Преди няколко дни бе отбелязана 125 годишнината от приемането на международното споразумение, меридианът, преминаващ през Кралската обсерватория Гринуич - Лондон да се счита за "Нулев" меридиан при отчитане на географските дължини и същевременно да се приеме като универсално световно време местното време на този меридиан.  Ако някой чуе, че се казва "Точно време по Гринуич", това означава "Колко е часът точно в момента на "нулевия" меридиан. По този повод искам да Ви предложа кратка разходка из Парка Гринуич в Лондон, където се намира тази обсерватория. Да отидеш в Лондон и да не посетиш Гринуич Парк с Кралската обсерватория е все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата. Ако сте ходили в Лондон може би сте ходили и в Гринуич, но ако не сте, ще ви разкажа за този красив парк. До Гринуич парк може да стигнете по много начини - с метрото, с двуетажните червени автобуси, които са един от символите на Лондон, или с корабче. Тук не включвам начините да стигнете до там със собствено превозно средство. За мен най-екзотично е пътуването до там с корабче. Така сторихме и ние. След като разгледахме един от шедьоврите на Лондон - Тауъра, от пристана там се качихме на корабчето и тръгнахме на изток по реката Темза.


Пред нас е Тауър Бридж, още един от многото символи на Лондон.


Продължаваме по реката и след около 20 минути сме пред така наречения "Кучешки остров", където днес се намира "Новото Лондонско Сити".

 
 
Искам да подчертая това, защото много хора не знаят, че истинското "London City", не е това за което споменах. В новото сити се намират седалищата на големите международни компании и банки с високите небостъргачи. Докато London City е територия в града с особен статут. Това е нещо като "град в града", автономна територия със собствено управление. Има си губернатор, който не е подвластен нито на кмета на Лондон, нито дори на кралицата. Но това е друга тема. Слизаме на пристана Greenwich Pier и се отправяме към главния вход на Парка.


Минаваме покрай Морския музей на Лондон и паметника на Уйлям IV.

   
   

 

Ето я на върха на малък хълм прочутата "Кралска астрономическа обсерватория".


На една от кулите на така наречената "Къща на Фламстед" се намира червена топка. Тя сега е спусната ниско, но всеки ден точно в 12.00 топката се вдига за една минута нагоре по пилона, оповестявайки "Световното пладне".  Преди да влезем в двора на обсерваторията пред нас се открива красива панорама от Парка, където в дъното се вижда Морския музей и още няколко интересни сгради, а в далечината се извисяват високите небостъргачи на Новото Лондонско сити.


Вдясно пък се виждат четирите комина на Лондонската ТЕЦ, а зад комините се белее куполът на спортната зала "Милениум" с жълтите пилони.

  Ето ни на входа на обсерваторията. Тук се намира часовникът, показващ винаги "точното световно астрономическо време". Естествено това е копие на оригиналния часовник, поставен тук повече с туристическа цел. Затова не изпускаме възможността да си направим снимки за спомен. 


 
 
Влизаме в двора и се озоваваме пред тълпа от туристи, дошли тук да видят и да се снимат на уникалната туристическа атракция "Пътеката на нулевия меридиан". Разбира се тук всеки си прави снимки, а това означава, че и ние няма да пропуснем тази уникална възможност.


 
   
   
   
   
   
 
Там където минава меридианът има специално помещение с подвижен покрив, който може да се вдига и се образува проход през сградата. Над вратата на същата тази сграда се намира друг електронен часовник.



В двора на обсерваторията има много астрономически съоръжения. Тук се намира и Къщата на Фламстед, в която пък се намира музеят на часовниците.


 
 


Трябва да кажа, че сега тази обсерватория вече не е действаща, а е превърната в туристическа атракция. Затова и всички съоръжения тук са само като музейни експонати.


  Ето няколко исторически сведения за обсерваторията и любопитни факти свързани с нея. Кралската обсерватория Гринуич е открита през 1675 от крал Чарлз II. По това време кралят назначава като директор на обсерваторията Джон Фламстед. Неговата главна задача е била, да  прилага най-големи грижи и внимание за отстраняване на грешките в таблиците за движение на небесните тела, и местата на фиксираните звезди, така че те да служат с най-голяма точност за определяне на географската дължина на местата на търговските кораби и за усъвършенстване на техниката за навигация. Джон Фламстед е живял тук цели 43 години във вече споменатата Къща на Фламстед, превърната сега в музей. Къщата има форма на осмоъгълник и на върха и има пилон с червена топка, за която вече казах малко по-горе.


  След построяването на обсерваторията тя е обзаведена с най-модерните за онова време астрономически инструменти и часовници.


  Къщата на Фламстед е проектирана от сър Кристофър Рен с финансовата помощ на Робърт Хук и е първото построено за специални научни изследвания съоръжение във Великобритания. 


 
 
 
Освен астрономическите инструменти, които е използвал Фламстед в своята работа при наблюдение на звездите, той се занимавал и с редица допълнителни дейности, като например отчитането на  точното астрономическо време.



Построени са два еднакви часовника от Тома Tompion, които са били инсталирани високо в осмоъгълната стая. Те са с необичаен дизайн. Всеки часовник е имал махало с дължина 13 фута (3.96 м) монтирано под циферблата. Точността на часовниците е била под 4 секунди на денонощия, която си е невероятна за онова време. Всеки ден часовниците се сверявали по точни астрономически методи, чрез наблюдение на определени космически тела. 


 
 
Британските астрономи отдавна използват Кралската обсерватория като основа за измерване. Те приемат, че точно през осмоъгълната сграда преминава Нулевия Меридиан на планетата. Това е станало през 1851 г. но едва на Международна конференция през октомври 1884 г. е признат международния статут на обсерваторията. Тогава е направена месингова ивица в двора, отбелязваща мястото на „нулевия” меридиан, която днес е обновена и изработено от неръждаема стомана.  На 16 декември 1999 е монтиран мощен зелен лазер излъчващ светлинен лъч точно на север в нощното небе на Лондон, показващ  място на меридиана.


 
   
 
За съжаление този стар астрономически „нулев” меридиан вече не е валиден. Защо това е така? Когато Гринуич е била активна обсерватория, географските координати са определяни  като проекции  върху локален сплеснат сфероид нарича Datum. Повърхността на този сфероид  съвпада точно с местните стойности на морско ниво. После обаче нещата се променят, тъй като се оказва, че земята има "крушовидна” форма, а не е точен сфероид. До преди десетина години в света били в употреба няколко  различни сфероиди, защото морското ниво варира в различните точки на света, някъде до 100 метра. Съвременните геодезически справочни системи, като например Световната геодезическа система и Международната земна референтна рамка, използват само един единствен Земен сфероид (Геоид). Използването на няколко сфероида е водило  до големи бъркотии в определянето на географските координати на дадено място, достигащи понякога  до няколко стотин метра. По тази причина съвременния "Нулев меридиан" е изместен за модерните справочни системи с цели 102,5 метра източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич.Така че неръждаемата ивица монтирана в двора на обсерваторията сега е на 5,31 ъглови секунди на запад. (Понеже имах в себе си GPS навигатор, този факт го установих на място, за което разбира се предварително бях чел.) Средно световно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954. Сега GMT често се нарича универсално време и се изчислява с изключително голяма точност. Една секунда е огромна, абсолютно недопустима грешка. Времето се изчислява от наблюдения на извън галактични радиоизточници, а след това се преобразува в няколко форми за синхронизация на националните атомни часовници по цял свят. За последният път, обсерваторията е използвана през 1924: Електрифицираните жп линиите на метрото засегнали показанията на магнитните уреди. Това наложило Обсерваторията да бъде изместена на друго място. Днес сградите на Гринуичката обсерватория са превърнати в музей на астрономическите и навигационни инструменти и са  част от Националния Британски морски музей. Ето  част от часовниците и другите  астрономически уреди изложени в музея.


     
 

Правим малка почивка извън двора на обсерваторията и се спускаме отново в Парка за да видим и другите интересни неща там.


  В близост до река Темза е Лондонската ТЕЦ. Тя работи на течни горива и газ, а преди е работила на въглища. Въпреки, че е на повече от сто години, тя все още е на разположение като резервен източник на електроенергия за лондонското метро.  ТЕЦ-а е бил проектиран за осигуряване на енергия за Лондонската трамвайна мрежа и лондонското метро, които са били електрифицирани по това време. Първоначално комините са били високи 76 m (250 фута), но в резултат на протестите от страна на близката обсерватория, комините бяха сведени само до 55 m (180 фута). Общата мощност на четирите газови турбини днес е 118 мегавата (MW). Днес централата не работи постоянно, но може да се включи в електрическата мрежа на метрото само за няколко часа.


  Навлизаме и в архитектурния комплекс на Националния Британски морски музей (NMM). Той е открит официално от Крал Джордж VI на 27 април 1937, когато дъщеря му принцеса Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) го придружава при едно пътуване по Темза. Има колекция от над 2 000 000 експоната - карти, ръкописи, официални публични регистри, корабни модели и планове, научни и навигационни инструменти, инструменти за измерване на времето и астрономически инструменти за наблюдение. 


 
 
Той е водещ морски музей на Обединеното кралство и може би най-големият музей от този род в света. Заедно с останалите исторически сгради, намиращи се в Гринуич парк (Кралската обсерватория Гринуич, Къщата на британската кралицата от 17 век (Queen"s House), Royal Hospital и Royal Naval College) целия комплекс е включен в световното културно историческото наследство на Юнеско през 1997 г. Ето и една карта на целия комплекс


  Отправихме се отново към пристана за да се приберем в централната част на Лондон.
  До нови срещи  

че толкова специалициран постинг ще ми бъде така интересен ;-)))

Прекрасно, много благодаря за разходката и лекцията. Надявам се да си сверя и аз часовника.

Благодаря Ви за споделеното.Не всеки има авъзможност да отиде там където иска. Вие сте поднесли толкова добре всичко тук, сякаш съм била вече там. Оставихте в мен много силни взпечатления. Невероятни снимки с невероятни кометари. Много Ви благодаря.

Аз съм удивен от красивите снимки, но само едно ще кажа. Вие сте на Гринуичския мередиан! Защо никой на каза какви са географските координати? Как ще си напиша домашното...