Постинг
10.09.2013 08:26 -
Уникалното тракийско светилище "Пещера Утробата"
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 22148 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2013 11:32
Прочетен: 22148 Коментари: 7 Гласове:
24
Последна промяна: 12.09.2013 11:32
Уникалното тракийско светилище "Пещера Утробата"
Отдавна имахме желание да посетим това свещено място, но все не можехме да се наканим. Затова пък в интернет много подробно разучихме всичко свързано с тази пещера. Събрахме много информация от различни източници, включително и от предишни постинги в blog.bg. Странно беше, че почти всички повтаряха едно и също нещо на принципа копиране - поставяне (copy - paste). Навсякъде се говореше за свещения слънчев лъч, който уж оплождал тракийската Богиня-Майка. Най-подробно се говореше за този сюблимен момент, който ставал точно в 12 часа на обяд. Да ама . . . не намерихме нито една снимка, която да документира този факт. Учудващото беше и това, че различните писанки много се разминаваха за времето, когато става това събитие.
Останах доста впечатлен от това, че някъде се казва, че този момент настъпва в деня на пролетното равноденствие. Другаде пък се твърдеше, че всъщност това става точно по Коледа. На трето място дори се казваше, че това явление ставало много пъти в периода януари-февруари.
Имаше и друг разнобой. Някъде се казва, че това става точно в 12 часа на обяд, а на друго място се говори че моментът е при изгрев слънце. Аз нали съм малко Тома Неверни, исках да разгадая тази фрапираща разлика в описанието на явлението и да стигна до истината. Затова се хванах за една от версиите, че явлението става в деня на пролетното равноденствие.
Аз съм се занимавал доста с астрономия и затова стигнах до заключението, че ако явлението наистина става в деня на пролетното равноденствие, то няма начин да не стане и в деня на есенното равноденствие. Затова решихме да посетим пещерата точно в този ден, но понеже ще заминаваме на почивка около тази дата, използвайки почивните дни около 6 септември направихме туристическата разходка до уникалната пещера "Утробата" на 8 септември 2013.
Първо трябваше подробно да разучим начина как да стигнем до пещерата. Пак след най-щателно проучване на маршрута стигнахме до следното решение.
Карта на местонахождението на пещерата спрямо Кърджали
- Тръгване от Стара Загора приблизително около 7 часа сутринта по пътя Стара Загора-Хасково-Черноочене-Кърджали. Ако идвате от друго място, просто трябва да се запътите към Кърджали от Хасково през Черноочене.
- В град Кърджали след голямото спускане, подминаваме кръговото кръстовище на северния вход на града и продължаваме към центъра, но се отбиваме на кръстовището срещу болницата на запад по бул.Тракия. После по ул.Клокотница за да излезем на пазара.
- От кръговото на пазара тръгваме към циганската махала по ул. Свети Климент Охридски, а после по ул. Юмер Лютви и излизаме от Кърджали по пътя за село Срединка.
- После преминаваме през няколко села. Първото е Енчец. Тук трябва да се внимава, да не се тръгне към с.Главатарци, защото ще отидем на брега на язовир Кърджали с плаващия ресторант "Моби Дик". Продължаваме по по-тесния, но добър асфалтиран път към село Зелениково. Следват селата Бленика, Пеньово и стигате до село Дъждовница
- Продължаваме по живописен тесен, но добър асфалтиран път към село Пъдарци. Пътят има много ситни завои, но от него се разкриват чудесни гледки към скалните образования, разположени по отсрещния хребет.
- След като подминем Пъдарци се спускаме към язовира до хижа Боровица. От тук продължавате по-нататък по същия път и след около 1,6 км стигате до мястото откъдето започва туристическата пътека към пещерата.
Това е по-подробна карта на пешеходната туристическа пътека до пещерата
Тук има голяма указателна табела с надпис "Пещера Утробата". Самата туристическа пътека е много добре оформена и маркирана. Това е естествено, защото по нея преминават много туристи.
Сега малко повече подробности за самата пътека. В интернет прочетох много объркващи неща: Колко време се върви по нея от шосето до самата пещера? Колко е стръмна пътеката? С каква екипировка трябва да се премине? Има ли вода за пиене и т.н.?
Истината е следната.
(Всички данни ги вземам от GPS следата, която заснех с навигатора, който носех със себе си.)
Пътеката е с обща дължина 2190 метра. В началната точна надморската височина е 356 м, а самата пещера е с надморска височина 704 м. Както се вижда, общата денивелация е около 350 м.
Още в началото на пътеката има едно стръмно изкачване през сенчеста гора с дължина около 220 м. Минава се покрай няколко много интересни скални образования, които приличат на огромни жаби.
Под единия огромен камък е издялана скална ниша за палене но огън.
След като излезете от гората на открито, пред вас се открива прекрасна гледка към водите на язовира и многобройните хълмове над него.
Пътеката излиза на широка заравнена поляна и се отправя на север. След около още 200 м стигате до първата туристическа беседка за отдих.
До тук сте се движили около 15 минути с бавно туристическо темпо. Пътеката навлиза отново в гориста местност с леко изкачване. Става камениста и наклона започва бързо да се увеличава. След като сте изминали около 650 метра от началото, вече сте преодолели първите 100 м от денивелацията.
Сега преминавате покрай един огромен камък до самата пътека и излизате на най-стръмния участък, който се вие като змейка през откритите скалисти образования. Стръмния участък е с дължина около 400 м и преодолявате следващите 100 метра денивелация.
Указателна табела показваща стръмната част със змейката по пътеката.
Стигате до втората туристическа беседка за малка или по-дълга почивка.
До тук сте вървели около 40 минути. Пътеката отново навлиза в широколистна сенчеста гора и наклона вече е поносим, но продължава да е камениста. Можете да ускорите малко темпото и след около нови 400 м достигате до третата туристическа беседка за следващата почивка.
Надморската височина вече е 590 м, а сте вървели около 50-55 минути. Веднага след беседката има направен туристически знак с формата на каменна пирамида.
Продължавате напред почти на запад по съвсем леко наклонена пътека, която отново излиза от гората. Изведнъж пред очите ви се появява скалния процеп на крайната цел - "Пещерата Утроба".
След още 450 м стигате почти на равен участък, където пътеката прави завой от 90 градуса и се отправя отново точно на север за да стигнете до каменен туристически заслон.
В заслона има огнище, скамейки и дървени маси. Тук можете да похапнете и починете, преди да преодолеете последния стръмен участък, който да ви отведе до входа на пещерата.
Заслонът е с надморска височина 660 м. При бавно туристическо темпо до тук сте изминали 1,850 м и сте вървели около 1 час и 5 минути. След почивката ви очакват последните 340 м, за да достигнете крайната цел на височина 704 м.
Внимавайте когато тръгвате от заслона! Пътеката към пещерата завива рязко наляво веднага като тръгвате. Има табела. Ако продължите направо по пътеката ще отидете чак с съседното село.
Малка дървена пейка за кратка почивка преди последния щурм
Малко преди достигане на входа на пещерата ще видите малко изворче с планинска вода, която в зависимост от засушаването, може да не е много добра за пиене.
Ето че пристигнахте. За около 1 час и 20-25 минути бавен туристически ход, заедно с няколкото почивки от по 5 минути.
Вече сте пред пещерата. За да влезете обаче в нея трябва да преодолеете последното препятствие - да се покатерите по стръмна дървена стълба, което по мое мнение си е доста голямо предизвикателство за по-възрастни и неопитни туристи.
Все пак след като сте достигнали до тук, няма начин да не се справите и с това препятствие. Трудността идва не толкова от 9-те дървени стъпала, а че веднага след това трябва да се преодолее една скална кухина с дължина около 60 см при това в доста тясно място.
След това има още няколко стъпала с дължина около 10 м и ето ви пред самата УТРОБА.
Всъщност това си е една огромна каменна вулва (женско влагалище) в дъното на която е издялан малък пиедестал (като столче с височина около 1 м), което според описанията на проф. Николай Овчаров е олтарът, където става оплождането на Богинята Майка от Слънчевия фалос.
Ето това е прословутия слънчев лъч, който прониква през тясна пукнатина в тавана над входа на пещерата.
Тук няма да описвам подробностите, защото можете да ги прочетете от многобройните източници в интернет. Но ще се спра по-подробно върху явлението "слънчев лъч, попадащ точно върху олтара и „маточната” шийка зад него". Нали точно за този момент дойдохме тук.
Подбрахме и времето на пристигане тук да е точно по обяд. Вече всичко ми беше ясно.
УТРОБАТА
ОЛТАРЪТ
Първо:
Слънчевия лъч всъщност попада през процепа в тавана всеки божи ден (когато естествено не е облачно) върху пътеката водеща към олтара.
Времето на проектиране на "слънчевото зайче" върху осевата линия на пътеката е точно по "местното пладне".
Отворът в тавана откъдето преминама слънчевия лъч
Това означава - точния час на преминаването на Слънцето през местния небесен меридиан. За това конкретно място този момент е точно в 11,56 часа (астрономическо зимно време). Тъй като сега сме по лятното часово време, всъщност точния час е 12,56 часа. Това е много важно, което пък показва, че пътеката вътре в пещерата е ориентирана изключително точно в посоката юг-север. Ако това не беше така, ефектът просто няма как да се случи.
И така първата "тайна" е разгадана.
Второ:
Колкото по-високо е Слънцето в небето, толкова "слънчевото зайче" е по-късо и навлиза по-малко във вътрешността на пещерата. Това означава, че на 22 юни Слънцето е най-високо и петното е най-късо и навлиза най-малко навътре.
По време на пролетното и есенното равноденствие Слънцето е в средно положение и очаквания ефект е също в някаква средна степен на проникване (както в действителност е при днешния конкретен ден - 8 септември).
"Слънчевото зайче" минути преди да настъпи най-важния момент.
Но в дните на Зимното слънчестоене, Слънцето е най-ниско над хоризонта и тогава слънчевото петно трябва да е най-дълго и да навлиза най-дълбоко във Вулвата.
Ето това е прословутия момент на "Слънчевия фалос" насочен точно срещу олтара. Датата е 8 септември 2013, а часът точно 12,56 лятно часово време
Очевидно е че на днешната дата този "фалос" (доколкото вашата фантазия може да определи това светло петно като еректирал мъжки член) не може да достигне до олтара, но е насочен точно срещу него. Това е доказателството, че пътеката към олтара е с посока точно юг-север. ИЗУМИТЕЛНО! И това е сторено преди повече от 2500 години.
Еврика!!!
Вече е ясно всичко около това прословуто "оплождане", а то е следното.
В дните малко преди и около Коледа (18 до 26 декември) при слънчево време, слънчевия лъч е възможно наистина да навлезе толкова дълбоко във вътрешността на пещерата, така че да попадне точно върху олтара. Дали това наистина се случва, не мога със сигурност да преценя. Значи трябва да дойда отново на 22 декември :)), да е ясно и слънчево и да бъда тук точно в 11,56 часа (зимно часово време). Само така мога да установя дали това което се пише в преданията е ИСТИНА. Някъде все пак прочетох, че това не става точно така, както ни се иска. „Слънчевото зайче” в тези дни наистина имало форма на мъжки фалос, но той достигал на около 1,5 метра от олтара и не попадал точно върху него. Обяснението там е описано малко наивно, но е възможно. Става въпрос, че този олтар е издялан от траките преди повече от 2500 години. За толкова продължителен период е възможно Земята да е променила малко наклона на оста си на въртене и Слънцето в дните на зимното слънчестоене да е падало още по-ниско над хоризонта и лъчът действително да е попадал точно върху олтара.
Това е всичко, което искам да споделя.
Накрая все пак аз съм първия, който ви предложи снимка на "слънчевото зайче", което се проектира в средата на пътеката водеща към олтара днес 8 септември 2013 - 12,56 часа лятно часово време (11,56 часа астрономическо местно пладне).
Ето и една художествена снимка на фона на отвора на пещерата към слънцето и слънчения фалос проектиран в центъра на пътеката водеща към олтара.
Явлението се задържа около пет-шест минути и постепенно сянката се измества встрани към стената на отвора.
Направил съм и кратък 4 минутен видео клип, показващ момента на най-дълбокото проникване на слънчевия лъч в утробата, който публикувах в youtube.com. Можете да го видите като щракнете върху текста по-долу
Стартирай видео клипа
В днешния ден нямаше особено много туристи, но една от малките групички пожела да им направя обща снимка вътре в пещерата. За тези които се познаят тук, могат да си изтеглят снимката с висока резолюция от тук и да си я разпечатат.
Накрая още няколко снимки от днешната екскурзия
Ластовиче гнездо на тавана вътре в пещерата
Аз с моята внучка Радина на кратка почивка на една от няколкото дървени пейки по пътеката
До нови срещи!!
Отдавна имахме желание да посетим това свещено място, но все не можехме да се наканим. Затова пък в интернет много подробно разучихме всичко свързано с тази пещера. Събрахме много информация от различни източници, включително и от предишни постинги в blog.bg. Странно беше, че почти всички повтаряха едно и също нещо на принципа копиране - поставяне (copy - paste). Навсякъде се говореше за свещения слънчев лъч, който уж оплождал тракийската Богиня-Майка. Най-подробно се говореше за този сюблимен момент, който ставал точно в 12 часа на обяд. Да ама . . . не намерихме нито една снимка, която да документира този факт. Учудващото беше и това, че различните писанки много се разминаваха за времето, когато става това събитие.
Останах доста впечатлен от това, че някъде се казва, че този момент настъпва в деня на пролетното равноденствие. Другаде пък се твърдеше, че всъщност това става точно по Коледа. На трето място дори се казваше, че това явление ставало много пъти в периода януари-февруари.
Имаше и друг разнобой. Някъде се казва, че това става точно в 12 часа на обяд, а на друго място се говори че моментът е при изгрев слънце. Аз нали съм малко Тома Неверни, исках да разгадая тази фрапираща разлика в описанието на явлението и да стигна до истината. Затова се хванах за една от версиите, че явлението става в деня на пролетното равноденствие.
Аз съм се занимавал доста с астрономия и затова стигнах до заключението, че ако явлението наистина става в деня на пролетното равноденствие, то няма начин да не стане и в деня на есенното равноденствие. Затова решихме да посетим пещерата точно в този ден, но понеже ще заминаваме на почивка около тази дата, използвайки почивните дни около 6 септември направихме туристическата разходка до уникалната пещера "Утробата" на 8 септември 2013.
Първо трябваше подробно да разучим начина как да стигнем до пещерата. Пак след най-щателно проучване на маршрута стигнахме до следното решение.
Карта на местонахождението на пещерата спрямо Кърджали
- Тръгване от Стара Загора приблизително около 7 часа сутринта по пътя Стара Загора-Хасково-Черноочене-Кърджали. Ако идвате от друго място, просто трябва да се запътите към Кърджали от Хасково през Черноочене.
- В град Кърджали след голямото спускане, подминаваме кръговото кръстовище на северния вход на града и продължаваме към центъра, но се отбиваме на кръстовището срещу болницата на запад по бул.Тракия. После по ул.Клокотница за да излезем на пазара.
- От кръговото на пазара тръгваме към циганската махала по ул. Свети Климент Охридски, а после по ул. Юмер Лютви и излизаме от Кърджали по пътя за село Срединка.
- После преминаваме през няколко села. Първото е Енчец. Тук трябва да се внимава, да не се тръгне към с.Главатарци, защото ще отидем на брега на язовир Кърджали с плаващия ресторант "Моби Дик". Продължаваме по по-тесния, но добър асфалтиран път към село Зелениково. Следват селата Бленика, Пеньово и стигате до село Дъждовница
- Продължаваме по живописен тесен, но добър асфалтиран път към село Пъдарци. Пътят има много ситни завои, но от него се разкриват чудесни гледки към скалните образования, разположени по отсрещния хребет.
- След като подминем Пъдарци се спускаме към язовира до хижа Боровица. От тук продължавате по-нататък по същия път и след около 1,6 км стигате до мястото откъдето започва туристическата пътека към пещерата.
Това е по-подробна карта на пешеходната туристическа пътека до пещерата
Тук има голяма указателна табела с надпис "Пещера Утробата". Самата туристическа пътека е много добре оформена и маркирана. Това е естествено, защото по нея преминават много туристи.
Сега малко повече подробности за самата пътека. В интернет прочетох много объркващи неща: Колко време се върви по нея от шосето до самата пещера? Колко е стръмна пътеката? С каква екипировка трябва да се премине? Има ли вода за пиене и т.н.?
Истината е следната.
(Всички данни ги вземам от GPS следата, която заснех с навигатора, който носех със себе си.)
Пътеката е с обща дължина 2190 метра. В началната точна надморската височина е 356 м, а самата пещера е с надморска височина 704 м. Както се вижда, общата денивелация е около 350 м.
Още в началото на пътеката има едно стръмно изкачване през сенчеста гора с дължина около 220 м. Минава се покрай няколко много интересни скални образования, които приличат на огромни жаби.
Под единия огромен камък е издялана скална ниша за палене но огън.
След като излезете от гората на открито, пред вас се открива прекрасна гледка към водите на язовира и многобройните хълмове над него.
Пътеката излиза на широка заравнена поляна и се отправя на север. След около още 200 м стигате до първата туристическа беседка за отдих.
До тук сте се движили около 15 минути с бавно туристическо темпо. Пътеката навлиза отново в гориста местност с леко изкачване. Става камениста и наклона започва бързо да се увеличава. След като сте изминали около 650 метра от началото, вече сте преодолели първите 100 м от денивелацията.
Сега преминавате покрай един огромен камък до самата пътека и излизате на най-стръмния участък, който се вие като змейка през откритите скалисти образования. Стръмния участък е с дължина около 400 м и преодолявате следващите 100 метра денивелация.
Указателна табела показваща стръмната част със змейката по пътеката.
Стигате до втората туристическа беседка за малка или по-дълга почивка.
До тук сте вървели около 40 минути. Пътеката отново навлиза в широколистна сенчеста гора и наклона вече е поносим, но продължава да е камениста. Можете да ускорите малко темпото и след около нови 400 м достигате до третата туристическа беседка за следващата почивка.
Надморската височина вече е 590 м, а сте вървели около 50-55 минути. Веднага след беседката има направен туристически знак с формата на каменна пирамида.
Продължавате напред почти на запад по съвсем леко наклонена пътека, която отново излиза от гората. Изведнъж пред очите ви се появява скалния процеп на крайната цел - "Пещерата Утроба".
След още 450 м стигате почти на равен участък, където пътеката прави завой от 90 градуса и се отправя отново точно на север за да стигнете до каменен туристически заслон.
В заслона има огнище, скамейки и дървени маси. Тук можете да похапнете и починете, преди да преодолеете последния стръмен участък, който да ви отведе до входа на пещерата.
Заслонът е с надморска височина 660 м. При бавно туристическо темпо до тук сте изминали 1,850 м и сте вървели около 1 час и 5 минути. След почивката ви очакват последните 340 м, за да достигнете крайната цел на височина 704 м.
Внимавайте когато тръгвате от заслона! Пътеката към пещерата завива рязко наляво веднага като тръгвате. Има табела. Ако продължите направо по пътеката ще отидете чак с съседното село.
Малка дървена пейка за кратка почивка преди последния щурм
Малко преди достигане на входа на пещерата ще видите малко изворче с планинска вода, която в зависимост от засушаването, може да не е много добра за пиене.
Ето че пристигнахте. За около 1 час и 20-25 минути бавен туристически ход, заедно с няколкото почивки от по 5 минути.
Вече сте пред пещерата. За да влезете обаче в нея трябва да преодолеете последното препятствие - да се покатерите по стръмна дървена стълба, което по мое мнение си е доста голямо предизвикателство за по-възрастни и неопитни туристи.
Все пак след като сте достигнали до тук, няма начин да не се справите и с това препятствие. Трудността идва не толкова от 9-те дървени стъпала, а че веднага след това трябва да се преодолее една скална кухина с дължина около 60 см при това в доста тясно място.
След това има още няколко стъпала с дължина около 10 м и ето ви пред самата УТРОБА.
Всъщност това си е една огромна каменна вулва (женско влагалище) в дъното на която е издялан малък пиедестал (като столче с височина около 1 м), което според описанията на проф. Николай Овчаров е олтарът, където става оплождането на Богинята Майка от Слънчевия фалос.
Ето това е прословутия слънчев лъч, който прониква през тясна пукнатина в тавана над входа на пещерата.
Тук няма да описвам подробностите, защото можете да ги прочетете от многобройните източници в интернет. Но ще се спра по-подробно върху явлението "слънчев лъч, попадащ точно върху олтара и „маточната” шийка зад него". Нали точно за този момент дойдохме тук.
Подбрахме и времето на пристигане тук да е точно по обяд. Вече всичко ми беше ясно.
УТРОБАТА
ОЛТАРЪТ
Първо:
Слънчевия лъч всъщност попада през процепа в тавана всеки божи ден (когато естествено не е облачно) върху пътеката водеща към олтара.
Времето на проектиране на "слънчевото зайче" върху осевата линия на пътеката е точно по "местното пладне".
Отворът в тавана откъдето преминама слънчевия лъч
Това означава - точния час на преминаването на Слънцето през местния небесен меридиан. За това конкретно място този момент е точно в 11,56 часа (астрономическо зимно време). Тъй като сега сме по лятното часово време, всъщност точния час е 12,56 часа. Това е много важно, което пък показва, че пътеката вътре в пещерата е ориентирана изключително точно в посоката юг-север. Ако това не беше така, ефектът просто няма как да се случи.
И така първата "тайна" е разгадана.
Второ:
Колкото по-високо е Слънцето в небето, толкова "слънчевото зайче" е по-късо и навлиза по-малко във вътрешността на пещерата. Това означава, че на 22 юни Слънцето е най-високо и петното е най-късо и навлиза най-малко навътре.
По време на пролетното и есенното равноденствие Слънцето е в средно положение и очаквания ефект е също в някаква средна степен на проникване (както в действителност е при днешния конкретен ден - 8 септември).
"Слънчевото зайче" минути преди да настъпи най-важния момент.
Но в дните на Зимното слънчестоене, Слънцето е най-ниско над хоризонта и тогава слънчевото петно трябва да е най-дълго и да навлиза най-дълбоко във Вулвата.
Ето това е прословутия момент на "Слънчевия фалос" насочен точно срещу олтара. Датата е 8 септември 2013, а часът точно 12,56 лятно часово време
Очевидно е че на днешната дата този "фалос" (доколкото вашата фантазия може да определи това светло петно като еректирал мъжки член) не може да достигне до олтара, но е насочен точно срещу него. Това е доказателството, че пътеката към олтара е с посока точно юг-север. ИЗУМИТЕЛНО! И това е сторено преди повече от 2500 години.
Еврика!!!
Вече е ясно всичко около това прословуто "оплождане", а то е следното.
В дните малко преди и около Коледа (18 до 26 декември) при слънчево време, слънчевия лъч е възможно наистина да навлезе толкова дълбоко във вътрешността на пещерата, така че да попадне точно върху олтара. Дали това наистина се случва, не мога със сигурност да преценя. Значи трябва да дойда отново на 22 декември :)), да е ясно и слънчево и да бъда тук точно в 11,56 часа (зимно часово време). Само така мога да установя дали това което се пише в преданията е ИСТИНА. Някъде все пак прочетох, че това не става точно така, както ни се иска. „Слънчевото зайче” в тези дни наистина имало форма на мъжки фалос, но той достигал на около 1,5 метра от олтара и не попадал точно върху него. Обяснението там е описано малко наивно, но е възможно. Става въпрос, че този олтар е издялан от траките преди повече от 2500 години. За толкова продължителен период е възможно Земята да е променила малко наклона на оста си на въртене и Слънцето в дните на зимното слънчестоене да е падало още по-ниско над хоризонта и лъчът действително да е попадал точно върху олтара.
Това е всичко, което искам да споделя.
Накрая все пак аз съм първия, който ви предложи снимка на "слънчевото зайче", което се проектира в средата на пътеката водеща към олтара днес 8 септември 2013 - 12,56 часа лятно часово време (11,56 часа астрономическо местно пладне).
Ето и една художествена снимка на фона на отвора на пещерата към слънцето и слънчения фалос проектиран в центъра на пътеката водеща към олтара.
Явлението се задържа около пет-шест минути и постепенно сянката се измества встрани към стената на отвора.
Направил съм и кратък 4 минутен видео клип, показващ момента на най-дълбокото проникване на слънчевия лъч в утробата, който публикувах в youtube.com. Можете да го видите като щракнете върху текста по-долу
Стартирай видео клипа
В днешния ден нямаше особено много туристи, но една от малките групички пожела да им направя обща снимка вътре в пещерата. За тези които се познаят тук, могат да си изтеглят снимката с висока резолюция от тук и да си я разпечатат.
Накрая още няколко снимки от днешната екскурзия
Ластовиче гнездо на тавана вътре в пещерата
Аз с моята внучка Радина на кратка почивка на една от няколкото дървени пейки по пътеката
До нови срещи!!
Испанските траки и техните жертви в Лати...
Кръглото соларно светилище край село Исп...
Боговете на българите
Кръглото соларно светилище край село Исп...
Боговете на българите
Следващ постинг
Предишен постинг
И информативно, и илюстративно, и увлекателно!!! :)
Много ти благодаря, Иване!!
Хубав ден!!!
к.к.
цитирайМного ти благодаря, Иване!!
Хубав ден!!!
к.к.
2.
hristo27 -
Благодаря за хубавата разходка!
10.09.2013 16:34
10.09.2013 16:34
Благодаря за хубавата разходка!
цитирайБлагодаря за споделеното приключение.
Поздрави за хубавия пост !
цитирайПоздрави за хубавия пост !
Благодаря и аз за прекрасната разходка!
цитирай
5.
bojo12345 -
Информацията е много полезна - за тези които ще пожелаят да посетят ....
12.09.2013 06:47
12.09.2013 06:47
Светилището.Преди две години бях там и ми бе приятно отново да видя тази уникална пещера.Всеки може да посети пещерата,стръмно е ,но затова са и беседките.Аз и синът ми се качихме на един дъх.Всеки може да се качи ,дори и за нетренирани ,като ползва всяка една беседка за по кратка или по дълга почивка.
А за тези които са и рибари , посещението може да се съчетае и с риболов на язовира, когато за два три часа може де се налови много от едрата уклейка!!!
Поздрави за красивото представяне на Утробата.
цитирайА за тези които са и рибари , посещението може да се съчетае и с риболов на язовира, когато за два три часа може де се налови много от едрата уклейка!!!
Поздрави за красивото представяне на Утробата.
Повод да посетя тази пещера беше и вашия постинг и по специално снимката с жълтото петно в "олтара". Веднага се досетих, че това е някакъв фото монтаж или трик или изкуствено създадено с фенерче петно. Затова прочетох доста информация за тази пещера и взехме решение да я посетим и ето това е което видяхме.
Благодаря за коментара.
П.П По този повод ви бях написал и лично съобщение на което вие тека и не ми отговорихте
цитирайБлагодаря за коментара.
П.П По този повод ви бях написал и лично съобщение на което вие тека и не ми отговорихте
Страхотна разходка сте си направили и тук.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
Блогрол