Забулените тайни на Манастира "Свети Кирик и Юлита" над Горни Воден

На 4 ноември 2012 г. използвайки хубавото време на неделния ден бяхме на гости на едно приятелско семейство в гр. Пловдив. Към обяд решихме да си направим малка туристическа разходка с кола из околностите на града. Без да имаме предварително набелязана цел, решихме да отидем до манастира "Свети Кирик и Юлита" край Асеновград. Не бях ходил до там цели седем години и ми беше интересно да отида отново, защото имах приятни спомени от там. Всъщност манастира се намира над село Горни Воден.
Ако забравим неприятностите при напускането на гр. Пловдив заради пловдивското дерби - Ботев и Локомотив, отиването до манастира мина без проблеми.



Каква беше нашата изненада, когато заварихме абсолютно празен паркинга пред иначе красивия и много посещавам манастир, известен още като Почивна база на Архитектите в България. Това беше повече от странно.


Но когато се приближихме до главния вход, малка избеляла бележка съобщаваше на посетителите, "Че поради ремонт хотелския комплекс не работи". Бележката беше така избеляла, че вероятно е стояла там повече от година. Въпреки всичко, вратата на манастира беше отворена и ние влязохме в манастирския двор.



Пустота!! Всички врати на комплекса бяха запечатани с книжни хартийки с печати. Никъде не се виждаха следи от "ремонт".









Запечатаният ресторант 

Необезпокоявани от никого направихме пълна обиколка на съборната църква в двора на манастира.




Вековен Чинар 

Очакваше ни нова изненада. Главната врата на църквата беше отворена и ние спокойно влязохме вътре.

Странно! Нямаше нито свещи нито други църковни отвари, въпреки че беше неделя. Вътре в църквата имаше огромно скеле, вероятно за реставрация на стенописите, но и тук не се виждаха следи, че се прави нещо. Понеже знаех, че в църквите е забранено снимането, не очаквах, че ще имам възможност да направя прекрасни снимки, без никой да ми прави забележки или да искам разрешение.

















Пълното безлюдие беше много странно и навяваше някаква злокоба. Обикаляхме наоколо повече от двадесет минути и се запътихме към изхода.


Едва тогава видяхме човек, който се представи пред нас като охраната на манастира. Беше сам и облечен в маскировъчни дрехи.
Заприказвахме се с него и тогава започна най-интересната част. Попитахме го:
"Защо манастирът не работи?" и той най-подробно ни обясни, че поради съдебен спор между съюза на Архитектите в България и Пловдивската митрополия начело с Дядо Николай, хотелският комплекс вече две години и половина не работи, а в църквата не е влизал нито веднъж през това време някакъв свещеник. Нещо повече, митрополит Николай абсолютно е забранил да се водят каквито и да било служби в църквата, докато не се реши съдебния спор. Ако някой свещеник все пак се реши да стори това, ще бъде анатемосан!?!?

Останахме със зяпнала уста. А скелето в църквата е поставено още през 1987 г, но и до днес не са започнали реставрационни работи по стенописите. Съюзът на Архитектите не се интересувал от църквата, защото това не била негова работа
Защо? Как е възможно да се остави на произвола такъв красив три звезден комплекс с ресторант, добре подредени хотелски стаи, конферентни зали и какви ли не още екстри (поне така си го спомнях този комплекс, когато идвах тук преди повече от 7 години? Тогава беше пълно с хора и места трудно можеха да се намерят. И много добре си спомням, че църквата работеше, въпреки че и тогава имаше дървено скеле за реставрация на стенописите.
Заинтересовахме се за повече подробности и тогава охранителят се разприказва и реши да ни покаже неща, които надминаха всичките ни очаквания.
Близо час той ни развеждаше като истински туристически гид из църквата и ни показа неща, от които ни настръхнаха косите. Съборната манастирска църква "Света Параскева" се оказа забулена в тайни, които никога досега не бях чувал. Видяхме какви ли не неща с очите си и поради свободата да снимам направих множество снимки за доказателство на това, което видяхме.
Никой от нас не можеше да повярва, че този охранител ще бъде така словоохотлив и ще ни покажи умопомрачаващи тайни, които крие в себе си този многовековен манастир и особено неговата църква "Света Параскева".
Трябваше ми повече от седмица да осмисля всичко, което видяхме и да потърся из интернет повече информация за това което чухме. И наистина такава информация с помощта на Чичко Гугъл успях да намеря и с която в обобщен вид ще ви запозная тук. И понеже тя се оказа твърде обемиста, това ще стане в следващата част (или няколко части на този постинг).
Но първо по-надолу ще разкажа на моите почитатели, каква е официалната информация за манастира "Свети Кирик и Юлита".


Свети Кирик и неговата майка Света Юлита - стенопис от църквата
За манастира има сведения, че е построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо (лековит извор). Разрушаван е многократно, като особено силно е пострадал заедно с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино (Западните Родопи) през 17 в. Не е ясен и патронът на манастира, тъй като той е посветен на светците Кирик и Юлита (майка и син), а главната църква е посветена на Света Параскева. Смята се (официално), че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете. Първият манастир е бил издигнат до аязмото, а на 500 м. от него е бил издигнат друг манастир. През 1810 г. и двата манастира били опожарени от кърджалиите.
През 1816 г. започва възстановяването на Горно воденския манастир, което завършва през 1835 г. Най-старата сграда от днешния манастирски комплекс е Аязмото (манстирският кладенец) построено през 1808 г. Между 1835 и 1838 г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850 г. била завършена и манастирската (съборната) църква.
Манастирската църква е паметник на културата с изключителна стойност. В нея се намират около 900 кв. метра възрожденски стенописи. Към 1850 г. е било завършено изписването на интериора. В надписа (на гръцки) над вратата на наоса е записано името и годината на изписването:
 "...Изографиса се от ръката на Алекси Атанасов от Ноус този божествен и многопочитан храм на името на "Св. Кирик и Св. Параскева... 13 октомври 1850 г."
Стенописната украса е разположена по всички повърхности на вътрешните пространства на църквата. В олтара, освен "Св. Богородица", са поместени "Причастието на апостолите", "Тайната вечеря" и "Покаяние на жертвата". В центъра на широкия купол е "Христос Вседържител", на барабана - "Пророците", а на пандантивите - "Евангелистите". В църквата, освен евангелски сцени, са изписани: Празниците, Страданията, Притчите, Страшният съд и сюжети от житието на Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева.
Великолепно произведение на изкуството е големият дърворезбен иконостас, владишкият трон, балдахинът. Някой от иконите са рисувани от Захари Зограф.
От средата на 19 в. Горно воденският манастир става гръцки и едва през 1930 г. става отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. в Горно воденския манастир функционира богословско училище, а в годините 1943-1944 г. е превърнат в … концлагер. След 9 септември 1944 г. светата обител запустява, а след това пък е превърната в ... Дом за душевноболни.


Стара снимка на главния вход на манастира от 60-те години на миналия век
През 1981 г. Съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира Горно воденския манастир и да го адаптира за светски нужди. През 1982 г. екип от архитекти и инженери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация и трансформирането му в международна архитектурна академия. Между 1983 и 1987 г. манастира е реконструиран под техническото ръководство на Христо Радев. На 25-ти септември 1985 г.става официалното откриване от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото Горно воденския манастир се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите, а впоследствие се трансформира в 3 звезден хотел отворен за посетители.
На около 500 м. югоизточно от основният комплекс на Горноводенския манастир се намира друго аязмо с параклис "Св. св. Кирик и Юлита" и запазени фрагменти от стенописи.
Това е официалната информация, такава каквато ще намерите на много места в интернет.
 
Но .... Има ЕДНО ГОЛЯМО НО!! Това ли е цялата истина за този уникален манастир и особено за неговата Църква "Света Параскева". За това в следващия постинг.

Очаквайте продължението! Най-интересното предстои!!!

П.П. Докато пишех този постинг, научих, че джакпота в тотото отново оцеля. Ако искате да научите повече за мистериите около спорт тото и джакпота вижте моите постинги посветени та тотализатора

Ще чакам продължението.

Страхотна идея, изпълнение интересен материал

А 180 градусовият завой по пътя за (както си го знаем) Санто Кирико?

Пазачът, мой родственик, освен, че ви е развеждал, твърди, че ви е предал или продал моята книга "Свети Кирик"-Горни Воден-Долни Воден" и тук, вместо да пишете откъде сте почерпили цялата информация, се представяте едва ли не за някакъв откривател, почерпил данни от интернет. Никъде в интернет няма подобна информация! Аз изследвам историята на този манастир от половин век и там и в момента се продават моите книги за историята на манастира. С каква цел криете източника на информацията, която споделяте? Или за интелектуални кражби в България никой не може да бъде осъден, та затова!