Постинг
02.06.2010 08:46 -
Турция от близо - Част 5 - Каньонът Ъхлара
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 10560 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2010 10:11
Прочетен: 10560 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 02.06.2010 10:11
Турция от близо - Част 5 - Каньонът Ъхлара
5 май 2010 - Продължение
Въпреки че досега посетихме доста туристически обекти, денят все още не е свършил. Нещо повече, остава да видим още много интересни неща. А ако трябва да бъда по-точен остава да видим най-интересните неща за днес.
Колкото повече се доближаваме към основната цел на тази екскурзия - Кападокия, толкова емоционалното напрежение расте.
След кратката почивка на брега на Соленото езеро, за която ви разказах в предишната част, продължихме по магистралата на юг към градчето Аксарай. Пред нас в далечината постепенно изплува на хоризонта бялата снага на вулкана Хасан.
За някои от нас появата на вулкана е малка изненада, защото след продължителното пътуване по равното Анадолско плато, конусът на вулкана придава на ландшафта някаква необичайна окраска.
Честно да си призная, до скоро не знаех, че в Турция има вулкани. А се оказа, че тук има цяла верига от угаснали вулкани, които обхващат като дъга южната страна на областта Кападокия. Впрочем именно вулканите са причина за тези фантастични природни образования тук. Преди около 10 милиона години тези вулкани са били в стихията си. Наред с лавата в атмосферата е изхвърлено огромно количество камъни и вулканична пепел. Тези твърди образования са се утаявали върху равното пространство наоколо и се е образувал близо 200 метров пласт от вулканични продукти. С течение на времето, този утаечен слой се е втвърдил и се е образувала особена скална порода наречена туф. Интересното обаче е това, че твърдостта на туфа е различна в дълбочина, поради различния характер на вулканичната пепел при различните във времето изригвания. В следствие на това върху по-меки пластове има по-твърди. После пак по меки и т.н. През последните няколко милиона години вулканите са затихнали и угаснали. Тогава под действието на ерозията от водата и вятъра са се образували чудните природни форми на тази още по-чудновата страна.
Преди Аксарай магистралата прави завой на изток и след около 15 км се отбиваме от главния път на юг за да се отправим към красивия каньон Ъхлара. Макар шосето до селището Ъхлара да е от третокласната мрежа, то е също така отлично поддържано както и самата магистрала. Вулканът Хасан (висок 3216 m) все по ясно се вижда насреща. Минаваме през селището Селиме и тук за пръв път виждаме туфените конуси, характерни за цялата област.
Всички правим с нетърпение снимки, без да предполагаме, че през следващите дни ще има истинско нашествие от такива образования едни от други все по-красиви и разнообразни.
Сещам се за нашите Белоградчишки скали, за които много искахме да станат едно от седемте природни чудеса на света, но сега с най-голямо разочарование трябва да си призная, че това просто не може да стане. Чудесата на Кападокия са с пъти над тях.
Пристигаме на изходния пункт, откъдето ще трябва да се спуснем в каньона. Всичко е като в приказен пейзаж. Стръмни високи скали стигащи до 100 и повече метра във височина.
Долу в дъното на каньона се вие чистата планинска река Мелендиз, която е основната причина този каньон да съществува.
Вижте и малкия видео клип.
(Ако желаете да гледате клипа на цял екран с висока резолюция или искате да си изтеглите клипа от интернет, щракнете двукратно върху видеопрозореца където се показва клипа за да влезете в сайта на You Tube. После изберете резолюция 720р и изберете пълноекранно показване)
Реката води началото си от вулканичния масив, който от тук е само на около 15 км по на юг.
До дъното на каньона води каменно стълбище с близо 400 стъпала. Спускаме се надолу покрай скалите, които се извисяват към небето.
Каньонът е с дължина 14 km. Започва от селото Ъхлара и завършва до споменатото по-горе село Селиме.
Най-интересното обаче е не само природната красота на каньона, а факта че цялата долина е богата с история.
Тук в туфените скали хората населявали тези места в зората на зараждането на християнството са издълбали множество църкви, параклиси, манастири, жилища, дори и гробници. Много от тези своеобразни "технически" съоръжения са свързани с проходи и тунели, понякога дълги цели километри. Тази дейност не е характерна само тук в тази долина. Такова "строителство" се среща навсякъде в областта. Нещо повече. Това е бил начина на живот на хората тук през последните 2000 години. Съществували са цели подземни градове, в които е имало всичко за нормален живот под земята на хиляди хора в продължение на няколко месеца. Невероятно, но е факт. Утре ще имаме възможност да посетим един от тези подземни градове.
Посещаването на каньона не е свързано само с природните забележителности. По-скоро тук туристите се запознават и с редица исторически факти, най вече свързани с ранното християнство.
Естествено и ние ще разгледаме три от съществуващите в долината повече от 140 християнски църкви. Това, което ще видим, е само върхът на айсберга, но и то е достатъчно за да може човек да добие представа за тези отминали епохи.
Движим се покрай реката и след късо стълбище се изкачваме до първата църква. Името на църквата е малко странно (Църквата под дървото).
Не можахме да разберем защо се нарича точна така, но това е без особено значение. Нашата екскурзоводка Видлан води подробна беседа, която по същество е много интересна, но не виждам особен смисъл да я преразказвам тук. Затова ще се задоволя да ви покажа поредица от снимки за всяка една от църквите и съвсем кратки анотации съм иконописа в тях. Който желае може да намери много подробна информация за тях в интернет.
Ето по-характерното за църквата под дървото. Тя всъщност е посветена на Свети Даниил. Църквата има кръстокуполен план, куполна гробница и три апсиди. Главната апсида над входа и апсидата от южната страна са силно повредени. В северно крило обаче има запазени в много добро състояние стенописи, с богато украсени геометрични и растителни мотиви в червено, сиво и жълто на бял фон.
Стенописите представляват "Благовещение", посещението на Архангел Гавриил при Мария, Поклонението на влъхвите, изходът на евреите от Египет,Светото кръщение, смъртта на Дева Мария, възнесението на Исус и Светия Дух.
Продължаваме по-нататък и достигаме до входа на втората църква открита за посещение на туристи. Църквата на Зюмбюлите. И това име е доста необичайно. Ето и фрагменти от стенописите в църквата.
Покрай реката има красиви кътчета за отдих, а на няколко места са направени дървени мостчета за туристите.
От другата страна на реката е третата църква. Казват и "Змийската църква".
Вероятно се нарича така поради иконописа на една от стените, където са изобразени 4 голи жени обхванати от змии.
Всяка една от змиите е захапала части от телата на жените, което символизира греховете на тези жени към божите заповеди. Едната от змиите е захапала срамните части на първата жена, като наказание за прелюбодеяние. Втората змия е захапала гърдите на втората жена, като знак за наказание, заради отказа жената да кърми малкото си дете. Третата змия е захапала устата на третата жена като знак за наказание за лъжесвидетелствуване, а четвъртата змия е захапала ухото на четвъртата жена като знак за наказание за непослушание и не зачитане на божиите заповеди. За съжаление този емблематичен стенопис е много силно повреден от вандали.
Стенописите в трите църкви са създадени в периода на византийската империя от 5 до 13 век. Както се вижда от снимките те са много запазени като цветова палитра, въпреки, че и тук както навсякъде по света, вандали са ги надраскали, особено тези в по-ниските части. Има две течения в иконографията - арменска и византийска.
Защо в този каньон има толкова много църкви и други помещения издълбани в скалите. Геоморфологичтата структура на долината е идеалното място за създаване на убежища на преследваните по това време монаси и отшелници подложени на гонения от различни завоеватели. Скалния туф се обработва лесно и без затруднения могат да се направят огромни пещерни отвори, тунели и всевъзможни други помещения. Освен това отвесните скали са естествено препятствие за пряко нападение и добра защита.
След като разгледахме долината и си направихме много снимки, се върнахме обратно по каменното стълбище за да се отправим към град Юргюп, където се намира хотела ни за следващите две вечери. Но преди да стигнем до самия хотел, малко преди Юргюп ще направим още една фото пауза, където ще се запознаем със символа на Кападотия, природното образование "Трите красавици".
След около час минаваме през единия от двата главни града на Кападокия Невшехир. Пред нас се разкриват невероятните гледки на долината Гьореме. За тях ще ви разказвам в следващите части на пътеписа. Наистина всичко това е трудно да се опише. То трябва да се види. Дори множеството снимки няма да могат да отразят всичко.
Ето ги и "Трите красавици". Някои ги наричат още "Трите феи", но най-популярното наименование тук се счита "Святото семейство".
Вижте и малкия видео клип.
(Ако желаете да гледате клипа на цял екран с висока резолюция или искате да си изтеглите клипа от интернет, щракнете двукратно върху видеопрозореца където се показва клипа за да влезете в сайта на You Tube. После изберете резолюция 720р и изберете пълноекранно показване)
Това са три особено характерни природни кули с различна височина на всяка от които има каменно образование напомнящо на човешка глава. Най-високата кула е "бащата", средната "майката" която в скута си държи "малкото дете".
Това е всичко за днес.
Вижте и двата видео клипа по-горе
Пристигаме в хотела привечер. Настанихме се и излязохме на малка вечерна разходка из Юргюп за да приключим с богатата туристическа програма за днес.
Утре предстои истинското удоволствие, заради което сме дошли тук. Чудесата и историята на Кападокия. За утрешния ден ще ви разказвам поне в още 5 или 6 части, защото богатството от впечатления е огромно.
Следете следващите части на пътеписа. Това е "Черешката на тортата".
А тези които не са прочели предишните части, нека да го сторят.
5 май 2010 - Продължение
Въпреки че досега посетихме доста туристически обекти, денят все още не е свършил. Нещо повече, остава да видим още много интересни неща. А ако трябва да бъда по-точен остава да видим най-интересните неща за днес.
Колкото повече се доближаваме към основната цел на тази екскурзия - Кападокия, толкова емоционалното напрежение расте.
След кратката почивка на брега на Соленото езеро, за която ви разказах в предишната част, продължихме по магистралата на юг към градчето Аксарай. Пред нас в далечината постепенно изплува на хоризонта бялата снага на вулкана Хасан.
За някои от нас появата на вулкана е малка изненада, защото след продължителното пътуване по равното Анадолско плато, конусът на вулкана придава на ландшафта някаква необичайна окраска.
Честно да си призная, до скоро не знаех, че в Турция има вулкани. А се оказа, че тук има цяла верига от угаснали вулкани, които обхващат като дъга южната страна на областта Кападокия. Впрочем именно вулканите са причина за тези фантастични природни образования тук. Преди около 10 милиона години тези вулкани са били в стихията си. Наред с лавата в атмосферата е изхвърлено огромно количество камъни и вулканична пепел. Тези твърди образования са се утаявали върху равното пространство наоколо и се е образувал близо 200 метров пласт от вулканични продукти. С течение на времето, този утаечен слой се е втвърдил и се е образувала особена скална порода наречена туф. Интересното обаче е това, че твърдостта на туфа е различна в дълбочина, поради различния характер на вулканичната пепел при различните във времето изригвания. В следствие на това върху по-меки пластове има по-твърди. После пак по меки и т.н. През последните няколко милиона години вулканите са затихнали и угаснали. Тогава под действието на ерозията от водата и вятъра са се образували чудните природни форми на тази още по-чудновата страна.
Преди Аксарай магистралата прави завой на изток и след около 15 км се отбиваме от главния път на юг за да се отправим към красивия каньон Ъхлара. Макар шосето до селището Ъхлара да е от третокласната мрежа, то е също така отлично поддържано както и самата магистрала. Вулканът Хасан (висок 3216 m) все по ясно се вижда насреща. Минаваме през селището Селиме и тук за пръв път виждаме туфените конуси, характерни за цялата област.
Всички правим с нетърпение снимки, без да предполагаме, че през следващите дни ще има истинско нашествие от такива образования едни от други все по-красиви и разнообразни.
Сещам се за нашите Белоградчишки скали, за които много искахме да станат едно от седемте природни чудеса на света, но сега с най-голямо разочарование трябва да си призная, че това просто не може да стане. Чудесата на Кападокия са с пъти над тях.
Пристигаме на изходния пункт, откъдето ще трябва да се спуснем в каньона. Всичко е като в приказен пейзаж. Стръмни високи скали стигащи до 100 и повече метра във височина.
Долу в дъното на каньона се вие чистата планинска река Мелендиз, която е основната причина този каньон да съществува.
Вижте и малкия видео клип.
(Ако желаете да гледате клипа на цял екран с висока резолюция или искате да си изтеглите клипа от интернет, щракнете двукратно върху видеопрозореца където се показва клипа за да влезете в сайта на You Tube. После изберете резолюция 720р и изберете пълноекранно показване)
Реката води началото си от вулканичния масив, който от тук е само на около 15 км по на юг.
До дъното на каньона води каменно стълбище с близо 400 стъпала. Спускаме се надолу покрай скалите, които се извисяват към небето.
Каньонът е с дължина 14 km. Започва от селото Ъхлара и завършва до споменатото по-горе село Селиме.
Най-интересното обаче е не само природната красота на каньона, а факта че цялата долина е богата с история.
Тук в туфените скали хората населявали тези места в зората на зараждането на християнството са издълбали множество църкви, параклиси, манастири, жилища, дори и гробници. Много от тези своеобразни "технически" съоръжения са свързани с проходи и тунели, понякога дълги цели километри. Тази дейност не е характерна само тук в тази долина. Такова "строителство" се среща навсякъде в областта. Нещо повече. Това е бил начина на живот на хората тук през последните 2000 години. Съществували са цели подземни градове, в които е имало всичко за нормален живот под земята на хиляди хора в продължение на няколко месеца. Невероятно, но е факт. Утре ще имаме възможност да посетим един от тези подземни градове.
Посещаването на каньона не е свързано само с природните забележителности. По-скоро тук туристите се запознават и с редица исторически факти, най вече свързани с ранното християнство.
Естествено и ние ще разгледаме три от съществуващите в долината повече от 140 християнски църкви. Това, което ще видим, е само върхът на айсберга, но и то е достатъчно за да може човек да добие представа за тези отминали епохи.
Движим се покрай реката и след късо стълбище се изкачваме до първата църква. Името на църквата е малко странно (Църквата под дървото).
Не можахме да разберем защо се нарича точна така, но това е без особено значение. Нашата екскурзоводка Видлан води подробна беседа, която по същество е много интересна, но не виждам особен смисъл да я преразказвам тук. Затова ще се задоволя да ви покажа поредица от снимки за всяка една от църквите и съвсем кратки анотации съм иконописа в тях. Който желае може да намери много подробна информация за тях в интернет.
Ето по-характерното за църквата под дървото. Тя всъщност е посветена на Свети Даниил. Църквата има кръстокуполен план, куполна гробница и три апсиди. Главната апсида над входа и апсидата от южната страна са силно повредени. В северно крило обаче има запазени в много добро състояние стенописи, с богато украсени геометрични и растителни мотиви в червено, сиво и жълто на бял фон.
Стенописите представляват "Благовещение", посещението на Архангел Гавриил при Мария, Поклонението на влъхвите, изходът на евреите от Египет,Светото кръщение, смъртта на Дева Мария, възнесението на Исус и Светия Дух.
Продължаваме по-нататък и достигаме до входа на втората църква открита за посещение на туристи. Църквата на Зюмбюлите. И това име е доста необичайно. Ето и фрагменти от стенописите в църквата.
Покрай реката има красиви кътчета за отдих, а на няколко места са направени дървени мостчета за туристите.
От другата страна на реката е третата църква. Казват и "Змийската църква".
Вероятно се нарича така поради иконописа на една от стените, където са изобразени 4 голи жени обхванати от змии.
Всяка една от змиите е захапала части от телата на жените, което символизира греховете на тези жени към божите заповеди. Едната от змиите е захапала срамните части на първата жена, като наказание за прелюбодеяние. Втората змия е захапала гърдите на втората жена, като знак за наказание, заради отказа жената да кърми малкото си дете. Третата змия е захапала устата на третата жена като знак за наказание за лъжесвидетелствуване, а четвъртата змия е захапала ухото на четвъртата жена като знак за наказание за непослушание и не зачитане на божиите заповеди. За съжаление този емблематичен стенопис е много силно повреден от вандали.
Стенописите в трите църкви са създадени в периода на византийската империя от 5 до 13 век. Както се вижда от снимките те са много запазени като цветова палитра, въпреки, че и тук както навсякъде по света, вандали са ги надраскали, особено тези в по-ниските части. Има две течения в иконографията - арменска и византийска.
Защо в този каньон има толкова много църкви и други помещения издълбани в скалите. Геоморфологичтата структура на долината е идеалното място за създаване на убежища на преследваните по това време монаси и отшелници подложени на гонения от различни завоеватели. Скалния туф се обработва лесно и без затруднения могат да се направят огромни пещерни отвори, тунели и всевъзможни други помещения. Освен това отвесните скали са естествено препятствие за пряко нападение и добра защита.
След като разгледахме долината и си направихме много снимки, се върнахме обратно по каменното стълбище за да се отправим към град Юргюп, където се намира хотела ни за следващите две вечери. Но преди да стигнем до самия хотел, малко преди Юргюп ще направим още една фото пауза, където ще се запознаем със символа на Кападотия, природното образование "Трите красавици".
След около час минаваме през единия от двата главни града на Кападокия Невшехир. Пред нас се разкриват невероятните гледки на долината Гьореме. За тях ще ви разказвам в следващите части на пътеписа. Наистина всичко това е трудно да се опише. То трябва да се види. Дори множеството снимки няма да могат да отразят всичко.
Ето ги и "Трите красавици". Някои ги наричат още "Трите феи", но най-популярното наименование тук се счита "Святото семейство".
Вижте и малкия видео клип.
(Ако желаете да гледате клипа на цял екран с висока резолюция или искате да си изтеглите клипа от интернет, щракнете двукратно върху видеопрозореца където се показва клипа за да влезете в сайта на You Tube. После изберете резолюция 720р и изберете пълноекранно показване)
Това са три особено характерни природни кули с различна височина на всяка от които има каменно образование напомнящо на човешка глава. Най-високата кула е "бащата", средната "майката" която в скута си държи "малкото дете".
Това е всичко за днес.
Вижте и двата видео клипа по-горе
Пристигаме в хотела привечер. Настанихме се и излязохме на малка вечерна разходка из Юргюп за да приключим с богатата туристическа програма за днес.
Утре предстои истинското удоволствие, заради което сме дошли тук. Чудесата и историята на Кападокия. За утрешния ден ще ви разказвам поне в още 5 или 6 части, защото богатството от впечатления е огромно.
Следете следващите части на пътеписа. Това е "Черешката на тортата".
А тези които не са прочели предишните части, нека да го сторят.
И З Н Е Н А Д А
Сребърното тракийско съкровище от Борово...
СВ.СИНОД ЗАБРАНИ ВЕНЧАНИЕ ИЗВЪН ЦЪРКВАТА
Сребърното тракийско съкровище от Борово...
СВ.СИНОД ЗАБРАНИ ВЕНЧАНИЕ ИЗВЪН ЦЪРКВАТА
Кога сме живели по-добре? Преди 1989 или...
ПУТИН ЗНАЕ ИСТИНАТА И ОБВИНЯВА УКРАЙНА
Сега разбрахте ли защо беше унищожена Бъ...
ПУТИН ЗНАЕ ИСТИНАТА И ОБВИНЯВА УКРАЙНА
Сега разбрахте ли защо беше унищожена Бъ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол