До Калофер и Еко пътеката "Бялата река"
След като чухме, че края на топлата есен наближава, спонтанно решихме да използваме последния обещан от Емил Чолаков топъл есенен ден и веднага се изнесохме към гр. Калофер. Защо там? Ами защото там имаме една позната, която дълго време не бяхме виждали. Освен това тя е собственичка на малкото красиво хотелче "Чардака".


Обадихме се предварително и след като разбрахме, че няма да има проблем с настаняването, решението беше взето единодушно.


Тръгнахме от Стара Загора с приповдигнато настроение.
Времето наистина обещаваше да бъде хубаво, макар сутринта да имаше доста облаци и дори се канеше да вали. Но щом прескочихме "Змейовския проход" и навлязохме в „Долината на розите”, слънцето се показа и градусите започнаха да се покачват. Малко преди 11 навлязохме по улиците на китното подбалканско градче Калофер. Чудесно слънце и необичайно ясно време като за 1 декември. Централния Балкан с връх Ботев блестеше облян от слънчевата светлина. Нямаше и следа от сняг, нещо необичайно за това време на годината.


Хазайката Ина ни посрещна с нескрита радост и веднага разгърна трапезата с вкусни туршии, местни деликатеси и сирена. Козе, овче, биволско и краве сирене. Вкусна, домашно приготвена от нея лютеница, маринован патладжан, да си оближеш пръстите.



Естествено и ние извадихме нашите бохчи и деветгодишна змейовска домашна ракия, специално пазена за такива случаи.
Къщата за гости "Чардака" има и много добре подредена битова механа, чудесно място за другарски срещи и малки банкети. Но сега не беше време да се настаняваме там, затова трапезата подредихне в удобната трапезария на хотелчето на Ина. 



Вижте и този видео клип
Хапнахме без да се натоварваме, защото Ина обеща да ни води на есенна туристическа обиколка из околностите на Калофер и по-специално до известната туристическа Еко пътека "Бяла река". Такова време е рядкост и ще бъде голяма грешка, ако не отидем до там и да видим есенната красота на Балкана.
Около 14 часа тръгнахме с кола по пътя за Калоферския "мъжки" манастир. Поставям "мъжки" в кавички, защото всъщност манастирът е женски, но по традиция се казва така, за разлика от другия манастир, който се намира в самия град Калофер и носи името Калоферски женски манастир, който също си е женски. Манастирът се намира на около 6 км северно от града в полите на Централния Балкан, току до брега на река "Бяла река". Пътят до манастира е добър, но си е планински път, така че не може да се очаква да е като магистрала. Вярно! Преди около 40 години този път е бил асфалтиран, защото татовата дъщеря Людмила е имала желание в близост до манастира да построи "Училище да даровити и талантливи деца", но след смъртта й тази идея отпаднала, но … пътят останал. Сега от асфалта има само далечни спомени, но като трасе пътят е добър.


Калоферският мъжки манастир "Рождество Богородично" многократно е бил опожаряван и едва през 1981 година, по случай 1300 години от създаването на България, по инициатива на Пловдивския митрополит Варлаам е реставриран, водоснабден, обновен и "заселен" с ... монахини, въпреки че преди, този манастир наистина е бил мъжки. Реставрацията е завършена през 1984 г.


Разгледахме набързо манастирската църква, запалихме си по една свещица, направихме си снимки и побързахме за използваме светлата част на деня за да преминем и по Еко пътеката "Бяла река".




Високо над манастира се виждаше и така нареченото "Малко манастирче" "Покров богородичен", там където ходихме една година по рано, при предишното ни идване в Калофер.


На около 200 метра северно от манастира започва резервата "Централен Балкан".


Там е построен малък бивак за индивидуален туризъм, където е разрешено къмпингуването с палатки, каравани и кемпери. Има обособени места за изграждане на безопасни огнища и дървени скамейки с маси. Заплаща се минимална такса (около 5 лв.) за нощувката на човек и превозно средство.








Има и доста голям паркинг за леки автомобили. Всичко това обаче днес беше празно, но това не ни разочарова.


Тръгваме нагоре по реката и след 10 минути пристигаме до главния вход на Еко пътеката "Бяла река". Есента е влязла напълно в правата си и сега дърветата са голи, но отдолу земята е покрита с красив мек листен килим. Реката е маловодна.

Вижте първо този видео клип


Няма нищо общо с онази буйна майска река, когато водата бучи и едва можеш да чуеш думите на човека с когото разговаряш само на метър от теб. Но всеки сезон си има своята красота.
Бялата река извира под южния склон на връх Ботев и събира водите си от обилно заснежените била на Националния парк "Централен Балкан". Този парк е разположен в сърцето на Стара планина. Той опазва уникално богатство от горски масиви, растителни и животински видове.Тук дивата природа е изваяла неописуеми пейзажи, скални феномени, дивни водопади, обединени от едно страховито име "Джендема". Централен Балкан е място предпочитано за отдих от много българи, както и любима дестинация на туристи от световен мащаб.




На много места по пътеката са разположени интересни информационни табели описващи различни животински и растителни видове.


Гората със своите растителни видове, дървета, папрати, храсти и др.


Земноводни и влечуги


Птиците


Билките



Специална табела посветена на Черния кълвач

Няма да описвам тези есенни красоти, затова ще дам думата на моя фотоапарат, който ще ви покаже какво точно видяхме. Само ще коментирам накратко снимките, там където е необходимо.


Типичните дървени мостове по пътеката. Те са общо 8 броя



Стълби по протежения на пътеката за обезопасяване на туристите


"Кравата" - Не знам дали така се казва това скално образование обрасно с треви и мъхове, но на мен много ми прилича на глава на крава с рога


"Синият вир"


"Жабата"




Малък водопад, който през пролета става доста впечатляващ


"Манастирския бент" - Малка площадка с прекрасен изглед към бушуващата река. Преди години монасите направили тук преграда на реката (бент), за да отклонят водата по изкуствено изграден улей (арк) за задвижване на воденичните камъни на манастирските воденици (четири на брой).


Снимка за спомен с моята съпруга. Елате и вие тук - най добре през пролетта, края на май и началото на юни, когато реката е в своята стихия
Това е всичко. Ще дойдем отново през пролетта

До нови срещи

А ето моя постинг за "Бялата река" от лятото.
"Подгонени" от оранжевото на деня, дядо и внуци се крият в Балкана! - Екопътека "Бялата река

Чудесна разходка! А и пътеката си я бива!

О, каква разходка сте си направили! Поздравявам ви!
И ние бяхме по тези места, но децата бяха се поизморили и не минахме по еко-пътеката, която ми се видя очарователна!