ПАРИЖ - "MON AMOUR" - Част 3 - Лувъра

След като в предишния постинг се спрях по-подробно на Айфеловата кула, ето че сега ще се опитам да споделя своите впечатления от следващия туристически обект на Париж - световно известния музей Лувър. Всъщност този път наистина няма никакъв смисъл да се пише какво има вътре в Лувъра. За него има толкова много информация, че просто единственото, което мога да кажа, е да споделя някои мои мисли и препоръки към онези, които се готвят да посетят Париж, съответно Лувър. Но първо нека отговорим на въпроса:
Какво е ЛУВЪРА?
Лувърът (Louvre Paris) както и Айфеловата кула е един от символите на Париж и въобще на цяла Франция. Този музей на изящните изкуства е най-големият на територията на Франция.
Забележете! - Не в света, а във Франция. Има и по-големи от него (например Ермитажа в Санкт Петербург). Но Лувъра е най-посещавания музей в цял свят. През 2013 година е посетен от над 9,7 милиона посетители.
Красивата и грандиозна постройка на музея заема около един квадратен километър площ и се намира в централната част на френската столица, между десния бряг на река Сена и улица Риволи, в 1-ви арондисман. (Арондисмани се наричат кварталите на Париж, които са 20 на брой).
В далечната 1190 г. Лувърът е бил кралска крепост на Филип II. По времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и изграден наново, този път като допълнителна кралска резиденция.
Изграждането на новия дворец е започнато през 1546 г и е в ренесансов стил. По това време кралската резиденция е била в двореца Тюйлери, а кралския дворец в замъка Фонтебло (на около 80 км южно от Париж). Анри IV слага начало на традицията в новия дворец да се канят именити художници и занаятчии, а по-късно е бил преустроен в хранилище на кралските съкровища.
През 1674 г. кралския Дворец е преместен във Версай от краля Слънце Луи ХІV. След тази година в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия. По-късно по време на Френската революция (1789 г.) е превърнат в музей. След екзекуцията на Мария-Антоанета водачите на революцията решават, че обикновените хора също трябва да имат възможност да видят кралската колекция от произведения на изкуството.
За първи път музеят Лувър отваря врати за посетители на 8 ноември 1793 г. До 1870 г. Лувъра непрекъснато търпи разширяване и обогатяване на колекциите, изложени в него. Архитектурата на сградата е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.
По долу е показан планът на Лувъра



През 80-те години на миналия век тогавашният президент на Франция – Франсоа Митеран, решава да направи иновация във външната част на Лувъра, като е построена огромната пирамида от стомана и стъкло. Нейното предназначение е да служи като вход, и в началото издигането на тази инсталация не се е радвало на одобрението на парижани (подобно на това при построяването на Айфеловата кула). Днес обаче стъклената пирамида е неделима част от Лувъра и е повод за гордост на французите.



Така днес на обща площ от около 60 600 кв. м в Лувърът са изложени невероятно ценни екземпляри и цялостни колекции на изящното изкуство. Едва една малка част от богатството (около 35 000 експоната), което е притежание на музея е достъпно за посетителите. Колекциите са разделени на 8 групи:
- графики и книги,
- живопис,
- предмети на изкуството,
- скулптури,
- антики от Изтока,
- египетски антики, гръцки,
- етруски и римски антични предмети,
- ислямско изкуство.
Най-много посещения обаче отбелязва зала „Денон”, където се съхранява невероятния шедьовър Мона Лиза (Джокондата) заедно с още много безценни италиански шедьоври. Правилно обаче е да се пише Монна Лиза, което е съкращение от италиански на думата Мадонна.


Картината Мона Лиза днес се счита за най-известната картина в света и няма обявена цена. Поради тази причина, тя не е застрахована, а се намира под особено силна охрана, зад бронирано стъкло. Това е творба на Леонардо да Винчи и на пръв поглед не предизвиква някакво особено впечатление. Тя е малка, с размери само 77х53 см. Рисувана е с маслени бои върху тополово дърво. Около тази картина обаче витае някаква мистерия, която вероятно я прави толкова известна и ценна. Тя никога не е напускала музея от 1913 година насам (освен през втората световна война, когато е евакуирана и скрита от нацистите).
Всъщност през 1911 година тя е открадната от Лувъра и две години не е било известно къде се намира. През 1913 година обаче крадецът я изнася в Италия и я предлага срещу заплащане на музея Офици във Флоренция. Иска за нея 500 000 лири, под предлог, че е Италианска собственост и трябва да се върне в родината си. Експертите на музея обаче установяват, че на задната част на картината има инвентарен номер на Лувъра и предават крадеца на полицията, а картината е върната във Франция. От тогава тя се сдобива с изключителна известност. За нея е изградена специална зала и е поставена зад стъклено заграждение. Въпреки това тя през 1953 година е нападана два пъти. Веднъж са опитали да я залеят с киселина, и втори път е замерена с камък. За щастие картината не е особено засегната и бързо е възстановена. Но това още повече повдига нейната популярност. За турнета по света на картината са направени 4 копия. Едно от тях беше изложено и в София през 1980 год. И за наша „гордост” тогава то беше нападнато с нож.
Когато отидете в Париж вероятно и вие ще имате силното желание да видите Лувъра и Мона Лиза. За да осъществите това ваше желание трябва да знаете няколко много важни неща.
1. За да влезете в Лувъра ще се наложи да чакате на доста голяма опашка.





През Главния вход, където е пирамидата с фонтаните, чакането може да продължи доста (понякога до няколко часа). Казвам „за да влезете в Лувъра”, защото всъщност влизането е съпроводено от щателна проверка да не носите оръжие, включително ножчета (дори малки сгъваеми).



Забранено е внасянето на алкохол и на обемисти и твърди предмети. Това е все едно преминаването през летищен пропускателен пункт. След като влезете под пирамидата там става закупуването на билети от множество билетни каси. Едва тогава влизате в залите за разглеждане.
2. Установено е, че за да разгледа човек всичко в Лувъра ще са необходими минимум 14 дни, при положение, че не се спира за повече от 10 секунди на всеки експонат! Ако имате на разположение само един ден, трябва предварително да се запознаете с плана на Лувъра и да планирате добре маршрута си из залите. Ако обаче имате на разположение само няколко часа, просто ще видите само това, което попадне пред очите ви и след това ще имате самочувствие да кажете, че сте били там. Естествено най-важното е за видите Мона Лиза. Тя се намира в крилото „Денон”. Може да видите и още някои други забележителни шедьоври, като статуята на Венера Милоска и богинята Нике от Самотраки, робите на Микеланджело („Умиращия роб” и „Бунтуващия се роб”), Портрет на Св. Ана, Портрет на Св. Йоан Кръстител на Леонардо да Винчи, Сватбата в Кана Галилейска от Веронезе, Просякът на Джузепе Рибера, Христос на Кръста от Ел Греко, огромните платна на Рубенс, алегорично представящи сцени от живота на Мария Медичи и др. Непременно трябва да видите и шедьоврите Коронясването на Наполеон от Давид и Свободата, която води народа от Дьолакроа.
Ако имате късмет и време можете да видите и други интересни експонати, но по-вероятно е да пропуснете дори тези, които изброих по-горе. А ако нямате под ръка и карта на залите, може дори да се загубите сред навалицата.



Квадратния двор на Лувъра под който минава тунела от метростанцията Лувър-Риволи

3. За да се спести малко повече време от чакане, е за предпочитане да минете през входа от източната страна на Лувъра, от към спирката на метрото „Лувър-Риволи”. От там опашката е определено по-малка и проверката минава по-бързо. Минавате през тунела под квадратния двор и ще се озовете отново под пирамидата с касите за билети.



Главния вход на Лувъра с пирамидата





4. Имайте предвид, че в Лувъра има много туристи и трудно можете да си пробиете път, за да разгледате експонатите по-отблизо. Добре е да се снабдите с аудио система, която се предлага срещу заплащане (3 Евро)на 11 езика. Само така ще можете да разберете кое какво е и подробности за даден експонат.
5. Билетът за самостоятелно посещение е 14 Евро. Лувърът е затворен във вторник, а в сряда и петък работи до 22 часа. В първата неделя на всеки месец посещението е безплатно. Представете си какво стълпотворение е тогава.
6. Ако сте в Париж само за три-четири дни, не е за препоръчване да посещавате Лувъра без предварително организирана туристическа обиколка с местен екскурзовод. Тогава ще бъдете снабден със специален радиоприемник със слушалки, чрез което ще можете да слушате на български език беседата на екскурзовода и да научите максимално подробности за експонатите. А и екскурзовода ще ви заведе най-бързо до най-впечатляващите експонати. Няма и опасност да се загубите. Самостоятелното посещение само ще ви отнеме от скъпоценното време, през което можете да разгледате други забележителности на Париж.
В Лувъра снимането е разрешено, но без употреба на светкавица. Най-добре е да си закупите туристически пътеводител на Лувъра във залата под пирамидата, където се продават и билетите.
По долу предлагам да видите само снимки от външната страна на Лувъра, като архитектурна забележителност.



Главния вход на Лувъра























Всичко останало ще видите, ако отидете в Париж и решите да влезете в този забележителен музей.
Това е всичко от мен за Лувъра.

Следва продължение.

До нови срещи
С поздрави инж. Иван Иванов
 

Два пъти съм бил в Париж и честно и с ръка на сърцето - това ми е най-любимия град след родния София. Първия път в Лувъра бях с художник, който ми обясняваше разни техники на рисуване... хубаво добих представа за нещата ама това чудо няма обхождане... Е огладнях и излязох навън... пък и се преситих от произведения на изкуството... Втория път пак го посетих... обикалях, обикалях... отново не успях да го обходя - чувал съм че трябва поне седмица - ама пък аз не съм чак толкова запален.

Един път попаднах на един пазар за цветя - съвсем близо беше до Лувъра - невероятно готино място... втория път го търсих - е не го намерих - така е като се шляя без карта :-)

Още веднъж благодаря.

Харесвам постингите ти ,защото са много точни и дават практични указания какво трябва да направиш,за да видиш повече неща.Аз също предпочитам организирани екскурзии и ако случиш на добър екскурзовод виждаш много неща.

Много важно е наистина да случиш на добър екскурзовод. А ние наистина случихме на такъв. Изключително интелигентна и ерудирана дама от български произход. Казва се Розиана. От нея научихме толкова много, колкото не бих научил и от най-добрата енциклопедия. Тя беше наш гид и при посещението на дворците Версай и Фонтебло, за които ще напиша по-нататък

Благодаря за разходката, беше ми много приятно и полезно.

Радвам се ,че надникнах и си припомних:))