Постинг
31.07.2016 14:48 -
По стъпките на Юнеско – Черна гора - Част ІІ - Каньоните на реките Лим, Тара и Морача, Шкодренското езеро и Будва
По стъпките на Юнеско – Черна гора - Част ІІ - Каньоните на реките Лим, Тара и Морача, Шкодренското езеро и Будва
Продължение
Ето че настъпи утрото и ние тръгнахме на път за малката, но изключително красива балканска държава Черна гора. Денят беше прекрасен и обещаваше много емоции, защото трябваше да минем пред екзотичните каньони на няколко реки през Динарските планини.
От Златибор до границата с Черна гора пътят минава през редица китни сръбски селища и планински ливади. Преминаваме покрай планинското езеро Кокин брод и град Нова Варош. При с. Бистрица навлизаме в пролома на река Лим.
След около два часа път пристигаме на сръбския гранично-пропускателен пункт с Черна гора. Направи ни впечатление, че самия пункт беше много небрежно обзаведен. Една малка административна сграда и няколко бараки, където се осъществяваше целия граничен контрол. Въпреки че нямаше голямо движение, ни държаха около половин час. Просто така, без видима причина.
Само на стотина метра от граничния пункт минаваме покрай един тъжен за нас българите мемориал, където през 2004 година загинаха 12 български деца след като автобусът, с който са пътували, падна в река Лим.
Чак след 5 км пристигаме на Черногорския гранично-пропускателен пункт. Контрастът е забележителен. Черногорския ГПК е коренно различен от сръбския и е типично от Европейски тип.
При град Биело поле напускаме пролома на р. Лим и след десетина километра навлизаме в следващия впечатляващ каньон на река Тара.
Вече сме в най-високите части на Динарските планини.
Вляво е националния парк на Черна гора - Биоградска гора. Излизаме от каньона на Тара и след бързо спускане попадаме в последния, но най-дълбок каньон на река Морача. Страховити гледки. Шосето е буквално вдълбано в скалите. Поредица от тунели и полу тунели.
Долу на повече от петдесет метра бучат зеленикавите води на река Морача, а високо на отсрещните почти вертикални скали се вие железопътната линия от Белград за град Бар на Адриатическото крайбрежие на Черна гора. Тази ж.п.линия е истински шедьовър на титовска Югославия. Тя се смята за най-сложното железопътно съоръжение в Европа. Има дължина 476 км и е построена за 25 години от 1951 до 1976. Линията е с нормална широчина от 1435 мм. По железопътната линия има 254 тунела с обща дължина 114,4 км. Най-дългият тунел е "Созина" в близост до Шкодренското езеро (участъка от Подгорица до Бар в Черна гора) с дължина 6170 m, следван по дължина от тунела "Златибор" - 6,139 m. Железопътната линия е известна още и с това, че на нея е изграден най-високият железопътен мост в Европа - мостът над Мала река - дълъг само 500, но е висок 200 м. Мостовете са общо 435, но с обща дължина само 14,6 км. Днес тази линия е вече международна и по нея се движи само по един влак от Белград до Подгорица и обратно.
Правим кратка фото пауза на едно от красивите места на каньона. Продължаваме към Подгорица - столицата на Черна гора, но минаваме в нейната периферия за да пристигнем на първия природен обект под егидата на Юнеско - Шкодренското езеро.
Езерото е разположено на територия, която варира сезонно между 390 и 530 квадратни километра като по-голямата част е разположена в Черна гора, а останалата в Албания. Носи името си от северния албански град Шкодра. Известно е още с името Скадарско езеро. Надморската височина на езерото е 6 m. Бреговата ивица е около 168 km. Широчината му е 14 km, а дължината 48 km. Максималната дълбочина на Шкодренското езеро е 44 m. Езерото е разположено в долина, дъното на която е под морското равнище на Адриатическо море. Затова 30 % от захранващите водни източници са подводни. По-голямата част от бреговата ивица е заблатена. Река Морача е една от вливащите се 6 реки в езерото. Разположената в Черна гора част от езерото е обявена за резерват през 1983 г, който през 1996 г. е включен в Списъка на природо защитените влажните зони на Юнеско. Езерото е дом на едни от най-големите птичи колонии в Европа, като там се срещат над 270 вида птици. Сред тях се срещат и някои от най-застрашените пеликани в Европа. Шкодренското езеро изобилства от риби. Открити са 34 вида риби, като 7 от тях се срещат само тук и никъде другаде в света.
Правим фото пауза на брега на езерото и продължаваме към адриатическия бряг до град Бар.
До там стигаме като преминаваме пред най-дългия шосеен тунел в Черна гора "Созина" с дължина 4,3 км (паралелен с ж.п. тунела на линията Белград-Бар.)
Ето я и самата Адриатика.
По пътя към град Будва спираме за кратка фото пауза и до острова-хотел "Свети Стефан".
Хотелът преди е бил достъпен за посещения, но сега е частна собственост и може да го гледаме само отвън. Всъщност целия остров е плътно застроен с отделни постройки, оформени като самостоятелни апартаменти.
Пристигаме в град Будва - перлата на Адриатическото крайбрежие на Черна гора.
Настаняваме се в хотел "Кангаро" и веднага се пренасяме към старата част на Будва – Цитаделата (включена в списъка на Юнеско през 1989 г).
Вижте по-долу снимки от самата Крепост и интересни места от Будва
До настъпването на нощта успяхме да се насладим на емблематичните места и символи на града.
В същото време настъпи и пълнолунието известно с прозвището "Ягодова луна". Така се нарича всяко пълнолуние, съвпадащо с деня на Лятното слънчестоене. Това явление настъпва доста рядко. Последното например е било преди 47 години.
Упражнения на летуващите по йога.
Пихме по чаша от местното Никшичко пиво.
Накрая една от емблемите на град Будва. Танцуващото момиче.
На следващия ден ни очаква посещение на историческия град Котор.
Следва продължение.
Продължение
Ето че настъпи утрото и ние тръгнахме на път за малката, но изключително красива балканска държава Черна гора. Денят беше прекрасен и обещаваше много емоции, защото трябваше да минем пред екзотичните каньони на няколко реки през Динарските планини.
От Златибор до границата с Черна гора пътят минава през редица китни сръбски селища и планински ливади. Преминаваме покрай планинското езеро Кокин брод и град Нова Варош. При с. Бистрица навлизаме в пролома на река Лим.
След около два часа път пристигаме на сръбския гранично-пропускателен пункт с Черна гора. Направи ни впечатление, че самия пункт беше много небрежно обзаведен. Една малка административна сграда и няколко бараки, където се осъществяваше целия граничен контрол. Въпреки че нямаше голямо движение, ни държаха около половин час. Просто така, без видима причина.
Само на стотина метра от граничния пункт минаваме покрай един тъжен за нас българите мемориал, където през 2004 година загинаха 12 български деца след като автобусът, с който са пътували, падна в река Лим.
Чак след 5 км пристигаме на Черногорския гранично-пропускателен пункт. Контрастът е забележителен. Черногорския ГПК е коренно различен от сръбския и е типично от Европейски тип.
При град Биело поле напускаме пролома на р. Лим и след десетина километра навлизаме в следващия впечатляващ каньон на река Тара.
Вече сме в най-високите части на Динарските планини.
Вляво е националния парк на Черна гора - Биоградска гора. Излизаме от каньона на Тара и след бързо спускане попадаме в последния, но най-дълбок каньон на река Морача. Страховити гледки. Шосето е буквално вдълбано в скалите. Поредица от тунели и полу тунели.
Долу на повече от петдесет метра бучат зеленикавите води на река Морача, а високо на отсрещните почти вертикални скали се вие железопътната линия от Белград за град Бар на Адриатическото крайбрежие на Черна гора. Тази ж.п.линия е истински шедьовър на титовска Югославия. Тя се смята за най-сложното железопътно съоръжение в Европа. Има дължина 476 км и е построена за 25 години от 1951 до 1976. Линията е с нормална широчина от 1435 мм. По железопътната линия има 254 тунела с обща дължина 114,4 км. Най-дългият тунел е "Созина" в близост до Шкодренското езеро (участъка от Подгорица до Бар в Черна гора) с дължина 6170 m, следван по дължина от тунела "Златибор" - 6,139 m. Железопътната линия е известна още и с това, че на нея е изграден най-високият железопътен мост в Европа - мостът над Мала река - дълъг само 500, но е висок 200 м. Мостовете са общо 435, но с обща дължина само 14,6 км. Днес тази линия е вече международна и по нея се движи само по един влак от Белград до Подгорица и обратно.
Правим кратка фото пауза на едно от красивите места на каньона. Продължаваме към Подгорица - столицата на Черна гора, но минаваме в нейната периферия за да пристигнем на първия природен обект под егидата на Юнеско - Шкодренското езеро.
Езерото е разположено на територия, която варира сезонно между 390 и 530 квадратни километра като по-голямата част е разположена в Черна гора, а останалата в Албания. Носи името си от северния албански град Шкодра. Известно е още с името Скадарско езеро. Надморската височина на езерото е 6 m. Бреговата ивица е около 168 km. Широчината му е 14 km, а дължината 48 km. Максималната дълбочина на Шкодренското езеро е 44 m. Езерото е разположено в долина, дъното на която е под морското равнище на Адриатическо море. Затова 30 % от захранващите водни източници са подводни. По-голямата част от бреговата ивица е заблатена. Река Морача е една от вливащите се 6 реки в езерото. Разположената в Черна гора част от езерото е обявена за резерват през 1983 г, който през 1996 г. е включен в Списъка на природо защитените влажните зони на Юнеско. Езерото е дом на едни от най-големите птичи колонии в Европа, като там се срещат над 270 вида птици. Сред тях се срещат и някои от най-застрашените пеликани в Европа. Шкодренското езеро изобилства от риби. Открити са 34 вида риби, като 7 от тях се срещат само тук и никъде другаде в света.
Правим фото пауза на брега на езерото и продължаваме към адриатическия бряг до град Бар.
До там стигаме като преминаваме пред най-дългия шосеен тунел в Черна гора "Созина" с дължина 4,3 км (паралелен с ж.п. тунела на линията Белград-Бар.)
Ето я и самата Адриатика.
По пътя към град Будва спираме за кратка фото пауза и до острова-хотел "Свети Стефан".
Хотелът преди е бил достъпен за посещения, но сега е частна собственост и може да го гледаме само отвън. Всъщност целия остров е плътно застроен с отделни постройки, оформени като самостоятелни апартаменти.
Пристигаме в град Будва - перлата на Адриатическото крайбрежие на Черна гора.
Настаняваме се в хотел "Кангаро" и веднага се пренасяме към старата част на Будва – Цитаделата (включена в списъка на Юнеско през 1989 г).
Вижте по-долу снимки от самата Крепост и интересни места от Будва
До настъпването на нощта успяхме да се насладим на емблематичните места и символи на града.
В същото време настъпи и пълнолунието известно с прозвището "Ягодова луна". Така се нарича всяко пълнолуние, съвпадащо с деня на Лятното слънчестоене. Това явление настъпва доста рядко. Последното например е било преди 47 години.
Упражнения на летуващите по йога.
Пихме по чаша от местното Никшичко пиво.
Накрая една от емблемите на град Будва. Танцуващото момиче.
На следващия ден ни очаква посещение на историческия град Котор.
Следва продължение.
Тагове:
Търсене
Блогрол
