Ден 8
Днес туристическата програма протече по малко различен начин в сравнение с предишните дни. Вместо веднага да тръгнем към следващия туристически обект, след закуската в хотела в 8,00 часа се върнахме обратно в центъра на Осло. Предстоеше ни главната туристическа обиколка на града. Пред площада на Кметството ни очакваше местната екскурзоводка, която ще ни покаже най-интересните забележителности на Осло. Както и в другите градове и тук местния екскурзовод води своята беседа на английски, а Незабравка (с червената блуза) ще ни превежда.
Първият обект е отново Кметството. В предишната част вече ви показах Кметството на Осло отвън, сега ще видим какво има вътре. Влизаме в огромна тържествена зала с големи рисувани пана по стените. Това е „Залата на мира”. Тук всяка година се връчва една от най-престижните Нобелови награди, тази за Мир. Тя е и единствената награда, която се връчва не в Стокхолм, а в Осло.
"Залата на мира" - Красиви пана по стените
Салонът на "Залата на мира"
В единия ъгъл на залата се намира специална камбана, която се бие един единствен път в годината - на 10 декември. Тогава залата е пълна с гости, а кралят на Норвегия връчва наградата за мир на лауреата. Изборът се извършва дни преди това в Нобеловия център в Осло.
Камбаната
Нобеловият център, където заседава комисията за определяне на носителя на Нобеловата награда за Мир
Освен голямата тържествена зала във вътрешността на кметството има множество по-малки зали също така богато украсени и мебелирани, където гостите могат да водят разговори или просто да си почиват.
Заседателната зала
Масата за коктейли
Кът за разговори
След Кметството обиколката продължава покрай брега на Осло фиорд, където се намира яхтеното пристанище.
Минаваме покрай музея на кораба „Кон Тики”, покрай богатите вили на заможни личности. По пътя минаваме и покрай лятната резиденция на краля.
Отново се връщаме към центъра на Осло до малък площад, който се счита за историческия център на града. Тук Крал Кристиян IV е хвърлил своята ръкавица и казал: „Ето тук ще бъде центъра на столицата!”.
Ето тук ще бъде центъра на столицата
Продължаваме покрай брега на Осло фиорд и се приближаваме към прекрасната сграда на операта. Миналия път ви показах снимка на операта гледана от към Осло Фиорд. Сега ще ви покажа детайли на тази уникална сграда.
"Белият айсберг" - Операта на Осло
Входът на Операта
Този архитектурен шедьовър отдалеч прилича на голям айсберг, който се белее на морския бряг. Операта е завършена през 2008 година. Характерното за нея е че е направена от бял мрамор и всеки може спокойно да се разходи по ... нейния покрив. Да! Няма грешка! Добре сте прочели. Покривът на операта е направен наклонен и започва от кота „Нула” на самия бряг и човек може да се изкачи по „айсберга” до най-високата му точка. През лятото това е една от основните туристически атракции на Осло.
През зимата обаче качването по покрива е абсолютно забранено, тъй като вече е имало няколко нещастни случая на подхлъзване по заснежените мраморни наклони, а подхлъзне ли се някой - отива чак в морето.
Снимка за спомен върху покрива на Операта
И ние си направихме снимки по покрива, поне за да можем да кажем, че сме били ВЪРХУ операта на Осло.
След Операта се отправяме към едно от най-забележителните мяста в Осло – Паркът „Фрогнер”, известен още като „Скулптурния парк на Вигеланд”. Понеже този парк ни направи много силно впечатление, искам да ви разкажа по-подробно за него.
„ПАРКЪТ ВИГЕЛАНД”
Паркът Фрогнер или както вече казах, известен повече като „Скулптурен парк Вигеланд” се намира в северозападната част на Осло и заема площ от 320 декара. Той е едновременно най-посещавания туристически атракцион и любимо място за отдих на жителите на Осло. В този забележителен парк са разположени 214 скулптурни групи, включващи 758 човешки фигури. Но най-интересното е това, че всички тези скулптури са дело само . . . . на един човек – Густав Вигеланд (1869-1943).
Цялостното оформление на парка, разположението на отделните скулптури, планировката на алеите и фонтаните са дело на Вигеланд в периода от 1906 година до края на живота му.
Първата скулптура направена от Вигеланд е тази на централният фонтан с шестте Гиганта, носещи огромна чаша, обкръжена от 20 скулптурни групи, известни като серията „Човек и дърво”. Тези групи олицетворяват човешкия живот от раждането до смъртта.
Още с влизането в парка, който е безплатен за посетители и е отворен денонощно, силно впечатление правят красивите входни врати и алеите с много цветя. Входната врата има пет големи и две малки крила, изпълнени от ковано желязо. Те също са дело на Вигеланд и са украсени с фризове и човешки фигури.
Входната врата на Парка Вигеланд
Алеята със скулптурите започва от входната врата и е дълга 850 м. Тя е разположена по права линия и включва няколко обособени участъка. До самия вход са разположени зелени площи и цветни лехи. В дясно от входа се намира статуята на самия Вигеланд и неговото работно ателие, сега превърнато в музей.
След цветните алеи и зелените морави започва втория участък на алеята - мост над малко езеро. На двата бряга на моста са разположени четири гранитни колони завършващи със скулптурни групи от мрамор от така наречената серия „Човек и дракон”. Те олицетворяват борбата на човека със Злото. Драконите са символът на Злото
Началото на Моста . В дясно се вижда една от колоните със скулптура на Човек борещ се с дракон. В три от скулптурите човекът е мъж в смъртна хватка с Дракона, а в последната - жена е стъпила победоносно върху трупа на убития Дракон
По двата странични парапета на моста пък са разположени 58 бронзови скулптури на голи човешки тела. Впрочем всички скулптури на Вигеланд са фигури на голи човешки тела. Той е силно впечатлен от работите на Огюст Роден и започва още от малък да създава първите си скулптури под влияние на неоромантизма и символизма от края на 19 век (1890 година).
Общ изглед на скулптурите от десния парапет на моста
Общ изглед на скулптурите от левия парапет на моста
По-долу показвам снимки на най-характерните фигури по парапетаите на моста. Всички скулптури от този участък са бронзови и общо могат да се разделят условно на два вида - статични и динамични
Майка и дете
Майка носеща в ръце малко дете
Мъж носещ с двете си ръце малки деца
Бягащи млади момчета
Мъж си играе с малко дете
Баща и подрастващо момиче
Семейството
Танцуващо семейство
Млад мъж и девойка в акробатично изпълнение
Ядосаното момче. Тази скулптура е може би най-емблематичната от тази серия. Тя символизира гневът на детето срещу войната.
Мъж притиснат в Пръстена на живота. Борбата за оцеляване
Пръстенът на съпружеството. Вечната свързаност между мъжа и жената
Танцуваща млада жена
Мъж си играе с четири деца
Мъж с малко дете. Отзад се вижда друга колона от серията "Човек и Дракон"
След мостът, дълъг 100 метра и широк 15 метра е разположен централния фонтан с Гигантите и двадесетте бронзови скулптурни групи под мотото „Човек и дърво”, за които вече споменах по-горе.
Фонтанът с Гигантите. Представлява огромна чаша поддържана от шестима мъже Гиганти.
Снимка за спомен пред чашата с Гигантите.
Под тези скулптурни групи са разположени множество бронзови барелефи изобразяващи мотиви от човешкия живот.
Пет от скулптурните групи по темата "Детство"
Пет от скурптурните групи по темата "Юношество"
Същата група погледната от друг ъгъл
Пет от скурптурните групи по темата "Зрелост"
Последните пет от скурптурните групи по темата "Старост и смърт"
Фонтанът е разположен върху квадратна площадка с площ 1800 кв. метра. Интересното на тази площадка е че представлява ... лабиринт от бели и черни гранитни плочки.
Ако човек не знае че това е лабиринт, може и да не забележи тази любопитна подробност. Лабиринтът представлява 16 на брой квадрата и вписани в тях окръжности. Белите плочки е пътят на лабиринта, а черните са „преградите” между пътеките. Целият лабиринт има само един вход и един изход, а дължината на целия път е повече от 3 км. На снимките се вижда част от лабиринта, но пълна представа за лабиринта може да добиете от сателитната снимка която съм взел от Google Earth.
Общ изглед на фонтата с Гигантите. Отпред се вижда част от Лабиринта
Сателитна снимка на фонтана с Гигантите и площадката с лабиринта.
След площадката с фонтана на Гигантите следва най-внушителната част на парка. След като се изкачихме по три тераси с проходи между тях във формата на врати от ковано желязо, подобни на тези от входящия портал, излизаме на малка височина, на която се намира внушителен скулптурен гранитен монолит.
Една от вратите на междинните площадки с фигура на майка и дете от ковано желязо
Монолитната скулптура "Човешката колона"
Около монолита е разположено кръгло стълбище по което са разположени 12 лъча с по три скулптурни групи направени от бял гранит. На най-горния ред от 12 скулптури са изобразени малки деца и юноши. На най-долния ред пък са разположени фигури на възрастни хора, а в средните 12 скулптурни групи са изобразени различни житейски ситуации.
Самият монолит е висок 17,4 метра и върху него са издялани 121 приплетени човешки фигури. Това е и най-впечатляващата скулптура в парка. Каменният блок тежи 180 тона и е докаран на това място от югоизточна Норвегия през 1919 год. Работата върху гипсовия модел на скулптурата е продължила до 1925 година. Вигеланд нарича това свое творение „Човешката колона”. След това е направен закрит павилион около монолита в близост до който се намирал и гипсовия модел в мащаб 1 : 1. Самия монолит е издялан от трима каменоделци в продължение на 14 години. Монолитът е завършен едва през 1943 г. И тук както по стълбището в основата на монолита фигурите са на безжизнени тела на стари хора. А на върха се намират фигури на жизнерадостни малки деца.
Един от лъчите с три скулптурни групи от бял гранит
Друг подобен лъч с три скулптурни групи. Броят на всички лъчи е 12 с по три скулптурни групи.
Момче и момиче в акробатична стойка
Две малки деца си играят на "конче" с възрастна жена
Влюбена двойка
Три жени поддържат възрастен мъж с ръце
Снимка за спомен пред група от двама възрастни
След височината с монолита има още няколко скулптури. Това е последния участък от алеята със скулптурите. В дъното (края) на алеята е бронзовата скулптура на „Колелото на живота”. Това са седем сплетени една в друга човешки фигури – четири възрастни и три детски.
Бронзовата скулптура "Колелото на живота"
А в малката долчинка между Монолита и Колелото на живота има оригинален Слънчев часовник с постамент върху който са изобразени знаците на 12-те зодии.
Слънчения часовник със зодиакалните знаци
Впечатленията добити от този парк ще помним дълго. За неговото разглеждане отделихме близо два часа. Може още много неща да се кажат за тези уникални скулптури. Защо например Вигеланд е изобразявал изключително само фигури на голи човешки тела. Това е така, защото е искал да изобрази нещата на живота на хората, без да се влияе от епохата в която са живели и независимо от тяхната националност. Така тези фигури ще останат във вечността.
* * *
Разделяме се с местната екскурзоводка и в 11,00 се отправяме отново на път. Довечера трябва да пристигнем в Копенхаген, третата скандинавска столица. Като междинен туристически обект днес е град Хелзингор, о до там ни делят близо 500 км.
Отново навлизаме в територията на Швеция, но този път се движим по магистралата покрай западното й крайбрежие. И тук преминаваме покрай много красиви заливи и фиорди.
Фиорд от западното крайбрежие на Швеция
Залив
Речен пейзаж от шведското крайбрежие
По средата на пътя е град Гьотеборг, втория по големина град в Швеция. Но той не влиза в туристическата програма. Към 18.00 часа пристигаме в швецкия град Хелзингборг. Той се намира на протока Оресунд, за който вече ви разказах.
http://pitagorid.blog.bg/turizam/2009/07/27/do-skandinaviia-i-nazad-chast-3-roshtok-malmio.370297
В тази част протока е най-тесен - само 4 км, но тук все още няма построен мост и трябва да го прекосим с ферибот. На отсрещния бряг е Дания и град Хелзингор. Имената на двата града си приличат, но това са два различни града в две различни държави.
Фериботът с който ще преминем пролива Оресунд
Пътуването с ферибота е само 25 минути.
Снимка за спомен на борда на ферибота.
При пресичането на пролива срещаме други по-малки фериботни кораби на същата компания. На заден план се вижда силуетът на Замъка Кронборг
Замъкът "Кронборг" - Изглед от към пролива Оресунд
Град Хелзингор е малко датско градче, но е известно със своя знаменит замък „Кронборг”. Може би някои го знаят като „Замъкът на Хамлет” покрай едноименната драма на Шекспир. Но истинското му име е „Кронборг”. Всъщност Шекспир никога не е бил в този замък и е допуснал доста исторически неточности. Дори името на града в английския език е посочено неправилно – Елсинор вместо Хелзингор. Но това са подробности. Този замък е бил като защитна крепост и страж на вратата към Балтийско море. Днес е известен туристически обект посещаван от над 400 000 туристи годишно.
Изглед от Хелзингор
Замъкът "Кронборг"
Разглеждаме замъка набързо и си правим снимки за спомен.
Вътрешният двор на замъка
Фрагмент от вътрешния двор на замъка
Фрагмент от вътрешния двор на замъка
Изглед към пролива Оресунд и шведския град Хелзингборг на отсрещния бряг
Статуите на Хамлет и Офелия пред Замъка "Кронборг"
Снимка за спомен пред "Кронборг" и неговите отбранителни съоръжения
Красиво семейство от бели лебеди, плаващи в отбранителния воден ров на Кронборг
Остават ни около 60 км до хотела в Копенхаген. Пристигаме към 21 часа и се настаняваме уморени от многото впечатления от днешния натоварен ден.
Хотелът в Копенхаген от веригата Квалити хотели
Утре през целия ден ще разглеждаме столицата на Дания - Копенхаген, за която ще ви разкажа в следващата част на този пътепис.
Следва продължение!
Поздрав!:)
24.08.2009 12:32
Виждаш ли- точно това не ми харесва на тези организирани екскурзии. Всичко е набързо, винаги на тъгъдък, накрая нищо не си разгледал добре.
Преди три години ходих в Гранада и вляох да разгледам крепоста "Alhambra". Самата крепост не е много голяма, но ми отне 4/5 часа за да я разгледам добре и смятам, че пак съм пропуснал немалко неща....A така организирано...тук щрекнеш нещо, там щракнеш друго...а между тях изтърваш още толкова много...
А и за да видиш истински един град и да се потопиш в магията на неговата действителност...няколко часа не стигат...
Благодаря за коментара.
С поздрави
Вярно е, отнема много повече време, но удоволствието е несравнимо. Поне за мен.
13.03.2010 00:05