Батулия :: Батулия - малко история.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2012 23:45 - Батулия - малко история.

Автор: batulia Категория: История

Прочетен: 2810 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.02.2012 09:46

Батулия е селище с дълголетна история. Независимо от това, че до прокарването на пътя и построяването на ж.п. линията през Искърското дефиле достъпът в долината на р. Батулийска е бил изключително труден, в района от незапомнени времена са живели хора. И до днес стоят останките на укреплението на хълма над Батулийския манастир "Св.Никола". Махалата в непосредствена близост до него носи името "Градо", а в българската топонимия названия като "град", "градище" се дават на местности с дълголетни селищни традиции. Първите писмени сведения за Батулия се съдържат в турски данъчни регистри /т. нар. сиджили/ от 1453 г. Там е записано село Батулие, като тимар /феодално владение/ на Врадан с 23 фамилии и пет сироти, сиреч вдовици и 230 жители. Това обаче едва ли е началото на съществуването на селището. Според една легенда римляните, чиито пътища, свързващи София със Северна България, минавали по близките баири, го наричали"девственото цвете" поради недостъпността му. По време на преселението на прабългарите на юг от р. Дунав един техен предводител на име Батул спрял тук за почивка с хората си. Затворената котловина им харесала и те останали да живеят тук. След смъртта му нарекли селото в негова чест Батул. В действителност на езика на осетинците - народ в северен Кавказ, думата батыл означава скрит, закътан. Селото е споменато още един път в турски данъчен регистър от 1577 г. заедно с още две близки селища - Оградище и Буковиче (Буковец), като част от нахията Бююкяйла на каазата София. От времето на Османското робство сведенията са изключително оскъдни, като народните предания са запазили спомена за няколко хайдушки войводи - Батул войвода, Илия юнак, Вълчан войвода, както и Сирма войвода, чието име носи една от махалите на Батулия - Сирман. Именно в махала Сирман през 1870 г. Васил Левски създава таен революционен комитет. Батулия е освободена от омразните поробители в началото на 1878 г., когато войските на генерал Гурко прекосяват Стара планина на път към София. След Освобождението населението на Батулия бързо се увеличава. Много семейства имат десетина и повече деца. Това естествено води до откриването на първото училище през 1884 г. То е основно, но самото му появяване е първият признак за скъсване с мрачното средновековно минало на местните хора. Друг основен фактор за отварянето на Батулия към света е построяването на железопътната линия по Искърското дефиле през 1897 г. В същата година в Батулия идва за втори път и окончателно се установява тук свещеник Емануил Златков, с когото са свързани много от най-важните за селото събития през следващите няколко десетилетия. Под неговото вещо ръководство (той е бивш строител от Трънския край) през 1911 г. е построена и осветена черквата "Св. Никола" на мястото на неизвестно кога разрушения средновековен манастир на хълма над селото, а през 1913 г. е осветена и новопостроената жилищна сграда на Батулийския манастир. Някъде по същото време поп Емануил , посредством сина си Пейчо, се запознава със Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Цанко Бакалов и други видни функционери на БЗНС. В края на 1918г., след Войнишкото въстание, Стамболийски и Райко Даскалов за кратко се укриват в дома на Пейчо в София, а по-късно, преоблечен като калугер, Стамболийски е преведен от поп Емануил през Орландовци, Подгумер и връх Гола глава до Батулия, където се укрива до амнистията от 31 декември 1918 г. за участниците в "Радомирските събития". Така се затвърждава приятелството между двамата и през 1920 г., вече като министър председател, Стамболийски пристига в Батулия на гости на поп Емануил Златков. По време на това посещение местните първенци успяват да получат обещанието на Стамболийски за построяване на мост над р. Искър при гара Реброво. Такъв мост е жизнено необходим за местните жители , защото до тогава връзката с железопътната лининия се осъществявала с пешеходен въжен мост, отнесен от Искъра през 1918 г. , а след това с малка дървена лодка. Пак тогава Стамболийски преспива в Батулийския манастир и в негова чест дядо поп нарича двете големи стаи на манастира "стаите на Стамболийски". На следващата година във връзка със строежа на моста Батулия е посетена от министъра на благоустройството Цанко Бакалов, а на гара Реброво е стоварена стоманената конструкция на моста - трофей от Балканските войни. На 11 юни 1922 г. в присъствието на Ал. Стамболийски, Цанко Бакалов, софийския митрополит Стефан, много висши офицери, както и цялото население на Батулия , тържествено е положен основният камък на новия /Пенкин/ мост. Събитията около деветоюнския преврат 1923 г. забавят строежа и мостът е завършен през 1925 г. През 1928/29 г. Батулия се сдобива с читалище, възстановена е прогимназията, закрита през есента на 1923 г., а на на 9 март 1930г е създадена кооперация "Самопомощ". Независимо от стопанското оживление населението в района продължава да тъне в бедност и мизерия. Така се създава благоприятна среда за проникване на социалистическите идеи, проповядвани от дейците на местната организация на БКП, създадена през 1919 г. , още повече, че активни фигури и в читалището ,и в училището, и в кооперацията са местни комунистически дейци. Това са някои от причините в края на 1943 г. и през пролетта на 1944 г. от Батулия да излязат 15 партизани. Те са подкрепени от множество ятаци. В последствие къщите на някои от тях са опожарени от полицията и жандармерията.На 23 май 1944 г. в т. нар. Батулийска битка в местността Марина мъртвина е разбит Войнишкият партизански батальон Христо Ботев, воден от Дичо Петров. Самият той е убит, а представителят на Британската военна мисия в България - майор Уилям Франк Томпсън - заловен. Заловените на другия ден трима партизани са обезглавени и главите им, набучени на колове, са изложени за назидание на гара Реброво. Тези събития слагат дълбок отпечатък върху последвалото "социалистическо бъдеще" на Батулия. След 9 септември са построени паметници на Дичо Петров, Майор Томпсън, монумент в памет на Батулийската битка и последно през 1989 г. мемориална чешма в чест на 70-годишнината на партийната организация на БКП. Кошарите и къщите на ятаците по околните баири са окичени с паметни плочи. Мемориалът на Батулийската битка, открит през 1973 г., става център на помпозни чествания. И на фона на огромния бюджет за паметници Батулия, станала известна като "партизанското село", и днес има само една асфалтирана улица.
Въпреки това селото привлича много туристи. През 70-те и 80-те години на 20 век Батулия се превръща в огромна вилна зона. И независимо от обезлюдяването през последните години, спряната автобусна линия до София и разбитите вили по времето на "демокрацията, прекрасната природа, бистрата Батулийска река и чистият въздух на Батулия продължават да привличат много хора.

Нагоре