След тридневната разходка из близката и непозната Румъния през май и голямата екскурзия до Скандинавия и назад през юни и началото на юли, ето че групата от НТС гр. Стара Загора е отново в пълен състав, готова за нови туристически предизвикателства. На 2 октомври 2009 рано сутринта започва новата екскурзия, като този път целта ще е Беломорска Тракия и остров Тасос. Както винаги и сега организатор на екскурзията е Туристическа агенция "Бохемия".


Нашият екскурзовод е младото и симпатично македонско девойче Марта Чулева от гр. Кавадарци - Македония. Макар и македонка Марта добре владее български и гръцки език.



Нашата екскурзоводка - Марта Чулева

Още с тръгването бяхме приятно изненадани, че има малка, но интересна промяна в туристическата програма. Вместо директно към Гърция, ще направим посещение на ... известната винарска изба "Шато Катаржина", намираща се в околностите на с. Мезек. Всички посрещнахме промяната с бурни овации. Ето че Харманли остава на север, после преминаваме през Любимец, и се отбиваме по пътя за граничния пропускателен пункт между България и Гърция - Капитан Петко войвода. Малко преди да достигнем до него обаче правим отбивка в дясно от пътя и след стотина метра спираме пред някогашния граничен кльон. Кльонът е изоставен, но все още съществува. Сега служи за ограждение на Шато Катаржина. На красивия входен портал ни спира охраната. В имението не може да се влиза без специално разрешение. Такова обаче ние имаме, издадено лично от изпълнителния директор на Винарната. Посещението в "Катаржина" се запомня като пътуване до друга държава. Или до една друга нова България. От портала до самата сграда на винарната пътуваме още около два километра по асфалтиран път. Около нас се простират добре подредени и поддържани лозови масиви.


Накрая спираме на малък, но добре поддържан паркинг. На отсрещния склон има символична скулптура от шест винарски бъчви оформени като пирамида.


Лозовите масиви на Катаржина


Посреща ни главния технолог на винарната и ни повежда към главната сграда.


Главната постройка на винарната
В момента винарната работи с пълна пара. Сега е сезонът на гроздобера Около нас кипи усилен труд. Работници обработват гроздето на специални конвейери. Всичко се прави с голямо внимание. Гроздовите зърна се отделят ръчно от чепките. Не се допуска никакво смесване на сортовете. Контролът е много висок.
 




По линията кипи усилен труд
Всъщност "Катаржина" е една от най-интересните нови инвестиции в националното вино. След вложени 12 милиона евро, тя е открита преди две години - през 2007 г., по най-класически български начин - с хора, свещеници и ... президентът Първанов. Собственост е обаче на поляк - Кжищоф Трилински, известен повече като изпълнителен директор на регистрирания във Франция алкохолен гигант "Белведере". Затова в Катаржина се произвеждат вина с чуждоезични имена - Question Mark, Halla, Contemplations, Twins, Encore Syrah, Les Amandiers, Les Fleurs. Така или иначе, голямата цел на избата е да създаде български вина с международно признание. Вече има такива и първото е Mezzek - по името на селото, което се намира наблизо.  Главният технолог (всъщност това е жена) ни повежда по алеята минаваща покрай ниско окосената трева около избата. Спира и започва да говори за почвите, сортовете и "страданието" на гроздето.





"България има интересни местни сортове - Мавруд и Рубин например. Когато са добре гледани, те по много приятен начин изразяват характера на българския регион и имат голям потенциал, над който си струва да се работи." - казва тя. После продължава: "Изненадващо е обаче колко различен характер придобиват някои добре познати френски сортове като Мерло, Каберне, Сира или Каберне фран. Танините стават по-меки, елегантността може да се съхрани, а букетът става съвсем различен". "Шато Катаржина" започва да произвежда вина от 2006 г. Само за три години разработените от технолозите на избата вина добиват голяма популярност и тъй като това съвпадна с голямата промяна във винената култура в България, някои от тези марки се превърнаха в стандарт.  "Question Mark, 2007", е сред десетте най-добри български вина в класацията на списание "Бакхус". "Шато Катаржина" печели награди и на "Винария" в град Пловдив, но най-значителните сред международните си отличия досега получи от Виненият конкурс на Сан Франциско. Там бяха спечелени три златни и два сребърни медала. Златните бяха за Encore Syrah 2007, за купажа от Мерло и Малбек Contemplations 2007, и за Question Mark 2007. Първите лозя на винарната са засадени през 2003-2004 г. и сега са над 3650 декара - Каберне совиньон, Мерло, Каберне фран, Сира, Мавруд, Темпранийо, Малбек, Пти вердо, Шардоне совиньон блан и Вионие. Всичко това е направено върху никога неизползвани досега земи в ничията зона между България и Гърция, оградена от граничния кльон. Предстои засаждането на още 3000 дка нови масиви. В средата на комплекса се намира червената постройка на избата – просторна дегустационна зала, с високи тавани и дръзки фрески, изобразяващи свързани с виното антични ритуали. 



Дегустационната зала




Шкафът с чашите за дегустация



Безкрайна на вид подземна галерия с неръждаеми метални цистерни, хранилище с дъбови бъчви и бутилираща линия. Това може да се види в комплекса. 







Но ние имахме един изключителен уникален шанс - да влезем в "трезора" за отлежаване на вината. Тук не може да влезе всеки, който поиска. Дори не всички работещи имат достъп. Вината отлежават в бутилки на тъмно поставени върху дървени плотове в хоризонтално положение. Срокът на отлежаване е различен. В трезора има бутилки от 2006 година. Това са обикновено вина от висок клас, но има и "по-народен" тип, като "Черга" например.



Входът на "трезора" за отлежаване на виното


Стара дамаджана за вино

"Черга"








 




След трезора влязохме в хранилището с дъбовите бъчви. Всички бъчви са внесени от Франция. След две или три годишна употреба, същите се продават и заменят с нови. Съхранението на виното в бъчви става при специални температурни и влажностни условия.





Картина нарисувана от Катерина Трелински, покойната дъщеря на собственика на винарната, французинът от полски произход Кжищоф Трилински. Всъщност от това име идва и името на винарната Катаржина


Френска бъчва за вино
 

Хранилището за бъчви с вино
 



Около отвора на всяка бъчва се поръсва специален препарат против винените мушички
 
Атракцията на посещението беше дегустационната зала за гости, където ни почерпиха с бяло вино Mezzek White Soil.






Около масата за почерпка
 


По време на наздравицата, техноложката ни изнесе беседа за "Катаржина". Ето какво ни разката тя:



Ха Наздраве!!!
"Гроздето расте върху земи, които никога досега не са използвани. Отглежда се почти без химикали и се бере на ръка. Желанието да се направи марково българско вино далече не е преследвано само от "Катаржина". В България вече има няколко подобни винарни, стремящи се към международно признание, но "Шато Катаржина" първа поема един от най-амбициозните опити в тази посока - виното "Черга". Тази марка е създадена преди няколко години като "туристическо вино" - с име и дизайн, целящи като че ли да подменят мускалите с розово масло като традиционен български сувенир. Първоначално обаче, добро качество не било постигнато. Проблемът е бил, че това вино се е правело с грозде, изкупувано от външни производители, но се оказва, че така не може да се контролира качеството. Затова от април 2008 година Чергата на "Катаржина" се прави от грозде, набрано от лозята на избата – с нов купаж и с пълен контрол на суровината. Сега етикетът "Черга", който се наложи като българско марково вино, е от гарантиран български регион. Когато се опита едно вино, да може веднага да се каже: - "Това не е френско, не е испанско, не е аржентинско, а е българско вино!". Дали вината на"Катаржина" ще се наложат на международния пазар? Във всеки случай Question Mark вече трайно се намести по рафтовете за вина от висок клас. В средния клас най-перспективно е виното Mezzek White Soil. Какво ще стане с Черга тепърва предстои. Все пак ние много харесахме виното Mezzek White Soil и великолепната разходка в тази забележителна винарна.


Mezzek White Soil
  Отвън си направихме снимки за спомен и се запътихме към автобуса за да продължим към главната ни цел - Гърция и по-специално Беломорска Тракия и остров Тасос.





Снимка за спомен от Шато Катаржина
 
В красивата градинка пред дегустационната зала имаше и
маслинено дърво (в стредата)
  Пред паркинга ни направи впечатление старата вишка на заставата, останала като паметник на комунистическия режим.



Старата вишка на заставата от времето на комунизма.
Сега пред нея са лозовите насаждения
След не повече от 10 минути се озовахме пред ГКПП "Капитан Петко войвода" или известен още като "Ново село". Следващия ни обект беше град Комотини или известен още като Гюмюрджина. Но какво видяхме там, ще ви разкажа в следващата част на този пътепис.  

Ако можеше някоя бутилка да се изтърколи от монитора ми, нямаше да е зле.

Хубави ли бяха вината, които дегустирахте...

Всичко е много красиво написано.Но виното Черга е марка вино на Домейн Менада-Стара Загора.

Всичко е точно. Явно вие имате неясна представа за какво става въпрос. Домейн "Менада" и Катаржина са едно и също юридическо лице. Тези две винарни и още няколко са в състава на групата "Белведере"и собственика е един и същ. В постинга много добре е пояснено, че предстои производството на Черга именно от масивите на Катаржина и какво ще е неговото бъдеще тепърва предстои да видим.

Благодаря!

Така е едно и също юридическо лице са. Даже управлението е в Стара Загора.
А с.Мезек е село на майка ми и вината винаги са били много хубави. Голямата жега през лятото прави гроздето много захарно. Вината са супер въпреки, че са скъпи.

Прочетете информацията на етикетите на вино Черга и тогава пишете.

Няма да коментирам вашите анонимни писания. На една от снимките перфектно се вижда, че виното в трезора е "Черга". И отново казвам, че "Черга" ЩЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДА В КАТАРЖИНА с грозде, произведено в неговите масиви. И предстои да се утвърди като марково вино на КАТАРЖИНА. Имате ли още въпроси? Ако имате задръжте ги за Вас. Тук повече няма да ги коментирам.

Които се съмняват, че информацията за виното "Черга" е подвеждаща нека посетят и прочетат информацията в следния сайт
http://www.chambersz.com/a/content/view/84077/109

na nas po 0.25st grozdeto,za da gi ima tiq shata! Tova e istinata!

Отидете в шато "Старосел" суперско е.обстановка-6 точки.

Относно: Цена на гроздето реколта 2009 год.

По повод статия в сайт: http://financebg.com/?act=news&news_id=6472

До г-н Пламен Моллов
Председател
на Националната
лозаро-винарската камара
Копие: До ценителите на класното вино
"КАБЕРНЕ", "МЕРЛО" и "МАВРУД"
копие: До Председателя
на комисията по земеделие към ЕС
копие: До кметовете в РБ

ОБРЪЩЕНИЕ

от Минчо Минчев, Emal:iskra_2004@abv.bg - производител на грозде "КАБЕРНЕ", "КАРЛОВСКИ МИСКЕТ" И "РКАЦИТЕЛИ", с регистрирани над 15 декара лозя. Многократен носител на призови места за "най-добър домашен винопроизводител" от Община СОПОТ и Община КАРЛОВО

Уважаеми г-н проф. Моллов,
Много пъти се питам, Вие, а и хората преди Вас, като Председател на Националната лозаро-винарската камара, чии интереси защитавате в Република България, на лозарите или на винарите, или и на двете страни? Според мен, Вие защитавате интересите само на едната страна, т.е. на винарите, но не и на лозарите! Защо? Защото като Председател би следвало да знаете, че почти всички винпроми в страната си направиха собствени лозя, по различни европейски програми. В същото време в България има стотици хиляди декари стари лозя, от преди 30-40 години, които също се обработват. В определени региони, като триъгълника между с. Паничери, с. Старосел и с. Мътеница, общ. Хисаря, тези лозя са над 5000 декара. Те са до 50 и повече процента по-редки от първоначалното им състояние, по главна причина старост. От тях се обработват от стопаните или под аренда около 90 %.
Вие твърдите, че реколтата тази година /2009/ е добра и цената ще бъдe по-ниска от миналата година.
Ами да! Тя, цената, винаги е била ниска за производителите на грозде от такива лозя.
Г-н професор, Вие знаете, че добра реколта има само там, където лозята са обработвани и са предпазени от многото болести. Не зависимо каква е годината, без нужните обработки, качествено грозде не може да се получи. Това, което казвате противоречи на всички производствени и пазарни принципи, т.е. "Добрата реколта заслужава добра цена". Вие казвате точно обратното, "Добра реколта, ниска цена". Нещо друго, вие като професор би следвало да знаете, че има предел, до който 1бр. лоза може да се товари с грозде за сезона, примерно 5 кг на стебло. Има средна норма на добив от дк според сорта грозде, примерно 800-1000 кг. На тези лозя, всяка година, каквато и обработка да се извършват по тях, реколтата много рядко може да надхвърли 500 кг. от декар. Т.е. това на практика е много по-малко от средната реколта, която биха дали новопосадените лозя. За да се произвежда качествено грозде в лозовия масив се полагат всички видове труд и препарати, наравно с новите лозя. Знаете много добре, а ако не знаете питайте, че лозята не могат да се изкореняват, така, за кеф на собственика. За тях има две алтернативи и те са, или да си гледат лозята, или да ги изоставят. Изкупната цена за килограм каберне не надвишава 0,5 лв. за производителя. Всеки вино производител, било то лозар или винпром, знае, че 1 л. чисто, класно вино се прави от между 2,5 и 3 кг. грозде каберне. Т.е. за 1 л. чисто вино на винпромите, при тези изкупни цени, са необходими между 1,2 лв. и 1,5 лв.. С изкупната цена, която вие определяте, франко винпромите между 0,7 и 0,8 лв. на кг., цената на гроздето излиза максимум 2.5 лв. с транспорта до винпромите. Хубаво, чисто вино "каберне" се продава над 10 лв. за 0,7 л бутилка от винпромите. Питам, разбирате ли от себестойност и можете ли да смятате или не? И ако можете, аз мисля, че от Националната лозаро-винарска камара няма никаква нужда и най-вече от Вас, поради простата причина, че не защитавате интереса на хиляди дребни лозари, производители на грозде, в България. По този повод, всяка година се получават голями напрежения, кавги и в не редки случаи се стига до свади между лозари и изкупчии на грозде. Тези 15 лв., които се дават като субсидия от ЕС, стигат само за едно брануване на лозята. Така, че за дребните производители на грозде, за да вържат двата края, изкупната цена на каберне и мерло следва да бъде не по-малко от 0.8 лв. на кг. и на бялото не по-малко от 0,6 лв.кг., а субсидията минимум 40 лв. на дк. За сведение, тази година 1 торба комбиниран тор, която е необходима за 1 декар лозе, струваше между 65 и 80 лв., да не говорим за скъпите препарати за пръскане на лозите, което е необходимо между 4 и 6 пъти на сезон. Всички почви в България са бедни на желязо. За да се запазят лозята, това налага да се направят допълнително разходи за обогатяване на почвите с желязо и допълнително за алкализиране на почвите, които, в не редки случаи, са кисели. По тdзи причина лозите съхнат прогресивно, което допълнително намалява реколтата и оскъпява производството на грозде. Това може да го проверите. Г-н Моллов, в случай, че сте загрижен за дребните лозари, моля да защитавате тези позиции. Инак само ще давате вид на загриженост за тях, а те ще берат гроздето и ще варят нелегално ракии до спукване, както се казва, по всякакви начини. Чл. 41б. от Закона за виното и спиртните напитки казва така, а той, ако не греша, беше прокаран, чрез вас: (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) "Производителите на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, са длъжни да го продават на лицата по чл. 40, ал. 1, изречение първо и чл. 40, ал. 3 или на упълномощени от тях лица." Ами като пишете в закона, че производителите са длъжни да продават гроздето на преработватели, защо не пишете, че преработвателите са длъжни да плащат справедлива цена на производителите на грозде? Не считатате ли, че това е законен рекет срещу дребните производители на грозде? Казвате, че производителите на грозде трябва да се договарят с преработвателите и производители на вино. Как смятате, че човек, който има 2 или 5 декара ще тръгне да се договаря с винпромите за 1-2 тона грозде ли? Не г-н професоре, просто грешите, и то много. Вашата политика е грешна, а от там и на държавата, защото вие прокарвате държавната политика. В момента, Министър Дянков така е загрижен за акциза на казаните за варене на домашна ракия, че чак сълзи рони, че не го взема. Задавам си въпроса, кой с каква глава мисли и за какво мисли? Това, че винарите не могат да пласират виното е друг въпрос, който също има обяснение и ще ви го обясна, ако ме питате. Така, че помислете и стига сте заблуждавали хората. Но, за разлика от гроздето, виното трае и може да чака по-добър пазар, като става по хубаво, докато гроздето се разваля и трябва да се прибере на момента. И престанете да се будалкате с държавните чиновници за регулатора „акциз” на домашна ракия и акциз на продуктите на винпромите. Това е едно голямо недоразумение на Народното събрание за облагане на домашната ракия с акциз! Е, стига толкова, омръзнахте на всички да работите с лъжи и измами. Цялата икономика смятате да бъде само в полза на ЕЛИТА! Ами, защо не предложите да се наложи акциз на туршиите и на компотите, които варят над 90% от населението в България, или на стабилизирания гроздов сок? Аз съм против алкохола по принцип, но за жалост той съществува като отрасъл в икономиката на България и света, в който волю не волю участвувам и аз. За това вземайте балансирани решения, които да задоволяват и двете страни. В противен случай, ще дойде момент когато ще ви се скъсат обръчите на бъчвите!
С поздрав: Минчо Минчев, с 15 дк. лозе, за справки: minchomin.blog.bg Нагоре

Kolko ste prav,g-n Minchev! Samo che,na gospodata vsichko im e qsno,obache te po forumi ne sedqt! V tqh sme nie,barabite s po 10-15 dekara lozq! Tragnali ot vinpromite,zemy,lozq po 100 lv.dekara da kupuvat.Mislite,che gi obrabotvat li,ili che za napred shte gi obrabotvat! Nishto podobno! Komasaciq mu e maikata,da lapat evropeiskite subsidii,na tyh nasheto grozde ne im e nujno! Cisternite s shira varvqt ot Rumaniq i Makedoniq! Tolkova e jalko,tova koeto stava! Istinata e che ne sluchihme na svestni hora,koito da pomislqt za Balgariq i neinite grajdani ,pak posle za sebe si! Dano Bog ,si svarshi kakto trybva rabotata,zashtoto veche na nikoi drug az lichno ne vyrvam!

Благодаря, беше интересно за четене. Харесвам вината на Katarzyna. Между другото, чете се "Катажина", "р"-то не се произнася.

Донякъде е забавно това определяне на много изби у нас като "шато". В България единственото "шато" е Евксиноград, всички останали производители на вина би трябвало да се наричат "вила". Но това е дребна работа.

Уважаеми господине, не бъдете категоричен за неща, за които сте научили от една разходка. Чия марка е Черга и кой и как ще я произвежда едва ли може да се разбере от това. Дори ние, които работим за Белведере не сме наясно още. Този въпрос се доуточнява. Истината е, че марката е на Домейн Менада поне за сега и голяма част от виното се произвежда тук. Как ще бъде занапред, предстои да разберем. А що се отнася до това че двете винарни са на Белведере - донякъде е така, но те са две различни юридически лица с различни управители и т.н.
И още нещо - главният технолог в Катаржина, доколкото знам не е жена.

ОК! Нека така да бъде. Щом работите за Белведере, вероятно знаете повече подробности. Добре зная, че "Черга" е на Домейн Менада. Аз съмият съм от Стара Загора и дори работя в областта на бутилирането на хранителни продукти, включително и вино. В този постинг, аз нямах намерението да пиша за виното изобщо, но както казах още в началото просто имахме шанса да посетим и Катаржина. Там ни разказаха за историята на винарната. А че в тунела отлежаваха бутилки "Черга" е очивадно. И ако прочетете по-внимателно информацията, там се казва, че ПРЕДСТОИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЧЕРГА ОТ МАСИВИТЕ НА КАТАРЖИНА. Това е което чухме. Не зная каква е длъжността на жената която ни развеждаше из винарната, но информацията е че е техноложка от Стара Загора. Ако работите в Менада (или Белведере) може и да я познавате. Иначе с вината в Катаржина се занимават двамата близнаци Иван и Свилен Кисьови, а доколкото знам те са и авторите на "Чергата".
Благодаря за уточнението.

Без да се заяждам ще внеса малко уточнение. Технологът, който създаде първата Черга е Снежана Мутафчийска тя работи в Менада и това стана доста преди Свилен и Иван да станат технолози и да започнат работа в Катаржина. Всички реколти Черга от 2002 до 2006 са направени с нейно участие и под нейното ръководство. Последната Черга, която се появи на пазара в България тази година е направена от Свилен и Иван. В крайна сметка за този, който си купува бутилка вино и и се наслаждава няма значение кой, как и къде я е произвел, а дали виното е по неговия вкус. Но технологът, който с много любов и труд е създал виното в тази бутилка не би му било приятно, ако го бъркат с друг. Всеки цени труда си и трябва да получи заслуженото признание.

Подкрепям с две ръце мнението на №18.Чергата е на Домейн Менада и е създадена под ръководството и с дейното участие на г-жа Снежана Мутафчийска.

Дами и господа,
Последните няколко коментара определено говорят, че в групата "Белведере" има разгорещена полемика относно виното"Черга". Аз като автор на този постинг заявявам, че нямам нищо общо с тази полемика и тя е единствено вътре в групата "Белведере". Съжалявам, че станах неволен участник в тази полемика. Този постинг изобщо не касае подобни спорове. Кой е авторът и кой държи правата на виното "Черга" си е въпрос на ръководството на "Белведере". Съжалявам също, че спора се води между анонимни. Това ме навежда на мисълта, че анонимните коментари са или от самата Снежана Мутафчийска или на хора от нейното обкръжение. Но каквито и да са те, искам дебело да подчертая, че тук не е мястото да се решават такива вътрешно ведомствени спорове. Ако продължават са се коментират тези въпроси, ще бъда принуден да изтривам тези коментари. Същото важи и за коментарите относно цената на гроздето и тем подобни. Много моля такива коментари, особено от анонимни да не се включват повече в този постинг.

човекът така хубаво го написал, на мен ми беше много интересно, научих нови неща. Не мога да разбера каква е тази свада, която се е разгоряла и защо се приема като реклама?
Имам чувството, че тук седят и дебнат хора, които веднага се нахвърлят и апострофират, няма значение на каква тема е писанието.
Ми това е свободен форум, нека се уважаваме.

най доброто вино перфектно обслужване специални благодарности на г жа Алекова

Доста неща прочетох, но се смея на глупоста на повечето изказвания. Виното Черга не се прави ( купажира) нито от двамата Технолози на Катарджина, нито от Снежана Мутафчийска, а от човек, който никъде не го изписват. Катарджина е страхотно място, от което се произвеждат хубави вина, но не защото технолозите стават за нещо, а защото в тези вина се слага и ГРОЗДЕ и се спазват традиционните практики за винопроизводство.
Тази реклама на Катарджина е ненужна при положение, че Николай Далаков няма нужда от реклама. Според мен човек притежаващ коли за над 1 000 000 лева и всичките с регистрационен номер 3883 има нужда от реклама. Едва ли Трелински знае какво става в България, че да намесвате неговото име. Ако имаше някаква представа нямаше да търпи някой да трупа огромни богатства на негова сметка и да остане всичко безнаказано.
Не мисля, че Технолози, които преди години са работили здраво, а сега фалшифицират здраво, показват на идните винари как трябва да се работи. Шуробаджанащината в Белведере е процес, който никой млад винар няма да промени и затова не мисля, че някой ден ще има млади таланти в тази "система".
Виното е хубаво, ако слагаш в бутилките вино - непознато на основния консуматор. Ако използваш каквото и да е било вино и му сложиш етикет какъвто иска да прочете крайния клиент, ако му направиш невероятна характеристика от рода..."произведено от грозде от местността...", ако добавиш малко "малки тайни".т.е. есенцийки и винца от друга държавица и се получава ненадминато вино.
Няма нищо ново в технологиите от преди години и сега...разликата е във фирмите доставящи основните и спомагателните суровини и материали.
И един съвет като консуматор...сипете си от трите вида вино Мерло, Каберне и Мавруд в три различни чаши, дегустирайте и ако усетите разлика ще си отговорите на следния въпрос: "Какво по дяволите е това?" За какво плащам и защо ме лъжат?
Аз ще ви кажа - за поредния Мерцедес МЛ 63 на Николай Далаков.

Господин анонимен, разбира се, че всеки ще ползва благата на труда си както сметне за добре. И кой, и какво ти дава право да съдиш и коментираш отношения между хора, които не познаваш? И защо обиждаш консуматора за неговия вкус? И знаеш ли още какво, рекламата им е силна, защото всичко, което правят го правят професионално и максимално добре, рекламата е черешката на тортата.
А господин Далаков да е жив и здрав, и безброй много години напред да тупти в гърдите голямото му сърце.