпространените днес широкоформатни монитори имат линейна резолюция 1680х1050 пиксела, а техните събратя Full HD телевизорите са с резолюция 1920х1080 пиксела.
Ако искаме да видим пълния размер на една 3МР снимка с линейна резолюция 2048х1536 върху екрана на монитора виждаме, че тя изобщо не може да се побере там. Програмата която ще я визуализира, изкуствено ще намали нейните размери така, че тя да се побере на екрана. Тогава защо ни трябва такава снимка с толкова много пиксели, която така или иначе няма да можем да а видим цялата.
Затова когато ще гледате снимките на монитор, най-доброто решение е да ги снимате с резолюция 2МР, каквато имат вече и най обикновените GSM-и.
Още по зашеметяващо е положението, ако искате да публикувате снимката в интернет.
Да вземем за пример blog.bg. Максималния размер на една публикувана там снимка по широчина е 620 пиксела. Ако снимката е със съотношение 4:3, то височината й ще бъде 465 пиксела, при положение пейзаж. При това положение, снимката за публикация в постинга трябва да има максимална линейна резолюция 620х465 пиксела. Най близката стандартна линейна резолюция е 640х480 пиксела(0,3МР)
Това е!! Всичко друго е безсмислено.
Заключението е, че в web пространството е препоръчително снимките да се качват  с резолюция 640х480 пиксела(0,3МР) най-много с с резолюция 800х600.
Какво става на практика? Снимката с резолюция 3МР заема компресирана памет 1,1 МВ, а снимката с линейна резолюция 640х480 заема компресирана памет само 170 КВ.
Изводът е, че преди да качвате снимки в интернет, трябва първо да ги преформатирате с резолюция  640х480 (максимум до 800х600).
Как става това ще опиша в следващия постинг, ако се стигне до там разбира се!?
Защо тогава са всички тези надпревари за все повече и повече МР, които се опитват до ни натрапват производителите на фотоапарати.
Кога да правим снимки с резолюция по-висока от 3МР?
Има само няколко основателни причини да правим това, но те касаят предимно професионалните фотографи, и по-малко любителите, каквито сме повечето от нас.
За тях също ще се спра в следващия постинг, който имам намерение на публикувам и темата на който вече я споменах по-горе.

До нови срещи!



Гласувай:
18
0



1. neprosvet - Полезен постинг за начинаещи и л...
07.11.2010 12:19
Полезен постинг за начинаещи и любознателни!
Хубав ден! Поздрави!
цитирай
2. zlokuche - Добре обяснено, но:
07.11.2010 12:21
Не съм съгласен, че "най-разпространеното съотношение на страните" е 4:3. Все още е 3:2, а при повечето фотоапарати може да бъде и превключено. Пълноформатните сензори и кроп-сензорите на огледално-рефлексните фотоапарати все още са си с формат 3:2 (с изключение на FourThirds-фотоапаратите)

Може би е нужно и да се спомене влиянието на формата на сензора в комбинация с мегапикселите върху качеството. Не е само мое лично мнение, че за кроп-сензор са достатъчни и 6МП. И за разликата между мозайката на Байер и Фовеон-сензорите.

Колкото до компримирането и смаляването за публикация в мрежата, необходимо е повече знание за форматите. Не смятам, че 640х480 е достатъчно, а с подходяща компресия дори и по-големи снимки се "смаляват" до поносим размер на файла от 200-300к.

Пропуснато е конвертирането на цветовия модел при подготовката на снимки за печат.

Иначе - добре обяснено.
цитирай
3. pitagorid - Zlokuche
07.11.2010 12:48
Тази статия не е за професионалисти. Тя е за начинаещи и любознателни, толкова колкото да даде обща представа, какво представляват цифровите снимки. Сензорите изобщо никъде не съм ги споменавал, защото това е сложна материя.
Колкото да съотношението 3:2, аз не съм правил статистическо изследване, но поне това което виждам навсякъде, повечето "сапунерки" правят точно формат 4:3, а не 3:2.
Това донякъде създава и малък проблем когато снимките се дават за отпечатване на фото хартия във фото студио, където основния формат наистина е 3:2.
Но не намирам основа да спорим за това, защото не това е темата на този постинг. И защо трябва да споменавам темата за конвертирането на цветовия модел при отпечатване.
Някъде да съм споменавал изобщо за някакъв цветови модел?
Благодаря за коментара
цитирай
4. cindy - Много интересно :)
07.11.2010 15:14
Но предпочитам да си го разпчетам, сега ми блести слънцето в монитора и даже не мога да го прочета като хората.
цитирай
5. анонимен - Мегапискели
07.11.2010 16:50
Аз пък не съм съгласен, че от многото мегапиксели няма нужда, защото по тази логика и от оптичното приближение не би имало нужда. Много от GSM-мите нямат оптично приближение и обхванатите обекти в кадъза зависи само от това на какво разстояние сме от тях. И така ако един телефон прави снимки 2048х1536 (3МР), то вместо да променям размерите на снимката до 640х480 мога да изрежа точно определена зона 640х480 от нея (на която е желания обект) и на практика получавам 3х приближение без телефона да има такова. Така че не е все тая дали апарата има 1 или 15 МР.
цитирай
6. pitagorid - #5
07.11.2010 17:52
Това за което говорите имах намерение да го опиша в следващия постинг. Обърнете внимание на заключителните думи в настоящата статия. Там казвам, че има само няколко причини за правим снимки с голяма резолюция. Най-важната е именно тази - използване на снимката като цифров zoom.
цитирай
7. mamas - Благодаря!
07.11.2010 18:07
Отскоро се увлякох да снимам и публикувам в блога си и тази информация ми е много полезна. Ще се отбия отново.
цитирай
8. natali60 - И за мен
08.11.2010 02:52
информацията е ценна и полезна. Очаквам следващия постинг.
Поздрави! :)
цитирай
9. zlokuche - За заблудените, смятащи, че повече мегапиксели=по-добро изображение
08.11.2010 08:23
Повече по въпроса тук:
http://6mpixel.org/en/
цитирай
10. voinov50 - добра и полезна информация...
08.11.2010 09:11
Благодаря!
цитирай
11. ckarlet - И за мен беше много полезна инфор...
08.11.2010 09:27
И за мен беше много полезна информацията! Благодаря!
Хубав ден на всички!
цитирай
12. sofia2 - благодаря
08.11.2010 14:00
много благодаря за поста. полезно ми беше защото много обичам да правя фотографии но не винаги уцелвам :))))
цитирай
13. vmitkov - Томов,
08.11.2010 21:43
Ако наистина си лекар, най-добре е да не се обаждаш от коневръза когато става въпрос за техника.

Би ли ми обяснил какво искаш да кажеш с линка за мегапикселите, че не съм добре с английския език?

От този линк разбрах само, че колкото е по-голяма чувствителността, измервана с ISO, толкова повече шумове има и съответно толкова повече падат реалните пиксели, които се виждат без шумове, тоест без смущения. Но и при аналоговите фотоапарати има същата зависимост - с увеличаване на чувствителността на филма, се увеличава и зърността му, която намалява реалната разрешаваща способност на филма.
цитирай
14. vmitkov - За сведение на всички хора, които се ...
08.11.2010 21:48
За сведение на всички хора, които се интересуват от фотография, но знаят по-малко от мене, ще съобщя следното:

Най-важният възел от конструкцията на който и да е фотоапарат, е обективът. Ако нямате добър обектив, нищо друго не може да ви помогне. Имайте пред вид, че за някои фотоапарати обективът може да струва колкото останалата част на фотоапарата, че даже и повече.

Съвременните евтини цифрови фотоапарати са с обективи, чиито лещи са от пластмаса - само по този начин могат хем да са евтини, хем да са леки. Истинският обектив е със стъклени лещи и ако е варио, той има много на брой лещи - над 7. Такъв обектив е доста по-тежък от същия обектив, но с пластмасови лещи.

На второ място по важност, но само за аналоговите фотоапарати, е затворът.

За цифровите фотоапарати освен мегапикселите са важни още много други възли и детайли: типа на матрицата, размерът й, броят на пикселите й, процесорът и неговата производителност, софтуерът, който управлява целия фотоапарат и определя функциите на фотоапарата, които пък зависят още и от производителността на процесора.

За всички видове фотоапарати е важна и светкавицата - колко ще е мощна, тоест колко е водещото й число, какви допълнителни филтри и функции има. Така например, моята стара Exakta 3000 е с вградена светкавица, която променя ъгъла на излъчване на светлината заедно с промяната на фокусното разстояние на вариообектива - нещо, което сега се среща само в скъпите цифрови фотоапарати.

Но за всеки вид фотоапарат важи един и същи принцип: Колкото е по-скъп фотоапаратът, толкова е по-вероятно да е по-качествен и/или по-функционален.

И на края - най-важният възел (агрегат, част) на всеки автомобил, компютър, фотоапарат и т.н. е задкормилното устройство. Има хора, които правят чудесни снимки с прости и евтини фотоапарати, но има и хора, които със скъпи фотоапарати правят отвратителни снимки.
цитирай
15. zlokuche - @vmitkov:
08.11.2010 21:52
А може ли и отговор без простотии и лични обиди?

На сайта всичко е описано достатъчно добре. И не става въпрос само за шум, а за всички проблеми, които носят повече пиксели върху сензор с непроменен размер - по-високо ниво на шума, blooming, moire-ефекти, по-висока чувствителност на сензора към хроматична аберация, ограничаване на практически използваемата апертура поради несъразмерната чувствителност на сензора към дифракционното размиване.

За незнаещите езика има не само немска версия на сайта, а и примерни изображения. Така че оправданието ти, че не си бил добре с английския е шито с бели конци.
цитирай
16. vmitkov - Какво общо има хроматичната аберация
08.11.2010 22:13
с матрицата на цифровия фотоапарат и особено пък с разрешаващата й способност.

Хроматичната аберация се дължи на различния коефициент на пречупване на една леща за различните цветове. В резултат се получават различни фокусни разстояния на лещата за различните цветове. От тук следва, че хроматичната аберация е резултат/функция на обектива, а не на сензора, тоест хроматична аберация има във всеки фотоапарат - цифров или аналогов.

Явно е, че хроматичната аберация е нежелано явление за фотоапаратите и видеокамерите, както и за всяка друга оптика, ползваща обективи.
цитирай
17. zlokuche - Ако беше прочел линквания сайт,
08.11.2010 22:31
Нямаше да задаваш такива въпроси. Отговорът е елементарен - повече пиксели по-нагъсто на една и съща площ означава и по-висока чувствителност на сензора към хроматична аберация при същите оптични качества на обектива. С прекомерно увеличаване на броя пиксели на едно място - несъразмерно по-висока и по-трудна за коригиране при обработката чувствителност на сензора. На прост език - повече мегапиксели, повече главоболия.
цитирай
18. zlokuche - @vmitkov:
08.11.2010 23:14
Без думи, отговорът тук:
http://zlokuche.blog.bg/hobi/2010/11/08/duesseldorf-by-night-ili-ubii-prostaka-s-kartina.631790
цитирай
19. vmitkov - Че си зло куче
09.11.2010 23:00
вече ми стана ясно.

Дано сам разбираш каквото пишеш. Защото виждам, че не можеш да разбереш каквото аз съм написал.

За неразбралите пояснявам, че хроматичната аберация е ФИЗИЧНО свойство на ВСЯКА леща и САМО на оптичните лещи.

И това, че на някаква площ (например 0,1 квадратен милиметър) има някакъв нефокусиран цвят поради тази хроматична аберация, то няма никакво значение дали на тази площ са разположени 10 пиксела (при висока резолюция на сензора) или само един пиксел (при ниска резолюция на сензора)! Защо? Защото всичките 10 пиксела ще са точно толкова нефокусирани, колкото нефокусиран ще е и само единственият пиксел.

Друг е въпросът, че за да се намали (защото не може да се премахне напълно) хроматичната аберация, обективите на съвременните фотоапарати са с много лещи и тогава площта, на която някакъв цвят няма да е на фокус е толкова малка, че един пиксел от сензор с малка резолюция не би я забелязал, докато един пиксел от сензор с висока резолюция би забелязал този нефокусиран цвят.

Но пък в съвременната техника нещата така се развиват, че едно нещо ако започне да пречи, му се търси решение. Тъй че тези подробности са по-скоро теоретични.

На практика такива разлики могат да се хванат само ако се снима двумерна равнина, която е успоредна на равнината на сензора (като тестовия постер от линка http://6mpixel.org/en/). А както всички знаем огромното болшинство снимки са снимки на всякакви повърхности, тоест на фокус винаги е една много малка част от снимката - всичко друго е някъде около фокуса (нарича се "дълбочина на резкостта"). И тогава такива подробности като хроматичната аберация не могат да се забележат с невъоръжено око.
цитирай
20. christ - Интересно и полезно, но...
26.03.2016 23:44
... информацията може да се филтрира по степен на полезност. Спестявам си това и казвам следното. Смисълът на многото поиксели е в това, че може да се изрежат детайли от снимката и да се увеличат до нормална снимка и формат без загуба на качество. Единствено заради това използвам най-голямата резолюция. Никой не знае каква изненада може да открие във някоя от снимките си и най-добрият вариант е да изолира изненадата и да си я запази като отделна снимка. Май бях ясен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitagorid
Категория: Други
Прочетен: 2676548
Постинги: 158
Коментари: 1049
Гласове: 3812
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930