След прекрасната разходка из "Шато Катаржина" се отправихме към главната туристическа цел за днес - остров Тасос. Преди обаче да отидем там имаме и един междинен туристически обект - град Комотини или както някои хора го знаят Гюмюрджина. Целта е да го разгледаме набързо и да използваме времето да обядваме нещо, ако някой естествено пожелае. От Винарната до граничния пропускателен пункт е не повече от 10 минути път. Преминаването на границата е бързо, но въпреки че вече сме в Европейския съюз, проверяват ни документите и от двете страни. Може да се мине само с лична карта, но който желае може и с международния паспорт. Навлизаме в Гърция и се отправяме по пътя за Комотини.  Прави впечатление, че селцата през които минаваме много приличат на българските с тази разлика, че са "живи" села. Просто в тях живеят и работят хора и то млади хора. А българските села са запуснати и като че ли изоставени на доизживяване. Има и други видими разлики. Селското стопанство също е живо и всичката земя се обработва. Около нас има много зеленина, въпреки че е вече есен. Виждаме много ниви с памук, култура която у нас изчезна. Пътищата са без дупки и ... никъде не видяхме билбордове. Пресичаме река Арда и минаваме през няколко градчета - Орестиас, Димотика, Лавара, Софлу. Градчета със спретнати къщички, всяка с дворче и тераси с много, много цветя. Движим се покрай река Марица, през която минава и гръцко-турската граница. След около час и половина излизаме на магистралата Солун - Истанбул и се отправяме към Комотини. Ето го и Егейско море, познато у нас още под името Бяло море. Около нас се появяват първите маслинови горички с млади насаждения. В далечината се вижда град Александропулис или както е познат у нас като град Дедеагач. Тук няма да се отбиваме и продължаваме нататък. Към 14 часа пристигаме в Комотини. Това е седалището на Област Източна Македония и Тракия. Населението е около 53 000 жители, но това число реално е значително повече, защото тук има университет, където се учат над 10 000 студенти. Населението е многонационално. Тук освен гърци живеят много етнически турци, българи мохамедани около 10%, арменци, бежанци от Мала Азия и бившия СССР (главно Грузия, Армения, Русия, Украйна и Казахстан).  Този град (Гюмюрджина), както и цялата територия от река Марица до Кавала включително (наричан от нас българите Беломорска Тракия) е бил в рамките на България на два пъти. От 1913 да 1918 година. След погрома на България през Първата Световна война, Беломорска Тракия е върната на Гърция. По време на Втората световна война България отново окупира Беломорска Тракия в периода 1941-1944 година. След края на войната обаче Беломорска Тракия безвъзвратно е отнета завинаги от България и е включена към съвременна Гърция. За много българи, това е трагичен факт и за нея са пролети реки от сълзи. Исторически погледнато обаче, там българите са били като завоеватели и няма защо да считаме, че Беломорието е наше и ние имаме право да си го върнем.  Улиците на града са тесни и много нагъсто. За автомобилистите в пиковите часове е истински кошмар. Затова тук се движат предимно пеша, с велосипеди или с малки мотопеди. Времето с което разполагаме е малко, затова без да губим минути се отправяме към най-красивата част на града - парка "Агия Параскева".


Църквата "Света Параскева" в парка носещ същото име

 

Входът на парка
 
Снимка за спомен от парка в Комотини





Снимки из парка
В този парк се издига 15 метров паметник на загиналите през Втората световна война. Жителите тук го наричат "heroon" или "меч".


Паметникът на загиналите във Втората световна война
Паркът е малък, но в него има такова количество работещи фонтани и водоскоци, че решихме да останем тук и да се наслаждаваме на красивите алеи и многото цветя. Комотини не е типичен туристически град, но въпреки това има много магазини, супермаркети, кафенета и ресторанти. Има и Shopping Center. Има обаче една подробност, която за съжаление не ни позволи да си напазаруваме нещо. От 12 да 16 часа всички магазини са затворени. Това впрочем е характерно за цялото Средиземноморие. Има го и в Италия и в Испания. Там го наричан Селеста. В ранния следобед работеха само няколко заведения за хранене и малки магазинчета за сувенири.


Етнографският музей в Комотини




Джамия в Комотини
След приятната разходка из парка Агия Параскева отново се казваме на автобуса и се отправяме към малкото селище Керамоти, откъдето ще се качим на ферибота за остров Тасос.
Керамоти е селище, център на Дем Керемидли в Ном Кавала в Северна Гърция. То наброява само 1 300 жители, а целият дем е около 6 000 жители. Селото е разположено в равнина местност, част от долното поречие на река Места. Целият район представлява широк полуостров, който се врязва в Егейско море, а самото село Керамоти е най-близко разположеното селище от континентална Гърция до остров Тасос. Селото разполага с пристанище, от където регулярно пътуват фериботи до остров Тасос. В околностите на селото има удобни и чисти плажове, подходящи за отдих.
Нека да кажа няколко думи за административното деление на Гърция. То е тристепенно. Цяла Гърция е разделена на 13 области (префектури) - 9 на континенталната част и 4 островни. Има и една уникална област със специален статут - Атон, където са разположени 20 православни манастири. У нас тази област е известна като Света гора. Там се намира и нашия Зографски манастир. Префектурите се състоят от номове (нещо като нашите области), а номовете се разделят на демове (общини). Казваме че Керамоти е в префектура "Източна Македония и Тракия", ном "Кавала", дем "Керемидли".


Фериботът Керамоти - Тасос
  Пристигаме в Керамоти само 10 минути преди заминаването на поредния ферибот за Тасос. Фериботите са през два часа. Все пак спестихме си чакане от тези два часа, след като в селцето няма нищо интересно за гледане. То е типичен морски курорт за през лятото с прекрасните си плажове, но сега вече почивния сезон е в своя край и в селцето цари спокойствие. Фериботът ни понася към планинския остров Тасос.


Ферибот в пролива между Керамоти и Тасос




Столицата на Тасос - Лименас, което в превод означава пристанище


"Нашият" ферибот

Остров Тасос е разположен в северната част на Егейско море, на около 7 км от залива Керамоти и мястото където река Нестос (Места), се влива в Егейско море. Той е най-северния остров на Тракийския залив. Счита се, че островът е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от около 379 кв.км и е община (дем) на област (ном) Кавала. Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван от далече наподобява висока, потънала в морето планина. Най-високата му точка е връх Ипосарион с 1204 м надморска височина. Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието - от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови. Обиколката на острова е около 115 km. Основният поминък на острова е добив на пчелен мед, маслини, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добива на дървесина и туризма. На острова се добива много мрамор. Има геоложки формации от желязо, злато и оловно цинкови руди. На около 10 км от острова по посока към Кавала има нефтодобивна платформа, единствена за цяла Гърция. Главен град на острова е град Тасос, но тук го наричат още и Лименас. Лименас наброява около 3 200 жители, а целия дем е не повече от 14 000 местни жители. През активния сезон обаче общо пребиваващите на острова надхвърля 60 000 души. Освен главния град на острова има още няколко по-големи селища, град Лименария 2 500 жители, Принос 1 200 ж. и старата "столица" на острова селището Панагия - 900 ж. Общо има 18 селища с население над 100 ж. и множество единични малки махали, предимно около крайбрежието с плажна ивица. Пристигаме в Лименас около 18 часа и веднага се отправяме към хотела, който се намира на един от най-хубавите плажове на Тасос - Golden Beach, което ще рече "Златен бряг". Той е разположен на източното крайбрежие на острова недалеч от селото Панагия, което както казах по-горе преди е било старата столица на острова. Хотелът се казва Golden club Ioanis. Разтоварваме багажите и разглеждаме околностите на хотела. А той е само на стотина метра от морета. Времето е ясно и току що бе изгряла пълната луна, което беше прекрасен повод да снимаме "лунна пътека" по морето.


Лунна пътека
В 20 часа имаме запазено място за вечеря в традиционен гръцки ресторант (таверна). Таверната "Елена" се намира в селището Панагия. Панагия на гръцки означава "Света Богородица". В таверната работят сервитьори от България, така че бяхме обградени с общо внимание, още повече че сезонът вече бе приключил и нямаше особено много други гости.



Таверната, където вечеряхме 
  Прибрахме се в хотела с автобуса късно вечерта.
Ден 2

Днес туристическата програма включва пълна обиколка на острова и посещение на традиционна фабрика за производство на зехтин. Времето не обещаваше да е слънчево, но поне не беше и дъждовно, както предвещаваха прогнозите. След закуската на шведска маса имахме отново възможност да отидем до морето да го видим на светло. За разлика от "европейските шведски маси", каквито видяхме в Европа, тукашната всъщност си беше една бедна "гръцка" маса. Бедна, че още малко да останем гладни.

 






Снимки от хотела Golden club Ioanis и неговите околности


Плажът Златен Бряг


Таверната в която вечеряхме - изглед през деня
В 9,00 часа тръгнахме на обиколка около острова. Пътят се вие покрай крайбрежието и пред нас се разкриват чудесни гледки към морето и малките заливчета със скътани плажове. Първата ни спирка беше женския манастир "Свети Архангел Михаил". Типичен православен манастир.




Женският манастир "Свети Архангел Михаил"
Първото което ни впечатли беше, че влизането в манастира с "неприлични" дрехи е забранено. Затова всички жени с панталони и къси поли бяха принудени да навлекат отгоре шарени поли, което предизвика в групата голям смях и весели коментари. Също и мъжете с къси панталони бяха набързо предрешени с дълги такива за да са в тон с жените и добрите нрави на манастира. В самия манастир снимането е забранено, но българинът не признава забрани от подобен род, така че всички си щракаха най-невъзмутимо.



Изгред от манастира към един от множеството закътани плажове на остров Тасос


 

Манастирът Свети Архангел Михаил погледнат от панорамния околовръстен път
По обяд пристигнахме във втория по големина град на Тасос - Лименария. Нищо особено за гледане няма тук, освен да си купим нещо за хапване и евентуално да си направим снимки за спомен. 





Снимки от град Лименария
Близо до Лименария се намира фабриката за златни бижута "Golgen Iris".


Бижутерийната фабрика "Golden Iris" ....




... и нейните бижута от злато и скъпоценни камъни
В ранния следобед, след като направихме пълна обиколка на острова, пристигнахме отново в Лименас и сега имахме достатъчно време да се разходим из градчето, да си направим снимки и да си накупим малки сувенири и подаръци за спомен.


Старият амфитеатър на Лименас


Портокалово дърво в Лименас





Вековни чинари в Лименас


Главната търговска улица на Лименас



Красиво дърво в Лименас (Калина)
Разбира се купихме си и задължителното "Узо". Тук има поне 15-20 марки Узо. Имахме специална поръчка за Узо марка "Sans Reval". Ама се оказа че това било много специално Узо - 46 алкохолни градуса и с дъх на горчиви бадеми . Обясниха ни, че ще го намерим много трудно. И наистина никъде не го намерихме из сергиите и малките магазинчета. Накрая след като се бяхме почти отказали да го търсим, го открихме в един супермаркет и то беше последната бройка. Ето няколко снимки от Лименас. Оставаше да разгледаме традиционната фабрика за производство на зехтин. Тя се намира в селцето Панагия, където снощи вечеряхме.  Самата фабрика беше малка, но имаше специално направен музеен кът, където ни показаха старите съоръжения, с които се е добивал зехтинът в миналото.





Музейни експонати на стара фабрика за зехтин. Моделите са действащи


Снимка за спомен пред дънера на стара маслина, превърната в дървена скулптура пред фабриката за зехтин
  Новите съоръжения се различаваха по това, че се задвижваха с електродвигатели, вместо с водни колела. Иначе технологията си е останала същата.



Съвременните машини на фабриката
Зехтинът се произвежда от маслини. Има различни качества зехтин. Нaй-високото качество е така наречения "Extra Virgin". Той се произвежда изключително и само чрез механично въздействие без употреба на каквито и да било химични вещества за екстракция. Това става чрез пресоване на маслинената каша в хидравлична преса, която развива налягане до 400 атмосфери. За тези които се интересуват, ще напиша отделен постинг за маслините, и производството на зехтин. Тук ще ви покажа само няколко снимки на маслинови дървета и машините за производство на зехтин "Extra Virgin" по класическата стара технология.







Стари маслинови дървета на възраст над 1500 години


Класически гръцки маслини
Прибрахме се в хотела за кратка почивка, а вечерта отново вечеряхме в същата таверна в Панагия. С това завърши днешния туристически ден
Ден 3

Днес след закуската се приготвихме отново за път. Предстоеше ни да посетим нови два туристически обекта. Първият е град Кавала. По обратния път отново с ферибота пристигнахме в градчето Керамоти и по магистралата заминахме за Кавала. Кавала е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала и ном Кавала. Градът е и център на Филипийската, Неаполската и Тасоската епархия на Гръцката православна църква. Населението е около 63 000 жители. Това е втория по големина град в Източна Македония и Тракия след Солун. Старите имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец. Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква в средата на 7 век пр.н. на малкия полуостров, тъй като това място има огромно стратегическо и търговско значение. Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и става македонски град. Второто си име — Христополис — градът получава през 8—9 век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя. През 13 век градът е превзет от българите и вече носи името Морунец. През 1387 г. турците завземат града.  Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на 16 век, когато получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. Християнски център за града се явява църквата Панагия, разположена и днес на най–високата му част. През 1913 година Кавала е присъединен към Царство България, но след Първата световна война е върнат на Гърция. От 1941 до 1944 година той отново е окупиран от българските войски, но след падането на Германия, окончателно е включен към Гърция. Както вече казах в град Кавала се намира една историческа забележителност - акведукта Камарес.


Акведуктът в Кавала
  Този Акведукт е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. Акведуктът е снабдявал града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. Съвременният град Кавала има много плажове, места за почивка и пешеходни алеи. Той е един от малкото градове на Гърция където има 4 организирани плажа. На изток ще намерите плажа Perigiali, а на запад - плажа Rapsanis. Тук са още общинския плаж Kalamitsa и плажа Batis. Кавала има много паркове, спортни съоръжения и увеселителни заведения. За любителите на природата, има няколко туристически пътеки, които започват от града.  Кавала ОЙЛ е единствената компания в Гърция, която "добива нефт и газ.


Нефтодобивната платфолма в шелфа край Кавала
  Спираме на пристанището на Кавала и се отправяме към стария град, който тук се нарича Панагия (Богородица).


Крепостната стена на Кавала
  В тази част на града се намират и повечето туристически обекти. Това са Къщата на Мехмед Али Паша, църквата Света Богородица и Имаретът.





Из улиците на стария град Панагия


Имаретът

Къщата на Мехмед Али Паша - Национален герой на Кавала
 


Паметникът на Мехмед Али Паша
 




Църквата "Света Богородица"
В най-високата точка на хълма на стария град е разположена крепостта и крепостната стена, охранявала града от нашествието на средновековните пирати. От тук се открива прекрасна панорама към града, който много напомня на Велико Търново. С тази разлика, че Кавала е разположен на морския бряг на Егейско море.







Крепостта, крепосттната стена и панорамни изгледи от там към Кавала
След като разгледахме стария град се спуснахме отново към пристанището, където обядвахме и си накупихме подаръци и сувенири. Тук е магазина на една известна българка на име Лина, която е много щастлива, когато българи си купуват сувенири от нея и затова ни прави големи отстъпки.



Магазинът за сувенири на българката Лина
Отново сме на път през Беломорска Тракия. Вече тръгваме обратно за България по магистралата за Истанбул. Предстои ни още едно интересно място което ще посетим. Това е Природния резерват "Делтата на река Марица". Преминаваме покрай Ксанти и Комотини и се спускаме към град Александрополис. На 10 км източно от града спираме на края на село Траянополис, където се намира информационния център на резервата "Delta Evros".


Информационният център на резервата "Делтата на Марица"

Препарирана патица. Една от редките птици обитаващи Делтата


Снимки от Делтата - Пеликани


Уредът с който наблюдавахме птиците
Посреща ни водачът, който ще ни покаже забележителностите на резервата. А това са предимно птици, които се срещат само тук. Наброяват над 380 вида, между които пеликани, патици, корморани, чапли, бекаси, лебеди и много други редки дребни и по-едри представители на пернатите. Делтата на Марица е превърната в множество сладководни езера, разделени от насипи и чакълести пътища. Тя е превърната в резерват през 1997 год  и се посещава от много туристи. За да наблюдаваме птиците обаче е необходимо да се приближим максимално до тях, но въпреки това ще трябва да ползваме и оптически уреди, които любезно ни предостави нашия водач. Ето и снимки от тази интересна природна забележителност.






Още снимки от Делтата на Марица
С това завърши нашата тридневна туристическа обиколка из Беломорска Тракия. Потегляме обратно към България. Този път на граничния пункт Капитан Петко войвода нямаше проверки и минахме почти като в Европа. 



Граничният контролно пропускателен пункт Капитан Петко войвода между България и Гърция
А както обещах, за тези които се интересуват скоро ще напиша постинг посветен изцяло на маслините и производството на зехтин.

Край  

Страхотно ми хареса пътеписа. Пътувах заедно с Вас, но голяма част от снимките не можах да видя. Не знам защо.

За кои снимки става въпрос. Тези поместени тук в постинга ли?. Ако всички снимки не се показват, вероятно има грешка във вашия браузър. Но ако част от снимките се показват, а дреги не, това не мога да си го обясня. Моля Ви да се представите кой сте? С уважение

Blagodaria za razhodkata! Mnogo mi haresa.

беше ми приятно да попътувам отново с вас. Това лято бях по тези места, но по друг маршрут. С удоволствие погледах отново Тасос и Кавала, припомних си хубавите преживявания. Да сме живи и здрави, догодина - нови пътешествия!

са без снимки. Не разбирам от поставянето на снимки и немога да дам препоръки, но местата им в постинга са останали да чернеят. Иначе пътеписът е отличен и показаното е чудесно.

Изненадан съм от това което казвате. Интересно че и анонимен #1 говори за същия проблем. Аз също не зная защо става така. При мен всички снимки излизат безпроблемно. Аз ползвам браузъра Google chrome. Възможно е да има несъвместимост в браузърите.
Ако е възможно посочете поне няколко надписа, които са останали без снимки.
Благодаря за информацията

Беше ми много интересно. Ходил съм в Солун и Орестиадас, искам да отида и в Кавала и Тасос.
Живот и здраве !

Май на Тасос бяхме в същия хотел. Кавала е хубав град, но Тасос не ми хареса особено. По-интересни ми бяха после останките от Филипи и пещерата Маара. Тасос е май нещо като Лесбос - нищо особено! :)

http://www.belomorie.eu/private/images/Bel_Macedonia_Thracia-100-5.jpg

Амфитеатър е двоен театър - като амфибио - двоен живот. В смисъл че постройката е кръгла като колизеума или Арена ди Верона.

Благодаря за чудесния пътепис. Утре тръгваме за този регион. Дадената информацията е много ценна. Прекрасни снимки!

Благодаря за чудесния пътепис , с който си припомних приятни преживявания с проятели , по тези места!

Тъй като в този коментар имаше много обидни и нелицеприятни думи, бях принуден да го премахна. Всеки има право на мнение, но да се обиждаме така нагло и грубо е недопустимо. "Всяка жаба да си знае гьола" и да пише в собствените си постинги каквото поиска. Но ... тук няма да го допусна.
инж. Иван Иванов