Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 22:46 - "Спомени от моя живот" - автентичен разказ от Биньо Минчев Петков
Автор: pitagorid Категория: История   
Прочетен: 5749 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 31.10.2012 08:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Спомени от моя живот" - автор Биньо Минчев Петков - Пряк участник в Първата световна война

Преди няколко дни когато публикувах "Историята на село Змейово"- Старозагорско, се сетих за една друга книга - "Спомени от моя живот" с автор Биньо Минчев Петков. Тази книга е уникална, защото е отпечатана само в четири екземпляра, от които единия е с твърда подвързия.
Ще попитате: "Че с какво е интересна тази книга?"
Наистина, книгата не е нещо кой знае какво, но уникалното в нея е това че е написана собственоръчно от пряк участник в Първата световна война. При това от човек, който е на 85 години. Един човек от народа, обикновен български войник, който е преживял всички несгоди на войната. Забележителното е в това, че този човек е завършил само четвърто отделение, а се е постарал да остави на бъдните поколения своите премеждия и разбирания за войната, не така както я знаем от историята.
За какво става дума можете да видите тук.
За тези които все пак искат да имат някаква бегла представа, преди да погледнат в посочения адрес, по-долу предлагам като увод бележките на редактора на уникалната книга, който всъщност съм аз.

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

За първи път се срещнах с дядо Биньо през 1969 г., когато се запознах с неговата внучка и моя бъдеща съпруга Динка, дъщеря на по-големия му син Стойко. По-късно, след като сключихме брак, срещите ми с него зачестиха и имах възможността да се запозная по-отблизо с него.
Дядо Биньо беше много жизнен, любознателен и духовит човек, нещо нехарактерно за неговата възраст. Беше пълен трезвеник. Обичаше да слуша радио, да чете вестници и всякакви други книги, които му попаднеха. Интересуваше се от политика и разни други неща, но най-много обичаше да разказва. Когато се събирахме около него, той винаги намираше повод да ни разкаже нещо от неговия живот. Най-любимата му тема, обаче беше тази за премеждията му през Първата световна война, в която е бил пряк участник. С часове ни е разказвал и тъжни и смешни истории с най-големи подробности, като че ли това се беше случило само преди няколко месеца, а не преди повече от 60 години. Човек би помислил, че тези историйки си ги съчиняваше в момента, но не беше така. Случвало се е някоя случка да я разказва по няколко пъти в различно време, и винаги я разказваше с едни и същи подробности, като че ли я четеше от книга. Поразяваше ме със своята бистра и свежа памет.
През 1976 година почина съпругата му, баба Иванка и дядо Биньо остана сам. Той трудно понесе нейната загуба. Особено много му тежеше самотата, в която изпадна. Един ден той, като че ли ей тъй между другото ми каза, че иска да напише всичките си неволи преди и по време на войната на книга, та когато се загуби, внуци и правнуци да си спомнят за него. Тогава не обърнах особено внимание на думите му, но след известно време той ме повика и ми показа една голяма черна тетрадка. Подаде ми я с думите:
- Иванчо, виж какво съм написал тука. Ако някой може да я напише на пишуща машина, нека да я напише, защото скоро ще умра и няма кой да ви разказва, ще ме забравите и никой няма да си спомня за мене.
Разгърнах тетрадката и останах крайно изненадан. В нея дядо Биньо действително беше описал не само всичко онова, което ни е разказвал не един път, но и много други неща. Учудих се на търпението и волята на този възрастен, почти 85 годишен човек, и най-вече на труда, който бе положил, за да напише всичко това. И то заради идеята да не бъде забравен. Той толкова много ни обичаше.
Това беше някъде около 1978-79 година. Точно тогава го сполетя друга беда. Дядо Биньо получи двойна катаракта на очите и само за няколко месеца той напълно ослепя. Близо три години той не можеше да вижда въобще. Водиха го на лекари в Нова Загора и Сливен, но те не се наемаха да го оперират заради напредналата възраст и кръвното налягане, което той вдигаше от притеснение. Един ден, ние внуците му, решихме да го доведем в Стара Загора при д-р Димова, която се славеше като добър специалист по очни болести. Когато го видя, тя доста ни се скара, защо сме държали този човек толкова време в това състояние. Оперираха го и дядо Биньо отново прогледна. Как се радваше като малко дете, когато отново видя белия свят. Възроди се неговото желание за живот. Пак започна да ни разказва своите истории и да ни благославя, защото ние бяхме главните „виновници" отново да започне да вижда.
Дядо Биньо почина на 8 април 1990 година на 95 годишна възраст. Много искаше да доживее до 100 години, но не успя. И все пак малко са хората като него, които след толкова премеждия и несгоди са успели да доживеят до такава възраст.
Бях забравил за черната тетрадка, но преди известно време се сетих за нея и реших да я издиря и да разбера каква е нейната съдба. Открих я у неговата внучка Хубка, дъщеря на другия му син Маньо, която любезно ми я предостави. Пред очите ми изплува момента, когато за първи път видях тази тетрадка и желанието на дядо Биньо, някой да я напечати на книга за спомен на бъдните поколения. Веднага реших да се заема с тази работа и ето, че тази книга е вече факт.
Дълго мислех, как да постъпя с ръкописа. Опитах се да направя литературна обработка на негова база, но веднага разказите добиха друг, непознат вид и звучаха някак си изкуствено и чуждо. Гласът на дядо Биньо изчезваше.
Накрая реших. Разказът трябва да остане в автентичния си вид, без никаква промяна. Така за тези, които познаваха дядо Биньо, текстът сякаш говори с неговия глас. Нека тези, у които случайно попадне тази книжка, не се учудват на многобройните правописни и стилни грешки в нея. Това не са грешки. Това е гласът на Дядо Биньо.

Няколко думи за оригиналния ръкопис.

Разказът е написан на тетрадка от 70 листа голям формат с широки редове и черна найлонова обвивка на която пише „Записник". Заема 93 ръкописни страници. Целия текст е написан така да се каже „на един дъх" т.е. без да е разделен на отделни абзаци и никъде не е употребен нов ред.

image
Оригиналът на ръкописа
Буквите са средно едри, малко разкривени, но добре четливи, изписани със син химикал. Освен точки и тук там запетаи, други препинателни знаци с малки изключения не са употребени. Някои изречения започват с малка буква, а при други пък няма крайна точка. Там, където има пряка реч, същата не е маркирана с никакви препинателни знаци (две точки, тирета или кавички).


image Факсимиле от първата страница на ръкописа
Текстът, който следва по-нататък в тази книга, е точно копие на оригиналния ръкопис. Не са правени никакви граматически, синтактически, фонетически или правописни корекции.
Единствено само за подобряване на четливостта и външния вид на текста, същия е разделен на отделни смислови абзаци, които започват на нов ред.
Отделните случки се отделени една от друга с три звездички

***
Пряката реч също започва на нов ред с тире отпред и е отпечатана с почернен курсив. Там където е необходимо е отделена с две точки, а непряката реч е заградена в кавички.

image
Факсимиле от две вътрешни страници на ръкописа
Всички изречения започват с главна буква, а там, където е необходимо е поставена завършваща точка. Само в много редки случаи някои точки са заменени с въпросителен знак, там където се налага неговото използване. Единствените поправки на оригиналния текст са в добавянето на явно пропуснати или така наречените „изядени букви", които не са рядкост в оригинала

image
Факсимиле от последната страница на ръкописа
Друго нищо не е променено. Дори там, където грешката е „очивадна " като например изписването на „шт" вместо „щ", предлозите „съ" и „въ" вместо „с" и „в". Много често явление в оригинала е изписването на началото на някои думи с главна буква, например местоимението Аз. Интересното в случая е това, че същите думи някъде са изписани нормално с малка буква. Каква е причината не ми е известна, затова всички тези случаи са запазени в оригиналния си вид.

гр. Стара Загора -
10 февруари 1998 година
инж. Иван Димитров Иванов


Този ръкопис може да бъде интересен и за фолклористи и историци и етнографи, защото спомените са написани на местен диалект от сливенския край.
 
До нови срещи



Гласувай:
10
0



1. atil - Много впечатляващо е ! Освен родова ...
31.10.2012 21:23
Много впечатляващо е ! Освен родова памет има и стойност за краеведи и историци! С времето по-нататък още повече! Ако беше в друга страна сигурно щяха да ви предложат солидна сума за да го откупят. Дано тук някой му обърне внимаие. Ако ли не пазете си го. Може и да му дойде времето! Някой ден.
цитирай
2. анонимен - Много ме развълнува !
04.11.2012 09:31
Познавам такива хора, но за съжаление не всеки има волята а и дарбата да напишат спомените и преживяванията си и те изчезват с последните, които са ги "чували на живо" Моята баба имаше дарбата да разказва и обичаше да пише кратки писма. Безкрайно съжалявам, че не сме запазили нито едно и тайно се надявам да има поне едно забравено някъде по тавана. И тя пишеше така равно и красиво, въпреки, че се е учила сама да пише. Направила го е за да може да пише писма на брат си, дядо Тинко, който е бил пленник във Франция от Балканската война. Когато четяхме писмата и "чувамхе" гласа и, говора.... И тя като вашия дядо Биньо започваше с главна буква, изписваше четливо и грижливо цялата страница и ...неотменно завършваше с думите, които ние със сестра ми и до сега употребяваме с любов " С почит, ваша баба Стояна Петрова Вълчева" ...и тук идваше ред да се сложи точката.... И сега я чувам....но само аз.... Благодаря Ви, че сте довършили работата на дядо Биньо и споделяте неговия свят с нас !
цитирай
3. анонимен - Много ме развълнува! Познавам ...
04.11.2012 09:32
Много ме развълнува!
Познавам такива хора, но за съжаление не всеки има волята а и дарбата да напишат спомените и преживяванията си и те изчезват с последните, които са ги "чували на живо" Моята баба имаше дарбата да разказва и обичаше да пише кратки писма. Безкрайно съжалявам, че не сме запазили нито едно и тайно се надявам да има поне едно забравено някъде по тавана. И тя пишеше така равно и красиво, въпреки, че се е учила сама да пише. Направила го е за да може да пише писма на брат си, дядо Тинко, който е бил пленник във Франция от Балканската война. Когато четяхме писмата и "чувамхе" гласа и, говора.... И тя като вашия дядо Биньо започваше с главна буква, изписваше четливо и грижливо цялата страница и ...неотменно завършваше с думите, които ние със сестра ми и до сега употребяваме с любов " С почит, ваша баба Стояна Петрова Вълчева" ...и тук идваше ред да се сложи точката.... И сега я чувам....но само аз.... Благодаря Ви, че сте довършили работата на дядо Биньо и споделяте неговия свят с нас !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitagorid
Категория: Други
Прочетен: 2426111
Постинги: 158
Коментари: 1041
Гласове: 3799
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031