Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2017 20:33 - ЗА КЮСТЕНДИЛСКИЯ КРАЙ – С ТЪГА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2645 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                  ЗА  КЮСТЕНДИЛСКИЯ  КРАЙ – С ТЪГА

 

   Много обичам Западна България, макар да нямам никакви корени в този регион. По време на десетките години, когато посещавам при възможност планините на България, този регион някак остана малко в страни от основните ми интереси, но го упознах и него в някаква степен. Имам планове обаче да го упозная още по-добре. Той е прекрасен и веднага уточнявам: Като природа!

    Прекрасни са  планините в този регион – Светиниколска, Чипровска, Берковска, Понор, Малата планина, Видлич, Гребен, Влашката планина, красавицата Руй, към която бих тръгнал винаги при възможност, прекраснитее планини Кървав камик и Милевска, Земенската, Конявската, Лисец, дивната планина Бясна кобила, Осоговската планина. Много хора не само не познават тези планини, но не са и чували за някои тях. Да ги упозная бяха ми необходими години. В Западна България има и много оброци, като най-голямата им концентрация е между Искърския пролом и пролома на река Темщица, вливаща се в р. Нишава на десетина км. западно от Пирот. Към оброците имам специално усещане - като преминавам покрай тях усещам присъствието им . Прекрасна е Западна България като природа, но това е регион, от който хората се изселват и територията му се превръща ничия земя. Нормален живот кипи само в няколко града, посочвам Кюстендил. Селата в Западна България, а и не само там, преминаха през два много тежки етапа след Десетото, които ги поведоха към окончателното им затриване. Първият от тях е изселването на хората от селата, в които те си живееха и преместването им в градовете. Вторият етап премина в самозаселване на цигани в изоставените вече или временно обитавани къщи, които бяха унищожени от тях. След оползотворяване на суровините от тях за скрап те биваха напускани. Извън темата подчертавам, че след като марша на циганите през обезлюдените села премине и се оползотвори всичко от дворовете и сградния фонд, годно за вторични суровини, циганите продължават към градовете, където трайно осядат в гета покрай тях. Градовете предлагат за тях безплатен градски транспорт и вода, в повечено случаи и ток, въвеждам таг, Бать Сали, а също незаплащане на данъци, неспазване на законите на страната, получаване на различни видове помощи, възможност да секат дървета от парковете за огрев, а банкомати за теглене на помощите в градовете има навсякъде. Работни места? Какво е това работни места, биха попитали циганите, осигурени от социалната ни система като безработни, необразовани, многодетни, бедни. Те така вземат без да работят пари, защо им е да работят и да им вземат данъци. 

    Селата по други населени места също не бяха подминати от престъпната вълна, която унищожи малките населени места, цитирам Искърския пролом. Тази престъпност стана популярна с името битова. Тя прегази на няколко пъти селата, гази ги и сега, засягайки предимно временно обитаваните къщи. Бумът на този престъпен бизнес бе около 2000-та година. От тогава той намаля, но не заради превенцията на полицията, както началниците й твърдят, а поради причината, че от ограбените и изоставении домове на хората вече нищо не може да се ограби. Затова битовата престъпност вече се премести ведно с циганите по  градовете.

   Сега се дозапознавам с Кюстендилския край, един бисер на нашата природа. Кюстендилско е бил важен регион в миналото на страната, поради което в него България е държала в готовност до ПСВ много голяма и силна армия. Провокациите на сърбите поради това са били насочени точно срещу села в този регион. Избиването от разбойнически сръбски чети през 1915 г. на българи по селата около Босилеград, опожаряването на селата им, това не е случайно. Тези бедни хора, живеещи при най-трудните възможни условия да ги нападат и избиват идиоти и да им палят къщите и оборите с добитъка, това го могат само изроди. Ударът е бил насочен точно срещу региона, където нашата войска е най-силна, в неговата периферия, за да бъде унижена страната ни от деянията на сръбките бандити, които преминавайки границата са избивали българите по селаата и са палели селата им, след което са се връщали в Сърбия.

     До позорния за нас и за архитектите му Ньойски мирен договор Кюстендилско е доста голям регион, който се състои от поле, полупланини и планини. Регионът е включвал доста голямото Кюстендилско поле от Драговищица до Дупница, полупланинският регион по полите на планините Осоговска, Конявска, Земенска, Милевска, Кървав камик, Лисец. Не съм убеден, но мисля, че към Кюстендилско е принадлежало и Радомирско, сега придадено администратиивно към Перник, след Деветото възлюбен от нашият виден коминтернец, известен с прякора Гошо Тарабата или Гошо Мастиката. Планинският регион на Кюстендил е бил по долините на реките на Осоговската планина и по долината на р. Драговищица и притоците й, които са десетки, по всяко от които махали до изворите на рекичката, а центърът на този планиински архипелаг е бил гр. Босилеград. Босилеград е място, където се вливат реки от три планини – Кървав камик, Милевска и Бясна кобила. Той  от всякъде е затворен с планиини, високи към 1500 м. н. в. Естественият изход от този планиниски лабиринт към полето за планинците е бил този покрай р. Драговищица, после към с. Извор, от него към седловинаата Уши, после през селата Кортен и Уйно към Кюстендил. Днешният път през Олтоманци е направен много по-късно. Само че идиотите /б. м. ньойците/ местят грницата от седловината между планинитее Кървав камик и Бясна кобила на 35 км. източно и я свалят при с. Олтоманци. Тази промяна превръща планинският архипелаг в стежен капан, който оставя в него заточени в собствените си имоти нашите сънародници там. Нито едно наше правителство не повдига този въпрос, като се започне от Ф. Димитров и се стигне до Б. Борисов. Причината за това е ясна – България не може да се оправи от комунистическото си наследство, което я съсипа икономически и  сега се бори с проблемите от неговото наследство, поразило дории ценностната система на хората. Присъединяването на откъснатите части от България отново към България изисква много усилия, разумни решения и големи разходи. При сегашното състояние на България, управлявана от Задкулисието, когато сме в ЕС и същевременно троянски кон на Путин в него, това няма как да са обезпечи финансово, но не само това е пречката, има други, напр. т. н. велики сили. Къде да преминават границите решават те. Давам пример с Путин, който присъедини към Русия три области на Украйна. Обединение сториха германците, но Германия е едно, България е друго. Там в една трета от нея бе извършено отнемане на собствеността на хората и това още предизвиква проблеми между озита и везита. Сега и там се пръкна маркспутинска партия, която се нарича Алтернатива за Германия, по същество е популистка, демагожка и ще послужи за преброяване на приматите там. У нас обаче пострадавши от сталинския модел на отнемане на соствеността, на отстраняване на интелигенцията от управлението и въвеждането на декретен модел на икономиката и образованието засегна не една трета, а всички хора. За жалост не всички от тях са в състояние да разберат погрешните команди, вкарани в чипа им.  Поколението, израстнало в годините на голямата лъжа е съвсем различно от родителите си - без собственост, над която да се труди и отговорност за делата си, то залага на далаверата, измамата, престъпността, но не и на труда, както са правилии предците му. А човекът е създаден да се труди както птицата да хвърчи. Ако той не прави това, до превръщането му в престъпник има, както сега рекламата казва, само една ръка разстояние.

 

     Самото пътуване от ж. п. гара София за Кюстендил е доста неприятно. Пътува се през гетото Факултето, където ужасиите от двете страни на ж. п. линията са непоносими. Скоро правиха ремонт и укрепиха част от брега с десетметрови бетонни подпорни стени. Сега боклуците се изхвърлят над тези подпори, падат на ж. п. линията, а между съединенията на подпорната стена тека цигански екстременти, изливайкии се в подложката – чакълът -  под ж. п. линията. Всички опити да се подобри положението в този участък завършват с провал. Обяснението на хората, пътуващи във влака е: Каквато държавата, такива и циганите в нея. Аз бих включил в тази /без/отговоорност обаче и местната власт. Какви са тези привилегии на циганите от Факултето, да се отфекалват на ж. п. пътя и никой да не им попречва. Посочвам още едно такова място, квартал Тунел №8 на Своге. Там циганите от гетото над тунела като се отфекалват, акетата им падат през междините на прешлените на тунела върху влака.

    В страни от линията за Владая се вижда друга ненормалност: колите на перничани са направили колона към София още от разклона за Владая. Перничани работят предиимно в София и поради това се бърза със строежа на метрото до Горна Баня.     

     До преди година тази ж. п. линията София-Кюстендил бе в ужасно състояние, което и днес не е добро – разстоянието от около 100 км, бързият влак изминава за 3 часа. А влаковете в Европа вече пътуват с 300 км./час. От ЕС дават субсидии за инфраструктурата на влаковете и вече се работи и по тазии ж. п. линия. Добре, че не сме в ОНД, защото Путин само взема, а нищо не дава. Пречка за бързото обновяван на ж. п. инфраструктураата е намирането на фирми за изпълнение и източването на евросредствата от спецализирали се източвачи за работа по одобрени от ЕС проекти по „Инфрастуктура”.

    Тъжно е още от с. Драгичево, което изглежда сгушено и стопяващо се, същото е и положението в с. Райко Даскалово. Централната гара на Перник е пообновена, но по страничните линии има изоставени вагони, които стоят там толкова време, достатъчно изпод тях да порастат дървета и вече да ги скриват. Спирките и гарите към Перник са общо 8, започвайки от Драгичево и свършвайки в Батановци, което от гарата изглежда като Сирия след 6 години гражданска война. В Перник хората още говорят за кметицата крадла, дето наскоро умряла, за главната й архитектка, за Параванката, за шефа / б. м. феодала/ на града - Федята /б. м. малките населени места в България вече се управляват от феодали/. Говори се за Гърнетата /някаква фамилия Гърневи/, които купили за по 1 лв. модерните заводи за стъкло и цимент, разглобили ги и предали машините за скрап.

    Пътят надолу по Струма не носи нищо красиво, отнесено към делата на хората. Гарите са разрушени и ограбени, по някой от тях стоят комунистически паметни плочи. Нивите запустяват все повече и повече и този процес се мултиплицира. Основните култури са жито и слънчоглед, като за източването на еврофондовете по линията на слънчогледа и изтощаването на почвите от него съм писал. При слънчогледа източването започва още от изораването на нивата, което само дава такава илюзия когато се снима от спътник. ЕС дава субсидии за селското стопаанство, но и следят със спътници какво се прави. Подобна бе кражбата на Софстрой преди Десетото, която започваше от изкопа за основите на блоците. Надписваше се обемът на изкопаната пръст, разстоянията до разтоварищата не бяха реални, всичко това се правеше с цел да се краде бензин. Сега пък „орачите” крадат нафта. Вместо да изорат нивите с дълбочина 25 см. те ги издраскват от горе, та да се вижда от спътниковата снимка, че всичко е изпълнено, да превеждат помощите. От всички инерции на този свят, казваше Хайтов, най-силната е инерцията в мисленето. Някога в Софстрой крали бинзин, собствениците на трактори сега крадат нафта. Така се поставя началото на един процес, чиито вредни последици са за всички, но осъществяващите тази престъпност „бизнесмении” ще спечелят – от субсидиите на ЕС, от застрахователите срещу засушаване, причина за което обаче е неизораната нива.

    Радомирското поле, което хората хвалят като много плодородно и казват, че картофите били с вкус на портокали също запустява. Все повече необработена земя се вижда, обрасли с тръни пасища, защото няма вече стока по тях. Дори големи в близкото минало села като Калища, които са на ж. п. линия се обезлюдяват. Някога тук не е било населено, причината е суровият климат. Нашият цар Иван Асен ІІ заселва по тези места плененият френски военноначалник конт Дьо Фрей.  До днес едно село носи неговото име, Кондофрай, подобно на с. Бов или на квартал Орландовци.

     Полупланинските региони на Кюстендил са пълна скръб. Положението е трагично още като се навлезе от с. Горна Мелна и се продължи към Трекляно. И в него разруха, останки от заводи, които не стават за скрап. Наблизо е прекрасната местност Средорек, централно място за хората, обитавали някога селата по планините Кървав камик и Милевска. Не повече от десетина души живеят в този природен рай. От Трекляно към с. Злогош има два пътя, като селата по пътя през с. Сушица за обезлюдени в голяма степен, а по другия път, който е още по-запуснат, през Кортен, положението е още по-зле. Ако човек преминва през тези села хората се чудят как е попаднал той в тях и защо. Това е една вече обезлюдена част на България, в случая Кюстендилско, известно и с името Краище. На сръбски – крайна. Трагично е и положението на селата покрай ж. п. линията за Гюешево с централно село Долно село. И от страната на планината Лисец и от страната на планината Бясна кобила положението може да се опише с една дума – ничия земя. В някои от тези села има настанени цигани. Твърди се, че са изселени от огромното кюстендилско гето, оградено с бетонни платна. Те и без това не работят, на помощи са, вместо непрестанно да щъкат по Кстендил, да ходят там само когато им зареждат помощите в банкоматите.

     Много по-добре изглеждат селата в Босилеградско, на територията на Сърбия, и те някога част от Кюстендилско. Там живеят още хора, трудят се над имотите си, беднотията е ужасяваща. Въпреки това има някакви пътища от основните до махалите, третокласни, които се подържат от хората, защото общината няма пари. Причината да има още села там е, че имотите на хората не са били отнети и те ги задържат по родните им места.

    В планинския регион на Кюстендилско, в гънките на реките, извиращи от Осоговската планина положението е трагично. Пътищата се подържат криво-ляво до някакво ниво на планината, след което тя бива прехвърляна от третокласен път, по който може да премине само джип. Така селата по най-голямата долина на Осоговската планина, на р. Елешница, която извира под вр. Руен вече са откъснати от Кюстендил. В Савойските махали, при които има изграден прекрасен параклис не видях нито един човек. Седловинита с параклиса е възлово място за пътища до няколко и по Осоговската планина, никакъв живот вече няма и по тях. Има по някоя крава, а това означава, че тя има и стопанин, но може би силиите на стопанина стигат само да я отпрати да пасе.

    Красотата на места по Кюстендилско може да бъде повод да се изготви проект някои села да бъдат обявени за културни паметници, да се финансра от ЕС проект за тази цел. Давам пример със селото Горни Кортен. Селото е малко, къщите са измежду по-големи и по-малки скали, където има уширения между тях и почва в двора за няколко цветета. А между тези скали на самото било има вода. Хората са направили кладенци, които никога не пресъхват, макар да са на самото било. Място за живеене, място за село. А какво се вижда от селото! От едната страна е Милевската планина, която силно възлюбих, от другата е Земенската планина, доста по-мека. Селото е на рида, който започва от Милевската планина и свършва чак при Бобов дол. Голяма красота, антична, бих казал, на която живот придават само няколко баби вдовици, твърдо оставащи да посрещнат края си в родното си място. Долни Кортен, доста по-голям, не може да се мери по красота с Горния. При премиинаването през това село се усеща, че тук комунизЪма още е жив, той е вкаран в чипа на хората. Кюстендилският край е силно комунизиран, столицата на комунизЪма му според мен е с. Полетинци. Ще дам пример от гр. Земен.

   В него се построи нова църква, още не е написано името на светията, чието име тя ще носи. Попитах една възрастна жена, как ще се казва църквата. Отговорът бе: Не знам, с такива работи не се занимавам. Попитах същото две срещу мен идващи възрастни жени – същият отговор. Информация нямаха и възрастните жени, които срещнах на гарата. Попитах общо десетина жени, никоя не знаеше. То като ги погледне човек тия жени се вижда, че са невернички /б. м. комунистки/, като според мен разликата между една християнка и една комунистка е като тази между Южна и Северна Корея. Отговорът на тези жени, че с такива работи не се занимават е достатъчно красноречив за разработката, на която са били подлагани и на техните възгледи - те са комунизирани до степен, при която обратен път към естественото Божие употребление на земята няма. Има само набити в главата им отговори, не правещи смисъл и никаква възможност за контакт с тях.

    Любимата ми Западна България, наричана още Западнала България е доста силно комунизирана и това ще я досъсипе. Започвам от Видин, където комунизмът е жив. Давам за пример гр. Кула и с. Граничак с неговите 4-5 житела. В Монтанско също са комунисти, комунисти са и във Врачанско. Комунизмът е жив и в Трънско и в Кюстендилско, но в Кюстендилско има и мафиотски примес. Цитирам имена: Крокодилите, братя Илиеви, на юг пък феодалъ е Чомбето от Първомай. От тези нагласи на хората се ползват страните примати, които виждат в хората с комунистически възгледи техни събратя и по линията на популизЪма ги настройват срещу страната в която живеят, в интерес на страната примат, която си търси подкрепници от това интелектуално ниво.

    Процесът на  обезселване на цели региони от страната, примесен със злостната реклама на комунистите, за които вината за днешното положение в страната е Десетото, както за Путин вината за изолацията и изоставането на Русия вината е освобождаването на Източна Европа от задушаващата хватка на СССР, ще съсипе страната. Да се бори с обезселването на региони от страната на времето Хитлер е решил да изгради в Германия мрежа от магистрали и покрай тях да бъдат населените места, да няма повече големи градове. А когато някой има работа до града да има личен автомобил Фолксваген и да ползва него.

     В България, нали сме много умни, такива са и ръководителите ни, които избираме с ромските гласове. Необходима била магистрала от София до Бургас, но защо: За да могат хората да пътуват от София до морето за 3-4 часа?!?!?!?!?  Това твърдение ми напомня като ниво на интелигентност посланието в един  лозунг от миналото, „Да живее международното положение!” и на един съвременен, разлепен навсякъде, където има потенциален електорат на ДПС, „Свободата е в теб!”. Текстът /за свободата/ е написан върху силуетът на един огромен мъж, наподобяващ преминал на почистване през пароструйка лайновоз. Сигурно е прав обаче. Според извесната американска антроположка проф. д/р Зюси Аршлох теглото на мозъка е в точно определено съотношение с телесното тегло на човека или жената, 0, 8 %. Ако това е истина, моят скромем мозък и възможностите му би трябвало да бъдат само 35% от тоя, мязащ на двойно почистен с пароструйка. Затова не мога да измисля и аз някой такъв умен лозунг, касаещ магистрали, избори или каквото и да е. Но пък туй дето го виждам по Западна/ла/ България ще го опиша, мака и така нестандартно.

 

  /Следва продължение. А снимките от пътуването ми ще поместя когато администраторите на Блог. бг отново въведат опцията „Чернова”/




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187645
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031