Постинг
09.07.2010 12:14 -
Турция от близо: - Част 13 - Гьореме - Музеят под открито небе
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 24012 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2010 10:20
Прочетен: 24012 Коментари: 10 Гласове:
14
Последна промяна: 12.07.2010 10:20
Турция от близо: - Част 13 - Гьореме - Музеят под открито небе
6 май 2010 - продължение
Досега в предишните части посветени на Кападокия, ви запознавах предимно с природните красоти на тази уникална област на Турция. Но с това не се изчерпват забележителностите тук. Кападокия е пълна с история. Тези, които не се интересуват от история, могат да прескочат тази част на пътеписа.
Кападокия с пълно право може да се нарече "Люлката на християнството". По ирония на съдбата, днес тя е в територията на ислямска страна, но това не е пречка тук да се намират едни от най-старите и ценни паметници на християнството.
Ще се опитам да ви изложа накратко, най-интересните неща от тази история. Всичко това може да се види в "Музеят под открито небе" - Гьореме
Ето малко повече информация за Гьореме
Гьореме (Goreme) e малко селище, разположено в центъра на Кападокия.
Местните жители се занимават със селско стопанство и туристически услуги. Селото наброява не повече от две хиляди души. Като казваме село, човек трудно ще си представи, че това наистина е село, ако вярва на очите си.
Многобройни скални гъби или конуси или както искате така ги наричайте, прокопани като термитници се намират от всички страни на селището, включително и вътре в него, правейки пейзажа някак си нереално фантастичен.
Много от селските къщи са издълбани директно в тези скали. В тези "къщи" е прекарано електричество и вода, и те са напълно пригодни за живеене, а някои дори се дават под наем на туристи.
Навсякъде по околните квартали на Гьореме са разпръснати скали и хълмове с обитаеми стаи и пещери. Редом с "пещерните" жилища се извисяват и съвсем модерни постройки. В този скалист масив е напълно възможно да пренощувате и да се почувствате като ранните християни, живели тук в продължение на почти хиляда години назад. Понякога някои от туристите наистина искат да се почувстват като "пещерняци", но повечето разбира се, избират по-модерните жилища. В Гьореме има голям брой хотели с обикновени стаи без топла вода, но също и скъпи апартаменти за по 150 Евро на ден. По ирония на съдбата последните са почти винаги пълни. Като цяло, в селото има около сто различни хотела, както и други необходими неща за туристите - ресторанти, магазини, кафенета, интернет, турски бани. В центъра на селото се намира местната автогара, от където винаги може да си купите билет за туристически автобус, който прави целодневна обиколка на цяла Кападокия. Ние от такъв автобус естествено нямаме нужда.
Като вече съм казвал в предишните части, Гьореме се намира в сърцето на Кападокия. Цяла Кападокия е съставена от много отделни долини между които са разпръснати малки села и селскостопански земи. Всяка долина има собствено име. Например - Розовата долина, Долината на гълъбите, Пашабаг, Зелве, Долината Земи, Долината на любовта, Деврент. Цялата тази зона от всички долини е доста голямо пространство, което трудно може да се разгледа пешком, освен ако останете поне една седмица тук.
Трудно е да се опише всичко, което се появява пред смаяните очи на туриста, които идва за пръв път тук. Странни планини, долини и необичайни форми, които понякога е трудно да се повярва в техния естествен произход - конуси, пирамиди, ракети, животни, чудовища, фалоси и какво ли не! Обикновено всяка долина има различна окраска, която варира от бяло и жълто до червено и кафяво като шоколад. Някои от тези шедьоври на природата ви показах в предишните части на пътеписа.
Особено известни са така наречените "гъби" - скали, които са много подобни на гигантски гъби. В горната част на гъбите има масивни каменни шапки, готови като че ли да паднат всеки момент върху главата на зейналия от възхищение турист. Всичко изглежда, като че ли сте в някаква магическа земя. Нищо не може да се сравни с тези лудории на Майката Природа. Някой може би ще възкликне - "Невероятно!" Това не може да бъде!
Кападокия често я наричат "Изгубен свят" или "Земя на лунните пейзажи". Въпреки че този район е твърде сух, Кападокия винаги е била населена от хора.
В меката скала, наречена туф, хората лесно прорязвали и оформяли различни помещения, които ползвали за свои домове. Първите скални жилища са издълбани в скалите много преди Христа.
По-късно тук идват ранните християни, които са се криели в скалните лабиринти, бягайки от религиозно преследване. В Кападокия са живели такива известни християнски светци като Симон, Василий Велики, Свети Георги, Григорий Богослов, Света Варвара, Свети Поликарп и много други. Тук е проповядвал апостол Павел. Постепенно се изграждат цели градове в планината. Прокопават се огромно количество манастири и църкви, останки от които и сега се явяват пред очите на съвременниците.
Наистина, трудно е да се измисли по-благоприятно място за уединение и търсене на духовното. В някои периоди от историята тук са живели до няколко десетки хиляди християни. Почти всяка малко по-голяма скала е превърната в жилище или къща с няколко стаи коридори и прозорци, които сега гледат като черни огромни очи смаяните минувачи. Много от тези домове са разположени високо в скалите и човек може само да се чуди, как са влизали в тях. Общият брой на къщите е толкова голям, че никой не може да каже колко са всъщност. Има скални църкви само за няколко души, много от които са украсени със стенописи, запазени в много добро състояние до днес.
Най-значимите и ценни скални църкви в Кападокия са взети под защита и сега са съсредоточени в "Музея под открито небе" край селището Гьореме. През 1984 г. "Музея под открито небе" е включен в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО като паметник с голямо културно и историческо значение. Входният билет за музея е 15 лири.
Музеят е разположен на около 1 километър от селото, и се радва на голяма популярност сред туристите. Музеят всъщност е комплекс от много църкви, изсечени в скалите една до друга. Църквите са "построени" в периода от ІX до XIІ век.
Всяка църква има свое историческо име, вътрешна архитектура, а стените са украсени със стенописи за живота на Христос и други християнски светци. Сред най-важните църкви в музея са:
Девически манастир
Мъжки манастир
Elmali Kilise (Църквата с ябълката),
Yilanli Kilise (Змийската църква),
Carikli Kilise (Църквата със сандалите)
Karanlik Kilise (Тъмната църква)
Tokali Kilise (Църквата с ключалката),
Barbara Kilise (Църквата на Света Варвара)
Името на всяка църква се свързва с нещо характерно за нея.
Ето по няколко думи за отделните църкви.
1. Девически манастир
Вляво от входа на музея се намира голяма скала, която е известен като "Девически манастир".
В тази скала са разположени на 6-7 етажа помещенията на църковно жилищен комплекс.
На първия етаж има столова, кухня и няколко жилищни стаи за монахини, На втория етаж има полуразрушен параклис, който все още може да бъде посетен от туристите. На третия етаж е Църквата, в който може да се проникне чрез тунел.
Тази църква има кръстокуполен план, купол с четири колони и три апсиди. Тук може да се види фреска на Исус, рисувана директно върху скалата предимно с червени окраски.
Различните етажи на манастира са свързани с тунели. Тук се е прилагала същата затварящата система с врати от голям кръгъл камък, за който вече споменах при посещението на подземния град край Каймаклъ. Тези камъни са били използвани за затваряне на тунелите по време на опасност.
Освен монахини, в манастира са живели и цели семейства включително мъже и деца. Според историците в манастира има възможност за живеене на 300 човека.
2. От другата страна на входа на музея има по-малка скала, в която се помещава "Мъжкия манастир". Той днес не е достъпен за туристи.
3. Elmali Kilise (Църквата с ябълката)
Една от най-известните църкви в района.
Църквата има сводеста конструкция с квадратен план. Има четири колони и централен купол.
Църквата има прекрасни стенописи датиращи от 11 и 12 век.
А там, където те са паднали, може да се видят обикновени червено-боядисани орнаменти от предиконописния класически период.
Стенописите са сцени от Библията и живота на Христос. Произходът на името на църквата е предмет на спор.
Според едни историци църквата получава името си от ябълкова овощна градина, съществувала по онова време пред главния вход.
Според други обаче, името си носи от малкия кръгъл червен "предмет", който един от светиите по стенописите държи в ръката си.
4. Yilanli Kilise (Змийската църква)
Тази църква се състои от две камери.
Предната част е засводена, а другата е с плосък таван. Червени орнаменти издялани в скалата имитират плитка.
Стенописите са от 11 век. Рисувани са директно върху скалата. Срещу входа има изображение на Христос с книга в ръка.
От лявата му стана са император Константин и Елена.
От дясната са изобразени Свети Теодор и Свети Георги, който с копие убива змия.
На противоположната стена е изобразен апостол Тома, и основателя на църквата Свети Василий, който с книга в едната ръка поучава останалите християни.
5. Carikli Kilise (Църквата със сандалите)
Тази църква има три апсиди и четири купола.
Сравнително добре запазените фрески показват живота на Исус, гостоприемството на Авраам, и изображения на светци и на дарителите на църквата. Въпреки че фреските приличат много на тези от Църквата с ябълката и на Тъмната църква сцените са различават в някои подробности.
Две сандалови "стъпки" от сцената на Възнесението дава името на църквата, което означава "със сандали".
Църквата датира от края на 12-ти и началото на 13 век.
Централния купол е с изображение на "Исус Христос Пантократор" с ангелите около него.
Има стенописи на Мария с младенеца, а в южната апсида е изобразен Свети Михаил.
6. Karanlik Kilise (Тъмната църква)
Това е най-забележителната църква в музея.
Името й идва от това, че има само един малък прозорец в стените й, който почти не допуска в нея да влиза слънчева светлина.
Тази изолация от слънчева светлина е запазила необичайно добре фреските по стените на църквата, които са нейната голяма гордост.
Сега осветени от електрически лампи, тези стенописи блестят с чисти и ясни цветове.
Те показват изумителните умения на техните създатели, които са живели тук около хиляда години преди нас.
Тази църква е най-красивата и най-запазената църква в Гьореме. Създадена е през 11 век. Църквата е на два етажа.
Вероятно църквата е планирана като манастир, като горния етаж е предвиден за монаси.
В главното помещение на църквата се влиза през тесен коридор и няколко каменни стълби издялани в скалата.
Стенописите са в перфектно състояние.
Главните сцени тук са Христос в цял ръст, предателството на Юда, Дева Мария и младенеца, Арестуването на Исус, Тайната Вечеря, Рождението на Христос и посещението на влъхвите, Кръщенето на Исус в река Йордан, Разпятието на кръста.
7. Tokali Kilise (Църквата с ключалката)
Откъде идва името не стана ясно. Някъде казват още - Църквата с токата (катарамата). Но това не е толкова съществено.
Tokali Kilise е най-голямата скална църква в областта. Цялата църква и стенописите й са много добре запазени.
Всъщност това са две църкви обединени в една, като са разделени с малък проход.
На входа се намира Старата църква, а навътре е по-голямата (главна) Нова църква.
Двете църкви са строени в различно време, като старата е от 9 век, а Новата от 10 век. Новата църква е в гръко-римски стил и характерното е, че има красиво издялани колонади.
Стенописите са предимно в червен, син и златист цвят.
Сцените на стенописите: Благовещение, Изходът от Витлеем, Рождението на Исус, Съдът на Пилат,
Влизането на Исус в Йерусалим, Чудото в Кана,
Възкресението на Лазар, Разпятието на Исус,
Снемането на Исус от кръста и погребението му, Възнесението, Тайната вечеря.
8. Barbara Kilise (Църквата на Света Варвара)
Тази църква се намира зад скалата на Църквата с ябълката.
Тя има кръстокуполен план с две колони. Има една куполна централната апсида и две странични апсиди.
Стенописите са в червено, рисувани директно върху скалата.
За разлика от другите църкви, тези стенописи са в стил на предиконописния класически период.
Изглеждат като детски рисунки с различни мотиви, включително и геометрични фигури, митологични животни и военните символи.
Стените също са с мотиви наподобяващи каменна зидария.
Характерна фигура е тази на голям червен скакалец, нарисуван върху една от стените. Тази църква датира от втората половина на 11 век.
Искам да свърша до тук, макар че има още много за разказване за този интересен исторически Музей под открито небе.
Накрая помествам една снимка на цялата група, която посетихме музея с голяма резолюция. Тези които се познаят на снимката, могат да си я изтеглят от тук и да си я отпечатат на хартия.
Следва продължение
Вижте и предишните части на пътеписа.
6 май 2010 - продължение
Досега в предишните части посветени на Кападокия, ви запознавах предимно с природните красоти на тази уникална област на Турция. Но с това не се изчерпват забележителностите тук. Кападокия е пълна с история. Тези, които не се интересуват от история, могат да прескочат тази част на пътеписа.
Кападокия с пълно право може да се нарече "Люлката на християнството". По ирония на съдбата, днес тя е в територията на ислямска страна, но това не е пречка тук да се намират едни от най-старите и ценни паметници на християнството.
Ще се опитам да ви изложа накратко, най-интересните неща от тази история. Всичко това може да се види в "Музеят под открито небе" - Гьореме
Ето малко повече информация за Гьореме
Гьореме (Goreme) e малко селище, разположено в центъра на Кападокия.
Местните жители се занимават със селско стопанство и туристически услуги. Селото наброява не повече от две хиляди души. Като казваме село, човек трудно ще си представи, че това наистина е село, ако вярва на очите си.
Многобройни скални гъби или конуси или както искате така ги наричайте, прокопани като термитници се намират от всички страни на селището, включително и вътре в него, правейки пейзажа някак си нереално фантастичен.
Много от селските къщи са издълбани директно в тези скали. В тези "къщи" е прекарано електричество и вода, и те са напълно пригодни за живеене, а някои дори се дават под наем на туристи.
Навсякъде по околните квартали на Гьореме са разпръснати скали и хълмове с обитаеми стаи и пещери. Редом с "пещерните" жилища се извисяват и съвсем модерни постройки. В този скалист масив е напълно възможно да пренощувате и да се почувствате като ранните християни, живели тук в продължение на почти хиляда години назад. Понякога някои от туристите наистина искат да се почувстват като "пещерняци", но повечето разбира се, избират по-модерните жилища. В Гьореме има голям брой хотели с обикновени стаи без топла вода, но също и скъпи апартаменти за по 150 Евро на ден. По ирония на съдбата последните са почти винаги пълни. Като цяло, в селото има около сто различни хотела, както и други необходими неща за туристите - ресторанти, магазини, кафенета, интернет, турски бани. В центъра на селото се намира местната автогара, от където винаги може да си купите билет за туристически автобус, който прави целодневна обиколка на цяла Кападокия. Ние от такъв автобус естествено нямаме нужда.
Като вече съм казвал в предишните части, Гьореме се намира в сърцето на Кападокия. Цяла Кападокия е съставена от много отделни долини между които са разпръснати малки села и селскостопански земи. Всяка долина има собствено име. Например - Розовата долина, Долината на гълъбите, Пашабаг, Зелве, Долината Земи, Долината на любовта, Деврент. Цялата тази зона от всички долини е доста голямо пространство, което трудно може да се разгледа пешком, освен ако останете поне една седмица тук.
Трудно е да се опише всичко, което се появява пред смаяните очи на туриста, които идва за пръв път тук. Странни планини, долини и необичайни форми, които понякога е трудно да се повярва в техния естествен произход - конуси, пирамиди, ракети, животни, чудовища, фалоси и какво ли не! Обикновено всяка долина има различна окраска, която варира от бяло и жълто до червено и кафяво като шоколад. Някои от тези шедьоври на природата ви показах в предишните части на пътеписа.
Особено известни са така наречените "гъби" - скали, които са много подобни на гигантски гъби. В горната част на гъбите има масивни каменни шапки, готови като че ли да паднат всеки момент върху главата на зейналия от възхищение турист. Всичко изглежда, като че ли сте в някаква магическа земя. Нищо не може да се сравни с тези лудории на Майката Природа. Някой може би ще възкликне - "Невероятно!" Това не може да бъде!
Кападокия често я наричат "Изгубен свят" или "Земя на лунните пейзажи". Въпреки че този район е твърде сух, Кападокия винаги е била населена от хора.
В меката скала, наречена туф, хората лесно прорязвали и оформяли различни помещения, които ползвали за свои домове. Първите скални жилища са издълбани в скалите много преди Христа.
По-късно тук идват ранните християни, които са се криели в скалните лабиринти, бягайки от религиозно преследване. В Кападокия са живели такива известни християнски светци като Симон, Василий Велики, Свети Георги, Григорий Богослов, Света Варвара, Свети Поликарп и много други. Тук е проповядвал апостол Павел. Постепенно се изграждат цели градове в планината. Прокопават се огромно количество манастири и църкви, останки от които и сега се явяват пред очите на съвременниците.
Наистина, трудно е да се измисли по-благоприятно място за уединение и търсене на духовното. В някои периоди от историята тук са живели до няколко десетки хиляди християни. Почти всяка малко по-голяма скала е превърната в жилище или къща с няколко стаи коридори и прозорци, които сега гледат като черни огромни очи смаяните минувачи. Много от тези домове са разположени високо в скалите и човек може само да се чуди, как са влизали в тях. Общият брой на къщите е толкова голям, че никой не може да каже колко са всъщност. Има скални църкви само за няколко души, много от които са украсени със стенописи, запазени в много добро състояние до днес.
Най-значимите и ценни скални църкви в Кападокия са взети под защита и сега са съсредоточени в "Музея под открито небе" край селището Гьореме. През 1984 г. "Музея под открито небе" е включен в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО като паметник с голямо културно и историческо значение. Входният билет за музея е 15 лири.
Музеят е разположен на около 1 километър от селото, и се радва на голяма популярност сред туристите. Музеят всъщност е комплекс от много църкви, изсечени в скалите една до друга. Църквите са "построени" в периода от ІX до XIІ век.
Всяка църква има свое историческо име, вътрешна архитектура, а стените са украсени със стенописи за живота на Христос и други християнски светци. Сред най-важните църкви в музея са:
Девически манастир
Мъжки манастир
Elmali Kilise (Църквата с ябълката),
Yilanli Kilise (Змийската църква),
Carikli Kilise (Църквата със сандалите)
Karanlik Kilise (Тъмната църква)
Tokali Kilise (Църквата с ключалката),
Barbara Kilise (Църквата на Света Варвара)
Името на всяка църква се свързва с нещо характерно за нея.
Ето по няколко думи за отделните църкви.
1. Девически манастир
Вляво от входа на музея се намира голяма скала, която е известен като "Девически манастир".
В тази скала са разположени на 6-7 етажа помещенията на църковно жилищен комплекс.
На първия етаж има столова, кухня и няколко жилищни стаи за монахини, На втория етаж има полуразрушен параклис, който все още може да бъде посетен от туристите. На третия етаж е Църквата, в който може да се проникне чрез тунел.
Тази църква има кръстокуполен план, купол с четири колони и три апсиди. Тук може да се види фреска на Исус, рисувана директно върху скалата предимно с червени окраски.
Различните етажи на манастира са свързани с тунели. Тук се е прилагала същата затварящата система с врати от голям кръгъл камък, за който вече споменах при посещението на подземния град край Каймаклъ. Тези камъни са били използвани за затваряне на тунелите по време на опасност.
Освен монахини, в манастира са живели и цели семейства включително мъже и деца. Според историците в манастира има възможност за живеене на 300 човека.
2. От другата страна на входа на музея има по-малка скала, в която се помещава "Мъжкия манастир". Той днес не е достъпен за туристи.
3. Elmali Kilise (Църквата с ябълката)
Една от най-известните църкви в района.
Църквата има сводеста конструкция с квадратен план. Има четири колони и централен купол.
Църквата има прекрасни стенописи датиращи от 11 и 12 век.
А там, където те са паднали, може да се видят обикновени червено-боядисани орнаменти от предиконописния класически период.
Стенописите са сцени от Библията и живота на Христос. Произходът на името на църквата е предмет на спор.
Според едни историци църквата получава името си от ябълкова овощна градина, съществувала по онова време пред главния вход.
Според други обаче, името си носи от малкия кръгъл червен "предмет", който един от светиите по стенописите държи в ръката си.
4. Yilanli Kilise (Змийската църква)
Тази църква се състои от две камери.
Предната част е засводена, а другата е с плосък таван. Червени орнаменти издялани в скалата имитират плитка.
Стенописите са от 11 век. Рисувани са директно върху скалата. Срещу входа има изображение на Христос с книга в ръка.
От лявата му стана са император Константин и Елена.
От дясната са изобразени Свети Теодор и Свети Георги, който с копие убива змия.
На противоположната стена е изобразен апостол Тома, и основателя на църквата Свети Василий, който с книга в едната ръка поучава останалите християни.
5. Carikli Kilise (Църквата със сандалите)
Тази църква има три апсиди и четири купола.
Сравнително добре запазените фрески показват живота на Исус, гостоприемството на Авраам, и изображения на светци и на дарителите на църквата. Въпреки че фреските приличат много на тези от Църквата с ябълката и на Тъмната църква сцените са различават в някои подробности.
Две сандалови "стъпки" от сцената на Възнесението дава името на църквата, което означава "със сандали".
Църквата датира от края на 12-ти и началото на 13 век.
Централния купол е с изображение на "Исус Христос Пантократор" с ангелите около него.
Има стенописи на Мария с младенеца, а в южната апсида е изобразен Свети Михаил.
6. Karanlik Kilise (Тъмната църква)
Това е най-забележителната църква в музея.
Името й идва от това, че има само един малък прозорец в стените й, който почти не допуска в нея да влиза слънчева светлина.
Тази изолация от слънчева светлина е запазила необичайно добре фреските по стените на църквата, които са нейната голяма гордост.
Сега осветени от електрически лампи, тези стенописи блестят с чисти и ясни цветове.
Те показват изумителните умения на техните създатели, които са живели тук около хиляда години преди нас.
Тази църква е най-красивата и най-запазената църква в Гьореме. Създадена е през 11 век. Църквата е на два етажа.
Вероятно църквата е планирана като манастир, като горния етаж е предвиден за монаси.
В главното помещение на църквата се влиза през тесен коридор и няколко каменни стълби издялани в скалата.
Стенописите са в перфектно състояние.
Главните сцени тук са Христос в цял ръст, предателството на Юда, Дева Мария и младенеца, Арестуването на Исус, Тайната Вечеря, Рождението на Христос и посещението на влъхвите, Кръщенето на Исус в река Йордан, Разпятието на кръста.
7. Tokali Kilise (Църквата с ключалката)
Откъде идва името не стана ясно. Някъде казват още - Църквата с токата (катарамата). Но това не е толкова съществено.
Tokali Kilise е най-голямата скална църква в областта. Цялата църква и стенописите й са много добре запазени.
Всъщност това са две църкви обединени в една, като са разделени с малък проход.
На входа се намира Старата църква, а навътре е по-голямата (главна) Нова църква.
Двете църкви са строени в различно време, като старата е от 9 век, а Новата от 10 век. Новата църква е в гръко-римски стил и характерното е, че има красиво издялани колонади.
Стенописите са предимно в червен, син и златист цвят.
Сцените на стенописите: Благовещение, Изходът от Витлеем, Рождението на Исус, Съдът на Пилат,
Влизането на Исус в Йерусалим, Чудото в Кана,
Възкресението на Лазар, Разпятието на Исус,
Снемането на Исус от кръста и погребението му, Възнесението, Тайната вечеря.
8. Barbara Kilise (Църквата на Света Варвара)
Тази църква се намира зад скалата на Църквата с ябълката.
Тя има кръстокуполен план с две колони. Има една куполна централната апсида и две странични апсиди.
Стенописите са в червено, рисувани директно върху скалата.
За разлика от другите църкви, тези стенописи са в стил на предиконописния класически период.
Изглеждат като детски рисунки с различни мотиви, включително и геометрични фигури, митологични животни и военните символи.
Стените също са с мотиви наподобяващи каменна зидария.
Характерна фигура е тази на голям червен скакалец, нарисуван върху една от стените. Тази църква датира от втората половина на 11 век.
Искам да свърша до тук, макар че има още много за разказване за този интересен исторически Музей под открито небе.
Накрая помествам една снимка на цялата група, която посетихме музея с голяма резолюция. Тези които се познаят на снимката, могат да си я изтеглят от тук и да си я отпечатат на хартия.
Следва продължение
Вижте и предишните части на пътеписа.
Турция от близо - Част 5 - Каньонът Ъхла...
Строежите на уста Кольо Фичето
Книжовните центрове в България през XVI-...
Строежите на уста Кольо Фичето
Книжовните центрове в България през XVI-...
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря за хубавото представяне!
цитирайБлагодаря за разходката и информацията!
цитирайблагодаря, поздрави...
цитирай
4.
hristo27 -
Накара ме да поема въздух от Босф...
09.07.2010 20:42
09.07.2010 20:42
Накара ме да поема въздух от Босфора.
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Браво Браточка!Ти си уникален!Това инфо струва повече от цял том описания на некой пишман историк хехехе
Впечатлен съм!
Не спирай!хехее
поздрави
цитирайВпечатлен съм!
Не спирай!хехее
поздрави
Много са ми разказвали и показвали снимки от там, но друго е да си види, да се усети истински, тази феноменална област - "люлката на християнството"..мдаа..!:)
На есен, когато стане по-хладно, непременно ще отида.
Благодаря за прекрасния постинг!
цитирайНа есен, когато стане по-хладно, непременно ще отида.
Благодаря за прекрасния постинг!
Впечатлиха ме лицата на иконите от стенописите. Изключително интересни, изразяващи емоции и чувства, докато в по-късната иконопис е характерно само смирението, като израз. Не можах да прегледам всички постинги за Турция, но ще дойда пак.
Привет и поздрав!
цитирайПривет и поздрав!
Но май има много тангъркане с автобус по Кападокия ми се струва. Така ли е?
Качих снимки от Милано и от катедралата, ела ги виж.
цитирайКачих снимки от Милано и от катедралата, ела ги виж.
9.
анонимен -
Благодаря за възможноста да видя чудесните икони
22.10.2010 21:45
22.10.2010 21:45
Ще е чудесно да има и малко богословска информация към тях.
цитирай
10.
анонимен -
относно кападокия
20.05.2012 16:22
20.05.2012 16:22
браво,господин Питагор,отлично сте представили нещата!...Аз самата заминавам утре за тези места...Бихте ли ми писали до края на деня/20.05.2012год./на :lieri444@abv.bg,за да Ви попитам нещо във връзка с балоните,както и няколко думи за долините?Още веднъж БРАВО!
цитирайТърсене
Блогрол