Р Е К Л А М А
Има няколко сайта за Свети места в България, едининят от които е на Георги Чараклиев от Дупница. Неговите описания на светите места са извършени задълбочено, след запознаване с източниците, където те са опиисани – исторически, църковни и др. Сайтът е оформен прекрасно.
Георги Чараклиев проявава зъдълбочен интерес по тази тема и работи всеотдайно. Отдалечено ли е мястото, труднодостъпно ли е, трябва ли да се положат усилия, ако обектът е почти под земята, това за него не е проблем. Излъчването му когато търси тези свети места показва, че той има призвание за тази цел и го следва безупречно.
На свои разноски Георги организира изложби със снимки в различни градове на светите места, които е намерил и упознал, като чрез тях той иска да намери подкрепа да бъдат те консервирани или възстановени. Това ми стана ясно при първата му изложба в София, която посетих и от тогава се стремя да му помагам, защото имам с какво – едва ли друг човек в България знае повече свети места по Софийско и в Западните покрайнини от мен. Само тук по Искърския пролом в блога си съм включил описание на 2000 кв. км, а из Западните покрайнини като турист по планините и селата съм изминал над 3000 км.
В линкоовете, които прилагам Георги е включил свети места около селата Брезе и Добравица до Своге. Тогава бяхме заедно, аз му показах мястото на опожарен от турците манастир в планината Манастирище до изоставената махала Рид. За да се знае, че там е имало свято място има поставени три оброчни кръста, изработени от гинцките майстори.
Изпитвам особено чувство, когато попадна на трасе от римски път или на оброк и някак усещам близостта им. Търся връх с единично голямо дърво, или китка от големи дървета и откривам оброка. Търся следи от длета на робите в някой скала покрай мен и откривам пътя. Римските пътища наред с оброците са обширна тема в блога ми. Тези мои интереси правят блога ми интересен за лицата, които се занимават задълбочено със светите места. Аз съм между тях, но познанията ми са любителски. Въпреки това обаче безпогрешно познавам кръстовете на гинцките майстори, които са поставяни от източния бряг на р. Искър до с. Темщица в Западните покрайнини и дори още по-на запад, до манастира „Свети Унуфрий”, а така също в планините Влашка, Руй, Гребен, южния Западен Балкан, който е огромен.
В Западните покрайнини, които са си българска територия кръстовете са не по-малко отколкото в Софийско, като в с. Бребевница напр. има 14 оброка. Малко по-малко са в нашето село Голеш.
Освен към оброчните кръстове аз проявявам интерес и към гробните кръстове, като най-красивите считам, че са в гробището на с. Завидовци. Това гробище е изоставено, но там има архитектурни шедьоври, снимки на които съм поместил в блога си. Този мой интерес е причина да знам за историята на откраднатия гробен кръст на овчаря бай Цветан от гроба му, който днес е поставен пред църквичката до НДК, а също да знам и майстора му, бай Георги Герин, който е каменорезбар - занаят, учен по Врачанско.
Приятно запознаване със сайта на Георги Чараклиев. За притежаващите някакви познания в тази област и за проявяващите интерес по тази тема ще бъде особено вълнуващо.
http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0
На тази снимка са Георги Чараклиев и приятелката му Руми.
Днес те са семейство и имат син Любен, роден на празника
Вяра, Надежда и Любов. Детето се родило с името си - така става с тези, които посещават светите места.
А кой ли ще да ги е снимал и то пред кръста със символа
на древните българи, буквата "Y", запазвам в тайна.
До 9 септември 1944 година. След това идва "новата вяра". В селцето се развихря такава комунистическа пропаганда и еуфория, че е трудно да повярваш. Първи падат църквите и параклисите. В следващите години са напълно изоставени, разрушени, осквернени . Без изключение. Свещеникът от Друмохар / или Еремия/ е прогонен от младежите с камъни, подкокоросани от новопокръстените и новоизпечени комунисти.
След промените в България е възстановена черквата "Свети Иван" в местността "Манастира", черквата "Света Троица" в местността "Селището", средновековната църква "Света Богородица" в местността "Градището" е частично възстановена.
В последните 70 години селото с многовековна история, преживяло войни, опустошения, суши, наводнения, чуми, се смали от средно 500 души на 20-30 души - възрастни хора, сървайвари. Жителите му се разбягаха в съседните градове Дупница, Кюстендил, Бобов дол, някои потърсиха спасение в Перник, София и където късмета им ги заведе. Други потърсиха убежище даже в селата около Кюстендил.
Това е равносметката.
Боже!
1. Черква “Свети Иван.” в местността “Манастира” –възстановена.
2. Черква “Света Троица” в местността “Селището” – възстановена;
3. Черква “Свети Димитър” - в местността “Старата Чешма” / Старите гробища”- не е запазена;
4. Черква “Света Богородица” /1347 г./ в местността “Скальето – Градище” – частично възстановена;
5. Параклис “Света Петка” в местността “Барата”- не е запазена
6. Черква “Свети Врач” в местността “Врачулица”; През 1929 г отнесена от порой, наводнение;7.
Как не се случихме да живеем във времето, когата е живял Дядо Вазов! От тогава сме жертвани за интересите на една или друга велика сила и така стигнахме до днешния хал