Постинг
17.08.2015 21:46 -
Швейцария - Различната Европа - Част ІV
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 9658 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2017 20:42
Прочетен: 9658 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 25.11.2017 20:42
Швейцария - Различната Европа - Част ІV
Продължение
12. Замъкът Шато де Шийон
На няколко километра южно от центъра на Монтрьо, току на самия бряг на Леманското езеро се издига средновековния замък Шато де Шийон.
Това е най-посещаваният замък в Швейцария. Причината може би е лесния достъп за туристите и близостта му до други забележителни места около Леманското езеро.
Като казвам най-посещавания не означава, че е най красивия или най-големия замък в Швейцария. Не си мислете за сравнение и с луксозните френски замъци по река Лоара или дворците Версай и Фонтенбло.
Този замък е изграден върху скала и представлява комплекс от 25 сгради, строени по различно време. Първите сгради са строени още през 11 и 12 век, след това по различно време са добавяни и останалите сгради. От средата на 12-ти век, замъкът се използвал като летен дом на графовете на Савой (Savoy). Но през 16 век е превърнат в затвор. Замъкът е имал естествен защитен ров, който по-късно е разширяван, но в крайна сметка засипан. Едва в началото на 20 век ровът е възстановен, а целия замък реставриран, като туристическа атракция.
Днес Шато де Шийон е отворен за посещения и екскурзии. Има такса за вход и два големи паркинга - за автомобили и за автобуси. Вътре в замъка има няколко реставрирани основни помещения, както и интериора в тях.
Макет на Шато де Шийон, изложен в една от залите на музея
Това са големите спални на живелите тук графове на Савой, антрета, кухня и трапезария, средновековни тоалетни и подземния затвор за изтезания на затворниците. В крепостта има четири големи зали, три вътрешни двора, както и музей на старинни оръжия, доспехи и старинни часовникови механизми.
Механизмите работят, като най стария от тях задвижва стрелките на циферблата на старинния часовник, монтиран върху една от кулите на замъка.
Една от залите е украсена със средновековни стенописи от 14-ти век.
В замъка можете да се качите до най-горната кула, откъдето се наблюдават красиви изгледи към Леманското езеро и курорта Монтрьо.
Над замъка е изградена магистралата с огромен виадукт. Целият замък може да се разгледа за около час, но който желае маже да си спести разглеждането на някои от помещенията и изкачването до върха на кулата. Има голяма навалица от туристи и това може да се стори на някого доста изнервящо и неприятно.
Кратка почивка и заминаваме за следващия обект, който трябва да посетим - град Лугано и единствения кантон, където се говори италиански. Но преди това ще минем по долината на река Рона, областта на град Сион, известен с многобройните си лозови масиви, и при град Бриг ще започнем изкачването отново на Алпите по международния
13. Проход Симплон
Движим се на юг по магистралата покрай река Рона. На отсрещния хълм се вижда съвременен завод за преработка на отпадъци.
Малко преди завоя на Рона се отклонява магистралата за Шамони (Франция), където се намират най-високите части на Алтите - Масивът Мон Блан и връх Мон Блан (4807 m). Магистралата прави огромен завой на изток и се отправяме към лозовите масиви в района на град Сион.
Отляво се издигат ледените върхове на Бернските Алпи, а от дясно са Италианските Алпи, които наричат още Доломити.
Подминаваме гр.Сиер и преди да достигнем град Бриг, вдясно е отклонението за другия прочут швейцарски курорт Цермат. Цермат е известен с това, че от тук са подстъпите към най-известния алпийски връх Матерхорн. Матерхорн не е нито най високия връх в целите Алпи, нито в Швейцария. Но това е най-стръмния и най-недостъпния връх, който е покорен от алпинистите последен от всички 4000-ници.
От град Бриг започваме катеренето по международния проход Симплон за Италия.
Пред очите ни отново се разкриват страхотни алпийски пейзажи. Долу в долината е Бриг, а на север се виждат Бернските Алпи с върховете, където бяхме преди два дни - Юнгфрау, Мьонх и Айгер. Вижда се и "езикът" на глетчера Алеч (най-ниската му точка по пътя на 22 км трасе към долината на Рона).
Ето ни и на превала на прохода Симплон.
Започваме шеметно спускане към селището Симплон и при Цвишберген навлизаме в Италия.
Интересното тук е това, че се движим на италианска територия и стигаме до езерото Лаго ди Маджоре.
После по крайезерния път, отново влизаме в Швейцария в кантона Тичино. Това е единствения кантон, където се говори италиански език. Столицата на кантона е град Белиндзона, но нашата цел е най-големия град на кантона Тичино -
14. Лугано
Лугано е най-големия град в кантона Тичино с население около 62 000 жители и 9-тия по големина град в Швейцария. Въпреки това той е третия финансов център след Цюрих и Женева. Посещението ни в Лугано е последното място в Швейцария включено в екскурзионната програма.
За съжаление, времето за разглеждане беше силно съкратено, поради един инцидент по пътя, който ни отне 1 час и 40 минути в неприятно задръстване. Причината беше, че една Чайка беше "кацнала" върху мантинелата на и без друго тесния край езерен път. Може би се усмихвате и се кефите на каламбура, но това си беше самата истина. Швейцарец със съпругата си и двете си деца загубва управлението на едно луксозно социалистическо возило, познато на по-старото поколение с името Чайка и се забива в мантинелата като задръства пътя. Това стана в италианската отсечка и докато дойдат карабинерите и италианската пътна помощ да разчистят пътя минаха 100 минути в чакане. Язък за този ретро автомобил, който сигурно струваше цяло състояние. Иначе на пътниците им нямаше нищо. Само малко уплаха.
Въпреки това успяхме за малко повече от час да видим най-интересното в Лугано.
Кратка разходка из търговската улица Наса.
И отново много цветя в красивия край езерен парк до езерото Лугано.
Разделяме се с тъга за Швейцария, където за четири дни видяхме толкова много неща и изживяхме толкова много върховни емоции.
Отново влязохме в Италия и се запътихме към Милано и по-точно към едно от неговите предградия около Комо и едноименното езеро.
С това завършвам обзорния пътепис за Швейцария - Различната Европа. Следващия път, както обещах, ще направя самостоятелен постинг за Пътешествието ни до "Покрива на Европа" - Юнгфрауйох.
До нови срещи
Продължение
12. Замъкът Шато де Шийон
На няколко километра южно от центъра на Монтрьо, току на самия бряг на Леманското езеро се издига средновековния замък Шато де Шийон.
Това е най-посещаваният замък в Швейцария. Причината може би е лесния достъп за туристите и близостта му до други забележителни места около Леманското езеро.
Като казвам най-посещавания не означава, че е най красивия или най-големия замък в Швейцария. Не си мислете за сравнение и с луксозните френски замъци по река Лоара или дворците Версай и Фонтенбло.
Този замък е изграден върху скала и представлява комплекс от 25 сгради, строени по различно време. Първите сгради са строени още през 11 и 12 век, след това по различно време са добавяни и останалите сгради. От средата на 12-ти век, замъкът се използвал като летен дом на графовете на Савой (Savoy). Но през 16 век е превърнат в затвор. Замъкът е имал естествен защитен ров, който по-късно е разширяван, но в крайна сметка засипан. Едва в началото на 20 век ровът е възстановен, а целия замък реставриран, като туристическа атракция.
Днес Шато де Шийон е отворен за посещения и екскурзии. Има такса за вход и два големи паркинга - за автомобили и за автобуси. Вътре в замъка има няколко реставрирани основни помещения, както и интериора в тях.
Макет на Шато де Шийон, изложен в една от залите на музея
Това са големите спални на живелите тук графове на Савой, антрета, кухня и трапезария, средновековни тоалетни и подземния затвор за изтезания на затворниците. В крепостта има четири големи зали, три вътрешни двора, както и музей на старинни оръжия, доспехи и старинни часовникови механизми.
Механизмите работят, като най стария от тях задвижва стрелките на циферблата на старинния часовник, монтиран върху една от кулите на замъка.
Една от залите е украсена със средновековни стенописи от 14-ти век.
В замъка можете да се качите до най-горната кула, откъдето се наблюдават красиви изгледи към Леманското езеро и курорта Монтрьо.
Над замъка е изградена магистралата с огромен виадукт. Целият замък може да се разгледа за около час, но който желае маже да си спести разглеждането на някои от помещенията и изкачването до върха на кулата. Има голяма навалица от туристи и това може да се стори на някого доста изнервящо и неприятно.
Кратка почивка и заминаваме за следващия обект, който трябва да посетим - град Лугано и единствения кантон, където се говори италиански. Но преди това ще минем по долината на река Рона, областта на град Сион, известен с многобройните си лозови масиви, и при град Бриг ще започнем изкачването отново на Алпите по международния
13. Проход Симплон
Движим се на юг по магистралата покрай река Рона. На отсрещния хълм се вижда съвременен завод за преработка на отпадъци.
Малко преди завоя на Рона се отклонява магистралата за Шамони (Франция), където се намират най-високите части на Алтите - Масивът Мон Блан и връх Мон Блан (4807 m). Магистралата прави огромен завой на изток и се отправяме към лозовите масиви в района на град Сион.
Отляво се издигат ледените върхове на Бернските Алпи, а от дясно са Италианските Алпи, които наричат още Доломити.
Подминаваме гр.Сиер и преди да достигнем град Бриг, вдясно е отклонението за другия прочут швейцарски курорт Цермат. Цермат е известен с това, че от тук са подстъпите към най-известния алпийски връх Матерхорн. Матерхорн не е нито най високия връх в целите Алпи, нито в Швейцария. Но това е най-стръмния и най-недостъпния връх, който е покорен от алпинистите последен от всички 4000-ници.
От град Бриг започваме катеренето по международния проход Симплон за Италия.
Пред очите ни отново се разкриват страхотни алпийски пейзажи. Долу в долината е Бриг, а на север се виждат Бернските Алпи с върховете, където бяхме преди два дни - Юнгфрау, Мьонх и Айгер. Вижда се и "езикът" на глетчера Алеч (най-ниската му точка по пътя на 22 км трасе към долината на Рона).
Ето ни и на превала на прохода Симплон.
Започваме шеметно спускане към селището Симплон и при Цвишберген навлизаме в Италия.
Интересното тук е това, че се движим на италианска територия и стигаме до езерото Лаго ди Маджоре.
После по крайезерния път, отново влизаме в Швейцария в кантона Тичино. Това е единствения кантон, където се говори италиански език. Столицата на кантона е град Белиндзона, но нашата цел е най-големия град на кантона Тичино -
14. Лугано
Лугано е най-големия град в кантона Тичино с население около 62 000 жители и 9-тия по големина град в Швейцария. Въпреки това той е третия финансов център след Цюрих и Женева. Посещението ни в Лугано е последното място в Швейцария включено в екскурзионната програма.
За съжаление, времето за разглеждане беше силно съкратено, поради един инцидент по пътя, който ни отне 1 час и 40 минути в неприятно задръстване. Причината беше, че една Чайка беше "кацнала" върху мантинелата на и без друго тесния край езерен път. Може би се усмихвате и се кефите на каламбура, но това си беше самата истина. Швейцарец със съпругата си и двете си деца загубва управлението на едно луксозно социалистическо возило, познато на по-старото поколение с името Чайка и се забива в мантинелата като задръства пътя. Това стана в италианската отсечка и докато дойдат карабинерите и италианската пътна помощ да разчистят пътя минаха 100 минути в чакане. Язък за този ретро автомобил, който сигурно струваше цяло състояние. Иначе на пътниците им нямаше нищо. Само малко уплаха.
Въпреки това успяхме за малко повече от час да видим най-интересното в Лугано.
Кратка разходка из търговската улица Наса.
И отново много цветя в красивия край езерен парк до езерото Лугано.
Разделяме се с тъга за Швейцария, където за четири дни видяхме толкова много неща и изживяхме толкова много върховни емоции.
Отново влязохме в Италия и се запътихме към Милано и по-точно към едно от неговите предградия около Комо и едноименното езеро.
С това завършвам обзорния пътепис за Швейцария - Различната Европа. Следващия път, както обещах, ще направя самостоятелен постинг за Пътешествието ни до "Покрива на Европа" - Юнгфрауйох.
До нови срещи
Тагове:
Днес се завърнах от една разходка до лер...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ И УЮТНИ ПРАЗНИЦИ.....
„Културата на един народ не е въпрос на ...
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ И УЮТНИ ПРАЗНИЦИ.....
Следващ постинг
Предишен постинг
Страхотна виртуална разходка! Благодаря ти !Очаквам с интерес следващият!
цитирайВ затвора на замъка е лежал и Байрон Оставил си е автографа на тавана
Когато го посочих на жена ми, тя реагира спонтанно-Хулиган!
Какво да се прави, учителка е...
цитирайКогато го посочих на жена ми, тя реагира спонтанно-Хулиган!
Какво да се прави, учителка е...
Не зная откъде имате тази погрешна информация. Байрон НИКОГА не е лежал в затвора Шато де Шийон. Това просто е невъзможно. Шийон е бил затвор до 1536 година, а Байрон живее от 1788 до 1824 г. През 1816 год. Байрон пребивава в околностите на Шийон и посещава замъка. Там се запознава с историята на монаха от Женева Франсоа дьо Бонивар, който е лежал и измъчван в този затвор от 1530 до 1536 г. Тази история лежи в основата на една от поемите на Байрон "Затворникът от Шийон" (The prisoner of Chillon). Тази поема е допринесла много за известността на Шато де Шийон. Името, което е издълбано върху един стълб за изтезания в тъмницата на замъка НЕ Е автограф, а възпоменателен знак като благодарност към лорд Байрон, допринесъл за известността на замъка.
цитирайУмееш да разказваш увлекателно и да предаваш впечатленията си от видяното, пък и хубави снимки си направил. Малко е да кажа, чеми хареса като фейсаджийка, възхитена съм от цялата поредица и с удоволствие я споделям на страничката си там.
цитирайТърсене
Блогрол