Великден, или какво е прието да се казва "Възкресение Христово"е само след няколко дена.  Около суматохата по приготвянето на козунаците и великденските яйца в мен "възкръснаха" и някои математически размисли. И нали съм си по природа математик реших да споделя с моите почитатели нещо интересно около това - "Как се определя датата, кога да се празнува Великден?" и не по-малко интригуващия въпрос "Защо Православният Великден и Католическият Великден не винаги се празнуват в един и същи ден?" Тези въпроси предполагам не веднъж си е задавал всеки един от нас, но малцина са тези, които могат да дадат някакъв задоволителен отговор. Ето защо аз реших да напиша този постинг, в който да отговоря на тези въпроси и да внеса някаква яснота, за тези които се интересуват. Тъй като за да отговоря изчерпателно, ще е необходимо малко или много да използвам математиката, (а доколкото знам малцина са тези, които обичат тази наука), за да не ви отегчавам съм разделил съдържанието на две отделни обособени части, които ще публикувам в два последователни постинга. В първата част ще отговоря на по-разбираем език, къде се крият проблемите с определяне на датата на Великден, а във втората част ще опиша по-подробно математическата теория на тези проблеми и ще опиша алгоритъма, как сами да си определим датата на Великден за произволна година в миналото и бъдещето.  Предполагам, че някои знаят, а тези които не знаят ще припомня, че Нашия Бог Исус Христос е разпънат на кръст в Йерусалим на възвишението Голгота в петък на самия еврейски празник Пасха. Това е станало на 25 март 33 година. Тогава Исус е бил на 33 години ( от там идва и популярния израз "Христова възраст" за тези които са на 33 години). На 27 март 33 година (неделя) в 0 часа той е "възкръснал" и това се е превърнало в най-радостното събитие за целия християнски свят. Затова всички вярващи християни започнали да тачат този ден и всяка година го празнуват с най-големи почести.  В първите три века обаче християните са празнували този празник неорганизирано. Причината е проста. Те са подложени на гонения и тази религия все още не е намерила своето място под слънцето. Едва при император Константин, християнството става официална религия в Римската империя и било необходимо да се приемат догмите, каноните и "Символът на Вярата"на ново появилата се религия.  През 325 година в град Никея се свиква Първия вселенски църковен събор, където именно са приети тези основни догми на християнството. На същия този събор се приема и фундаменталното правило за определяне на датата за празнуване на "Възкресение Христово".  Това правило е пределно просто и ясно и гласи:  "Възкресение Христово се празнува в първия неделен ден, непосредствено след първото пролетно пъл­но­луние."  Правилото е наистина изключително просто, но покрай него възникват няколко сериозни проблема.  Първо: Кога настъпва пролетта, за да следим кога след нейното настъпване ще бъде пълнолунието?  Нека първо да направя няколко пояснения. Еврейският календар е от така наречените "лунни календари". Това ще рече, че там месеците се определяли от фазите на луната. Месецът започвал малко след новолунието, в денят когато тесния сърп на новата Луна се появи на запад след залеза на слънцето. Пълнолунието пък се приемало, че настъпва на 14 ден от месеца. Лунния месец продължава приблизително 29 дена и половина. Понеже не може да има "половин" ден, месецът продължавал или 29 или 30 дни. Дванадесет месеца пък прави точно 354 дни. Всеки обаче знае, че годината има приблизително 365 дни и 6 часа. Виждаме, че 12 лунни месеца правят по-малко от една година. Затова се е приемало някои години вместо 12 лунни месеца да имат 13. Цялата тази объркана работа е била приета от евреите и въпреки своето несъвършенство този календар е действал и продължава да действа и досега. (Подобен календар имат и китайците). Първият пролетен месец на еврейската година се наричал Нисан и на 14-я ден от този месец в денят на пълнолунието се приемало, че започва пролетта. Но тъй като всяка Нова година започвала по различно време, то според този еврейски календар, пролетта започвала естествено също на различни дати. На същия този ден се е празнувал и най-големия празник на евреите "Пасха". Този празник е в чест на излизането на евреите от египетски плен и отсядането им в "Обетованата" земя.  Именно в денят на празника Пасха е разпънат и Христос. През същата година този ден е бил в петък. Празничният ден за евреите е денят "събота". А Христос възкръсва в неделя. За да се различават от евреите, на Никейския събор приемат догмата - "Празничния ден за християнството да бъде не събота а неделя, т.е. денят, когато възкръсва техния Бог". (В някои страни неделята се нарича все още "въскресение".) Освен това Никейският събор приема още една догма - "Празникът Възкресение Христово да се празнува задължително винаги след еврейския празник "Пасха" и никога заедно с него."  Тази догма поражда редица проблеми. Защо? Преди всичко в Римската империя не се ползва "лунен календар" а "слънчев". Тогава е действал т.н. Юлиански календар, който е въведен от император Юлий Цезар. Първия месец е бил март, а годината завършва с месец февруари. През месец март започва и пролетта. Годината е имала 365 дни, а на всеки 4 години има по една високосна с 366 дни. Това средно прави точно 365 дни и 6 часа. Прието е в Юлианския календар пролетта да започна винаги в деня на равноденствието. През 325 година, денят на равноденствието настъпвал приблизително на 21 март. Затова Никейския събор приема тази дата като трета догма. Но тъй като еврейския календар е лунен и пролетта настъпва винаги на 14-тия ден от първия месец Нисан, а някои години от лунния календар имат по 13 месеца, то можело да се случи така, че първото пролетно пълнолуние по юлианския календар да се падне преди празникът "Пасха". Тогава според догмата е трябвало да се празнува Възкресение Христово на следващата неделя, след еврейската Пасха.  Понеже прилагането на тези догми водело до голяма бъркотия, се наложило да се намерят някакви строги правила, по което да се изчислява Датата на празника, така че да не се влиза в противоречие с догмите.  И така. Първото правило е, че за начало на пролетта винаги се приема 21 март по Юлианския календар.  Второ: Кога настъпва пълнолунието?  На този въпрос днес е лесно да се отговори. Астрономическите наблюдения са толкова точни, че пълнолунието може да се определи с точност до секунда. Но тъй като все пак това не е толкова важно просто на око може да се определи кога луната е най-пълна. Да! Но това може да стане при непосредствено наблюдение, а за прилагането на някакво трайно правило, което да се прилага векове наред е нужна някаква точна формула.  И такава формула е намерена. Тя се базира на така наречения Метонов лунно- слънчев цикъл. Гръцкият астроном Метон е установил, че 235 лунни месеца се равняват с голяма точност на 19 юлиански години. Това означава, че на всеки 19 години, лунните месеци на еврейската година, се повтарят точно в същия ред. С други думи, ако намерим точните дати на пролетните пълнолуния за един цикъл от 19 години, то след това всички те ще се повтарят циклично на същите дати. Дотук първата част от задачата е решена. Пълнолунията ще се редуват циклично на всеки 19 години. Трето: Кога ще настъпи неделния ден след като е настъпило пълнолунието? И тук има цикличност. В Юлианския календар могат да съществуват 28 различни комбинации от подредба на дните в месеците. Това ще рече, че на всеки 28 години, календарите се повтарят. (За пояснение: 1 януари може да се падне в един от 7-те седмични дни. Но тъй като има нормални и високосни години, останалите месеци ще започват в различни седмични дни в зависимост от това коя по ред е годината в цикъла от 4 години, едната от които е високосна. Затова за пълния цикъл трябва да умножим 7х4=28 години.  Това е втората част от задачата. Понеже числата 19 и 28 са взаимно прости и нямат общ делител, ако ги умножим ще получим пълния цикъл от дати, когато трябва да се празнува Великден. Това прави 19х28=532 години. По този начин се изпълнява и догмата - Датата на празника да бъде винаги след еврейската Пасха.  С това правилото е напълно готово. Остава само да се направи пълна таблица за 532 години подред и после тази таблица да се прилага с векове напред периодично на всеки 532 години. Това точно е направено на Никейския събор и тази таблица се прилага неизменно до днес. Таблицата с датите се нарича ПАСХАЛИЯ и днешните свещеници я ползват без да разсъждават повече върху нея. По този начин  Датата на празника "Възкресение Христово" е определена още от времето на Никейския събор през 325 година от новата ера.  И всичко щеше да е ОК, ако правилата, върху които се базира тази таблица бяха абсолютно точно.  За съжаление, тези правила не са съвсем точни.  Първо: С годините се установява, че Метоновия цикъл не е точен и в течение на вековете, истинското пролетно пълнолуние се е преместило напред във времето и към днешна дата, то настъпва приблизително 4 дена по-рано от изчисленото в Пасхалията.  Но догмата затова е догма, тя трябва да се спазва и за да не стават недоразумения, днес е прието да говорим за "пасхално пълнолуние" или "църковна луна", когато говорим за изчисляване датата на Великден, за разлика от астрономическото пълнолуние, което става в действителност. Това нямаше да е кой знае каква беда, ако нямаше още една грешка. Второ: С годините се установява, че така наречения Юлиански календар също е неточен и с вековете се натрупва грешка, която към днешна дата е вече цели 13 дена. А това води до неприятния факт, че догмата "Пролетта настъпва на 21 март в Юлианския календар" днес не отговаря на истинското астрономическо равноденствие. Православната църква обаче продължава да се ползва от този календар и според него пролетта продължава да настъпва на 21 март, но астрономическото равноденствие става 13 дни по-рано.  Тази грешка е вече много по-неприятна от първата.  През 1592 година Папа Григорий XІІІ забелязал тази грешка и въвежда календарната реформа, като изхвърля неточния Юлиански календар и го заменя с нов, който ползваме и днес, известен още като Григориански календар. Разликата между него и Юлианския календар е тази, че сега високосните години не са винаги на всеки четири години, а има и изключения. Тези изключения се състоят в това, че всички години които завършват на две нули стават обикновени години а не високосни, с изключение на тези, на които първите две цифри взети като число се делят точно на 4. Като пример 1800 и 1900 години не са високосни, но 2000 е високосна. С това се изправя неточността на Юлианския календар, но натрупаната грешка все пак остава и затова Григорий XІІІ прави корекция и на датата с 10 дни напред. Това в България е станало едва  на 1 април 1916 година, когато грешката е нараснала на 13 дни. След 1 април 1916 е следвала датата 14 април.  Ужас!! Това срива на пух и прах всички догми приети на Никейския събор. Православната църква е категорично против реформите на папа Григорий и остро се противопоставя на тази реформа. Нещо повече, Григорий издава уния с която се коригира и правилото на Метон. От 1592 година насам всеки век се нанася поправка и върху "пасхалното пълнолуние", като корекцията става с астрономически методи. Така че в днешно време "пасхалното новолуние" в католическата църква вече съвпада точно с астрономическото пълнолуние. За съжаление обаче в Православната църква това категорично не се приема и тя продължава да се придържа стриктно към догмите приети на Никейския събор. Жалко!!  Ето това са причините поради които Православната църква и Католическата църква празнуват Великден на различни дати. И православните каноници не искат да направят никакъв компромис. Докога ще продължи това, никой не може да прогнозира.  Все пак Българската православна църква през 1968 година прави една крачка напред от останалия Православен свят. Тя приема Григорианския календар при определяне датите на постоянните църковни празници, но по отношение на Възкресението е непреклонна. И до ден днешен тя стриктно се съобразява с догмите и каноните приети на Никейския събор. Съгласно тези догми датите приведени към Григорианския календар стават следните:  Пролетта настъпва на 3 април.  Пасхалното пълнолуние настъпва 4 дни след астрономическото.  Така например тази година астрономическото пълнолуние е на 30 март (вторник) 2010, а пасхалното пълнолуние ще стане на 3 април (събота) 2010 година. Разликата е точно 4 дни.  След всичко казано до тук нека обобщим и обясним защо Православния и Католическия Великден не винаги се празнуват на една и съща дата.   1. Ако Православното пасхално пълнолуние настъпи преди 3 април, то Православната църква не го приема за пролетно и Православния Великден се празнува цял месец по-късно от Католическия. (четири или пет седмици по-късно).    2. Ако Православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата - неделя, понеделник или вторник (както е например тази година) Православния и Католическия Великден съвпадат.   3. Ако Православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата - сряда, четвъртък, петък или събота, Католическия Великден се празнува една седмица по-рано от Православния.   Сега вече знаете всичко за това "Как се определя датата на Великден?" и "Защо Католическия и Православния Великден не винаги се празнуват на една и съща дата?" За тези които се интересуват в следващия постинг ще опиша всички математически подробности на алгоритъма, "Как сами да определим кога ще е датата на Великден за произволна година в миналото или в бъдещето?"

Готви се "нов" световен календар. Сложил съм думата НОВ в кавички защото това е системата на Българският календар
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
но от 312-та година Константин Велики въвежда индиктите и започва омотването на истината.
Ако обърнете внимание обаче на снимката от горния адрес със съвременното летоброене ще забележите че високосните години са точно Четвърта, Осма и Дванадесета в юпитеровата година ( цветната колонка ), то ест Григорианският календаре съобразен с Българският и това подсказва че Българският календаре в основата на съвременният и няма как да не е, защото той е в съответствие със Слънцето и Юпитер.
При системата на Българският календар ( НОВИАТ СВЕТОВЕН ) всеки ден от месеца си е на числото и ще е интересно какво ще се получи при изчисляването на Великден -
http://www.theworldcalendar.org/