Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 21:55 - Швейцария - Различната Европа - Част ІІ
Автор: pitagorid Категория: Туризъм   
Прочетен: 6799 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 11.08.2015 22:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Швейцария - Различната Европа - Част ІІ

След като разгледахме за няколкото часа Люцерн, продължихме към следващия обект на нашия маршрут.

4. Интерлакен и Тун
От Люцерн тръгваме на юг по международната магистрала Люцерн - Милано. Тя преминава през най-дългият автомобилен тунел в Швейцария (16,9 km), трети по дължина в света след Норвежкия тунел Lаеrdal (24.5 km) и Китайския тунел Zhongnanshan (18 km). Ние обаче се отклоняваме на запад още след напускане на Люцерн по националния път към Зарген, Лунгерн и Бриенц. От дясната страна остават кристално чистите езера Sargensee и Lungernsee. Прекрасни алпийски пейзажи, които няма как да се опишат. Те трябва да се видят за да се усети тяхната омайваща красота.
Преди Бриенц продължаваме покрай езерото Brienzersee към курортното градче Интерлакен. Населението е само около 6000 души, но градчето се явява много важен туристически възел в региона на швейцарските Алпи (Бернски Оберланд). Тук е главната транспортна врата към планините и езерата на този регион. Името на градчето означава (Между езерата), тъй като се намира между две големи езера Brienzersee и езерото Тун (Thunsee). Двете езера са свързани от реката Аар, която после преминава през град Тун и Берн.
Тук екскурзионната група трябваше да се раздели на две части. Едната, на следващия ден трябваше да направи едно силно емоционално изкачване със зъбчата железница до високо алпийския комплекс Юнгфрауйох, (за което ще има специален постинг, защото това беше черешката на тортата на цялата екскурзия). Това обаче беше само като опция в програмата по желание (поради високата допълнителна цена от 148 CHF на човек) и част от групата трябваше да остане в Интерлакен на свободно разглеждане. Тази група бе настанена в хотел близко до Интерлакен, на северния бряг на езерото Brienzersee. Главната група за Юнгфрауйох заминахме за град Тун, на изхода на езерото Тун, където бяхме настанени в хотел за нощуване.

5. Лаутербрунен
Рано сутринта автобусът ни откара в малкото селище Лаутербрунен, откъдето с влакче по зъбчатата железница трябваше да достигнем до комплекса Юнгфрауйох, намиращ се на височина 3454 m между алпийските върхове Юнгфрау и Мьонх.

image

Ж.п.гарата на Лаутербрунен

Това беше най-впечатляващото преживяване в моя живот и цената за тази авантюра си заслужаваше. И с право мога да перефразирам една прочута фраза (Да отидеш до Швейцария и да не се качиш на Юнгфрауйох!!?). За това пътешествие ще напиша специален постинг. Тук само ще засиля вашето любопитство с няколко снимки и кратка информация.

6. Венген, Клайне Шайдег, Юнгфрауйох, Гринделвалд
Това всъщност са местата, които видяхме по време на това емоционално изкачване до "Покрива на Европа" (Top of Europe). Предварително бяхме информирани от екскурзоводката с каква екипировка трябва да бъдем, защото там горе температурите дори през юли са отрицателни, често вали сняг и духа вятър със скорости, понякога над 120 km/h. За наша най-голяма радост времето се оказа прекрасно, леко облачно, но прозрачно чисто. Вятърът беше само 7 km/h, което ще рече почти безветрие. На такава надморска височина въздухът е силно разреден и трудно се диша. Затова не трябва да се тича и бърза. Да си носим шоколад или Кока кола, в най-лошия случай газирана вода. Да имаме горна дреха като за през зимата и затворени обувки за сняг.
При това пътуване излязоха наяве големите предимства на груповата екскурзия, с добре подготвен екскурзовод. Лично мое мнение е че самостоятелното разглеждане на комплекса без водач и добре владеене на чужд език (немски) е просто безсмислено. Радослава Вълкова се е качвала на този комплекс точно 100 пъти и отлично знаеше всички тънкости и трикове, къде, как и какво да разгледаме по най-рационалния начин. На комплекса имаше страшно много туристи (предимно китайци, японци, корейци и индийци). Всичко е под земята в тунели и проходи, където можеш сериозно да се загубиш. Но тя бе неизбежно до нас и ни насочваше по "тайни" места, където да избегнем голямата навалица от нахални туристи с дръпнати очи и огромни фотоапарати.
Пътуването започва от гара Лаутербрунен със зъбчато влакче. Прехвърляме се на гара Клайне Шайдег на второ влакче, което ви отвежда до върха.

image

image

Поглед от междинната гара Клайне Шайдег към астрономическата обсерватория Сфинкса. Мястото, към което сме се запътили. Но до там ни делят 1500 метра разлика във височините.

От Клайне Шайдег до върха ж.п.линията е дълга само 9 km, но се пътува около 1 час. 7 км от пътя е в тунел. Крайната гара и целият туристически комплекс също е под земята, като има само три изхода до повърхността.

image

Схема на комплекса Юнгфрауйох и туристическите обекти в него.

Първият изход е Платото, върху снежна панорамна площадка към северните и южните части на Алпите.

image

На север се вижда Венген (известен планински курорт, където се провеждат състезания за световната купа по ски Алпийски дисциплини), Интерлакен и природния парк Гринделвалд (ЮНЕСКО).

image

Изглед към междинната гара Клайне Шайдег от площадката на Юнгфрауйох. Това е мястото, откъдето е снимана снимката преди час и половина в обратната посока.

На юг се простира най-големият глетчер в Европа - Алеч.
Вторият изход е върху самия глетчер.

image

Третият изход е чрез 110 метров вертикален асансьор, който ни извежда до Астрономическата обсерватория Сфинкса, разположена на височина 3571 m.

image

Поглед към Сфинкса от Платото

Тук е направена метална (открита и закрита) платформа за просторни наблюдения към Алпите. Има множество наблюдателни тръби,  с които (срещу заплащане и ако успеете да се вредите) можете да разгледате "отблизо" величествените гледки разкриващи се надолу към долините и глетчера Алеч.

image

Намираме се на външната метална наблюдателна площадка на Сфинкса. Надморска височина 3571 m. Времето е прекрасно за наблюдение. Почти няма вятър, а температурата е само минус 1 градус С.

Ще ви покажа само още една снимка от комплекса Юнгфрауйох - Ледения дворец. 

image

Фрагмент от Ледения дворец. Една вълшебна приказка, издълбана директно в ледника Алеч. Всичко наоколо е автентичен лед на десетки години. Температурата тук се поддържа постоянно минус 10 градуса С.

Май малко се увлякох, защото за това ще пиша специален постинг.

Връщаме се обратно към Клайне Шайдег и продължаваме към природния парк-резерват Гринделвалд.
Отново сменяме влакчето, но то също е зъбчата железница. Междурелсовото разстояние е точно 1000 mm, като между релсите има зъбна рейка. Това е необходимо, защото наклона някъде достига до 20% и е практически невъзможно по такъв наклон да се движи влак без зъбно задвижване.

image

Сега пред очите ни се разкриват незабравими природни алпийски пейзажи. Прочутите швейцарски крави.

image

Високопланински цветя, мармоти (малки животинки нещо средно между лалугер и катерица), тучни ливади, борови гори, планински къщички, пръснати като пъстри птици по склоновете. И още и още ...

image

Слизаме на ж.п гара Гринделвалд, където ни очаква останалата част от групата, водена от двамата водачи на автобуса.

image

Гарата Гринделвалд. Ясно се вижда по какъв наклон се движи зъбчатата железница

Хората от групата през цялото време са се разхождали из Интерлакен и със скрита завист са гледали към величествените върхове Юнгфрау, Мьонх и Айгер.
Кратка почивка и се отправяме обратно към Интерлакен и по магистралата през град Тун се насочваме към ...

7.Берн
Берн е неофициалната столица на Швейцария. Тук се намира сградата на Парламента (Конфедеративното събрание), тук заседава и Федеративния съвет (състоящ се от 7 члена), който се явява и националния изпълнителен орган на Швейцария. В Берн е седалището на Швейцарската национална банка, а така също и Националния съкровищен трезор.
Берн е столица и на едноименния кантон Берн, един от най-големите в Швейцария. Символът на Берн е Мечката, свързан с легендата за основателя на града. Според тази легенда, основателят на град Берн - херцог Бертолд V фон Церинген (1160-1218) е негов кръстник. Преди първия си лов по тези земи, той дал обет да назове града на името на първото срещнато животно. Това се оказало мечка. И сега гербът на града и кантона е Мечка.

image

image
Нашата разходка из Берн започва от туристическия център и през моста над завоя на река Аар (ляв приток на Рейн) се отправяме към Стария град, където са и най-големите забележителности на града. Град Берн е четвъртия по големина град в Швейцария след Цюрих, Женева и Базел. Има около 130 000 жители.
Старата част на града през 1983 г. е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство. Отличителна особеност на Стария Берн е наличието на много "аркади" - навеси, изградени над тротоарите на улиците. В дъждовно време аркадите спасяват жителите на града, забравили чадърите си. (Ние бяхме от тях, защото въпреки прекрасното време високо в Алпите, когато слязохме в Берн заваля ситен отвратителен дъжд, който ни попречи да се движим спокойно из улиците, но арките ни спасиха от неприятните дъждовни капки.) Въпреки всичко посетихме най-интересните забележителности на града. Катедралата Свети Винсент със страхотни външни и вътрешни орнаменти. Парламентът и площадът пред него.

image

Парламентът на Швейцария и площадът пред него. 

Интересното за този площад е това, че под него се намира съкровищния трезор на Швейцария. За да се влезе в трезора, част от плочите на площада се вдигат нагоре и по тайни стълби се влиза под него. Тази информация е спорна, но наистина са наблюдавани такива случаи, когато площада се затваря и блокира с военна техника и част от него със специална механизми се повдига нагоре!?

image

В лявата страна на площада пред Парламента се намира Националната Швейцарска банка.

image
Часовниковата кула, която наподобява часовника на Прага с въртящи се и движещи се фигури.

image

image
Множеството шарени фонтани (14 на брой) по главната улица (Марктгасе). Видяхме и къщата на Айнщайн, а така също и Кметството. На горната снимка се виждат аркадите които покриват тротоарите на улицата.
Разбира се това не беше всичко. Разгледахме и редица други интересни сгради на Берн. Пихме по едно кафе и тръгнахме обратно към Туристическия център.

image

Мостът на завоя на река Аар

Но толкова за Берн. Останалите неща, които видяхме няма как да опиша подробно в този обзорен постинг.
Обратно към автобуса, за да се насочим по магистралата към Фрайбург, Буле, Веве и Лозана. Тук бяхме настанени в много шикозен хотел на "пъпа" на Лозана в непосредствена близост до железопътната гара.
За следващите обекти очаквайте третата част на пътеписа, когато ще разкажа за Женева, Лозана, Веве и луксозния курорт Монтрьо. Вероятно ще има и четвърта част посветена на Замъка Шато де Шийон, Прохода Симплон и Лугано - единствения кантон в Швейцария, в който официално се говори италиански.

До нови срещи
 



Гласувай:
10
0



1. kasnaprolet9999 - Много интересен разказ, а снимките ...
12.08.2015 18:16
Много интересен разказ, а снимките ти са страхотни. Ще чакам с нетърпение следващият ти постинг. Заради хора като теб все още не се отказвам да влизам в блога и да пиша чат-пат. Поздрави!!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Поздрави!
12.08.2015 21:06
Швейцария е не само красива ,но и подредена страна!.....
Благодаря, върнахте едни от най - хубавите ми спомени за места, които съм посетил!
цитирай
3. doremi - Красота!
16.08.2015 18:04
Невероятно изживяване сте имали на върха, завиждам ви за красотата, която сте видели! Снимките са прекрасни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitagorid
Категория: Други
Прочетен: 2411363
Постинги: 158
Коментари: 1041
Гласове: 3797
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031