Продължение Част 4

След богатия на впечатления туристически ден, автобусът ни най-после спря на паркинга пред хотела в Пояна Брашов. Днес пристигнахме по-рано от вчера и това ни дава възможност да разгледаме курорта на светло и да добием по пълна представа за него. Набързо оставихме багажите и изхвръкнахме навън за да продължим с още няколко часа впечатленията от дългия ден.

Курортът е типично планински - зимен, но тъй като сезона вече беше приключил, сега е тихо и спокойно. Има два кабинкови лифта, които водят към върха на близката планина. Освен тях има и седалков лифт и множество ски влекове. Тук се предлага ски екипировка, сноубордове и други зимни аксесоари. Пред хотела има огромна поляна, сега изцяло покрита със зеленина. Насреща се виждат няколко по-големи хотела и пазара за сувенири, но основно тук хотелите са малки и спретнати. Липсва масово ново строителство.

В центъра на курорта има езеро, което през зимата замръзва и се използва като ледена пързалка.

Естествено не липсва и църква. В близост до голямата поляна е направена малка църка с много остра кула. Цялата е от дърво, а вътре с много икони и дърворезба. Стои малко грозно в своите тъмни цветове, но това да е кусура.

                                 

Интересното беше, че църквата през цялото денонощие е отворена и вътре можеш да влезеш, когато поискаш. На една маса има оставени множество църковни неща; свещи, библии, иконки, молитвеници и какво ли не още. Никой не ги продава. Но! Навсякъде е посочена цена и който желае, може да си "купи" нещо, като си пусне съответната сума в касичката. Останахме изумени. Това да е в Румъния!!! Ако е някъде другаде в Европа не бих се учудил, но тук! Сега изведнъж осъзнах, че ние българите сме проклет народ. Това в България просто е невъзможно да се случи. А ние си мислим, че в Румъния е пълно с цигани и крадци. Да, ама Не! Вярно може да има, но в онази близката Румъния, където живеят много лингури (така се наричат румънските цигани). Взехме си по една свещ, като културно си пуснахме монетите в касичката и отидохме отвън за да ги запалим на определените за това места. Вече писах, че вътре в църквите не се палят свещи.

Продължихме разходката по добре поддържаните алеи и разгледахме хотелите около тях.

Разбира се и тук има шарен пазар за всевъзможни сувенири, нещо подобно като в замъка Бран, но доста по "културен". В този район се пекат едни козуначени деликатеси, като кухи пресечени конуси, отвън облепени с разни подправки, сусам, кокос, пудра захар, натрошени ядки и др. подобни. Също като българския козунак, но оформен по този оригинален начин. В курорта има доста заведения, много от които са битови. В тях можеш да си похапнеш местна кухня и деликатеси и да послушаш автентична трансилванска фолклорна музика. Не знам как да я опиша, но не е като нашата чалга. Интересното беше че много млади румънци играят народните си танци.

Решаваме да посетим едно такова битово заведение с оригиналното име "Хайдушка колиба". Въпреки богатия от впечатления ден и сега останахме изумени. Заведението е много оригинално украсено с всевъзможни битови елементи и неща за "ядене". Голяма лятна градина изградена като етнографски музей. Каручки, ковашки мяхове, стомни, делви, и др. Няма да описвам обстановката вътре в заведението, но ще кажа само, че е на два етажа, като долния етаж е оформен като изложбена зала на селския трансилвански бит. Тук ще видите всевъзможни селскостопански продукти, туршии - стотици видове, суджуци, сланини, козунаци, сирена, яйца, лук, лютиви чушки, вина и какво ли още не. Абе нямам думи, затова ще ви покажа поредица от снимки.

Това са туршии - различни видове

Вина!

Суджуци!

Прибрахме се доста уморени и очаровани от нещата които видяхме през този ден

Ден 3

На сутринта тръгваме обратно за Брашов. После през планинския проход с множество курорти и красиви планински гледки  се запътваме към днешния единствен туристически обект - столицата Букурещ.

По пътя над курортното селище Бущени се извисяват високите планински зъбери на Карпатите, като на един от тях се вижда голям кръст. Това е връх Караиман висок над 2200 м.

Днес е понеделник и вече няма онова задръстване през прохода, каквото беше през почивните дни. Подминаваме Синая, Комарник, Плоещ и навлизаме в Букурещ. Тук ни чака местен екскурзовод, който ще направи стандартната туристическа обиколка  на Букурещ, траеща около 1 час и половина.

Да описвам забележителностите на Букурещ едва ли има смисъл. Затова ще се задоволя да кажа няколко думи само за най-забележителния обект: Дворецът на народа (Парламента) или както е познат на повечето от нас Дворецът на Чаушеску. Триумфалната арка, Кралския дворец, Паметника на загиналите по време на революцията (или  както румънците обичат да се шегуват "паметника на разцепения картоф"), Патриаршеската църква, операта, университета, театъра, Площада на революцията и за другите забележителности всеки може да прочете из интернет. Аз ще ви покажа само малко снимки. Може би заслужава внимание Паркът в северната част на града, където е изграден голям етнографски музей на румънското село. Както вече казах, основните забележителности на Букурещ са в северната му част. Там са и най красивите архитектурни постройки и богаташки домове. Там са бизнес и културния център на Букурещ, Панаирния град и т.н.

Паметникът на Коледната революция (Разцепения картоф)

Кралският дворец  - Сега Национален исторически музей

Патриаршеската църква

Най-голямата забележителност естествено е Парламентът или Двореца на хората (народа) и централния булевард с фонтаните. Това е чудото на Букурещ и паметник на  мегаломанията на Николае Чаушеску. Може би всеки е чувал за него, но тук искам да кажа само няколко любопитни факта. А някой път може би ще разкажа специално за този Дворец в отделна статия.

Построяването на двореца започва през 1983 и до свалянето на Чаушеску през 1989 г е завършен само 20% от планираното. Окончателно е завършен едва през 2006 год.

Сградата е с площ от 330 000 квадратни метра  и е втората по големина "административна сграда в света, след сградата на Пентагона в САЩ.

              По обем, ( 2 550 000 кубични метра) е на трето място в света, след съоръженията за изстрелване на ракети в Cape Canаveral  във Флорида и комплекса пирамиди на бог Quetzacoatl в Мексико. 

            За сравнение трябва да се отбележи, че тази сграда,
надвишава с 2% обема на Хеопсовата пирамида в Египет.

            Сградата е най-скъпата сграда в света - над 3,4 милиарда евро (по други източници над 4,5 милиарда щатски долара)

            Размерите на сградата:
дължина - 270 м
широчина - 245 м
височина - 86 м над повърхността - 12 надземни етажа
дълбочина - 92 м под нивото на земята - 8 подземни етажа
За построяването са използвани:
1 000 000 кубични метра мрамор
5 500 тона цимент
7 000 тона стомана
2 000 тона пясък
1 000 тона базалт
900 000 кубични метра дървен материал
3 500 тона кристал
200 000 квадратни метра стъкло
има 2 800 полилеи
220 000 квадратни метра килими
3 500 квадратни метра кожа

В изграждането са участвали 200 архитекти и около 20 000 работници, които са работили на три смени, по 24 часа на ден.

Сградата има около 1000 стаи, от които 440 офиса, 30 зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки, две подземни паркинги, концертна  зала и други помещения и съоръжения,  които се пазят в секрет, (предполага се че това са противоатомни скривалища и такива с военно предназначение.) Хълмът където е построен Дворецът е почти сринат, като е изкопана огромна 92 метрова дупка, където лежат най-долните основи на Двореца.

Ами това е което знам за  този дворец. Данните не съм си ги измислил, а са взети от сигурни източници в интернет.

От Двореца започва огромен булевард с 41 фонтана. Всеки фонтан символизира всеки един от 41 окръга в Румъния. Най-големият фонтан в центъра символизира столицата Букурещ. От двете страни на булеварда са построени огромни жилищни блокове в стил "сталински". Идеята била там да живеят партийните величия. Потресаваща мегаломания?!?! За построяването на този огромен комплекс са разчистени 7 квадратни километра стари сгради, много от които с архитектурна стойност, много църкви, централния градски стадион, най-голямата болницата, и хиляди жилищни сгради, като са изселени над 40 000 семейства. Преместено е коритото на река Дъмбовица,  която минава през Букурещ, като коритото й било покрито и сега минава под земята. И не знам още какви щуротии. Сега наистина е красиво, но те обгръща някаква студенина, защото тези сгради не се връзват с характера и епохата на всичко останало наоколо. Който и румънец да попиташ, няма да получиш ласкаво отношение към този комплекс.

Булевардът с фонтаните

Централният фонтан на Букурещ

Сега Дворецът е седалище на Парламента и е открит за посещение на туристи. Вход 15 леи. Ние нямахме време да го разгледаме отвътре, но казват, че разкошът вътре е наистина грандомански и многократно надминава този от Двореца Пелеш в Синая.

Николае Чаушеску (Бог да го прости!) не е успял да осъществи върховната си мечта, да изнесе реч от терасата на Двореца пред 500 000 хиляди столичани (толкова може да побере площадът пред Двореца и огромния булевард с фонтаните.). Някои казват, че този булевард бил с 6 м по-дълъг от Шанз-е-лизе в Париж.

По ирония на съдбата първия човек, който е изнесъл реч от тази тераса е бил .... Майкъл Джексън, който е изнесъл голям концерт от там (за този факт не съм абсолютно сигурен). И първите му думи били "Здравей БУДАПЕЩА!!  Обичам ВИ!!

Да! Няма грешка!!! Будапеща, а не БУКУРЕЩ!

Няма да ви занимавам повече! Минаваме под подобаващо количество жици и кабели, които за да не ги объркаме с някое друго място са закичени с националния флаг на Румъния.

Накрая си напазарихме разни лакомства  и сувенири от магазин Карфур (в самия център на Букурещ), качихме се на автобуса и се отправихме към Русе.

Довиждане Румъния! Ще се видим пак!

 

 

Здравей България!!

 

 

Край!

Винаги съм се чудел, като чета твоите материали. Много подробна информадия, взета на място, или допълнена от интернет.
Съгласен съм, че си станал по-стегнат и синтезиран в описанията си.

Първичната информация е от място. После я осмислям и допълвам естествено с допълнителна информация от интернет. Но това е естествено. Не може всичко да се запомни на място.
Благодаря за коминтара