Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2011 20:55 - Какво трябва да знаем за календара? - Част 2
Автор: pitagorid Категория: История   
Прочетен: 6977 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 19.04.2013 17:25


Какво трябва да знаем за календара? - Част 2

Както вече споменах в предишния мой постинг, през 321 година в Християнската църква е въведен за ползване Юлианският календар с малки, но съществени изменения.
Въвежда се Седмоднева, а началото на Новата Година се премества на 1 Януари.
В онези времена, точността на Юлианският календар се е смятала за много голяма, което е станало причина той да стане "официален" календар на Християнството.
Юлианския календар обаче, колкото и точен да е бил, с течение на времето отново се е разминал с реалното астрономическо време. Това за пръв път го е забелязал папа Григорий XIII, който извършва нова календарна реформа, като прави успешен опит да повиши точността на Юлианския календар.
В какво се състои тази реформа вече описах веднъж в постинга "Как се изчислява датата, кога да се празнува Великден?"
Вижте тук
Но за пълнота ще опиша тази реформа отново.
Както вече казах, в Юлианския календар е прието средната продължителност на слънчевата година да продължава 365 денонощия и 6 часа. За четири години тези шест часа стават едно денонощие и през 4 години се вмъква един допълнителен ден наречен високосен.
По този начин Юлианския календар 
за времето си се е справял достатъчно добре с точността. НО…
Тъй като реалната астрономическа слънчева година продължава не 365 денонощия и 6 часа, а 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди, грешката от 11 минути и 14,5 секунди с годините се натрупва и след приблизително 128 години грешката става точно 1 денонощие.
Следователно за да бъде възстановена точността на календара, на всеки 128 години трябва да се премахва по един от високосните дни, включени в четиригодишния цикъл. По просто казано, всяка поредна 128-та година на календара не трябва да бъде високосна, а обикновена. Това обаче не е предвидено в Юлианския календар и той започнал да ИЗОСТАВА от реалното астрономическо време.
Още при приемането през 321 г. на Юлианския календар като официален църковен календар на Християнството, грешката на класическия Юлиански календар е била цели 3 денонощия. Това означава, че базовата точка за сверяване - Пролетното равноденствие се е преместила от 21 Март на 24 Март.
Това обаче не е отчетено на времето и грешката продължавала да се натрупва.
През 1582 година Папа Григорий XІІІ забелязал тази грешка, която през вековете е нараснала на цели 10 денонощия и решава да направи календарната реформа, като изхвърли неточния Юлиански календар и го замени с нов.

Първата задача на реформата е била да се въведе правило, което да компенсира натрупването на грешка през годините. Григорий XІІІ (по точно неговите астрономически съветници) обаче не приема това да става на всеки 128 години, а постъпва по практично.
На всеки период от 400 години да се премахват 3 високосни дни. Това се реализира сравнително просто. Според Юлианския календар всяка година, която се дели точно на 4, се приема да бъде високосна. Според Григорианския календар това правило се запазва с изключение на годините, които завършват на две нули. Тези години ще бъдат високосни само тогава, когато първите две цифри взети като число се делят точно на 4.
Например: Годините 1700, 1800 и 1900 няма да бъдат високосни, защото числата 17, 18 и 19 не се делят точно на 4. Но 2000 година ще е високосна (20 се дели точно на 4). Лесно и просто.
С това правилото за корекция на календара съществено се подобрява. (но въпреки това някаква грешка все пак остава некомпенсирана. )
Колко е тази грешка? Ще я намерим много лесно. За 400 години вместо 100 високосни дни ще има само 97. Средната продължителност на календарната година за този 400-тен годишен период тогава ще бъде не 365,25 денонощия, а 365,2425 денонощия. Слънчевата година пък е 365,2421933. Вижда се че календарната година е съвсем малко по-дълга. Натрупваната годишна грешка ще бъде само 0.0003067 денонощия. Следователно грешката ще стане видима чак след 3260 години, когато тя ще стане 1 денонощие и тогава ще трябва да се премахне един високосен ден. Такъв огромен период от време е необозрим за един човешки живот и на практика Григорианския календар е практически "вечен".
За тези които се интересуват.
Ако Григорий XIII беше приел да се премахва по един високосен ден на всеки период от 128 години, тогава точността на Григорианския календар щеше да бъде просто фантастична. Грешка от едно денонощие щеше да се натрупа за цели 172 414 години !!?? - Коментарът е излишен.
Все пак тук е мястото да кажа, че Българския цикличен календар, за който ще стане дума в следващата част на тази серия мои постинги, посветена на календарите е притежавал точно такава фантастична точност, което е уникално постижение за древните българи. Дори има сведения, че точността е още по-голяма, но за тези подробности в следващата част.
Дотук Григорий XIII се е справил блестящо с първата задача на реформата.

Втората задача обаче била много неприятна и спорна.
Трябвало все пак да се изправи натрупаната грешка от 10 денонощия в Юлианския календар. Със специална уния той постановява след 4 октомври 1582 година да се прескочат 10 дни и веднага да стане 15 октомври. Това смело и "безразсъдно" решение поставило в паника християнския свят. Православната църква категорично отхвърлила тази уния и посмъртно отказва да приеме Календарната реформа на Григорий XIII. С тази реформа на практика се погазват фундаменталните догми на Християнството, приети на Първия Никейски Църковен събор от 325 г.
Съпротивата на Православието продължава и до днес в Русия, Румъния, Сърбия и Армения, където Църквата продължава да се води по Юлианския календар, макар гражданския да е официално приет в цял свят.
Българската Православна църква през 1968 частично прие да се полза Григорианския календар при отбелязване на постоянните църковни празници, но категорично отказа да изчислява Датата на Възкресение Христово и свързаните с него подвижни празници според него.
Със съпротива или не с времето Григорианският календар се наложи в цял свят като официален световен календар.

Третата задача на Григорий XIII е била да коригира и правилата за изчисляване на Датата на Възкресение Христово. Тук няма да засягам този въпрос, защото вече съм изяснил в големи подробности тази тема тук.

С това нека да приключа с описанието на календарните системи и да мина към големия актуален 
въпрос за нашето време:
Приемане на нова календарна реформа в световен мащаб, която да отстрани недостатъците на действащия Григориански календар. За тези недостатъци споменах в първата част на тази тема.
За проблемите на тази реформа обаче ще си спра в следващата част на темата за календарите.

До нови срещи.
 



Гласувай:
4



1. balkan1 - За изчисленията
19.04.2013 16:11
Първо - ИЗОСТАВАНЕТО се получава в обратна посока - от 21-ви Март към по малко число - когато дийствително е било равноденствието при Юлианския е било 11-ти Март преди 1582.
Второ - ако е печатна грешка - поправи я - 1582-ра, а не 1592-ра.
Не е било възможно изпущането на високосен ден в период от 128-ем години, защото НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ СЕКУНДАРНИКЪТ - корекциите са правени според светилата и тяхната позиция в Еклиптиката.
Секундарникът е усъвършенстван през 1670 г., когато Уилям Климент добавя секундно махало към първоначалното махало на часовника на Кристиан Хюйгенс.
За корекциите на Грегорианския календар - на всяка стотна година не се дава ден.
От недаването също се натрупва разлика, която се коригира с даването на ден на всяка четирстотна година, когато всъщност има недостиг на три часа и този недостиг за 3 200-та години става точно 24-ри часа и тогава като се НЕ СЕ даде ден корекциите приключват и се започва отначало.
цитирай
2. pitagorid - Благодаря за забележките
19.04.2013 17:53
Там където споменавате наистина има техническа грешка и я коригирах. По-нататък отново се споменава тази година и там няма грешка.
Относно коментара за корекциите на ГрЕгорианския календар. Не виждам какво ново искате да кажете, след като в описанието е казано абсолютно същото, както го описвате и вие. например 1700 1800 1900 години не са високосни и не се добавя ден. Едва 400 години след 1600 година през 2000 година се добавя един високосен ден?!?!. Каква е разликата с вашето описание. На 3260 година се натрупва още един ден, който Григорианския календар не компенсира. Това си е системната грешка на този календар. Все пак Православната църква (Българската) се е "погрижила" за този недостатък и при въвеждането на "Григорианския календар у нас през 1968 г ТЯ всъщност казва, че не въвежда "Григорианския календар" а въвежда нов календар "Новоюлиански календар" който се различава от Григорианския по това, че вместо за 800 години да се вмъкват 2 високосни дни, това да става на 900 години, т.е годините които завършват на две нули са високосни тогава и само тогава, когато първите две цифри взети като число при деление на 9 дават остатък 2 или 6. Така точността на Новоюлианския календар значително надвишава точността на Григорианския. Но тази разлика ще се почувства чак през 2800 година (Ха-ха-ха!) Тъй че това е новото в календара който ползва днес Българската православна църква. За Великдена нещата обаче не са променени. Все още се смята че пролетното равноденствие настъпва на 4 април, а не на 22 март (Според Новоюлианския календар, респективно съвпадащия за днешно време Григориански). Впрочем първата ви забележка за изоставането зависи от гледната точка. Вие датирате по Юлианския стил, а моите обяснение са датирани спрямо Григорианския стил. Затова към днешна дата "изоставането" както вие казвате е вече станало 13 дена и пролетното равноденствие се е преместило от 22 март на 4 април!?!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitagorid
Категория: Други
Прочетен: 3332235
Постинги: 158
Коментари: 1059
Гласове: 3831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031