Когато правя разлика между състоянието на пасивност у дома и състоянието на еуфория сред природата, не е правилно да кажа, че в единия случай се чувствам зле, а в другия добре.

Днес прозрях, че между двете състояния има цяло измерение. Пояснявам: когато съм вкъщи и съм се скрил от комшиите, за да не ми се смеят, че примерно искам да отида до парка да тичам или пък да не се показвам, заради „прегрешението”, че не работя от една страна и от друга, да споделя другото съответно състояние - на просперитет, чувство на успех, и на удоволствие, когато съм сред природата. Че това са две различни измерения. Когато съм сред природата и особено, когато слизам надолу, но правя почивки през 20 минути, за по пет минути, тогава се чувствам много щастлив, но светогледа, усещането за време, за пространство, е съвсем различно от това, което се чувства, когато съм вкъщи. Именно затова казвам, че това са две различни измерения.