Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2014 09:51 - ОСОБЕНОСТИ НА СОЦИАЛНИЯ НИ ПАРАЗИТИЗЪМ Част І
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 3277 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 20.02.2018 09:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ОСОБЕНОСТИ НА СОЦИАЛНИЯ НИ ПАРАЗИТИЗЪМ

Част І

  Дали ще паднем от смях, като във филмчето „Особености на руския риболов”? Съмнява ме. Но, преди изтъкването им,  да уточним някои понятия.  Класическото определение за паразитизма е, че е форма на симбиоза, при която единият от симбионтите живее за сметка на другия, като го използва като източник на храна и място за временно или постоянно пребиваване. Използващият се нарича паразит (от гр. para – около и sitas – храна), а използваният – гостоприемник. При паразитизма гостоприемника няма полза от съвместното съжителство, а изпитва вреда (заболяване). Паразитизмът се различава от хищничеството по това, че паразитът използва гостоприемникът си многократно. Системите хищник-жертва и паразит-гостоприемник постоянно еволюционират. На паразитите и хищниците не е изгодно напълно да унищожават приемниците и жертвите, и затова дългата съвместна еволюция е довела до по-умереното им взаимно влияние.

В междувидовата борба за съществуване взаимоотношенията от типа хищник-жертва, паразит-гостоприемник играят най-важната роля в живота на всеки организъм. Усъвършенстването на всеки вид в екосистемата води до влошаване на условията за другите видове. Хищникът винаги се изменя във вреда на жертвата, усъвършенствайки своите методите на лов. Жертвата се изменя във вреда на хищника, усъвършенствайки начините си за защита от него. Паразитът се изменя по такъв начин, че да използва максимум ресурсите, които може да черпи от организма на гостоприемника, а гостоприемникът усъвършенства все нови и нови средства за борба с паразита. Най-голяма вреда нанасят новите паразити и хищници. Парадоксалната особеност на междувидовата борба за съществуване се състои в това, че в нея има победени, но няма безусловни победители. Ако един вид-хищник изтреби вида-жертва, то той по този начин поставя под заплаха своето собствено съществуване. Ако жертвата успее да “победи” хищника, ставайки трудно достижима за него плячка, то това се оказва “пирова победа”. След нея следва увеличаване числеността на вида на “победителя”, бързо изтощение на необходимите му ресурси, рязко увеличаване числеността на паразитите и в резултат самият “победител” се оказва на границата на измиране.

Съществува комплексна биологична наука - паразитология, изучаваща явленията на паразитизма. Основната и цел е опазване здравето на човека, животните и защита на растенията. Според вида на гостоприемника, в паразитологията има следните големи клонове: медицинска, ветеринарна, агрономическа. Но, защо да няма и социална?

Излизайки от контекста на тясно научното, биологично и медицинско значение на паразитизма, знаем, че същия има широко поле на проявление и в обществения организъм. Формите на това проявление са почти идентични, като тези, описани от биологичната наука. Всеки средно интелигентен човек, четейки  гореизложеното, може почти автоматично да намери аналогията му в съвременното ни общество.

            В обществените нагласи има две непримирими становища по проблема. Естествено – от ляво и дясно. Но, учудващото е, че има почти пълен консенсус по отношение паразитизма  на един конкретен...етнос. Който според разпространеността си е космополитен, независимо от ареала му на обитаване.

Всъщност коренът на циганския паразитизъм се крие в циганската асоциалност, нежеланието на циганите „да се интегрират”, което разни доморасли антрополози разглеждат и утвърждават като „културна особеност”. Само че „култура” притежават общностите, докато при циганите наблюдаваме фамилии, формирани на принципа  на клановете. Това твърдение ще бъде обвинено в спекулации и расизъм от дежурните социални антрополози и защитниците на нормите на „свобода”, но нека кажем, че и антропологията като наука носи  родилните петна на расизма и колониализма. Въпросът е доколко спазвайки „принципите на човечността” сме склонни да си затваряме очите за очевидности и за хитруването на групи, приучили се да паразитизират върху базата на демократичните ценности, и в частност на „мултикултурализма”. Така „културното” различие става предпоставка за  изсмукване на ресурси поради това, че трябва да бъдем хуманни към социално слабите. 

И ето, културното различие изведнъж се превъплъщава в друг порядък - в социално оправдание. Защото винаги ще бъдем раздвоени между твърдението, че /теоретично/ имало някъде си и „честни роми”, които контрастират с тези конкретните, които са наоколо. Същите, които виждаме всеки ден по улиците, покрай храмове и болници, нагло да просят с пластмасови чашки, дегизирани с рани и дрипи, изложили на показ протези и криви ноги, или разнасящи упоени бебета. Същественото е обвито в мълчание. Битовата престъпност – убийства на старци, джебчийство, проститутуция и кражби на кабели и релси, прекупвачи на гласове са позиционирани в невидимия спектър. Също и захвърлената безотговорно за отглеждане популация на ромите по социални домове и интернати. Както и любимото ромско забавление – да се гавриш с по-образования, с работещия, със знаещия. Защото те са длъжни да издържат него, ромът - подаръка на вселената. Дължащи му компенсации само за това, че се  е пръкнал като петнадесети плод на нечие циганско съвокупление с малолетна, или непълнолетна. Колкото по-социално обременен е, толкова повече трябва да се репродуцира.

А държавата, към която нямат никакви ангажименти, плаща. Плаща навреме и веднага, без бюрократични спънки. Те са за другите, работещите роби, дето трябва да ги издържат, понеже били слаби, необразовани и нямащи достъп до образование. А „нямат”, защото учителите трябва да ги издриват по махалите, понеже са некъдърни да ги задържат в училището, където не е останало вече нищо за крадене. Понеже и в училище са ги научили, че са „специални” и им се полага безплатна закуска и топлина, безплатен ток и водоснабдяване.

„Културата е научване”, нали така? Е, ромството явно е култура. А и правата им не са за подценяване – за тях бди Страсбург и цяла кохорта наемни правозащитници и правозащитнички, организирани в многобройни НПО-та. „Различието” е новата догма и то трябва да се уважава. Така е. Особено след като българите, видите ли, са разработили една от друга по-перфидни технологии за изключването им, само и само да не допуснат „потиснатите” роми до властта и привилегиите. А и до работа, понеже те много искали да работят и да прилагат придобитите с труд компетентности. Да стават рано и да тръгнат с автобуса  или влака /с билетче/ за работа. Е,  като го видим това реално, ще кажем, че циганите не са паразитна прослойка. Днес виждаме друго, но разни медийни плужеци ни убеждават, че не виждаме това, което виждаме.

Циганският проблем, съставна част от демографския, си остава един от най-големите за България, ако не се плъзнем пак по удобния улей на теорията за „етническия мир”, покрай която се хранят и  циганските босове. Оказва се, че управлението не е само шоу и пиар, каквито наблюдаваме напоследък. Дали ще се „вземат мерки” зависи от много фактори, но неименуемо трябва да са спешни, понеже вече популистите надушиха стръвта в Катуница. Въпреки че са предизвестени от досегашното нехайство на политическата класа. Дали гражданското общество ще спечели от този конфликт – вероятно да, ако не тръгне по линия на лесните и стандартни решения, маскирани като хуманизъм и демократичност, а не твърдост и принципност.

А ето и десните виждания, според които едва ли не половината ни нация паразитира на гърба на честните и добри капиталисти, пардон работодатели. За тях те са хрантутниците на „социалния капитализъм“, опитващи се да защитят „правото“ си да паразитират, ала тая, разбира се, няма как да стане. Ако свършва нещо в съвременния свят, то това е точно този „социално-отговорен капитализъм“, който поражда толкова много паразити и такава любов към паразитирането у „широките народни маси“, че разбира се, нито една икономика, дори и американската, не може да им позволи да я смучат повече.

Примерът на съседна Гърция показва като в призма същината на ставащото. Гръцките леви калпазани протестират, защото ще им се налага да работят, за да запазят стандарта, който досега имаха в една паразитна система на държавния „социално-отговорен капитализъм“. Е, дойде момента, 20-тина години след рухването на комунизмо-социализма, да рухнат, по-скоро да се пръснат и раковите образования на „социалната паразитна държава“ в тялото, в организма на западните развити общества. Оказава се, че когато някой яде и пие, трябва да се научи сам да си плаща сметката, а не да му я плащат всички те, будалите. Иде краят на ерата, определяна от идеалите на държавно-организираното паразитиране по целия свят, ера, която започнала с разпространението на марксизмо-комунизма и ще завърши с очистването на всички тия западни общества от туморите и разсейките на социализма. И Германия, и Франция, и Англия, и Швеция, и Норвегия, дори и Америка, т.е. всички без изключение западни държави, трябва да се върнат при простите начала на капитализма, благодарение на които той успял да промени човешката цивилизация: труд, свобода и творчество на индивидите, предприемчивост, свободен пазар, минимум държава, всеобщ просперитет, никакво преразпределяне на благата, край на паразитирането и на просията.
      Обществото ще помага само на ония, които не могат да се справят сами (инвалидите), а всички социално-ориентирани леви калпазани ще имат избора, който и досега са имали, ала са предпочели да паразитират, да бъдат носени на гърба на общността. А той е - или да мрат от глад, или да запретват ръкави и да имат добрината да се трудят, ако искат да ядат и да живеят. Това е същината на промените, към които се движи съвременният свят. А тия, които си мислят, че иде нова епоха на социализъм и комунизъм и при това положение радостно приготвят вилиците и лъжиците за наближаващото голямо лапане, да укротят апетита си, като си посмучат собствените пръсти. Историята няма обичая да тръгва отново по отдавна извървени и не водещи доникъде пътища.

 

Така мислят те!

 

По материали от Интернет.

 

СЛЕДВА

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 





Гласувай:
7


Вълнообразно


1. coacoa11 - Паразитът си е паразит - няма да се ...
19.02.2014 13:45
Паразитът си е паразит - няма да се научи да работи. Но не е виновен този, който лапа баницата, а този, който му я дава. Държавата гълта кръв от нас под формата на какви ли не такси и данъци, но за съжаление средствата се разпределят между паразитите, а не между гостоприемниците. Гостоприемниците ги ловят за следващото кръводаряване, защото са ... хуманни. А ако умрат или вече нямат достатъчно кръв, паразитът просто емигрира в някоя по-богата държава.
Засягаш много болна тема. Паразитизмът толкова е навлязъл в живота ни, такива дълбоки корени е пуснал в нас, че вече го приемаме за нещо нормално. Пенсионната система легализира паразитизма - цял живот сме донори на средства, за да може малцина от нас да доживеят до пенсията - гавра.
Здравната система е форма на паразитизъм - плащаш здравни осигуровки, срещу които не получаваш абсолютно нищо. Няма дори безплатно погребение. Това е положението - в България сме.
цитирай
2. djani - Умно момиче си ти...
19.02.2014 14:29
coacoa11 написа:
Паразитът си е паразит - няма да се научи да работи. Но не е виновен този, който лапа баницата, а този, който му я дава. Държавата гълта кръв от нас под формата на какви ли не такси и данъци, но за съжаление средствата се разпределят между паразитите, а не между гостоприемниците. Гостоприемниците ги ловят за следващото кръводаряване, защото са ... хуманни. А ако умрат или вече нямат достатъчно кръв, паразитът просто емигрира в някоя по-богата държава.
Засягаш много болна тема. Паразитизмът толкова е навлязъл в живота ни, такива дълбоки корени е пуснал в нас, че вече го приемаме за нещо нормално. Пенсионната система легализира паразитизма - цял живот сме донори на средства, за да може малцина от нас да доживеят до пенсията - гавра.
Здравната система е форма на паразитизъм - плащаш здравни осигуровки, срещу които не получаваш абсолютно нищо. Няма дори безплатно погребение. Това е положението - в България сме.

Светкавично схващаш същността на проблема и това, че повечето граждани са от прецаканата страна. Проблема е всеобхватен и важи за всички общества. Но у нас нещата са на стадий да се умори приемникът от паразитите. Но, както казваш, ще емигрират и ще си намерят друг ...
цитирай
3. minevv - ne e
19.02.2014 15:27
не е толкова еднозначно това сравнение.
мъж - жена - си е паразитизъм
нои симбиозата е вид паразитизъм
в нас има толкова 'чужди организми', че не е ясно дали можем да сме 'чисти'
цитирай
4. djani - Замисляйки се, установяваме че...
19.02.2014 17:31
minevv написа:
не е толкова еднозначно това сравнение.
мъж - жена - си е паразитизъм
нои симбиозата е вид паразитизъм
в нас има толкова 'чужди организми', че не е ясно дали можем да сме 'чисти'


Цялото ни съществуване е симбиотично. Но, все пак паразитите вредят и трябва да се сведат в разумния минимум...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244554
Постинги: 925
Коментари: 3370
Гласове: 4678
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031