В предишната част ви разказах за първия ден от пътуването ми из Румъния. Сега ще продължа със следващата част 2.

Ден 2  

След обилната сутришна закуска на шведска маса в хотела (Пояна Брашов-Anahotels Sport) заминаваме за Брашов. Пътят се вие през иглолисни и широколисни гори и малко преди самия град се открива красива панорама. Спираме за кратка фотопауза и продължаваме. Времето е облачно, но много приятно. През нощта е валял дъжд и въздуха е прозрачен. 
        Днешната програма е доста натоварена. Тя включва три интересни обекта. Първият е Замъкът "Бран" - известен още с името "Замъкът на Дракула". Намира се в Задкарпатието на 35 км от Брашов по посока към Търговище (Румънското), древната столица на Влахия.
       Нека да направя малко отклонение, преди да тръгнем за Бран. Днешната Румъния се състои от три обособени географо-исторически области, Влахия, Молдова (както вече казах, не тази от бившия СССР, а "румънската" Молдова, макар, че етнически и двете са от един и същи произход) и Трансилвания. Влахия ни е що-годе добре позната и близка. Влахи има и в България. Това е крайдунавска Румъния. Молдова е в източна и югоизточна Румъния, по поречието на река Прут, където е и границата със страната Молдова. Молдованите са също познати на българите. Когато обаче стане въпрос за Трансилвания, нещата вече за коренно различни. Това е малко позната за нас румънска област. Впрочем думата Трансилвания означава "Зад планината" т.е Зад Карпатите. Тази област е присъединена към Румъния най-късно. Тук всичко е по-различно. Веднага си личи централно европейското влияние на Австрия и Унгария. Главния град на централна Трансилвания е Брашов, който е втория туристически обект за днес. За Западна Трансилвания (известна още като Банат) нямам впечатления, защото никога не съм бил там. Но ще кажа, че това е предимно унгаро говоряща етническа област, където живеят и доста българи известни като Банатски българи. Главни големи градове там са Тимишоара и Арад. Третия туристически обект за днес ще бъде вече споменатия по-горе Дворец "Пелеш".

И така първи обект. 

           Замъкът "Бран"

          Мнозина са чували за него. Познат повече като "Замъкът на Дракула"         Кой е Дракула? Какво знаем за него? Има много митове и легенди за Дракула. Действителността е доста по-различна. Дракула всъщност е Влад III (наричан и с прозвището Цепеш „набивача на кол“), владетел на Влашко  през годините 1448-1476.

В днешни дни, Влад Цепеш е известен като „вампир”, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма, с който бива обвързан Дракула, идват от романа на Брам Стокър - „Дракула“, събрал всичко, което е успял да намери за вампирите и зловещите кръвопийци от румънските истории. Влад III е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че баща му е бил член на Ордена на Дракона (на румънски — Dracul/Дракул, с значение Дявол).

Влад Дракула бил син на своето време и типичен тогавашен владетел, който като военен предводител се стараел да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но дори и за онези времена съвсем не са били обичайната практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните.

Множество градове, местности и др. са погрешно свързвани с името на Влад Цепеш - Дракула. Типичен пример за това е замъкът Бран  намиращ се близо до гр. Брашов   Няма нито един източник, който да сочи, че Дракула е роден там, че е живял там или, че е бил владетел на крепостта Бран. Само в един източник се споменава, че князът веднъж е пренощувал там.

Подминаваме Брашов и се отправяме на юг към градчето Бран, където на 60 метрова скала е разположен едноименния замък. Пристигаме в селището и веднага се потопяваме в един необикновин кичозен пазар. Какво ли няма тук. Всевъзможни „вампирски” атрибути: вампирски зъби, мечове, коси на смъртта, сувенири, свирки, кожени палта и шапки, традиционни местни млечни продукти, нещо като нашия кашкавал. Замъкът е над самия пазар и се изправя пред нас със своята величествиност. Входа за замъка е 12 леи.

Плащаме и влизаме по малко стръмна, но широка павирана алея. Самият замък е на 4 етажа с островърхи кули и вътрешен двор с кладенец. Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария . В подножието на скалата върху, които е изграден Бран има малък музеен комплекс с къщи, представящ традиционния трансилвански селски бит.

Първото писмено сведение за Бранския замък е от документ от 1377 година, чрез който унгарския крал Луис дава разрешение на саксонците от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък . Скоро около крепостта израства селището Бран.  

          За пръв път замъкът Бран е използван през 1378 г в защита срещу нападенията от османските турци, а по късно се превръща в граничен стожер между Влашко и Трансилвания.            От 1920 година Бран e една от резиденциите на румънския крал. Той става дом на кралица Мария и е украсен с артефакти главно от нейно време, включително с традиционни мебели и красиви гоблени, събирани лично от нея. Нейната дъщеря - принцеса Илеана го наследява, но комунистическия режим в Румъния го конфискува през 1948 година. Пищните гоблени и особено ценните изделия на изкуството обаче днес са изнесени от наследниците на принцеса Илеана и в замъка са запазени само масивните мебели. Въпреки това той е запазил своя средновековен чар и заслужава да се види. Годишно се посещава от над 400 000 туристи.

Вътрешния двор на Замъка "Бран"

          




           В двора на замъка има изграден етнографси музей на Трансилванското село, където може да се види традиционалния бит на трансилванците. Този музей е нещо като нашия Етър край Габрово и наистина трябва да се разгледа. Къщите са автентични, типични за този край, покрити с дървени плочки вместо керемиди или гразните ламаринени покриви които видяхме във Влашко.







           След разходката из замъка и етнографското селище имахме време да се влеем във врявата на пазара. Някои, които имаха кураж влязоха в „Къщата на духовете”, където можеш да се здрависаш със скелети или да полегнеш в ковчега на вампира. Стига да ви стиска.

Напускаме този вампирски пазар и отпрашваме към втория туристически обект – БРАШОВ

По пътя виждаме още един средновековен замък, разположен високо на хълма на град Рашнов.

Брашов е четвъртия по големина град в Румъния с население около 285 000 , като през 1992 година е достигал почти 355 000. Това е главния град на централна Трансилвания. Сгушен в северното подножие на Карпатите, той блести със своето европейско великолепие. Наричат го Румънския Залцбург, поради сходството с архитектерата на двата града. В миналото немците са го наричали Кронщат, а по времето на комунистическия режим от 1953 до 1960 година е носил името Сталин. Характерна емблема на града е надписа BRASOV на хълма Тъмпа, по подобие на извесния надпис над Холивуд.

Първото място от нашата програма в Брашов е църквата „Св.Николай”. Красива православна църква от край на 15 век. Построена е от камък. Първоначално е била в архитектурен стил готика, но по късно с редица трансформации е преобразувана в стил барок. И двата стила не са характерни за православието и през 18 век към цалквата са пристроени параклис и веранда. Камбанарията е отделно от църквата, което е характерно изобщо за всички църкви в Румъния.

                        

Искам да направя малко отклониние за да кажа моето впечатление за различията между българската православна църква и румънската. Понеже беше неделя видяхме и неделната литургия в този православен храм. Най-силно впечатление ми направи факта че църквата беше пълна до краен предел и забележете! Мъжете стояха в дясната страна от централната пътека, водеща към олтара, а жените стояха в ляво от пътеката. Самата сружба приличаше на нашата, но се водеше на румънски. Другата разлика беше тази, че вътре в църквата не се разрешава паленето на свещи. Свещите, които са изключително направени от пчелен восък се палят на специални места в двора на църквата. При това имаше две места определени съответно отделно за живите и отделно за мъртвите. Същото важи и за паленето на свещи в гробищата. На гроба не се пали свещ, а това става на точно определени места. Камбанарията на църквата е в отделна пристройка в двара. Прави впечатление, че самите гробища бяха вътре в рамките на самия град, като отделени гробищни квартали. Гробища има и в самия двор на църквата.

След Църквата Свети Николай, посетихме и още една прочута църква в Брашов, така наречената „Черна църква”. Тя е архитектурен паметник  с стил готика. Първоначално тя е била католическа църква, тъй каго тук има много католици, предимно унгарци. По-късно след голям пожар църквата е възстановена, но от пламъците и дима е „почерняла” и от там идва днешното и име „Черната църква”. Сега църквата е действаща и се ползва от евангелко-лютеранското християнство. Не можахме да я разгледаме отвътре, но тук се намирали най-голямата колекция от килими с които е заслана. Вътре има и два големи органа с 400 тръби.

     

След тази задължителна туристическа програма имахме възможността да разгледаме свободно града. Има много интересни сгради, които заслужава да се споменат. Това са: Централния площад, Градската префектура, Общината на Брашов, Пощата, Централния парк с Мемориала на загиналите по време на Коледната революция Декември 1989 г, когато бе свален комунистическия режим на Чаушеску. Тогава Бращов дава около 50 жертви. Паркът е наистина прекрасен с огромни цветни пространства от разноцветни лалета. Навсякъде беше безупречна честота. Мирише на люляк. До парка е Бялата църква, в типичев румънски православен стил. Тук никъде не видяхме висящи жици и кабели, каквито ни смаяха в Букурещ. Ето това беше различната и непознатата Румъния. Имахме чувството че бяхме в Австрия или Германия.

                           

С мъка напуснахме този град с пожеланието да се върнем отново. Горещо ви пожелавам да го посетите, ако все още не сте го направили.

Трябваше да заминем към третия туристически обект за днес, който щеше още повече да ни очарова. Това е Лятната кралска резиденция на румънските крале „Дворецът ПЕЛЕШ” в Синая.

За него обаче ще ви разкажа в следнащата част, посветена на непознатата Румъния.

Следва продължение. 

Аз също посетих Брашов наскоро. Много хубав град, приятна обстановка.Посетих по- горе описаните места и бих искала да отида пак. Струва си... С личен транспорт се пътува по -свободно, но всеки си избира сам...

По настояване на баща ми българин роден в Тулча. почти цялото семейство със сестра ми сина ми и майка - възрастни вече . но . обожават екскурзии поехме с комфортен за нашите представи автобус на тур.агенцията по тази дестинация. Родом съм тутраканка. но не съм посещавала Румъния. И всички представи за Румъния с едно обръщение . което употребяваме за северната ни съседка се сгромолясаха. Душата ми остана в Кронщат- Брашов. Чист. красив. прекрасна австроунгарска и немска архитектура. Благодаря на pitagorid. за точното историко-географско описание и за пеизажите разкрили се пред нас. За историята. се поучих от неговото описание. Не е пропуснал и битовизма. такъв какъвто го видяхме. Тази пролет моите родители бяха в Тулча и по делтата на Дунав. Ще изключа задоволството на татко. той с голяма доза сантимент разказва колко по- добре живеят румънските пенсионери от нашите. но и мои приятели посетили Делтата на Дунав екзалтирано разказват за красота. септември 2009 год.

Поредното увлекателно описание от Питагорид за Брашов! Ще взема да отида до Румъния , въпреки че мнението ми е като на повечето българи за" близката Румъния"