Постинг
25.09.2009 18:18 -
До Скандинавия и назад - Част 10 – Гьотинген, Вюрцбург (Германия)
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 16143 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 09:23
Прочетен: 16143 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 28.09.2009 09:23
Ден 11
Започна единадесетият ден на нашето пътуване из Европа и Скандивания. След обиколката на Хамбург, вече чувстваме лека умора от натрупаните огромно количество впечатления от видяното досега. Почнахме да си мислим дори "Дали ще има все още нещо, което да ни впечатли в следващите дни?" и тайно се замечтахме за връщането в България. Но за съжаление до там ни делят още над 2 500 км, които трябва да изминем през последните 3 дни.
С противоречиви чувства натоварихме куфарите и в 8.00 часа поехме към град Вюрцбург. Но както вече на много места споменах, почти винаги има и междинен туристически обект около средата на пътя. Днес такъв обект ще бъде университетския град Гьотинген.
Отново на път
Пътуването в Германия е истинско удоволствие, защото е само по магистрали. Сега ще пресичаме западната част на страната, а не източната, както беше в началото на екскурзията. Пейзажът е почти без промени. Леко хълмист с много зелени поля. Дори имаше и "художествени" оформления по нивите.
Зелени поля с "художествени надписи"
Около обяд пристигнахме в Гьотинген. Първото нещо което ни впечатли, беше големия паркинг за велосипеди. Това с велосипедите е характерно за почти цяла Европа, там където релефът е равнинен. Питам се "Защо в България това превозно средство е така пренебрегнато?"
Гьотинген - Паркинг за велосипеди
Гьотинген е град в провинция Долна Саксония. Той е главен град на област със същото име. През града тече река Leine. Това е сравнително не голям град за Германия, с население около 130 000 жители, но за сметка на това 25 000 от населението са студенти. Името на Гьотинген произлиза от старо селище, наречено Gutingi. Това селище за първи път се споменава в документ от 953 г. Градът обаче е основан между 1150 и 1200 на северозапад от Gutingi и приема името му. В средните векове градът е бил член на Ханзата и поради това се е смятал за богат град. Днес Гьотинген е прочут със своя университет "Georg-August-Universitat", който е основан още през 1737 г от Джордж II, крал на Великобритания. Университетът в Гьотинген бързо нараства по размер и популярност. Той е един от университетите в Европа с най-висок ранг редом с тези от Оксфорд, Кеймбридж, и Хайделберг. В него са работили поколения от видни учени и са излезли прочути възпитаници. Ето някои от тях: Карл Фридрих Гаус, математик Бернхард Риман, математик Давид Хилберт, математик Петер Густав Льожон Дирихле, математик Макс Борн, физик Макс Планк, физик Енрико Ферми, физик Хайнрих Хайне, поет Вилхелм и Якоб Грим, писатели (Братя Грим) Артур Шопенхауер, философ Ото фон Бисмарк, "железния канцлер" на втория Райх Герхард Шрьодер, бившият канцлер на Германия Университетът е дал образование на 45 носители на Нобелова награда. Днес университетът има 13 факултета, 24 000 студенти и повече от 2 500 професори и други преподаватели, а заедно с техническия и административния персонал работещите в него надхвърля 10 000 души. Следвоенното развитие на университета е довело до създаването на нови, модерни сгради в северната част на града. Архитектурата на стария университет все още може да се види в Голямата аула намираща се на Wilhelmsplatz. Там се намира и Паметникът на Wilhelm IV, който е направил дарение за построяването на тази аула. Тръгваме към централната част на стария град. Минаваме покрай множество характерни със своята архитектура стари къщи от времето, когато градът е бил в Ханзата.
Старинна архитектура от времето на Ханзата
Най-интересна е Червената къща, където си направихме снимки за спомен.
Червената къща с красиви орнаменти
Излизаме на площада пред старото кметство Marktplatz. Тук има красива чешма с бронзова скулптура на Момиче с две гъски. Тази скулптура е може би най-известното място в Гьотинген, тъй като е свързана с една важна и известна традиция на университета.
Чешмата със скулптурата на "Момичето с гъските"
А тя е, че всеки абсолвент или докторант, току що получил своята диплома сяда в кола, украсена с цветя и балони, и придружен от роднини и приятели, кара около централната градска част и най-накрая спира на Marktplatz - централния площад, където е старото кметство и Фонтанът със статуята Ganseliesel (Момичето с гъските). "Новороденият доктор" се изкачва до статуята на Момичето и я целува многократно. После оставя букетите с цветя в нейната кошница. Поради това "Момичето с гъските" се счита за "най-целуваното" момиче в Германия. Гьотинген остава почти незасегнат от съюзническите бомбардировки през Втората световна война, като резултат от неофициалното споразумение по време на войната Германия да не бомбардира Кеймбридж и Оксфорд, а съюзниците съответно да не бомбардират Хайделберг и Гьотинген. Централната градска част сега е много привлекателно място за живот с много магазини, кафенета и барове. Поради тази причина, много студенти живеят в центъра на града и предават младежкия облик на Гьотинген. 45% от населението на вътрешния град е на възраст между 18 и 30 години.
Ето още няколко снимки от стария град
Бронзовата статуя на Георг Кристоф - Професор в Университета по философия. Тук го наричат "Гологлавия" Кристоф. През зимата винаги му слагат на главата плетена вълнена шапка
Снимка за спомен пред Голямата аула намираща се на Wilhelmsplatz.
Паметникът на Wilhelm IV, който е направил дарение за построяването на Голямата аула.
Църквата "Свети Якоб"
От икономическа гледна точка Гьотинген е известен с производството на фини оптични и механични измервателни уреди. Тук има завод на Carl Zeiss Inc. Районът около Гьотинген е известен още като "Измервателната долина".
Продължаваме към главната туристическа цел за днес град Вюрцбург.
Пейзаж от Германия на път за Вюрцбург
Пристигаме в ранния следобед и както обикновено, веднага се настаняваме в хотела, за да имаме възможност да направим следобедната обиколка на града и да не губим време от светлата част на деня. За разлика от другите големи градове, този хотел се намира в централната част на 50 м от река Майн и на не повече от 500 м от най-важните забележителности на Вюрцбург. Хотела се казва "Residence", по името на един от шедьоврите на града "Епископската резиденция".
Хотел "Residence" - Вюрцбург Германия
Интериора в хотела
И което силно ни впечатли, макар хотелът да е със съвременно оборудване, вътрешното оформление беше с стил късен Барок. Изобщо това беше най-добрия хотел от всички досега. Вюрцбург е град в Централна Германия, център на област Долна Франкония в провинция Бавария. Разположен е на река Майн, на 115 км югоизточно от Франкфурт и на 115 км северозападно от Нюрнберг. Има население малко повече от 135 000 жители, почти като Гьотинген. Вюрцбург се споменава за пръв път през 704 г., а през 742 година Свети Бонифаций назначава Свети Бурхард за пръв епископ на Вюрцбург. Първата църква е построена през 788 г. и е осветена от крал Карл Велики. Епископите постепенно създават епископска светска държава, към която през 12 век са присъединени големи части от Франкония. Между 1040 и 1225 г. е построена съществуващата и днес катедрала в романски стил. Вюрцбург е превзет през 1631 г от шведския крал Густав Адолф. От 1803 г. градът е присъединен към провинция Бавария, а през 1805 г. става столица на създаденото Вюрцбургското херцогство. През 1821 г. отново е възстановено епископството. На 16 март 1945 година, по време на Втората световна война, Вюрцбург е почти напълно разрушен от британската авиация. През следващите 20 години много исторически сгради са възстановени в довоенния си вид. Тръгваме към централната част на града.
Архитектурни паметници из улиците на Вюрцбург
Минаваме покрай Кметството, което в този град не е кой знае каква забележителност и излизаме право срещу старата Катедрала за която споменах по горе.
Кметството на Вюрцбург -( Нищо особено)
Кулите на Старата Катедрала
Музеен експонат - Стар касов апарат от миналия век
Музеен уличен експонат - Стара пощенска кутия от миналия век
Скулптурна група на централния площад във Вюрцбург
Трябва да кажа, че освен старата катедрала, в непосредствена близост има още една катедрала, на която казват Ню Мюнстер или Новата катедрала. За най-голяма изненада установяваме, че Вюрцбург е един изключително красив град и очакванията ни, че няма да видим нещо кой-знае какво забележително, не се оправдаха.
Централния вход на Ню Мюнстер
Куполът на Ню Мюнстер Ето, че излизаме на големия площад пред "Епископската резиденция". Нещо наистина забележително.
Площадът пред Епископската Резиденция
Снимка за спомен пред Резиденцията
Епископската резиденция (Residenсе) е дворецът на епископите, които са управлявали светската епископска държава в продължение на повече от 8 века. Тя е проектирана от водещите барокови архитекти - Йохан Лукас фон Хилдебранд и Максимилиан фон Уелш, както и Робърт де Котте и Жермен Бофранд, които са били известни архитекти на френския стил. Но главен архитект е бил Балтазар Нойман, архитект на княза епископ на Вюрцбург Йохан Филип Франц фон Шонборн и брат му Карл Фридрих фон Шонборн. Строителството започва през 1720 г. и е завършено през 1744. Венецианският художник Джовани Батиста Тиеполо, подпомаган от своя син, Доменико, рисуват стенописите в сградата. Най-ефектните елементи от интериора включват Голямата стълба, параклиса и Великия салон. Сградата има дори "прякора" "Прекрасния дом на енорийските свещеници в Европа" даден от Наполеон. Резиденцията е силно повредена през Втората световна война, но е в процес на реставрация която продължава от 1945 г. досега. Реставрацията е погълнала над 20 млн. евро. Дворецът принадлежи към архитектурните шедьоври на Южен Германски и Късен Европейски Барок и по този начин се нарежда до прочутите дворци - Виенския Шьонбрун и Парижкия Версай. Резиденцията е вписана в Списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО през 1981 година. Около Резиденцията има прекрасен парк, където местните жители и туристите използват за отдих и развлечения. По долу виждате снимки от този забележителен парк.
Главният вход към парка на Резиденцията. Вратите са от ковано желязо и са много красиви
Паркът на Резиденцията
Скулптурна група от Парка
Епископът на Вюрцбург Йохан Филип Франц фон Шонборн, построил тази Резиденция
Скулптура из улиците на Вюрцбург
След Резиденцията направихме разходка из града за да си купим малки подаръци. Освен двете катедрали във Вюрцбург има още няколко църкви, една от които е Червената Катедрала Мариенкирхе (Дева Мария). Кулата на катедралата е висока 84 м.
Катедралата Мариенкирхе (Дева Мария)
Кулата на Катедралата Мариенкирхе
Малък площад пред Катедралата Мариенкирхе, известен още като банковия площад
Главния вход на Старата Катедрала Още няколко снимки из улиците на Вюрцбург
Снимка за спомен при скулптурата на "Вързания човек"
Пред витрината на един магазин за белгийски шоколад.
Ау-у! Прияде ли ви се ШОКОЛАД!
След традиционната туристическа обиколка ни остана доста свободно време, което всеки може да използва по свой избор. Естествено ние се запътихме към другата голяма забележителност на Вюрцбург Крепостта Мариенберг (Festung Marienberg). Разположена е на западния бряг на река Майн и съществува още от древни времена. След като шведът Густав Адолф завладява района през 1631 г., замъкът е реконструиран в бароков стил. Днес е парк и музей.
Крепостта Мариенберг (Festung Marienberg) Още през 704 г. на хълма е била построена църква, а през 13-ти век наоколо били издигнати първите укрепления. През 1482 замъкът бил обграден с крепостна стена. Някъде около 1600 г. Юлий Ехтер ремонтирал крепостта и я превърнал в ренесансов дворец. След похода на Густав Адолф през 1631 г. имало още една реконструкция, а освен това се появила и прекрасна градина. Крепостта Мариенберг е символ на Вюрцбург и е била дом на принцове и епископи повече от 500 години. Едва след като е построена Епископската резиденция, князете преместват своето седалище в нея през 1744 г. На стръмния хълм около крепостта има великолепни лозя. Това впрочем важи за околностите на целия Вюрцбург. Перфектни лозови насаждения се виждат по всички околни хълмове. Тръгваме към крепостта от централния площад на Вюрцбург и достигаме до крайбрежната улица на река Майн.
Круизен кораб по река Майн
Тук има запазен като музеен експонат стар пристанищен кран.
Стар пристанищен кран - Музеен експонат
За да отидем на другата страна на реката където е хълмът с крепостта, минаваме през старинен мост с 12 скулптури на светци, покровители на Вюрцбург. Мостът много наподобява Карловия мост в Прага, но тук фигурите са от дялан камък.
Снимка за спомен на фона на Крепостта и река Майн
Старият мост с дванадесетте скулптури на светци покровители на Вюрцбург
Една от 12-те скулптури на моста
Шлюзът за корабоплаването
До самия мост има шлюз за корабоплаването по реката Майн. По долу виждате снимки от крепостта.
Старият мост. Изглед от Хълма с Крепостта
Изглед от Стария мост към още една от забележителностите на Вюрцбург - Църквата "Кепелле"
Крепостта Мариенбург отблизо
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Виждат се кулите та Ню Мюнстер (в ляво), Кметството, Двете кули на Старата Катедрала, а между тях в далечината си виждат и двете остри кули на още една църква на Вюрцбурт "Свети Йоан"
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Вижда се на преден план Червената Катедрала Мариенкирхе, а по назад в ляво е още една църква "Свети Николай"
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Вижда се Епископската Резиденция и Парка към нея
Кула във вътрешния двор на Крепостта
Вътрешния двор на Крепостта
Входът към църквата вътре в крепостта
Снимка за спомен пред скулптурния комплекс "Бягащата девойка"
На връщане бяхме свидетели на преминаването на два круизни кораба през шлюзовете. Оказа се, че единия кораб плаваше под български флаг.
Кораб в шлюза на река Майн
Круизен кораб плаващ под български флаг.
Хайнрих Хайне - Русе
Прибрахме се в хотела късно вечерта. Въпреки песимистичните очаквания, и днес бяхме буквално затрупани от нови замайващи впечатления.
Още един фрагмент от интериора на хотела
Е утре вече сигурно няма да е така. Очакват ни още два града включени в туристическата програма. Пасау - на границата между Германия и Австрия, точно там където се вливат в Дунав известната "кръстословичарска" река Ин и една друга не чак толкова известна река Илц. Ще минем по магистралата с Алпийските красоти на Австрия, за да разгледаме последния град от нашата екскурзия - Грац, разположен на реката Мур.
Следва продължение
Отново на път
Пътуването в Германия е истинско удоволствие, защото е само по магистрали. Сега ще пресичаме западната част на страната, а не източната, както беше в началото на екскурзията. Пейзажът е почти без промени. Леко хълмист с много зелени поля. Дори имаше и "художествени" оформления по нивите.
Зелени поля с "художествени надписи"
Около обяд пристигнахме в Гьотинген. Първото нещо което ни впечатли, беше големия паркинг за велосипеди. Това с велосипедите е характерно за почти цяла Европа, там където релефът е равнинен. Питам се "Защо в България това превозно средство е така пренебрегнато?"
Гьотинген - Паркинг за велосипеди
Гьотинген е град в провинция Долна Саксония. Той е главен град на област със същото име. През града тече река Leine. Това е сравнително не голям град за Германия, с население около 130 000 жители, но за сметка на това 25 000 от населението са студенти. Името на Гьотинген произлиза от старо селище, наречено Gutingi. Това селище за първи път се споменава в документ от 953 г. Градът обаче е основан между 1150 и 1200 на северозапад от Gutingi и приема името му. В средните векове градът е бил член на Ханзата и поради това се е смятал за богат град. Днес Гьотинген е прочут със своя университет "Georg-August-Universitat", който е основан още през 1737 г от Джордж II, крал на Великобритания. Университетът в Гьотинген бързо нараства по размер и популярност. Той е един от университетите в Европа с най-висок ранг редом с тези от Оксфорд, Кеймбридж, и Хайделберг. В него са работили поколения от видни учени и са излезли прочути възпитаници. Ето някои от тях: Карл Фридрих Гаус, математик Бернхард Риман, математик Давид Хилберт, математик Петер Густав Льожон Дирихле, математик Макс Борн, физик Макс Планк, физик Енрико Ферми, физик Хайнрих Хайне, поет Вилхелм и Якоб Грим, писатели (Братя Грим) Артур Шопенхауер, философ Ото фон Бисмарк, "железния канцлер" на втория Райх Герхард Шрьодер, бившият канцлер на Германия Университетът е дал образование на 45 носители на Нобелова награда. Днес университетът има 13 факултета, 24 000 студенти и повече от 2 500 професори и други преподаватели, а заедно с техническия и административния персонал работещите в него надхвърля 10 000 души. Следвоенното развитие на университета е довело до създаването на нови, модерни сгради в северната част на града. Архитектурата на стария университет все още може да се види в Голямата аула намираща се на Wilhelmsplatz. Там се намира и Паметникът на Wilhelm IV, който е направил дарение за построяването на тази аула. Тръгваме към централната част на стария град. Минаваме покрай множество характерни със своята архитектура стари къщи от времето, когато градът е бил в Ханзата.
Старинна архитектура от времето на Ханзата
Най-интересна е Червената къща, където си направихме снимки за спомен.
Червената къща с красиви орнаменти
Излизаме на площада пред старото кметство Marktplatz. Тук има красива чешма с бронзова скулптура на Момиче с две гъски. Тази скулптура е може би най-известното място в Гьотинген, тъй като е свързана с една важна и известна традиция на университета.
Чешмата със скулптурата на "Момичето с гъските"
А тя е, че всеки абсолвент или докторант, току що получил своята диплома сяда в кола, украсена с цветя и балони, и придружен от роднини и приятели, кара около централната градска част и най-накрая спира на Marktplatz - централния площад, където е старото кметство и Фонтанът със статуята Ganseliesel (Момичето с гъските). "Новороденият доктор" се изкачва до статуята на Момичето и я целува многократно. После оставя букетите с цветя в нейната кошница. Поради това "Момичето с гъските" се счита за "най-целуваното" момиче в Германия. Гьотинген остава почти незасегнат от съюзническите бомбардировки през Втората световна война, като резултат от неофициалното споразумение по време на войната Германия да не бомбардира Кеймбридж и Оксфорд, а съюзниците съответно да не бомбардират Хайделберг и Гьотинген. Централната градска част сега е много привлекателно място за живот с много магазини, кафенета и барове. Поради тази причина, много студенти живеят в центъра на града и предават младежкия облик на Гьотинген. 45% от населението на вътрешния град е на възраст между 18 и 30 години.
Ето още няколко снимки от стария град
Бронзовата статуя на Георг Кристоф - Професор в Университета по философия. Тук го наричат "Гологлавия" Кристоф. През зимата винаги му слагат на главата плетена вълнена шапка
Снимка за спомен пред Голямата аула намираща се на Wilhelmsplatz.
Паметникът на Wilhelm IV, който е направил дарение за построяването на Голямата аула.
Църквата "Свети Якоб"
От икономическа гледна точка Гьотинген е известен с производството на фини оптични и механични измервателни уреди. Тук има завод на Carl Zeiss Inc. Районът около Гьотинген е известен още като "Измервателната долина".
Продължаваме към главната туристическа цел за днес град Вюрцбург.
Пейзаж от Германия на път за Вюрцбург
Пристигаме в ранния следобед и както обикновено, веднага се настаняваме в хотела, за да имаме възможност да направим следобедната обиколка на града и да не губим време от светлата част на деня. За разлика от другите големи градове, този хотел се намира в централната част на 50 м от река Майн и на не повече от 500 м от най-важните забележителности на Вюрцбург. Хотела се казва "Residence", по името на един от шедьоврите на града "Епископската резиденция".
Хотел "Residence" - Вюрцбург Германия
Интериора в хотела
И което силно ни впечатли, макар хотелът да е със съвременно оборудване, вътрешното оформление беше с стил късен Барок. Изобщо това беше най-добрия хотел от всички досега. Вюрцбург е град в Централна Германия, център на област Долна Франкония в провинция Бавария. Разположен е на река Майн, на 115 км югоизточно от Франкфурт и на 115 км северозападно от Нюрнберг. Има население малко повече от 135 000 жители, почти като Гьотинген. Вюрцбург се споменава за пръв път през 704 г., а през 742 година Свети Бонифаций назначава Свети Бурхард за пръв епископ на Вюрцбург. Първата църква е построена през 788 г. и е осветена от крал Карл Велики. Епископите постепенно създават епископска светска държава, към която през 12 век са присъединени големи части от Франкония. Между 1040 и 1225 г. е построена съществуващата и днес катедрала в романски стил. Вюрцбург е превзет през 1631 г от шведския крал Густав Адолф. От 1803 г. градът е присъединен към провинция Бавария, а през 1805 г. става столица на създаденото Вюрцбургското херцогство. През 1821 г. отново е възстановено епископството. На 16 март 1945 година, по време на Втората световна война, Вюрцбург е почти напълно разрушен от британската авиация. През следващите 20 години много исторически сгради са възстановени в довоенния си вид. Тръгваме към централната част на града.
Архитектурни паметници из улиците на Вюрцбург
Минаваме покрай Кметството, което в този град не е кой знае каква забележителност и излизаме право срещу старата Катедрала за която споменах по горе.
Кметството на Вюрцбург -( Нищо особено)
Кулите на Старата Катедрала
Музеен експонат - Стар касов апарат от миналия век
Музеен уличен експонат - Стара пощенска кутия от миналия век
Скулптурна група на централния площад във Вюрцбург
Трябва да кажа, че освен старата катедрала, в непосредствена близост има още една катедрала, на която казват Ню Мюнстер или Новата катедрала. За най-голяма изненада установяваме, че Вюрцбург е един изключително красив град и очакванията ни, че няма да видим нещо кой-знае какво забележително, не се оправдаха.
Централния вход на Ню Мюнстер
Куполът на Ню Мюнстер Ето, че излизаме на големия площад пред "Епископската резиденция". Нещо наистина забележително.
Площадът пред Епископската Резиденция
Снимка за спомен пред Резиденцията
Епископската резиденция (Residenсе) е дворецът на епископите, които са управлявали светската епископска държава в продължение на повече от 8 века. Тя е проектирана от водещите барокови архитекти - Йохан Лукас фон Хилдебранд и Максимилиан фон Уелш, както и Робърт де Котте и Жермен Бофранд, които са били известни архитекти на френския стил. Но главен архитект е бил Балтазар Нойман, архитект на княза епископ на Вюрцбург Йохан Филип Франц фон Шонборн и брат му Карл Фридрих фон Шонборн. Строителството започва през 1720 г. и е завършено през 1744. Венецианският художник Джовани Батиста Тиеполо, подпомаган от своя син, Доменико, рисуват стенописите в сградата. Най-ефектните елементи от интериора включват Голямата стълба, параклиса и Великия салон. Сградата има дори "прякора" "Прекрасния дом на енорийските свещеници в Европа" даден от Наполеон. Резиденцията е силно повредена през Втората световна война, но е в процес на реставрация която продължава от 1945 г. досега. Реставрацията е погълнала над 20 млн. евро. Дворецът принадлежи към архитектурните шедьоври на Южен Германски и Късен Европейски Барок и по този начин се нарежда до прочутите дворци - Виенския Шьонбрун и Парижкия Версай. Резиденцията е вписана в Списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО през 1981 година. Около Резиденцията има прекрасен парк, където местните жители и туристите използват за отдих и развлечения. По долу виждате снимки от този забележителен парк.
Главният вход към парка на Резиденцията. Вратите са от ковано желязо и са много красиви
Паркът на Резиденцията
Скулптурна група от Парка
Епископът на Вюрцбург Йохан Филип Франц фон Шонборн, построил тази Резиденция
Скулптура из улиците на Вюрцбург
След Резиденцията направихме разходка из града за да си купим малки подаръци. Освен двете катедрали във Вюрцбург има още няколко църкви, една от които е Червената Катедрала Мариенкирхе (Дева Мария). Кулата на катедралата е висока 84 м.
Катедралата Мариенкирхе (Дева Мария)
Кулата на Катедралата Мариенкирхе
Малък площад пред Катедралата Мариенкирхе, известен още като банковия площад
Главния вход на Старата Катедрала Още няколко снимки из улиците на Вюрцбург
Снимка за спомен при скулптурата на "Вързания човек"
Пред витрината на един магазин за белгийски шоколад.
Ау-у! Прияде ли ви се ШОКОЛАД!
След традиционната туристическа обиколка ни остана доста свободно време, което всеки може да използва по свой избор. Естествено ние се запътихме към другата голяма забележителност на Вюрцбург Крепостта Мариенберг (Festung Marienberg). Разположена е на западния бряг на река Майн и съществува още от древни времена. След като шведът Густав Адолф завладява района през 1631 г., замъкът е реконструиран в бароков стил. Днес е парк и музей.
Крепостта Мариенберг (Festung Marienberg) Още през 704 г. на хълма е била построена църква, а през 13-ти век наоколо били издигнати първите укрепления. През 1482 замъкът бил обграден с крепостна стена. Някъде около 1600 г. Юлий Ехтер ремонтирал крепостта и я превърнал в ренесансов дворец. След похода на Густав Адолф през 1631 г. имало още една реконструкция, а освен това се появила и прекрасна градина. Крепостта Мариенберг е символ на Вюрцбург и е била дом на принцове и епископи повече от 500 години. Едва след като е построена Епископската резиденция, князете преместват своето седалище в нея през 1744 г. На стръмния хълм около крепостта има великолепни лозя. Това впрочем важи за околностите на целия Вюрцбург. Перфектни лозови насаждения се виждат по всички околни хълмове. Тръгваме към крепостта от централния площад на Вюрцбург и достигаме до крайбрежната улица на река Майн.
Круизен кораб по река Майн
Тук има запазен като музеен експонат стар пристанищен кран.
Стар пристанищен кран - Музеен експонат
За да отидем на другата страна на реката където е хълмът с крепостта, минаваме през старинен мост с 12 скулптури на светци, покровители на Вюрцбург. Мостът много наподобява Карловия мост в Прага, но тук фигурите са от дялан камък.
Снимка за спомен на фона на Крепостта и река Майн
Старият мост с дванадесетте скулптури на светци покровители на Вюрцбург
Една от 12-те скулптури на моста
Шлюзът за корабоплаването
До самия мост има шлюз за корабоплаването по реката Майн. По долу виждате снимки от крепостта.
Старият мост. Изглед от Хълма с Крепостта
Изглед от Стария мост към още една от забележителностите на Вюрцбург - Църквата "Кепелле"
Крепостта Мариенбург отблизо
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Виждат се кулите та Ню Мюнстер (в ляво), Кметството, Двете кули на Старата Катедрала, а между тях в далечината си виждат и двете остри кули на още една църква на Вюрцбурт "Свети Йоан"
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Вижда се на преден план Червената Катедрала Мариенкирхе, а по назад в ляво е още една църква "Свети Николай"
Панорамен изглед на Вюрцбург от Крепостта Мариенбург
Вижда се Епископската Резиденция и Парка към нея
Кула във вътрешния двор на Крепостта
Вътрешния двор на Крепостта
Входът към църквата вътре в крепостта
Снимка за спомен пред скулптурния комплекс "Бягащата девойка"
На връщане бяхме свидетели на преминаването на два круизни кораба през шлюзовете. Оказа се, че единия кораб плаваше под български флаг.
Кораб в шлюза на река Майн
Круизен кораб плаващ под български флаг.
Хайнрих Хайне - Русе
Прибрахме се в хотела късно вечерта. Въпреки песимистичните очаквания, и днес бяхме буквално затрупани от нови замайващи впечатления.
Още един фрагмент от интериора на хотела
Е утре вече сигурно няма да е така. Очакват ни още два града включени в туристическата програма. Пасау - на границата между Германия и Австрия, точно там където се вливат в Дунав известната "кръстословичарска" река Ин и една друга не чак толкова известна река Илц. Ще минем по магистралата с Алпийските красоти на Австрия, за да разгледаме последния град от нашата екскурзия - Грац, разположен на реката Мур.
Следва продължение
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ЗАПАДЪТ СРЕЩУ Г...
БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРХЕОЛОГИЯ – УБИТ ...
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СССР СРЕЩУ ГЕРМ...
БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРХЕОЛОГИЯ – УБИТ ...
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СССР СРЕЩУ ГЕРМ...
Следващ постинг
Предишен постинг
постинги и много образователни! Защо не се включиш към поста на tainstvena, където се събират постове за пътувания извън България. Така повече хора ще могат да им се насладят.
цитирайБлагодаря за предложението. Веднага ще се възползвам от него
цитирайБлагодаря за споделеното!
цитирайСнимките ме настроиха много носталгично и сега повече отвсякога ми се иска някой ден отново да се върна в Гьотинген и може би дори да поостана :) Благодаря, че ги споделяте.
цитирайТърсене
Блогрол