Постинг
13.10.2011 21:40 -
Какво трябва да знаем за календара? - Част 1
Автор: pitagorid
Категория: История
Прочетен: 11164 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2011 22:02
Прочетен: 11164 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 13.10.2011 22:02
Какво трябва да знаем за календара? - Част 1
Днес в света официално приетия календар е Григорианският. Този календар за пръв път е въведен от папа Григорий XIII през 1582 год. Отначало той е приет само в няколко европейски страни, където се изповядва католицизма, но по-късно постепенно е приет и в целия останал християнски свят, включително и в България през 1916 г. Поради икономическата доминация на страните с християнско вероизповедание, Григорианският календар се е наложил като световен календар и днес се използва и в страните, където официалната религия не е християнството.
Официалният световен календар обаче има редица недостатъци, които в една или друга степен не са в крак със съвременното икономическо развитие. Тези недостатъци най-общо казано се състоят в следното:
1. Началото на всяка Нова Година започва в различен ден от седмицата.
Това измесване е с един ден напред, а при годината следваща високосната, изместването е с 2 дни. В следствие на това за всяка година календарът е различен и е необходимо да се отпечатват огромно количество нови календари в световен мащаб. Общия брой на разновидностите на календарите е 28. т.е за произволно избрана година може да се приложи един от тези 28 варианта.
2. Месеците имат различен брой дни.
Те варират от 28 до 31, при това редуването им е неравномерно.
3. Тримесечията също имат различен брой дни.
Това пък се отразява на планирането в икономическия сектор.
4. Седмиците не са разположени изцяло в даден месец.
Има седмици, които преминават от един месец в друг и дори от едно тримесечие в друго. Това затруднява обвързването на седмичното планиране с месечното и тримесечното, а така също и с годишното. Последното е в следствие на промяна на броя на почивните дни в годишен аспект (официалните празници се падат в различни делнични дни и техния брой е различен за всяка отделна година). Това понякога налага промяна чрез декрет реда на делничните и празничните дни около Официалните празници на дадена страна.
Още в началото на 20 век са се появили предложения за извършване на календарна реформа, която да премахне недостатъците на Григорианския календар. Досега обаче всички опити за реформа са останали нереализирани и отхвърлени от ООН по ред причини.
Преди да видим какви са тези причини искам да ви запозная с основните принципи, върху които са изградени календарните системи, в това число и Григорианския календар.
До неотдавна в световен мащаб са се използвали десетки видове календарни системи. Някои от тези системи продължават да се използват в отделни страни (например в Китай и Източна Азия) изолирано или паралелно заедно с официалния календар.
Всички календарни системи от дълбока древност до днес са изградени върху три базови постулата.
1. Продължителността на слънчевата година е равна на 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Или превърнато в десетична форма, това се изразява така - 365,2421933 денонощия.
2. Продължителността на земното денонощие е равно на 24 часа. Всеки час се дели на 60 минути или в денонощието има1440 минути. Всяка минута се дели на 60 секунди или в денонощието има 86400 секунди.
3. Средната продължителност на сидерическия Лунен месец е равна на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди. Или превърнато в десетична форма, това се изразява така - 29,5305882 денонощия.
За тези които не знаят: Сидерически Лунен месец - това е периодът между две последователни еднакви фази на Луната (например между две последователни Новолуния).
Календарните системи се делят на три вида:
Лунни календари
Основното при тях е, че приемат като основна единица на измерване третия постулат - Средната продължителност на Лунния (сидерически) месец. Понеже продължителността на Лунния месец не е кратен на броя на денонощията в него, в тези календари, месеците били или от 29 дни или от 30. Точността на лунните календари зависи от начина на редуване на месеците от 29 дни с тези от 30 дни. Този тип календари са употребявали предимно в страните с мюсюлманско вероизповедание и евреите. Еврейския календар традиционно се използва и до днес в Израел паралелно с официалния световен календар. Върху структурата на лунните календари няма да се спирам, тъй като те са отречени от съвремието.
Лунно-слънчеви календари
Тези календари са възникнали по-късно от лунните. Те са базирани на принципа на първия и третия постулат, посочени по-горе. Хората са се стремели да пригодят така календара, че в слънчевата година да има определен брой лунни месеци. Но за съжаление Слънчевата година съдържа дробно число лунни месеци. 12 лунни месеци имат продължителност 354,3670584 денонощия. За да се изравни годината се налагало някои години да имат не по 12 а по 13 лунни месеца. Това създавало голяма бъркотия и се съставяли специални таблици, които да показват коя година колко месеца ще има и как ще се редуват годините с 12 и 13 месеца.
Върху структурата на лунно-слънчевите календари също няма да се спирам, по същите причини, които изложих за лунните.
Слънчеви календари
Слънчевите календари приемат като основна единица на измерване първия и втория постулат т.е. Продължителността на слънчевата година и Продължителността на земното денонощие.
Макар в сравнение с лунните и лунно-слънчевите системи тези календари да са крачка напред в усъвършенстването, те също имат един основен недостатък, който се оказва най-костеливия орех в стремежа да се повиши точността на отчитане. Този недостатък се състои в следното: Слънчевата година не е кратна точно на земното денонощие. Една слънчева година ,както казахме вече, е равна на 365,2421933 земни денонощия. Решаването на този проблем създава много главоболия.
Ако приемем че годината има 365 денонощия, календарното време ще изостава от реалното астрономическо време всяка година с 0,2421933 земни денонощия, което прави приблизително 5 часа и 49 минути. Като приблизително за всеки 4 години ще се натрупва грешка от 0,9687732 денонощия.
Изводът е, че на всеки 4 години към календара трябва да се прибавя по 1 допълнителен ден за корекция.
Първия слънчев календар е дело на древните египтяни. Те са направили точно това което описах по-горе. Приели са годината да има 365 дни. По този начин обаче с течение на времето календарното време започнало да избързва напред спрямо астрономическото. Затова от време на време жреците изправяли календара, като го сверявали с изгрева на звездата Сириус и разлива на река Нил. Тази корекция се извършвала хаотично и без всякаква закономерност. Едва през 3 век пр.н.е. египетският владетел Птоломей ІІІ взел решение на всеки 4 години към годината да се прибавя по един допълнителен ден за коригиране на неточността на календара. Въпреки това тази корекция не била възприета от върховните жреци и египетския календар продължавал да блуждае и да изпреварва истинското астрономическо време.
Едва след завоюването на Египет от римляните, този календар е реформиран. Календарната реформа е въведена от император Юлий Цезар, поради което този календар е известен под името Юлиански.
Основното в Юлианския календар е това, че годината има 365 дни, но на всеки 4 години към нея се добавя още един ден, наречен високосен. Този календар е считан за много точен в древността и се е наложим по-късно и в християнското летоброене.
Всеки слънчев календар ( в това число и Юлианския) се характеризира с още три основни параметъра.
- вътрешна структура на разделяне на годината на определен брой части.
- точката на започване на Новата година.
- базова точка за контрол и сверяване на календарното с астрономическото време
Още египтяните са възприели системата, годината да се разделя на 12 равни части по 30 дни и в края на годината оставали още 5 дни, които не влизали в тези 12 части. Разделянето на годината на 12 части с по 30 дни се обяснява от историографите с това, че толкова време е продължавал приблизително Лунния месец. Това твърдение обаче не е много убедително, защото египетския календар не е вземал под внимание лунния период. Вероятно истината се крие във факта, че в Египет е била възприета дванадесетичната бройна система. На този факт се дължи и разделянето на денонощието на две части по 12 часа - 12 часа ден и 12 часа нощ. Под влияние на персите пък, където е приета 60-тичната бройна система, часът е разделен на 60 части наречени минути, а всяка минута в по-късно време е разделена още веднъж на 60 части, наречени секунди.
Ако вникнем по-дълбоко в класическия Юлианския календар, ще забележим че освен на месеци друго деление на годината няма. Дните вътре в месеците се номерирали с пореден номер. Първия ден на месеца имал специално име - календ, (откъдето идва и съвременното име на календара), а последния се е наричал канун (от там все още някъде се среща думата "накануне" т.е. на края). Характерното е, че Новата Година е започвала с календа на месец Март (1 -ви Март).Този месец е именувам на бога на войната Марс.
Втория месец е именуван Априлиус, което на латински означавало "сгряващ" и символизирал началото на пролетното сгряване на Земята от Слънцето. Третия месец е именуван на името на богинята Майа - Майюс, а четвъртият месец е именуван на богинята Юнона - Юниус.
Останалите месеци до десетия включително носели името на поредния номер на месеца в годината, Квинтилиус, Секстилиус, Септембиус, Октобриус, Новембриус и Децембриус. Единадесетия месец е именуван на двуликия бог Янус - Януариус, а последния месец е определен като месец на пречистването (на латински фебрус) - Фебруариус.
Всички нечетни месеци са имали по 31 дни, а четните по 30 дни. Само за последния 12-ти месец не достигал един ден и той останал с 29 дни.
Като базова точка за сверяване на календарното време с астрономическото е приета точката на Пролетното равноденствие, която по онова време е била на 21 Март. На тази дата е започвала пролетта.
След смъртта на Юлий Цезар, неговия приемник Октавиан Август в чест на Юлий Цезар преименувал петия месец от Квинтилиус на Юлиус, а за себе си оставил шестия месец, който именувал Аугустус. Но за да се изравни със своя велик предшественик, той добавил към месец Аугустус още един ден за сметка на последния месец Фебруариус. Така месец Аугустус станал с 31 дни, а Фебруариус с 28 дни. Допълнителния високосен ден се е добавял в края на годината с което Фебруариус ставал с 29 дни.
Август направил още няколко промени. За да не бъдат три месеца поред с по 31 дни, той прехвърля един ден от Септембиус в Октобриус и съответно един ден от Новембриус в Децембриус.
Това е структурата на класическия Юлиански календар.
С появата на християнството обаче в Юлианския календар са заложени още два нови постулата.
1. Въвежда се така наречения "Седмоднев".
Смисълът на седмоднева произлиза от Библията, според която "Бог е създал света за шест дни и на седмия седнал да си почине". Така се заражда непрекъснатото разделяне на оста на времето на периоди от Седем дни. В първите шест дни се работи, а в последния седми ден се почива. Почивния ден е бил в събота според Стария завет, а при Християнството почивния ден е изместен в неделя (денят в който Христос е възкресал). Така се заражда днешната седмица, която както ще видим по-нататък е най-големия проблем при извършването на световна реформа на календарната система днес.
2. Преместването на началото на Новата Година от 1 Март на 1 Януари, като се е смятало, че тъкмо на 1 Януари е роден Христос. (което по късно се е "оказало", че не е вярно.)
Въвеждането на Юлианския календар в Християнската църква става през 321 година, а 4 години по-късно на Първия Никейски Църковен събор през 325 г. се приема и правилото за празнуването на Възкресение Христово и свързаните с него подвижни празници. За това правило вече съм писал отделно два постинга. Вижте тук и тук.
Юлианския календар колкото и точен да е бил, с течение на времето отново се е разминал с реалното астрономическо време. Това за пръв път го е забелязал папа Григорий XIII, който извършва нова календарна реформа като прави успешен опит да повиши точността на Юлианския календар.
В какво се състои тази реформа ще ви запозная в следващата част, посветена на календара и какво трябва да знаем за него. Тогава ще се спра и върху идеите за създаване на нов световен календар и причините, поради които той все още не е въведен.
Днес в света официално приетия календар е Григорианският. Този календар за пръв път е въведен от папа Григорий XIII през 1582 год. Отначало той е приет само в няколко европейски страни, където се изповядва католицизма, но по-късно постепенно е приет и в целия останал християнски свят, включително и в България през 1916 г. Поради икономическата доминация на страните с християнско вероизповедание, Григорианският календар се е наложил като световен календар и днес се използва и в страните, където официалната религия не е християнството.
Официалният световен календар обаче има редица недостатъци, които в една или друга степен не са в крак със съвременното икономическо развитие. Тези недостатъци най-общо казано се състоят в следното:
1. Началото на всяка Нова Година започва в различен ден от седмицата.
Това измесване е с един ден напред, а при годината следваща високосната, изместването е с 2 дни. В следствие на това за всяка година календарът е различен и е необходимо да се отпечатват огромно количество нови календари в световен мащаб. Общия брой на разновидностите на календарите е 28. т.е за произволно избрана година може да се приложи един от тези 28 варианта.
2. Месеците имат различен брой дни.
Те варират от 28 до 31, при това редуването им е неравномерно.
3. Тримесечията също имат различен брой дни.
Това пък се отразява на планирането в икономическия сектор.
4. Седмиците не са разположени изцяло в даден месец.
Има седмици, които преминават от един месец в друг и дори от едно тримесечие в друго. Това затруднява обвързването на седмичното планиране с месечното и тримесечното, а така също и с годишното. Последното е в следствие на промяна на броя на почивните дни в годишен аспект (официалните празници се падат в различни делнични дни и техния брой е различен за всяка отделна година). Това понякога налага промяна чрез декрет реда на делничните и празничните дни около Официалните празници на дадена страна.
Още в началото на 20 век са се появили предложения за извършване на календарна реформа, която да премахне недостатъците на Григорианския календар. Досега обаче всички опити за реформа са останали нереализирани и отхвърлени от ООН по ред причини.
Преди да видим какви са тези причини искам да ви запозная с основните принципи, върху които са изградени календарните системи, в това число и Григорианския календар.
До неотдавна в световен мащаб са се използвали десетки видове календарни системи. Някои от тези системи продължават да се използват в отделни страни (например в Китай и Източна Азия) изолирано или паралелно заедно с официалния календар.
Всички календарни системи от дълбока древност до днес са изградени върху три базови постулата.
1. Продължителността на слънчевата година е равна на 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Или превърнато в десетична форма, това се изразява така - 365,2421933 денонощия.
2. Продължителността на земното денонощие е равно на 24 часа. Всеки час се дели на 60 минути или в денонощието има1440 минути. Всяка минута се дели на 60 секунди или в денонощието има 86400 секунди.
3. Средната продължителност на сидерическия Лунен месец е равна на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди. Или превърнато в десетична форма, това се изразява така - 29,5305882 денонощия.
За тези които не знаят: Сидерически Лунен месец - това е периодът между две последователни еднакви фази на Луната (например между две последователни Новолуния).
Календарните системи се делят на три вида:
Лунни календари
Основното при тях е, че приемат като основна единица на измерване третия постулат - Средната продължителност на Лунния (сидерически) месец. Понеже продължителността на Лунния месец не е кратен на броя на денонощията в него, в тези календари, месеците били или от 29 дни или от 30. Точността на лунните календари зависи от начина на редуване на месеците от 29 дни с тези от 30 дни. Този тип календари са употребявали предимно в страните с мюсюлманско вероизповедание и евреите. Еврейския календар традиционно се използва и до днес в Израел паралелно с официалния световен календар. Върху структурата на лунните календари няма да се спирам, тъй като те са отречени от съвремието.
Лунно-слънчеви календари
Тези календари са възникнали по-късно от лунните. Те са базирани на принципа на първия и третия постулат, посочени по-горе. Хората са се стремели да пригодят така календара, че в слънчевата година да има определен брой лунни месеци. Но за съжаление Слънчевата година съдържа дробно число лунни месеци. 12 лунни месеци имат продължителност 354,3670584 денонощия. За да се изравни годината се налагало някои години да имат не по 12 а по 13 лунни месеца. Това създавало голяма бъркотия и се съставяли специални таблици, които да показват коя година колко месеца ще има и как ще се редуват годините с 12 и 13 месеца.
Върху структурата на лунно-слънчевите календари също няма да се спирам, по същите причини, които изложих за лунните.
Слънчеви календари
Слънчевите календари приемат като основна единица на измерване първия и втория постулат т.е. Продължителността на слънчевата година и Продължителността на земното денонощие.
Макар в сравнение с лунните и лунно-слънчевите системи тези календари да са крачка напред в усъвършенстването, те също имат един основен недостатък, който се оказва най-костеливия орех в стремежа да се повиши точността на отчитане. Този недостатък се състои в следното: Слънчевата година не е кратна точно на земното денонощие. Една слънчева година ,както казахме вече, е равна на 365,2421933 земни денонощия. Решаването на този проблем създава много главоболия.
Ако приемем че годината има 365 денонощия, календарното време ще изостава от реалното астрономическо време всяка година с 0,2421933 земни денонощия, което прави приблизително 5 часа и 49 минути. Като приблизително за всеки 4 години ще се натрупва грешка от 0,9687732 денонощия.
Изводът е, че на всеки 4 години към календара трябва да се прибавя по 1 допълнителен ден за корекция.
Първия слънчев календар е дело на древните египтяни. Те са направили точно това което описах по-горе. Приели са годината да има 365 дни. По този начин обаче с течение на времето календарното време започнало да избързва напред спрямо астрономическото. Затова от време на време жреците изправяли календара, като го сверявали с изгрева на звездата Сириус и разлива на река Нил. Тази корекция се извършвала хаотично и без всякаква закономерност. Едва през 3 век пр.н.е. египетският владетел Птоломей ІІІ взел решение на всеки 4 години към годината да се прибавя по един допълнителен ден за коригиране на неточността на календара. Въпреки това тази корекция не била възприета от върховните жреци и египетския календар продължавал да блуждае и да изпреварва истинското астрономическо време.
Едва след завоюването на Египет от римляните, този календар е реформиран. Календарната реформа е въведена от император Юлий Цезар, поради което този календар е известен под името Юлиански.
Основното в Юлианския календар е това, че годината има 365 дни, но на всеки 4 години към нея се добавя още един ден, наречен високосен. Този календар е считан за много точен в древността и се е наложим по-късно и в християнското летоброене.
Всеки слънчев календар ( в това число и Юлианския) се характеризира с още три основни параметъра.
- вътрешна структура на разделяне на годината на определен брой части.
- точката на започване на Новата година.
- базова точка за контрол и сверяване на календарното с астрономическото време
Още египтяните са възприели системата, годината да се разделя на 12 равни части по 30 дни и в края на годината оставали още 5 дни, които не влизали в тези 12 части. Разделянето на годината на 12 части с по 30 дни се обяснява от историографите с това, че толкова време е продължавал приблизително Лунния месец. Това твърдение обаче не е много убедително, защото египетския календар не е вземал под внимание лунния период. Вероятно истината се крие във факта, че в Египет е била възприета дванадесетичната бройна система. На този факт се дължи и разделянето на денонощието на две части по 12 часа - 12 часа ден и 12 часа нощ. Под влияние на персите пък, където е приета 60-тичната бройна система, часът е разделен на 60 части наречени минути, а всяка минута в по-късно време е разделена още веднъж на 60 части, наречени секунди.
Ако вникнем по-дълбоко в класическия Юлианския календар, ще забележим че освен на месеци друго деление на годината няма. Дните вътре в месеците се номерирали с пореден номер. Първия ден на месеца имал специално име - календ, (откъдето идва и съвременното име на календара), а последния се е наричал канун (от там все още някъде се среща думата "накануне" т.е. на края). Характерното е, че Новата Година е започвала с календа на месец Март (1 -ви Март).Този месец е именувам на бога на войната Марс.
Втория месец е именуван Априлиус, което на латински означавало "сгряващ" и символизирал началото на пролетното сгряване на Земята от Слънцето. Третия месец е именуван на името на богинята Майа - Майюс, а четвъртият месец е именуван на богинята Юнона - Юниус.
Останалите месеци до десетия включително носели името на поредния номер на месеца в годината, Квинтилиус, Секстилиус, Септембиус, Октобриус, Новембриус и Децембриус. Единадесетия месец е именуван на двуликия бог Янус - Януариус, а последния месец е определен като месец на пречистването (на латински фебрус) - Фебруариус.
Всички нечетни месеци са имали по 31 дни, а четните по 30 дни. Само за последния 12-ти месец не достигал един ден и той останал с 29 дни.
Като базова точка за сверяване на календарното време с астрономическото е приета точката на Пролетното равноденствие, която по онова време е била на 21 Март. На тази дата е започвала пролетта.
След смъртта на Юлий Цезар, неговия приемник Октавиан Август в чест на Юлий Цезар преименувал петия месец от Квинтилиус на Юлиус, а за себе си оставил шестия месец, който именувал Аугустус. Но за да се изравни със своя велик предшественик, той добавил към месец Аугустус още един ден за сметка на последния месец Фебруариус. Така месец Аугустус станал с 31 дни, а Фебруариус с 28 дни. Допълнителния високосен ден се е добавял в края на годината с което Фебруариус ставал с 29 дни.
Август направил още няколко промени. За да не бъдат три месеца поред с по 31 дни, той прехвърля един ден от Септембиус в Октобриус и съответно един ден от Новембриус в Децембриус.
Това е структурата на класическия Юлиански календар.
С появата на християнството обаче в Юлианския календар са заложени още два нови постулата.
1. Въвежда се така наречения "Седмоднев".
Смисълът на седмоднева произлиза от Библията, според която "Бог е създал света за шест дни и на седмия седнал да си почине". Така се заражда непрекъснатото разделяне на оста на времето на периоди от Седем дни. В първите шест дни се работи, а в последния седми ден се почива. Почивния ден е бил в събота според Стария завет, а при Християнството почивния ден е изместен в неделя (денят в който Христос е възкресал). Така се заражда днешната седмица, която както ще видим по-нататък е най-големия проблем при извършването на световна реформа на календарната система днес.
2. Преместването на началото на Новата Година от 1 Март на 1 Януари, като се е смятало, че тъкмо на 1 Януари е роден Христос. (което по късно се е "оказало", че не е вярно.)
Въвеждането на Юлианския календар в Християнската църква става през 321 година, а 4 години по-късно на Първия Никейски Църковен събор през 325 г. се приема и правилото за празнуването на Възкресение Христово и свързаните с него подвижни празници. За това правило вече съм писал отделно два постинга. Вижте тук и тук.
Юлианския календар колкото и точен да е бил, с течение на времето отново се е разминал с реалното астрономическо време. Това за пръв път го е забелязал папа Григорий XIII, който извършва нова календарна реформа като прави успешен опит да повиши точността на Юлианския календар.
В какво се състои тази реформа ще ви запозная в следващата част, посветена на календара и какво трябва да знаем за него. Тогава ще се спра и върху идеите за създаване на нов световен календар и причините, поради които той все още не е въведен.
Тагове:
Исторически календар за месец АПРИЛ
“Фейсбук” излиза онлайн Бен Мезрич ...
Какво трябва да знаем за календара? - Ча...
“Фейсбук” излиза онлайн Бен Мезрич ...
Какво трябва да знаем за календара? - Ча...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
hristo27 -
Има неща, които човек научава с в...
14.10.2011 20:39
14.10.2011 20:39
Има неща, които човек научава с времето.
Поздрави за хубавия постинг!
цитирайПоздрави за хубавия постинг!
2.
анонимен -
питане
10.07.2012 14:54
10.07.2012 14:54
кога в България е въведен грегорианския календар?
цитирайГригорианския календар е въведен в България на 1 април 1916 г. След 31 март 1916 год. по стария стил, на следващия ден е било вече 14 април 1916 по Григорианския стил.
цитирайСедмицата НЕ Е от Библията - седемте дни са посветени на седемте СВЕТИЛА
Първия на Слънцето - в някои календари и до днес си е така - СЪНдей, ЗОНтаг.
Вторият е на Луната - Люнди
Третият е на МАРС - Марди
Четвъртият е на Меркурий - Меркрюди
Петият на Юпитер - Жоди
Шестият на Венера - Вендреди
Седмият на Сатурн - на английски Сатърдей
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/09/27/iyi.611628
РОЗЕТАТА от Плиска е останала преди Християнството.
цитирайПървия на Слънцето - в някои календари и до днес си е така - СЪНдей, ЗОНтаг.
Вторият е на Луната - Люнди
Третият е на МАРС - Марди
Четвъртият е на Меркурий - Меркрюди
Петият на Юпитер - Жоди
Шестият на Венера - Вендреди
Седмият на Сатурн - на английски Сатърдей
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/09/27/iyi.611628
РОЗЕТАТА от Плиска е останала преди Християнството.
Търсене
Блогрол
