Селският теософ на България Елин Пелин, е по-известен като "лирикът на селото". В разказа му ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТИ ХРИСТОФОР изкривяване на легендата на песоглавеца и смесването с глупостите на толстоизма долових отвратителния смърдеж на теософия и ню — ейдж. Разказът е наивен начин да се натрапва авторитарно безбожие основано на отхвърляне идеята за добро и зло и пропагандирането им като едно цяло. В образи и герои на разказа умишлено се търси необразованата и слабо интелигентна аудитория или по-скоро електорат. Повечето хора възприемат свети Христофор богоносец, като образ на посветената на Христос личност, която проявява вяра по-силна от препятствията, както се е разбирала притчата в миналото, цитирана е била от самия Лутер. В "огледалото" на Пелинчо, явно връзка с огледалото от "Снежната кралица" на Андерсен, светецът е представен като малоумен и противен фанатик превърнал се буквално в звяр поради христовата си вяра. В последствие той придобива човешки образ едва когато се среща със самия дявол, който дявол е имал възможност да бъде унищожен, но това би било катастрофа за сатаниста, какъвто е автора и неговите господари помогнали му да направи кариера от бездарно плагиатстване и натрапване на сатанизъм и комунизъм. В неговия разказа пренасянето на детето христос е някакво минало забравено, но съвременниците трябва да понесат самия дявол, за да може той да създаде истинските пороци и злодейства, без които "човекът" не може. Полза от този разказ е, автора всъщност дава доста добра идентификация на собственото си творчество и пропаганда. Нечестивият Йоан 10, който идва да заколи, открадне и погуби, вече няма нужда да се крие и маскира, той идва с развято знаме. Днес дори и хора представящи се за вярващи не се смущават от директни ню-ейджърски.

На линка на руски са няколкото легенди, явно песо-главостта е вдъхновена от Голиат - филистимец, част от хананците, на когото му отрязват главата. Първо служил на царя, после на самозвания дявол и тогава достига до католическото поклонничество;

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%BE%D0%B9_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80

Линк за песогвството, на руски;

http://www.varvar.ru/arhiv/slovo/kinocefal.html

А реално ето каква е историята на свети Христофор, изкривявания е имало и в миналото. Първият образ на светия с кучешка глава представя притчата за кучетата, които ядат от хляба на децата в Евангелието от Лука. След тези образи идва вече легендата. Човешко тяло с глава на куче е образ на човек роден извън католицизма, некръстен като дете и възпитаван като вярващ. Без правилна грижа за децата те могат да имат човешки образ, но главата им е кучешка, както и мислите им, това се изобразява в образа на песоглавците, рисувани често в пътеписи на пътешественици и поклонници.

Когато се създава легендата тя всъщност представя кариерата на такъв човек, първоначално той отива да служи на царя, а в миналото това е бил императора на свещената римска империя. Царе на Франция и Англия се появяват по-късно. Кучешката му глава може да иска само да е слуга на някой велик човек, явна католическа подигравка с некръстените хора, ако човек не е кръстен според тяхната идеология той е куче. Песоглавецът, който е и анонимен, защото няма християнско име, забелязва, че императора се страхува от дявола и решава с кучешкия си манталитет да започне служение на дявола, пак католическа пропаганда от Италия срещу императорите, които са били германци. Императорът трябва да е подчинен на папата, иначе е слуга на дявола, това е внушението на тази част от притчата. Следва срещата с мародерите, чийто главатар се доказва дявола, за това императора се страхува от него. Мародерите са образ на армията от рицари, подчинени на императора те все пак са били доста голяма сила способна да го свали или принуди да изпълнява желанията ми. Така песоглавеца от слуга в двора става военен, тогава все пак забелязва, че дявола го е страх от кръста, за който той нищо не знае и тръгва да търси този кръст. Така среща някакъв поклонник и става монах като него служейки на кръста, като е поставен да пренася поклонници на някаква река, явно в Алпите, така че германците да пристигат безопасно до Рим, където да пълнят гушите на папата и кардиналите. Докато пренася поклонници той пренася и някакво дете, което се оказва самия Христос създателя на вселената. Този образ показва, че само католиците и монашеските ордени имат лиценза да "носят" не само Христос, но и дори целия създаден от него свят. За това си дело песоглавеца получава в реката кръщение от самия Христос, с името Христофор и дори човешка глава.

За мое съжаление тази притча се оказа не знание от истинската древност, от самата зора на историята, поне разбирам, че тъмнината няма да трае дълго, някои дори не знаят, че е тъмно.

 history,