Турция отблизо: - Част 1 - На изток от Босфора След великолепната Скандинавска приказка миналата година, групата на НТС гр. Стара Загора отново е готова за пътуване. Малката майска екскурзия тази година е в противоположната посока - Турция. Но не близката Турция, а далече на изток от Босфора, в Анадола сред обещаващата много емоции Кападокия. Както винаги и сега ще пътуваме с Туристическа агенция "Бохемия". Тази агенция винаги ни е осигурявала комфорт и всички необходими удобства. 4 май 2010 - 6,00 часа Автобусът ни чака на сборния пункт пред НТС в Стара Загора. Групата с малки изключения е почти същата. Наш екскурзовод ще бъде Шанай - младо симпатично девойче, което отлично говори български и турски език. Трябва да отбележа, че всички сме от Стара Загора и с почти едни и същи интереси. Това, както и друг път съм отбелязвал, е от особено значение при груповите екскурзии. Отправяме се по изровените пътища на България към Капитан Андреево. Неприятно е да се пътува по такива пътища и със свито сърце очаквахме "Как ли ще е в Турция?" Денят е вторник и за наша радост все още няма голямо движение към Турция. Границата минаваме без проблеми за по-малко от 30 минути и се отправяме по магистралата към Истанбул. Първата ни спирка е крайпътният мотел "Лъвът" на няколко километра от Одрин.



Тръгвахме към Турция с противоречиви чувства. От една страна, знаех доста неща за Кападокия от интернет и с нетърпение очаквах да видя природните чудесии на тази област. Но имах опасения от пътуването до там. Все пак това са над 1200 км по пътищата на "дивия Анадол". В Турция съм ходил през 2003 година до Истанбул, и останах малко разочарован тогава. После през 2006 бях в командировка до Чорлу. Представата ми за Турция се градеше от тези две пътувания, но това беше все пак европейска Турция, а сега отиваме далече на изток в азиатската част, за която или нямах никакви впечатления или те бяха изградени от разкази на хора, които по една или друга причина имаха деформирана представа за там. Първата ми изненада обаче беше, че магистралата към Истанбул по нищо не отстъпва от европейските. Шест пистова, платена, с перфектно поддържана настилка. От двете страни се забелязват красиво оформени пространства с много нови насаждения на млади дървета и храсти. И това продължава чак до самия мегаполис Истанбул.






Преди да влезем в него, далече от историческия център "Константинопол" се сблъскваме с нова изненада. Грандиозно ново строителство на нови квартали с ниски и високи кокетни сгради. И изобилие от огромни червени знамена с полумесец и звезда, издигнати на високи пилони, някои от които може би над 30-40 м. Смаяни сме от това тотално застрояване и започваме да се питаме: "Тук в Турция има ли криза или не?" Е! Вярно! Това все пак не е кой да е град, а най-големия в Турция и съвсем естествено е тук да има такова строителство.






Според официалните статистики Истанбул наброява над 12 милиона коренни жители, но със сателитните предградия оценката е, че надхвърля 18-20 милиона. Градът е дълъг 140 км и широк 40 км, от Мраморно море до Черно море по протежението на целия Босфор. Това е единствения град в света, разположен на два континента. За Истанбул ще говоря по-нататък в тази серия от пътеписи, тъй като днес той е само една междинна спирка по пътя ни на изток. Крайната цел ще бъде Анкара, където ще пристигнем в късния следобед. Малко преди обяд пристигаме на брега на Босфора. Тук ни очаква местната екскурзоводка Вилдан, която ще ни съпровожда през цялото време докато се намираме в азиатската част. Тук има закон, че никоя чужда туристическа агенция няма право да пътува без местен екскурзовод. Още с качването й на автобуса изскочи нова изненада. Огромно автомобилно задръстване пред входа на втория (северния) мост над Босфора. Близо 1 час ни беше необходим да се придвижим на не повече от 1 км до началото на моста. Автомобилният поток ни ужаси. Тирове, микробуси, леки автомобили се завираха буквално на сантиметри едни от други и всеки се стремеше "едни автомобилни гуми напред да изложи". Особено нахални бяха таксиметровите шофьори. Нашите водачи се видяха в чудо. Накрая успяхме да стъпим на моста след което всичко си дойде на мястото и бързо се отправихме по чудесната магистрала към Анкара - столицата на Република Турция.









Виж видеото

 
Мостът над Босфора
www.youtube.com/watch

Преди да продължа по-нататък нека да кажа няколко думи за самата държава Турция. Данните можете да ги намерите в интернет, но тук накратко ще кажа само най-важното, което да илюстрира нашето пътуване. Искам обаче още от сега да изкажа една моя мисъл, която се изгради в мен по време на петдневното ни пребиваване тук. "Турция не е това, което си мисли за нея средностатистическия българин!" Турция е нещо различно от това, което се опитват да ни внушават нашите държавници! Турция е силно развита европейска държава от ориенталски тип. Европейска не слагам в кавички, защото това е икономическата действителност. И с болка трябва да си призная, че тя е толкова напред в своето развитие, че образно казано, дори да се обърне назад и да тича срещу нас години няма да можем да е застигнем. Това е горчивата истина!! Турция е голяма държава. Простира се на площ от 784 930 кмІ, от които 774 726 кмІ суша и 10 204 кмІ водни  площи. Само 3% от тази площ се намира върху европейския континент (Балканския полуостров), а останалите 97% са в Азия (известна още като Мала Азия).  Мраморно море е изцяло в територията на Турция. Столицата е град Анкара, но най-голям град е Истанбул. Населението е около 73 милиона жители (на 18 място в света). Парична единица - Нова турска лира, като 1 т.лира = 1 лев. След разпадането на Османската империя Турция е обявена за република на 29 октомври 1923 г. Първият президент на Република Турция е Мустафа Кемал. Той се тачи като национален герой и е наречен още Ататюрк, което в превод значи - Баща на Турция. За него ще разкажа в следващия постинг. И така продължаваме към крайната ни цел за днес - Анкара - Столицата на Турция. Напускаме азиатската част на Истанбул и навлизаме в района на Измитския залив на Мраморно море.



В дъното на залива е град Измит, който много сериозно пострада от голямото земетресение на 17 август 1999 год. Загиналите са над 17 000 души, а 100 000 сгради са разрушени до основи. Сега Измит е изцяло възстановен и буквално изграден върху руините. Днес градът наброява около 250 000 жители и е един от най-урбанизираните райони на Турция. Тук е съсредоточена почти цялата "мръсна" индустрия на Турция (химическа и нефтопреработвателна промишленост, производство на цимент и други).






И затова тук е и най-замърсения въздух. В протежение на около 100 км гъст смок се носи над залива и прави дишането трудно и неприятно. След като подминахме този мрачен район, попадаме в красива долина, през която се вие модерната магистрала. Тази магистрала с дължина около 650 км е построена само за 10 години, въпреки че се вие през високи планински области.









Минаваме през тунела непосредствено пред град Болу, дълъг 3025 м и преди град Гереде навлизаме във високопланински проход със същото име. 





Скоро висотомерът на GPS-а  показа 1580 м над морското ниво. Това е пределът. Започваме спускане към Анкара. И тук отново виждаме същото грандиозно строителство, което наблюдавахме навсякъде из Турция. Виж видеото

Грандиозно строителство в Анкара
www.youtube.com/watch
  Скоро сме пред хотел Ангора (Ангора е старото име на Анкара). Настаняваме се и излизаме на вечерна разходка из старинната част на града "Ulus".
  Виж видеото
 
  Вечерна разходка из Анкара - Площад Ulus
www.youtube.com/watch
  Ulus е квартал в Анкара и се намира в центъра на столицата. Това е сърцето на старата Анкара. Името означава "народ" на турски език.


Този квартал е предимно търговски и туристически район, съставен от банки, търговски центрове, магазини, хотели, фирми, ресторанти, както и много исторически обекти. Тук се е състояло Първото турско Велико национално събрание свикано през 1923 г. в сградата на парламента (на турски: Ulus Meydani), която все още стои в оригинал. Срещу историческата сграда на парламента е най-старият хотел в града - Анкара Палас.



Цитаделата на Анкара  (друга забележителност на града), се намира на изток непосредствено над  Ulus.











В центъра на квартал Ulus има паметник наричан "Паметник на републиката". Построен е през 1927 г. като символ на Ататюрк и борбата на турския народ във войната за независимост. На площад Ulus се  намира един от големите молове на Анкара, обект на терористичен атентат на 22 май 2007. Утре ни предстои кратка разходка из Анкара. Ще посетим Цитаделата, откъдето се открива великолепна гледка към целия град. После ще разгледаме Музеят на Малоазийските цивилизации и накрая ще посетим внушителния мавзолей на Ататюрк.
  Следва продължение. Най-хубавото предстои!!

видях този бум на ново строителство в Истанбул - блокчетата не са много високи, малки са и оцветени в светли цветове. Построени са в началото на града. Това строителство е започнало след големите земетресения там...Цели квартали изникват за кратко време с паркове, площадки за деца и т. н.

Е тук на този мост най-много искам да отида!