Долината на Места - Никополис ад Нестум и гр. Гоце Делчев

След приятната вечеря в ресторанта на семейния хотел "Баче Тодор"-Добринище, където ни гостиха с агнешко печено, изпечено в специалната пещ, гордост на стопаните, през нощта заваля. Когато станахме сутринта, навън беше студено и мъгливо. Стана ясно че планираното ходене до хижа Гоце Делчев и изкачването с лифта до хижа Безбог просто е неизпълнимо. Трябваше спешно да измислим алтернативен маршрут.
И отново на помощ ни дойдоха любезните домакини. Те бяха подготвени за всякакви ситуации и веднага ни предоставиха албум, в който най-старателно бяха описани над 30 различни маршрута в околностите на Добринище. Владо Караджов ни предложи една интересна дестинация, за която дори и не бяхме се сетили.
Говори ли ви нещо това:
"Защо не са разходите до Града на победата край Места?!"
В първия момент зяпнахме учудено, но после разбрахме за какво става въпрос. Не знам колко от българите знаят за този град и откровено казано и ние се засрамихме. А всъщност това е античния град "Никополис ад Нестум" грай с.Гърмен, на около 8 км от гр.Гоце Делчев.
Чудесно предложение, които веднага задействахме. Изяснихме си маршрута на пътуването. От Добринище тръгваме по шосето към гр. Гоце Делчев. При с.Господинци се отклоняваме за с.Огняново към Гърмен. След като излезем от Гърмен по пътя за гр.Гоце Делчев стигаме точно на мястото.
В хода на пътуването обаче изменихме малко плана.
Решихме да използваме деня за да посетим за кратко и гр. Гоце Делчев. А оттам да се отправим към античния град Никополис ад Нестум.
Нещо повече - след това решихме да посетим и други две емблематични за България места - селата Лещен и Ковачевица. Дето се казва: "С един куршум четири заека." Нещо, което дори не бяхме и помислили предварително да правим. Отново да благодарим на любезните домакини за това чудесно предложение.
Само за около час се озовахме в гр. Гоце Делчев. Никога не бяхме идвали тук. Затова ни беше интересно да видим, макар и за кратко, този пирински град.
Без да влизам в подробности ето накратко нашата фото разходка из непознатия град.



Не беше проблем намиране на място за паркиране и веднага се озоваваме в центъра на града пред паметника на Гоце Делчев.



Правим си снимка за спомен и се разходихме из малкия централен парк.



От другата страна на улицата е пощата,



а малко по-нататък е Читалище "Просвета".



Минаваме покрай една красива чешмичка.


и пред нас е Катедралния храм на Неврокопската митрополия "Св.Св.Кирил и Методий".



Храмът е построен през 1914 година по времето на митрополит Иларион. Запалихме си по една свещичка и продължихме нататък.



Ето още една красива скулптура във формата на фонтан, който обаче не работеше.



Стара градска къща с интересни балкони от ковано желязо.



И още нещо интересно. Познай, това прозорец ли е или балконска врата без балкон?!



Естествено всеки град днес си има и Търговски център.



Току над малката, но буйна градска река се натъкваме на два вековни чинара-близнаци.



А отпред красива чешма с пиринска мома-хубавица.



Излизаме на малкия площад "Македония" пред Дома на културата.



До реката пък има красива водна каскада, която за съжаление не работеше.


Както и на много места из България и тук си има войнишки паметник.



Ето още една стара интересна градска къща.



Връщаме се обратно към центъра в малкия, но добре подреден парк, в близост до хотел "Неврокоп".

В самия парк пък се намира още една църква "Успение Богородично". От местните хора разбрахме, че това е и митрополията, но макар да се води като Неврокопска, всъщност седалището на неврокопския митрополит се намира в Благоевград. Митрополит Серафим е съвсем нов, избран на мястото на поминалият се преди 6 месеца митрополит Натанаил.
Часът беше вече почти 11 и побързахме да се придвижим към следващата цел - Никополис ад Нестум (Градът на Победата при Места). Въпреки експресната обиколка на Гоце Делчев, все пак добихме някаква, макар и бегла представа, за този интересен пирински град.



Ето ни и пред информационния център на античния град. Научаваме, че през последната година с помощта на европейски средства, е направено доста по обновяване на археологичния комплекс, най-вече привеждането му във вид, привлекателен за туристите. Уредникът ни разказва за създаването и развитието на античния град и неговото значение. За този град може да се намери доста информация в интернет, затова не искам да навлизам в подробности, а отново ще илюстрирам видяното със снимки и кратки коментари към тях.
Съвсем накратко:
Никополис ад Нестум е основан от римския император Траян в 106 година от н.е. Достига своя разцвет между втория и четвъртия век. Изграден е като Град на Победата на император Траян над даките. Също както и другия подобен град в българските земи - Никополис ад Иструм (намиращ се в близост до с.Никюп край Велико Търново) и този сече свои монети още при император Комод през 3 век. Опустошен е през VI в. при славянските нашествия и престава да съществува през 13 век след нашествието на Кръстоносците. Трябва да се каже още, че император Траян е построил още 9 подобни града, наречени Улпии. Един от тези градове е и Улпия Аугуста Траяна (днешна Стара Загора), за която писах преди около месец.



Ето и кратката информация изписана върху табелите на комплекса.



И схематична карта на разкопките.



Започваме от мраморната плоча с надписа.



Обиколката започва по пътеката от външната страна на крепостната стена. Запознаваме се с първата постройка - жилище на богато и заможно семейство. Жилището е имало във вътрешния двор минерален басейн, който по късно е премахнат и заслан с мраморни плочи. Археолозите твърдят, че вътрешния двор е бил покрит. Жилищните помещения заемат площ около 1 дка. Твърди се също, че в първоначалния си вид града не е имал крепостна стена. Същата е построена по-късно - през 3 или 4 век.



Днес е разкрита само южната част на крепостната стена, която е била широка от 2,5 до 3 м, а височината и достигала 5 и дори повече метра. На снимката се вижда югоизточната кръгла бойна кула.



Продължаваме от външната страна на южната крепостна стена.





Стигаме и до южната порта на града.





Тя е била охранявана от две квадратни бойни кули.



Стената продължава на югозапад. Влизаме през южната порта.





Още няколко снимки на квадратните кули погледнати от към вътрешността на града.



Ето ни и пред втората напълно разкрита постройка на античния град. Това е римска баня (терми). Според учените това не е цялата постройка, а само част от нея. Останалата част все още не е разкрита.





Още няколко фрагмента от разкопките на римската баня.



А това е част от оригиналната крепостната стена погледната отвътре.



Жилищната постройка погледната отвътре.





Още няколко снимки от кръглата бойна кула погледната отвътре.



А това е Информационния център. Както се вижда от снимката, той все още "мирише на вар". Съвсем нов и дано да има бъдеще.



На излизане ето и красивата чешма, която все още не работи.

Трябва да отбележа, че за времето, когато бяхме в комплекса, дойдоха още десетина любители на старини. Със съжаление си припомних миговете, когато посетихме античния град Ефес в Турция. Там имаше цяло стълпотворение от туристи (дневно повече от 5000, които даваха по 15 евро за да видях античните камъни на Ефес. А тук платихме само 2 лв, а туристите едва ли ще бъдат повече от двадесетина и то през няколкото празнични дни около 1-ви май.
Време беше да тръгваме за следващите два обекта планирани за днешния ден - Лещен и Ковачевица.

Но за тях - следващия път.

До нови срещи
 

Благословени да бъдете !

Били сте в любимия ми ГРАД, в който бях всяка ваканция при баба, дадо и лелите ми.
Не го познавам този ГРАД, който показваш.
Аз познавам ГРАДА от преди 50 години.
Видях една стара сграда, която си е същата. Видях Църквата, която е остала в представите ми от детството почти толкова голяма, колкото е "Св.Александър Невски":). Имаше и най-кристалния камбанен звън!
Видях един паметник, който открих и аз миналата година на мястото на малкото паметниче край реката, преди пазара. На него имаше 98 изписани имена.
Дядо често ме водеше там и ми казваше "Мило дЯте и моето име трябваше да е тук ...".
Този паметник беше на убитите в Дъбница ...

Жалко, че не сте минали по НАШАТА улица към ГРАДСКАТА.

Аз бях в Града за около час миналата година и нямах възможност за нищо.

"Читалището" беше градското кино, което посещавах най-редовно.

П.П. Ще ти отговоря на коментарите по-късно. Много информация и то все полезна получих от теб!

Поздрави!