в живота често се налага...
Всъщност е съвсем човешко
за всеки да допусне грешка...
да разбере, да се поправи,
дори да иска да забрави...
да изясни докрай нещата,
да не се сърди на съдбата...
без страх за прошка да помоли,
ако пък прав е... да се бори...



Неизяснените неща причина са за много грешки,
те носят повече вина дори от думите човешки...
Неизяснените неща се крият дълго във душата,
съмнения и самота са техни спътници в съдбата...
Неизяснените въпроси обърквания все създават,
недоразбрани истини в тях се трудно разпознават.
Неизяснените неща на любовта откриват рана,
оставят своята следа дълбоко и неоправдано…
Неизясненото боли…картини ревностни рисува,
несъществуващи беди в съзнанието съществуват…
Човек неволно боледува от неизяснените неща,
а просто е... да се общува и изяснява същността,
да се разкрива истината...без колебание, без страх,
да се греши, да се прощава - човешко е… и не е грях.

stela50


Художник Daniel Gerhartz

Да простя, за мен, винаги е било лесно, но трудното е да забравя.... Раните минават, но белезите остават......

Въпросът е прост... и сложен... Според мен този, който е замъглил нещата, е редно да ги изясни...

Чета, слушам музиката и ми се струва, че всеки звук се отронва като дума, като капка ... капка чиста вода; и съмненията, и самотата отмиват. И се чувстваш добре.
Поздравления, Таня!

Са проблем на възвишените личности. Добре е, че все още ги има...

да спират на моята страница, да четат, коментират...
да бъдат до мен...
Благодаря ви :
ivoki
mt46
megg
djani
За споделените мнения и добри думи...
Мег, мила... ти ме накара да се почувствам
не само добре, капката обич... толкова е важна !
Поздрав за всички, които през годините съм избрала
в "Любими" , с извинение, че напоследък не мога
да следя редовно публикациите им, но нито за миг
не съм ги забравила... Връщам се назад към първите
моменти в блога, чета коментарите, спомням си...
Това стихотворение, по-скоро размисли в рима
съм писала през 2010 г. Времето,свързано
изработването на Визитките на всички поети
в блога от Кушел, и за мое учудване
/никога не бях се включвала в тази група/
имах визитка с това мое писание, която много
си обичам и пазя за спомен...
Известно време ще отсъствам и може би няма
да мога да ви гостувам често, не ми се сърдете...
Имам подготвени постинги, които ще споделям,
когато е възможно, за да не ме забравите...
Желая ви хубави празници, много здраве и обич !

Да простиш включва и да забравиш

Да човешко е да нараняваш, но и да прощаваш. Когато нараниш любим човек , и да прощаваш болката остава.