Турция от близо: - Част 4 - Соленото Езеро (Туз Гьолю)

5 май 2010 - продължение

След като разгледахме красивия Мемориален комплекс на Ататюрк, около 13 часа цялата група се събра на паркинга пред Парка на Мира и отново сме готови за път. Крайната цел за днес ще бъде сърцето на централен Анадол - Кападокия. Трябва да пристигнем в хотела в град Юргюп около 19 часа, но преди това ще направим посещения на още три туристически обекта. Днес ще разкажа за първия от тях - Соленото езеро Туз.
Насочваме се на юг по широките булеварди на Анкара. Градът, както казах по рано, е огромен. Представлява разкривен правоъгълник със страни около 50 km. Но движението тук е свободно. Няма никакви задръствания и скоро сме в крайните жилищни квартали с интензивното ново строителство за които споменах преди.






Излизаме на широк четири лентов път - тип магистрала и скоро попадаме в огромно равно пространство Отпаднаха всякакви опасение за състоянието на пътищата в Турция.






Те са просто казано перфектни. "Магистралата" по която пътуваме я поставям в кавички, защото юридически не се води магистрала, тъй като не е оградена от двете страни с мрежести заграждения и пресичанията с останалите пътища става на едно ниво, но по качество с нищо не отстъпва на европейските пътища.



От време на време минаваме през малки или по-големи селища, където има много светофари, но това не намалява удоволствието от пътуването.



От страни на пътя има малки кътчета за отдих и … много бензиностанции. Сега е момента да кажа, че горивата в Турзия са доста по-скъпи отколкото в България. Бензинът е от порядъка на 3,70 турски лири, което е точно толкова и към българския лев. Дизелът е по-евтин - около 3,15 т.лири.
Движението е умерено, но забелязахме, че непрекъснато срещу нас се движеха тирове превозващи всякакви зеленчуци (лук, пресни картофи и всякакви други неща натоварени в щайги и касетки). Леките автомобили бяха рядкост, но имаше и много туристически автобуси в двете посоки.
След около час пътуване на юг по обширното централно Анадолско плато, достигаме до разклонението за град Коня, а десетина минути след това пред очите ни се разкрива огромното водно огледало на Соленото езеро Туз.









Гледката е впечатляваща. Висотомера на GPS показва 905 m над морското равнище. Около нас е пълна зеленина. Огромни пространства с житни култури. Дървета почти няма, но всичко е засято. Дори се учудвахме, че на такава височина се отглеждат зърнени култури. И в това равно пространство се разпростира езеро!



Пътуваме известно време почти до брега на езерото. Водата е спокойна и няма никакви вълни. Интересно явление беше това, че цветът на водата е бледо розов, а брегът е побелял от кристализирала сол.



Спираме на една туристическа отбивка на самия бряг на езерото, където туристите правят задължителната фото пауза за да се насладят на красивите гледки на езерото и … да си потопят краката в солената вода. Казват, че водата е много лечебна и е грях, човек дошъл тук да не се възползва от възможността да си потопи краката за да се отърве от досадните гъбички между пръстите. Това си е една от туристическите атракции на това езеро.
Ето и малко географски данни за Езерото Туз (на турски: Tuz Golu, което означава Солено Езеро). Намира се в централната част на Анадолското плато. Има дължина около 80 km и ширина около 50 km. Площта на езерото при най-голямо водно огледало е над 1600 km2 .Надморската височина е 905 m. Езерото е безотточно, т.е от него не излиза нито една река, но има множество притоци.
Езерото е второто по големина в Турция, след езеро Ван. Въпреки своята голяма площ, езерото е може би най-плиткото езеро в света. Най-голямата дълбочина е не-повече от един-два метра, но средната дълбочина е само 60 cm. Буквално казано - "Езерото може да се прегази открай до край без помощта на лодка. Езерото Туз е най-соленото езеро в света, като е съставено от многосолев физиологичен разтвор предимно натриев хлорид. Процентното съдържание на сол при пълноводие е над 37%. Това е много повече от солеността на Мъртво море и Salt Lake в САЩ. През лятото, по-голямата част от водата му пресъхва и се превръща в огромно равно бяло солено поле с дебелина на солта над 30 см.
През зимата, част от солта се разтваря отново в прясната вода, която попада в езерото чрез валежи от дъжд и сняг. Тогава езерото отново прилича на "езеро". Днес то все още имаше "много" вода, но ето така изглежда то, когато е сухо. (снимката е от интернет).



В езерото има три големи солници, които произвеждат над 70% от солта, консумирана в Турция. Основната дейност в района около езеро е свързана с преработката и рафинирането на сол.



В тази горчиво солена вода няма никакъв живот, нито растителност, нито риба, нито дори комари. В определени периоди от годината тук пребивават за кратко време розови фламинго, които отпочивали по някои от малките острови навътре в езерото. Колкото и странно да изглежда, селяните в миналото са използвали водите на езерото за напояване, с което са нанесли непоправими щети на плодородната земя около езерото. Въпреки усилията сега да се облагородят тези земи, почвата е прекалено наситена със соли и ще са необходими стотици години за да се възвърне първоначалната плодородност. За щастие тези повредени земи за сравнително малко в сравнение с огромните равнинни пространства на Анадолското плато.
Правим си множество снимки за спомен. Тук съм показал малка част от тях с цел всички участници в групата да могат да си ги изтеглят.













































Вижте и малкия видео клип.
(Ако желаете да гледате клипа на цял екран с висока резолюция или искате да си изтеглите клипа от интернет, щракнете двукратно върху видеопрозореца където се показва клипа за да влезете в сайта на You Tube. После изберете резолюция 720р и изберете пълноекранно показване)



Около паркинга където спряхме видяхме и типичните за Ориента магазинчета за сувенири. Тук се продават и лечебни кристали от езерото и разни разтвори за мазане.



Не отсъстват и традиционните керамични изделия, характерни за Кападокия. За тези изделия ще има специален постинг по-нататък.


















След приятната почивка около езерото, отново си обухме чорапите и обувките без да премахваме полепналата сол по тях, защото според препоръката на нашата екскурзоводка Вилдан, лечебното действие продължава минимум 12 часа без да се измиват краката.









Отново се отправихме на път покрай езерото с розовата вода към град Аксарай, за да разгледаме още една природна и историческа забележителност на тази област - Каньонът Ъхлара. За него ще ви разкажа в следващия постинг.

Вижте и предишните части на пътеписа

Следете следващите части на пътеписа! Най-хубавото тепърва предстои.

Хубава разходка, Рitagorid!
Ще ми бъде интересно да разгледам и продължението!

This is very interesting, You're a very skilled blogger. I've joined your feed and look forward to seeking more of your magnificent post. Also, I've shared your website in my social networks!