Постинг
30.12.2012 18:38 -
Златоград - Част 1 - Градът на Делю Хайдутин
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 14121 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 22:58
Прочетен: 14121 Коментари: 5 Гласове:
14
Последна промяна: 30.12.2012 22:58
Златоград - Част 1 - Градът на Делю Хайдутин
След семейния празник Коледа, решихме да използваме дните до Нова Година и да се разходим някъде из райските кътчета на нашата родина. Изборът ни този път се падна на Златоград - най-южният град на България. Прогнозата обещаваше повече от прекрасно пролетно време с температури над 12 градуса, без валежи и други неприятни изненади.
Обаче още с тръгването ни бяхме неприятно изненадани от гъстата мъгла, която се носеше на талази из Тракийската низина. Пътуването от Стара Загора до Хасково беше повече от кошмарно. Мъглата беше гъста като мляко и по средната маркировка на шосето напред се виждаха само четири-пет ленти от прекъснатата линия.
А температурата на места падна под -4 градуса.
Едва след като напуснахме гр. Хасково и се отправихме за Кърджали, след село Конуш, изведнъж попаднахме като че ли в друга България. Мъглата изчезна и Слънцето грейна в синьото небе. Градусите започнаха рязко да се покачват и когато започнахме спускането към Кърджали те достигнаха до "обидно" високите за сезона пролетни стойности от 10 дори 12 градуса. Невероятно но факт. Само за някакви си 30 км температурната разлика беше цели 15 градуса.
От Кърджали взехме още едно приятелско семейство и запрашихме към Златоград. Към обяд влязохме в това китно родопско градче с население около 7-8 хиляди души.
Градът на Делю Хайдутин е разположен на предела между Западните и Източните Родопи. Намира се в широка живописна долина. От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река отляво и Малка река от дясно. Непосредствено край Златоград по билата на южните Родопски ридове преминава българо-гръцката граница.
Община Златоград е включена към Смоленска област и обхваща десет населени места, от които най-голямото е самия град.
Златоград е средищен междурегионален пункт по туристическото трасе: Перперикон – Татул – Бенковски - ЗЛАТОГРАД – Смолян – Пампорово – Широка лъка и Чудните мостове.
В района на Златоград има изградени два язовира - яз. Златоград и яз. Хасидере, които предоставят прекрасни възможности и за риболовен туризъм и спорт. Трябва да се каже още, че в тази част на Родопите има находища на много горещи минерални извори с температура на изворната вода от 80 до 100 градуса. Водите са с добри питейни качества и могат да се използват и за лечение.
Златоград е един оазис на запазена самобитна възрожденска архитектура, бит и култура. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота (вероятно за това средновековното име на града е било Беловидово) и кръгли специфични комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи, които се срещат само тук в България. Може би и затова в града е изграден един уникален Етнографски ареален комплекс, който с успех може да съперничи на "Етъра" край Габрово.
Настанихме се в хотел "Александровите къщи" току на пъпа на този комплекс. Починахме за малко и направихме първата ни пешеходна разходка из града.
Ето ни пред Общината и централния площад на градчето, който сега е празнично украсен с висока Коледна елха и гирлянди.
Община Златоград
Централният площад с коледната елха
До Общината се намира Търговският център и народното читалище Просвета", а от южната страна на площада се извисява могъщата снага на Делю Хайдутин, прегърнал с едната си ръка красива родопчанка е с другата държи пищов.
Търговският център с читалището
Паметникът на Делю Хайдутин
Делю хайдутин е роден в Златоград в края на 18 век и е всявал страх и ужас сред турците в този район. Предателска ръка го прострелва и сега на лобното му място е построен мемориален паметник.
Лобното място на Делю войвода
Песента за Делю Хайдутин днес лети в Космоса в изпълнението на Валя Балканска. Поради специфичния говор на златоградчани по-долу давам пълния текст на песента.
Излел е Делю Хайдутин
Излел е Дельо хайдутин, хайдутин янкесаджия, с Домбовци и Караджовци.
Заръча Дельо, поръча деридерскимнем аяне, аяне,кабадаие:
Три лели имам в селону, думате да ги потурчите. Да ми ги ни потурчите, да ми ги ни почърните.
Чи кога слезам в селону, млого щат майки проплака, по-млого млади нивести, в корем ще дете проплака.
Че стана Дельо, та яхна своену конче хранено, нах Деридере отиде, у Дима, баш терзияна.
Дельо на Дима думаше: - Димо ле, баш терзиине ший и крои, бре Димо и на мене да скроиш, да скроиш,ситно ушииш, сърмен ментан кадифен.
Димо на Деля думаше: - Дельо ле, делибашию, ни мога чоха да кроя, ни мога ситно да шия сърмен ментан кадифен.
Пък си му Дельо викаше: - Остра ще сабя да крои, тънка ще пушка да шие.
Та че ми стана Дельо, та търна, въз Голюма река, нагоре и си ми Дельо отиде нах Гюлсюмини дворове.
Гюлсюме на Деля думаше: - Варди са Дельо, чувай са, леят ти куршум сребърен, та да та с нега удрият. Дельо Гюлсюми думаше:
- Кутро са, Гюлсюмю, наима, вър Деля пушка да пукне, вър Деля сабя да върти, та да ма, мъри, умрали!
Тамън й Дельо думаше, пушка отсръщу пропука, пушка с куршум сребърен, Делюву сърце прониза.
Гюлсюме Деля попита: - Имаш ли бално за нещо? Пък си й Дельо викаше:
- Враня са коне наяхах, руба са чоха наносих, за адно си имам балничко – горъна са е слиснала, овчерене са засвирили и стадана са пуснали.
Пък нема Деля да има, гергьовско ягне да пече, червено вино да пие, с желен кавал да свири.
Точно в центъра на града, там откъдето започва река Върбица е издигнат (или по-точно провесен) друг един футуристичен паметник от странно преплетени железа в памет на голямото наводнение на града от придошлите води на Голямата и Малката река. Местните хора се шегуват с това творение като го наричат "Чудото на Петър Стоянов", защото е дар от тогава действащия български президент.
Футуристичната фигура над река Върбица
В Златоград живеят в мирно съжителство както чисти родопски българи-християни, така и българи-мохамедани. Затова тук има две църкви и две джамии (едната съвсем нова).
Тук всъщност се намира и най-старата възрожденска църква в Родопите “Успение на Пресвета Богородица”, построена върху руините на предишна църква още през 1834 г. В църквата се е намирало и първото светско килийно училище в Родопите. В двора на църквата е направен малък музей на килийното училище и свещоливницата.
Килийното училище и свещоливницата
Стаята на килийното училище и училищния инвентар
Другата църква "Свети Георги Победоносец" е построена през 1871 год, непосредствено след присъединяването на златоградските християни към Българската екзархия.
Църквата "Свети Георги Победоносец" и Музеят на Просветното дело
До църквата се намира и Първия музей на Просветното дело в България.
Тук е преподавал известния български възрожденец Яков Димов Змейкович.
Ето и една моя интересна нощна художествена снимка на Църквата Свети Георги Победоносец, в двора на която на преден план се вижда и Музеят на Просветното дело в България.
Нощна художествена снимка на Църквата Свети Георги и Музеят на просветното дело в България
Прибрахме се в хотела "Александрови къщи" в късния следобед. Самият хотел е построен в типичния архитектурен възрождентски стил характерен за Златоград. Състои се от две самостоятелни къщи и малък ресторант. Хотелът разполага с вътрешен двор с малък плувен басейн а в приземния етаж могат да се правят и СПА процедури. На отсрещния бряг на Голямата река се намира още един съвсем нов Хотелски комплекс "Александър". До него се стига през тесен пешеходен мост над реката. Този комплекс разполага с огромен ресторант за над 300 клиента и истински СПА център.
Рецепцията на хотел "Александрови къщи"
Дворът та хотела
Плувният басейн
СПА Хотел "Александър"
На преден план - СПА центърът на хотел "Александър"
Време беше да посетим и градското кафене пред хотела, където ни поднасят интересна атракция при правенето на типично "въртяно турско кафе върху пясък". Защо пък въртяно? Защото преди да го сервират на клиентите чашките с кафето се поставят върху метална табла и го "въртят" над главите в пълен кръг "салто мортале" на 360 градуса.
Правим си снимка за спомен пред кафенето и после тръгваме на разходка из малките "дюкянчета" за сувенири около хотела.
Покрай нашия хотел се намират и още няколко други хотела и къщи за гости.
Около 20 часа се запътихме към механата на "Енчевите страноприемници", но преди това успях да направя и няколко любителски нощни снимки из Етнографския ареален комплекс, за който ще разкажа в следващата част на пътеписа за Златоград.
Интериор на механата "Енчевите страноприемници"
До нови срещи.
След семейния празник Коледа, решихме да използваме дните до Нова Година и да се разходим някъде из райските кътчета на нашата родина. Изборът ни този път се падна на Златоград - най-южният град на България. Прогнозата обещаваше повече от прекрасно пролетно време с температури над 12 градуса, без валежи и други неприятни изненади.
Обаче още с тръгването ни бяхме неприятно изненадани от гъстата мъгла, която се носеше на талази из Тракийската низина. Пътуването от Стара Загора до Хасково беше повече от кошмарно. Мъглата беше гъста като мляко и по средната маркировка на шосето напред се виждаха само четири-пет ленти от прекъснатата линия.
А температурата на места падна под -4 градуса.
Едва след като напуснахме гр. Хасково и се отправихме за Кърджали, след село Конуш, изведнъж попаднахме като че ли в друга България. Мъглата изчезна и Слънцето грейна в синьото небе. Градусите започнаха рязко да се покачват и когато започнахме спускането към Кърджали те достигнаха до "обидно" високите за сезона пролетни стойности от 10 дори 12 градуса. Невероятно но факт. Само за някакви си 30 км температурната разлика беше цели 15 градуса.
От Кърджали взехме още едно приятелско семейство и запрашихме към Златоград. Към обяд влязохме в това китно родопско градче с население около 7-8 хиляди души.
Градът на Делю Хайдутин е разположен на предела между Западните и Източните Родопи. Намира се в широка живописна долина. От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река отляво и Малка река от дясно. Непосредствено край Златоград по билата на южните Родопски ридове преминава българо-гръцката граница.
Община Златоград е включена към Смоленска област и обхваща десет населени места, от които най-голямото е самия град.
Златоград е средищен междурегионален пункт по туристическото трасе: Перперикон – Татул – Бенковски - ЗЛАТОГРАД – Смолян – Пампорово – Широка лъка и Чудните мостове.
В района на Златоград има изградени два язовира - яз. Златоград и яз. Хасидере, които предоставят прекрасни възможности и за риболовен туризъм и спорт. Трябва да се каже още, че в тази част на Родопите има находища на много горещи минерални извори с температура на изворната вода от 80 до 100 градуса. Водите са с добри питейни качества и могат да се използват и за лечение.
Златоград е един оазис на запазена самобитна възрожденска архитектура, бит и култура. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота (вероятно за това средновековното име на града е било Беловидово) и кръгли специфични комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи, които се срещат само тук в България. Може би и затова в града е изграден един уникален Етнографски ареален комплекс, който с успех може да съперничи на "Етъра" край Габрово.
Настанихме се в хотел "Александровите къщи" току на пъпа на този комплекс. Починахме за малко и направихме първата ни пешеходна разходка из града.
Ето ни пред Общината и централния площад на градчето, който сега е празнично украсен с висока Коледна елха и гирлянди.
Община Златоград
Централният площад с коледната елха
До Общината се намира Търговският център и народното читалище Просвета", а от южната страна на площада се извисява могъщата снага на Делю Хайдутин, прегърнал с едната си ръка красива родопчанка е с другата държи пищов.
Търговският център с читалището
Паметникът на Делю Хайдутин
Делю хайдутин е роден в Златоград в края на 18 век и е всявал страх и ужас сред турците в този район. Предателска ръка го прострелва и сега на лобното му място е построен мемориален паметник.
Лобното място на Делю войвода
Песента за Делю Хайдутин днес лети в Космоса в изпълнението на Валя Балканска. Поради специфичния говор на златоградчани по-долу давам пълния текст на песента.
Излел е Делю Хайдутин
Излел е Дельо хайдутин, хайдутин янкесаджия, с Домбовци и Караджовци.
Заръча Дельо, поръча деридерскимнем аяне, аяне,кабадаие:
Три лели имам в селону, думате да ги потурчите. Да ми ги ни потурчите, да ми ги ни почърните.
Чи кога слезам в селону, млого щат майки проплака, по-млого млади нивести, в корем ще дете проплака.
Че стана Дельо, та яхна своену конче хранено, нах Деридере отиде, у Дима, баш терзияна.
Дельо на Дима думаше: - Димо ле, баш терзиине ший и крои, бре Димо и на мене да скроиш, да скроиш,ситно ушииш, сърмен ментан кадифен.
Димо на Деля думаше: - Дельо ле, делибашию, ни мога чоха да кроя, ни мога ситно да шия сърмен ментан кадифен.
Пък си му Дельо викаше: - Остра ще сабя да крои, тънка ще пушка да шие.
Та че ми стана Дельо, та търна, въз Голюма река, нагоре и си ми Дельо отиде нах Гюлсюмини дворове.
Гюлсюме на Деля думаше: - Варди са Дельо, чувай са, леят ти куршум сребърен, та да та с нега удрият. Дельо Гюлсюми думаше:
- Кутро са, Гюлсюмю, наима, вър Деля пушка да пукне, вър Деля сабя да върти, та да ма, мъри, умрали!
Тамън й Дельо думаше, пушка отсръщу пропука, пушка с куршум сребърен, Делюву сърце прониза.
Гюлсюме Деля попита: - Имаш ли бално за нещо? Пък си й Дельо викаше:
- Враня са коне наяхах, руба са чоха наносих, за адно си имам балничко – горъна са е слиснала, овчерене са засвирили и стадана са пуснали.
Пък нема Деля да има, гергьовско ягне да пече, червено вино да пие, с желен кавал да свири.
Точно в центъра на града, там откъдето започва река Върбица е издигнат (или по-точно провесен) друг един футуристичен паметник от странно преплетени железа в памет на голямото наводнение на града от придошлите води на Голямата и Малката река. Местните хора се шегуват с това творение като го наричат "Чудото на Петър Стоянов", защото е дар от тогава действащия български президент.
Футуристичната фигура над река Върбица
В Златоград живеят в мирно съжителство както чисти родопски българи-християни, така и българи-мохамедани. Затова тук има две църкви и две джамии (едната съвсем нова).
Тук всъщност се намира и най-старата възрожденска църква в Родопите “Успение на Пресвета Богородица”, построена върху руините на предишна църква още през 1834 г. В църквата се е намирало и първото светско килийно училище в Родопите. В двора на църквата е направен малък музей на килийното училище и свещоливницата.
Килийното училище и свещоливницата
Стаята на килийното училище и училищния инвентар
Другата църква "Свети Георги Победоносец" е построена през 1871 год, непосредствено след присъединяването на златоградските християни към Българската екзархия.
Църквата "Свети Георги Победоносец" и Музеят на Просветното дело
До църквата се намира и Първия музей на Просветното дело в България.
Тук е преподавал известния български възрожденец Яков Димов Змейкович.
Ето и една моя интересна нощна художествена снимка на Църквата Свети Георги Победоносец, в двора на която на преден план се вижда и Музеят на Просветното дело в България.
Нощна художествена снимка на Църквата Свети Георги и Музеят на просветното дело в България
Прибрахме се в хотела "Александрови къщи" в късния следобед. Самият хотел е построен в типичния архитектурен възрождентски стил характерен за Златоград. Състои се от две самостоятелни къщи и малък ресторант. Хотелът разполага с вътрешен двор с малък плувен басейн а в приземния етаж могат да се правят и СПА процедури. На отсрещния бряг на Голямата река се намира още един съвсем нов Хотелски комплекс "Александър". До него се стига през тесен пешеходен мост над реката. Този комплекс разполага с огромен ресторант за над 300 клиента и истински СПА център.
Рецепцията на хотел "Александрови къщи"
Дворът та хотела
Плувният басейн
СПА Хотел "Александър"
На преден план - СПА центърът на хотел "Александър"
Време беше да посетим и градското кафене пред хотела, където ни поднасят интересна атракция при правенето на типично "въртяно турско кафе върху пясък". Защо пък въртяно? Защото преди да го сервират на клиентите чашките с кафето се поставят върху метална табла и го "въртят" над главите в пълен кръг "салто мортале" на 360 градуса.
Правим си снимка за спомен пред кафенето и после тръгваме на разходка из малките "дюкянчета" за сувенири около хотела.
Покрай нашия хотел се намират и още няколко други хотела и къщи за гости.
Около 20 часа се запътихме към механата на "Енчевите страноприемници", но преди това успях да направя и няколко любителски нощни снимки из Етнографския ареален комплекс, за който ще разкажа в следващата част на пътеписа за Златоград.
Интериор на механата "Енчевите страноприемници"
До нови срещи.
Тагове:
Модерните камини
След срещата с лидерите на Германия и По...
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
След срещата с лидерите на Германия и По...
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Страхотен постинг! Браво брави...
30.12.2012 22:00
30.12.2012 22:00
Страхотен постинг! Браво брависимо!
цитирайНаправо онемях..Толкова е красиво..променено..някога през далечната 1994 год..живях и учих в Златоград!!После работих като учителка в Старцево..
От тогава не съм се връщала към тези спомени ,а толкова ми се иска да го посетя отново.Благодаря за страхотния постинг!
Весели празнични мигове !:)
цитирайОт тогава не съм се връщала към тези спомени ,а толкова ми се иска да го посетя отново.Благодаря за страхотния постинг!
Весели празнични мигове !:)
Хубава разходка сте си направили! Поздрави и хубави празници!
цитирайМного е хубаво и българско! Весели празници и до нови срещи през 2013 година!!!
цитирайПожелавам Ви Честита Нова Година!
цитирайТърсене
Блогрол