Дълго се колебах дали да напиша тази серия от пътеписи, посветени на Лондон. Причината беше, че темата Лондон е много популярна и едва ли има нещо, което все още може да се каже по нея. Все пак реших да разкажа моите лични впечатления от този огромен космополитен град. В духа на моите други пътеписи, ще се постарая да илюстрирам всичко видяно там в снимки и друга полезна информация. А времето, когато бяхме там, беше наистина прекрасно. Това е началото на лятото, когато всичко е в зеленина, с разкошни цветя и най-вече чудесното време с много слънце. Просто имахме един изключителен късмет. Казват, че в Лондон само 29 дни от годината е слънчево и приятно. А ние улучихме три от тези двадесет и девет дни. Какво може да се види в Лондон за три дни? И много неща и малко. Зависи от много фактори, и най-вече от това, какво всъщност искаш да видиш. Всеки си има свои предпочитания. За мен това което видях през тези три дни е нещо много. Изключително много. Просто всяка свободна минута беше запълнена с много впечатления. За да опознаеш Лондон задълбочено ще е необходимо поне цял месец дори повече. Но като за човек, който идва за първи път тук, запознаването с най-големите забележителности носи изключително много информация. Но нека да започна. Екскурзията до Лондон, както при всички други екскурзии, които съм правил и този път бе организирана от Научно техническия съюз в гр. Стара Загора, а туристическата агенция е безспорно "Бохемия". Всъщност Лондон е само един етап от тази екскурзия, която включваше още редица обекти из Западна Европа, но за тях ще пиша друг път. И така след като прекосихме Европа през Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Германия, Люксембург, Белгия и Франция, ето че се озовахме на пристанището в Кале, откъдето с ферибот прекосихме Ла Манша и акустирахме в Дувър.

Пристанището на Кале

На ферибота

Дувър Първото нещо което ни направи впечатление бяха белите скали, които се виждаха от километри в пролива. Тези бели скали са причината, островът да бъде наречен от римляните "Албион", което от латински значи - Бял "остров".

"Албионът" - Белите скали За пръв път се срещнах с необичайното движение по пътищата от ляво. Отначало не можех да приема този факт и все си мислех, че ще се сблъскаме с насрещно движещите се автомобили, но после свикнах.

Лявото движение по пътищата За около час по магистралата навлязохме в Голям Лондон.

Голям Лондон И ето ни пред хотела, където ще отседнем. Royal Hotel National се намира в квартал Bloomsbury в централната част на Лондон. Това е изключително важно, тъй като всички забележителности са достъпни просто пеша и не е необходимо да се ползва никакъв транспорт. Този квартал е известен с многобройните си болнични и академични институции. На северозапад е Лондонския университет, а съвсем близо е и British Museum.

Хотелът Настаняването в хотела отнема около 20 минути и веднага след това сме готови да направим една Следобедна разходка из централната част на града Времето е прекрасно. Тръгваме покрай парка Russell Square и British Museum и се отправяме на югозапад към първата забележителност за днес - площад Piccadilly Circus. По пътя минаваме покрай интересни сгради и културни заведения. Ето го Shaftesbury Theatre, после Palace Theatre, кинотеатър Odeon.



Отляво на улицата е така наречения "Китайски град". Тук живеят много китайци и има огромно количество китайски магазинчета тип "Всичко за 1 лира". И естествено китайски ресторантчета. След около километър излизаме на прочутия Piccadilly Circus. В превод буквално означава Пикадили цирк, но всъщност се нарича така защото образува нещо като кръг.

"Пикадили" е може би най-оживеното място на Лондон. Това е пътен възел с интензивен трафик. Известен е още с многото неонови реклами и търговски центрове.

В центъра на Piccadilly Circus се намира красив бронзов фонтан със статуята на Антерос - гръцки Бог на "безкористната" любов. Този монумент е издигнат през 1892-1893 година като благотворително дарение от лорд Шафтсбъри (Shaftesbury) - известен политик и филантроп. Този лорд е бил известен с това, че е приютявал бездомните проститутки, давайки им подслон и баня да се изкъпят. Има легенда, че самата статуя на Антерос е дарение от лондонските проститутки в знак на признателност към лорда и легализирането на тяхната професия. Официално обаче потвърждение на тази легенда няма.

Много хора смятат, че статуята изобразява богът Ерос, но документалните записки на градския съвет на Уестминстър сочат, че това е неговия брат близнак Антерос. Тънката разлика е в това, че Антерос се счита за "Бог на безкористната зряла любов" докато Ерос (или Купидон) е Бог на "свободната" любов. Такава е била волята на самия лорд Шафтсбъри (Shaftesbury). Статуята се е превърна в икона на Лондон, и графична илюстрация на статуята се използва като символ на вестник Evening Standard. Днес Piccadilly Circus е любимо място на младите лондончани и привлекателен център на туристи от цял свят. Тук буквално гъмжи от хора дошли тук да си починат или да си направят снимки за спомен. Естествено и ние си направихме снимка.

Снимка за спомен от Пикадили Продължаваме на юг към река Темза. Ето ги и прочутите двуетажни червени автобуси от градския транспорт на Лондон.

Излизаме на площад Ватерлоо. Минаваме покрай Египетската банка

Пред нас изниква Паметникът на загиналите англичани във войната за защитата на Севастопол известна още като Кримската война. Паметникът е издигнат през 1914 год от Джон Бел.


Вдясно остава Athenaeum Club (Клубът на джентълмените)

Виждаме един оригинален туристически автобус.

Намираме се пред конната статуя на Уелингтън и още няколко бронзови статуи.



Малко по на юг има още една интересна забележителност - Колоната на Херцогът на Йорк. Тя е издигната в чест на принц Фредерик, херцог на Йорк, вторият син на крал Джордж ІІІ. Колоната е изградена от розов гранит и завършва с бронзова статуя, висока повече от 4 м. Създадена е от сър Ричард Уестмаккот през 1834 година.

Ето ни вече на широкия булевард известен като The Mall.

The Mall Този дълъг прав път, свързва площада пред Бъкингамския дворец и площад Трафалгар. Тук се намират най-впечатляващите паметници на Великобритания, царските дворци и величествени сгради, като Carlton House, Malborough House и др. Най-известната сграда е може би Сейнт Джеймс "Палас", известен още като Кралския съд. Дворецът е част от голям комплекс от жилищни сгради, офиси и апартаменти на длъжностни лица. Комплексът включва York House - бившия дом на Принцеса Даяна и принцовете Уилям и Хари. Красиво аранжираните дървета от двете страни на булеварда придават допълнителна величествена атмосфера. Тук се извършват всички кралски церемонии при посрещане на официални гости и национални празници. Всеки ден по обяд от тук минава тържествения парад при смяна на кралския почетен караул пред Бъкингамския дворец. От южната страна на The Mall се намира красивия Сейнт Джеймс Парк със своите 23 хектара. Това е най-старият Кралски парк на Лондон. В парка има малко езеро с два острова. В езерото плават патици и други водолюбивите птици, а в парка живеят дружелюбни катерици, които не се страхуват от хората и спокойно приемат храна от ръцете им.

Входът на Сейнт Джеймс Парк В другия, срещуположен на Бъкингамския дворец край на булеварда, се намира Адмиралтейската арка (Admiralty Arch). Това е голяма офис сграда в Лондон, която образува няколко арки под които има автомобилен и пешеходен достъп между The Mall на югозапад и площад Трафалгар на североизток.

Минаваме под арките и попадаме на особено оживения площад Трафалгар. В центъра на площада се извисява внушителната колона на адмирал Хорацио Нелсън. Колоната е издигната между 1840 и 1843 за да отбележи смъртта на адмирала в битката при Трафалгар през 1805. Паметникът е проектиран от архитект Уилям Рейлтън през 1838. В основата на колоната има четири бронзови статуи на лъвове. Бронзът за отливането на лъвовете е получен след претопяване на трофейни бронзови оръдия.



Днес е събота и на площада има някакво сборище на индийци, живеещи в Лондон. Пъстра смесица от различни нации. Абе истински панаир, с разгънати шатри и гълчава.

Индийски панаир В дъното на площада се намира Англиканската църква Св. Мартин



На самия площад има два големи красиви фонтана, които поради голямата навалица не можахме да заснемем по-спокойно. Най-интересната сграда от северната страна на площада обаче е Националната художествена галерия (National Gallery).



В галерията се съхраняват картини от Западна Европа, създадени в периода от 1250 до 1900 година, а така също национална колекция от художествени произведения на Великобритания. Колекцията съдържа около 2300 картини. Входът в галерията е свободен, въпреки че има такси за влизане при специални изложби. След като се разделихме с площад Трафалгар се запътихме към другата голяма забележителност на Лондон - Лондонското око. Ето я и Темза. Попадаме на Embankment Place.

Тук се намира една от големите ж.п. гари на Лондон - Charing Cross. Това е най-близката жп гара до централната част на Лондон.

Минаваме по Hungerford Bridge за да минем от другата страна на реката. По същия мост преминават и ж.п. коловозите влизащи и излизащи от - Charing Cross.



За пръв път виждаме и Лондонското око. А от моста се откриват красиви гледки към Парламента и кулата на Биг Бен.


Бързаме да се качим на Колелото. Минаваме през голяма навалица от хора, които се разхождат покрай реката, където могат да се видят и множество мимове, с които всеки може да се снима.



Вече казах, че денят беше събота и парковете са пълни с почиващи групи от млади и стари. Характерното тук е че в парковете всеки може свободно да "гази тревата".

Юбилейната градина

Чакаме около двадесет минути за да си купим билети за "Окото". Цената е 15 паунда, но атракцията си заслужава. По-долу виждате серия от панорамни снимки заснети от Височината на Лондонското око. Докато чакаме можем да си направим снимка пред восъчната фигура на Джеймс Бонд.

Джеймс Бонд







Лондонското око (The London Eye) е наричано още и Колелото на хилядолетието. Това е виенско колело, построено през 1999 в чест на новото хилядолетие. Със своята височина от 135 м то е най-високото виенско колело в Европа и една от най-популярните атракции във Великобритания. Посещава се от над 3 000 000 души всяка година. По времето, когато е издигнато, то е най-високото виенско колело в света, но после е изместено от Звездата на Нанчанг в Китай (160 м) през 2006, а още по скоро и от Сингапурския летец (165 м) през 2008 г. Все още обаче то е описвано от своите собственици като "най-високото конзолно виенско колело на света" (цялата конструкция е поддържана само от една конзолна рамка във формата на буквата "А" на едната страна). Колелото се върти непрекъснато и прави една обиколка за около 30 минути. Кабинките побират до 25 пасажера, които се качват и слизат в "движение". Има засилен контрол за носенето на оръжие или взривни вещества. За една година колелото прави около 8000 оборота. До Окото се намира така наречената Юбилейна градина, създадена през 1977 г. за отбелязване на Сребърния юбилей на кралицата След като слязохме от колелото пресякохме Темза обратно през моста Ватерлоо. Намира се между Blackfriars мост и Hungerford мост. Името на моста е в памет на британската победа в битката при Ватерлоо през 1815 г.

Паметникът на Фарадей Продължихме пешеходната разходка към "културната" част на Лондон - Covent Garden. Ето го и The Royal Opera House. Голямата сграда, която често се нарича просто "Ковънт Гардън", е домът на Кралската опера, Кралския балет и Кралската филхармония.

Операта

Входът на операта


Ковънт Гардън е един от най-известните оперни театри в света. Зад оперния театър се намира и прочутия Супермаркет Ковънт Гардън. Времето доста напредна и се запътихме обратно към хотела.

След като подминахме British Museum се озовахме пред Главната административна сграда на Лондонския университет, където се намира и централната университетска библиотека.



Главната административна сграда на Лондонския университет Ето още няколко снимки по пътя към хотела.

Студентско общежитие

Автобусната спирка пред хотела. От тук тръгват автобусите за Гринуич
Прибрахме се към 21,30 часа местно време и се почерпихме с оригинална бира Гинес (Guinness).

Ако поискате да си измиете ръцете на мивката на банята, това можете да го направите само по два възможни начина. Или да се измиете с гореща вода, рискувайки да си изгорите ръцете или да използвате студена вода. Трети начин просто няма, тъй като липсва смесител.

И още нещо много важно. Ако искате да включите някакъв електрически уред, трябва задължително да имате под ръка адаптер за контакт. Нашите контакти и тези във Великобритания са различни. Утре ни очаква главната туристическа обиколка на Лондон. За това, какво видяхме при нея ще ви разкажа в следващия постинг.

Следва продължение.
 

Благодаря за чудесната разходка.
Чакам продължението ..........

Безкрайно са ми интересни постовете ти, още повече че винаги ми е било любопитно как други очи виждат местата, на които и аз съм била. Когато си живял на едно място дълго време интересните места за туристите ти стават леко безинтересни. Добре е да ги преоткриваш отново. :) Чудесен пост!

С твоя поглед раходката е вълнуваща!:)
Поздрав!:)

Да, това обратно движение е наистина стряскащо в началото.
Забеляза ли, че платното е различно на цвят. Където пътуват двуетажните автобуси е с червеникаво-керемиден цвят. Там нямат право да пътуват автомобилите. Затова градския транспорт в Лондон е с изключително точен график. На автобусните спирки се изписва кой автобус идва и след колко минути.Графика го има и в интернет. Ако ги сравниш- ще видиш изключителна точност.
И още нещо- Лондон е 15-милионен град. И почти никога няма задръствания. Въпреки, че в центъра повечето улички са малки. Това е поради изключителната култура на движение на абсолютно всички. Всеки си дава сметка, че ако един шофьор започне да нервничи, ще настане страхотен хаос в този 15-милионен град. И всички си карат спокойно, без нерви. Също като в България!
Не разбрах защо само подминахте British Museum. Там е супер интересно.
Аз мислих да правя пост за музеите и църквите, но все не ми остава време.
А и за мивките е точно така. Имат смесителни батерии в кухнята и на душа, но на мивката в банята е така. Даже в обществените тоалетни . Те са традиционалисти- едно време са пълнели мивките и са се плискали :)
Много хубав постиг!

Да! Наистина не влязохме в British Museum. Съжалявахме за това, но ако го бяхме сторили, нямаше да има време да направим тази следобедна разходка из централните части на Лондон. Не трябва да се забравя, че ние сме в Лондон само . . . три дни. Още в началото казах, че за да опознаеш Лондон е необходимо поне 1 месец. За музеите просто няма време. Затова като приоритет бяха най-големите забележителности на града - Пикадили, Трафалгар, Колелото, Биг Бен, Бъкингамския дворец, Мемориала на Алберт, Тауъра, Гринуич, Парковете на Лондон, Катедралата. Освен това ние в тези три дни успяхме да видин още Оксфорд и Уиндзорския замък (Дворец). За всичко това ще разкажа в следващите постинги.

Снимките са чудесни! За три дни сте видели страшно много. А това са снимки само от първия ден. Наистина времето е било много хубаво.
А от снимките се вижда едно щастливо от преживяване в Лондон семейство.
Наистина Лондон е един много красив град и ти успяваш да го покажеш с много любов!
Поздрави!

Ще чета утре ;-)))

много хубав постинг,припомни ми моята разходка в Лондон,и аз имам страхотни снимки от този космополитен град,може и да ги кача в пост.А номера с водата е -пълниш шепите със студена вода ,после под топлата да стане приятно за усещане и тогава плискаш лицето!:))и на мен ми е много странно защо нямат смесителни батерии!

Изключително добре отразени впечатления от Лондон и Скандинавия!!!
Предстои ми разходка до там и прочетох внимателно всичко... Беше ми полезно.
Браво!
Т.Богданова

И аз съм бил в Лондон, само че за 5 дена.Ето ви малко видеоматериал:

http://www.youtube.com/watch?v=X1YisPbGGSA

Благодаря за красивата разходка в красивия Лондон! :)