Прочетен: 13715 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2009 20:36
Винаги съм предпочитал екскурзионната почивка пред стационарната. Не обичам да почивам на едно място, нито на ски в планината нито по горещите пясъци на плажовете. Обичам красивите гледки на природата и да посещавам непознати места, както в България, така и в чужбина.
И при задаващата се доста дълга майска ваканция тази година, изборът ми беше категоричен. Екскурзия! Въпросът беше - Къде?
Имахме голям избор. След падането на ограниченията, сега човек може да пътува свободно. С противоречиви чувства с моята съпруга избрахме РУМЪНИЯ. Моите колеги ме разколебаваха. Какво ще видиш там? Една бедна като нашата страна, пълна с цигани и мизерия. Иди по-добре в Гърция или Турция.
Може би имаха някакво право, но ние вече бяхме решили и тръгнахме.
В интерес на истината това не беше първото ми пътуване в Румъния. Ходил съм няколко пъти в служебна командировка с кола. Но при тези пътувания, човек не може да добие реална представа за мястото където пътува по няколко причини. Първо: Пътуването е по бизнес дела и свободно време почти липсва. Второ: Пътува се с кола и като водач, вниманието ти е насочено към пътната обстановка и не можеш да разглеждаш околността. И трето, може би най-важното: Където и да отидеш, гледаш нещо, но не знаеш какво е това нещо и каква е неговата история. Най-малкото, трябва да знаеш език за да контактуваш с хората около теб или да се снабдиш с по-обемист пътеводител. Та впечатленията ми от тези пътувания не бяха особено очарователни. Всъщност те бяха точно такива каквито всеки българин си е изградил предварително. Не напразно има такива приказки като "румънски циганин" или "румънски тираджия". Но ние "познаваме" БЛИЗКАТА Румъния, тази на другия бряг на Дунава, така нареченото "Влашко", а за някои по-компетентни и областите на юг и югоизток от Карпатите, така наречената "Молдова". Ама не онази Молдова от бившия СССР, а Румънската Молдова, Констанца, Браила, Тулча. Разбира се всеки знае за Букурещ, най-големия град на Балканите, столицата на Влашко и цяла Румъния.
Но нека да се върна на мисълта. Решихме и ... тръгнахме.
Трябва да направя едно важно уточнение. Тръгнахме, но не с личната кола, а с автобус на туристическа агенция "Бохемия". Някой ще попита: Защо с автобус, а не с личната кола. Ами аз по-горе вече казах защо. Макар и да не е служебно пътуването, то ще страда от най-важните недостатъци които изброих. Липса на подробна информация, съсредоточаване вниманието върху пътната обстановка и постоянната заплаха от пътно произшествие. На всичко отгоре трябва да се грижиш сам за резервации в хотели, осигуряване на храна и т.н. Организираното пътуване си има своите главни предимства. Не се грижиш за нищо. Плащаш и се наслаждаваш на пътуването в истинския смисъл на думата. При това ти обясняват какво гледаш и каква е неговата история. А и имаш достатъчно време да си избираш сам какво искаш да видиш. Някой ще ме контрира и ще каже, че нямаш онази свобода когато пътуваш сам и трябва да се съобразяваш с туристическата програма. Да! Това е и може би най-големия недостатък на този вид пътувания, но той е предостатъчно компенсиран от останалите предимства.
Преди да продължа, трябва да кажа и нещо изключително важно. Никога не избирайте туристически дестинации, с нощни преходи. Това е груба грешка. Вярно, тези дестинации са по-евтини, защото се спестяват пари от нощувки в хотели, но нощните пътувания са направо убийствени и макар привидно да остава повече време за разглеждане през деня, умората те съсипва и ти не можеш да се наслаждаваш с удоволствие на видяното. След нощно пътуване няма и задължителната закуска на шведска маса при хотелите. Дневните пътувания имат и едно изключително предимство. При самото пътуване, човек вижда местата през които пътува и си вади една много по-пълна представа за ландшафта, архитектурата, пътищата и особеностите на бита на хората. Така се вижда най-характерното за дадена страна. При туристическата програма, обикновено те водят на най-лъскавите обекти и се скрива задния двор.
И така, избрахме организирана екскурзия до Румъния с автобус на ТА "Бохемия". Пътуването започна в 7,30 часа сутринта. Цялата група беше от Стара Загора и това беше много важно, защото бяхме колеги и познати и с почти еднакви интереси. Организацията беше безупречна. Вече няколко пъти пътуваме с тази туристическа агенция и сме изключително доволни и от екскурзоводите и от автобусите и от водачите и от обслужването.
Ден 1
Пътуването до Русе няма какво да описвам. Стара Загора, Казанлък, Шипка, Габрово, В.Търново, Бяла, Русе. На обяд бяхме на Дунав мост. От Българска страна никакви проблеми с граничната проверка, която просто липсваше. Когато обаче отидохме в румънско, се случи малка неприятност с една от туристките. При проверката от румънските гранични служби се оказа, че въпросната туристка пътува заедно с непълнолетната си дъщеря, която беше само ... на 17 години. Тъй като майката пътуваше сама с "момичето" (а бе, това си беше напълно зряла млада жена), по закон тя е трябвало да има заверено пълномощно от бащата, че е съгласен дъщеря му да пътува само с майка си в чужбина. Малка подробност, ама много съществена. Ей! Заядоха се и ни принудиха да се върнем обратно в Русе да я оставим. Така загубихме малко повече от половин час на вятъра.
Тръгнахме из БЛИЗКАТА Румъния към първата ни цел - Синая! Още след Гюргево пейзажът се смени коренно от този в България. Дунавската хълмиста равнина се замени с огромно равно пространство с големи зелени площи засети с житни култури и жълти ниви с рапица. Красива гледка. Минаваме през няколко села с ниски къщи, покрити с ламаринени поцинковани покриви, по които беше избила изобилно ръжда. Керемиди почти нямаше. Странно, но селата бяха пълни с хора и деца. Спретнати дворове. Пред почти всяка къща, малко семейно пазарче. Бабички и по-млади бабички продаваха коя каквото има, яйца, цветя, трушия. Пътят почти до Букурещ е четири лентов. Не е магистрала, защото минава през многолюдни села, но е приятен за пътуване. Малко преди столицата става тесен и с дупки като в България, но се вижда че се строи нов път. Първото нещо което се набива на очи е огромното количество жици и кабели, които висят по стълбовете. Отначало си помислихме, че това е само в селата през които минавахме. Какво беше изумлението ни, когато видяхме същата картина в сърцето на Букурещ. Всички ахнахме като невидели. Абе нещо уникално. Стотици, ама наистина стотици жици висяха по стълбовете като макарони. Намотани на рула и кръстосани във всички възможни посоки. Направо за Книгата на Гинес.
Маршрутът беше директно за Синая, но водачите предпочетоха да минем през центъра на Букурещ, защото беше събота и очакваха големи задръствания по околовръстния път. Това беше добро за нас, че щяхме да добием някаква бегла представа за столицата на Румъния. И както вече казах, това беше невъобразимото въздушно окабеляване. С съботните дни трафикът в центъра на Букурещ намалява, защото и там както в София, столичани заминават за родните си места. За сметка на това пък ставали огромни задръствания по околовръстния път. Позната родна картинка. Пресякохме града за около 30 минути. Направо си е експресно за нас, защото вече съм бил тук по служебни дела и в делничен ден прекосяването може да отнеме дори два часа. За Букурещ ще разкажа по-нататък. Ще кажа само, че в северната част на града се намират най-красивите и богаташки квартали. Там са разположени и бизнес центровете на световно известните концерни и корпорации. Там са и двете летища на Букурещ. Едното за по-ниско тарифните авиокомпании, и второто "Отопени" голямо и модерно международно летище от европейски тип.
Отправяме се към Плоещ. Плоещ е известен с нефтените си полета и четирите нефтени рафинерии. Това е богат на нефтени залежи край и силно индустриализиран град с над 230 000 жители. И тук минаваме през централната част експресно, но и това е достатъчно за да се добие представа за икономическото и културно равнище на града. Много търговски вериги познати и у нас а също и други съвсем непознати заемат огромни пространства в северната околоградска зона. Красиви зелени паркове. Но и тук се личи социалистическото блоково строителство с мрачни големи блокове за работническата класа.
Продължаваме напред през няколко големи села и малки градчета с все същата архитектура, ламаринени покриви и малки, но спретнати къщички с малки дворове и семейни пазарчета пред тях. Последния град преди Синая е Комарник. Вече навлизаме в Карпатите. Съвсем неусетно стигнахме и първата ни цел -Синая. По програма имаме двучасова пешеходна разходка из централната градска част.
Какво е Синая! Това е много красив планински курорт. Малък - около 11 000 жители. С доста хотели и вили, но в никакъв случай не мога да го сравня с който и да било град в България. Банско!? Не! В никакъв случай. Тук няма онова бясно строителство на нови грандомански хотели. Няма го онова хищническо унищожаване на красивата природа. Градчето е с европейски вид. Чисто, спретнато. Архитектурата е типично в западен стил. Не напразно тук я наричат "Перлата на Карпатите". Изведнъж забравихме къде се намираме. Това вече не беше БЛИЗКАТА Румъния. Попаднахме в една друга -НЕПОЗНАТА Румъния. Тук се намира лятната резиденция на румънските крале - Дворецът ПЕЛЕШ. За него ще разкажа по-късно, защото той не влиза в днешната туристическа програма.
След като разгледахме за краткото време с което разполагахме, забележителностите на центъра на Синая, ние се отправихме за мястото, където ще нощуваме. То се намира "Зад Карпатите" на 12 км от град Брашов и се нарича "Пояна Брашов". Пояна на румънски означава "курорт". Пояна Брашов е малък планински зимен курорт на около 1000 м надморска височина. По структура и предназначение прилича на нашия Боровец. Но и тук въпреки близостта си до големия Брашов, няма грандоманско строителство. Тук има по-скоро малки, но спретнати хотелчета за зимна почивка и множество заведения предимно битови с разнообразна местна кухня и типична фолклорна музика. Хотелът, където отсядаме явно е от соц. времената, но много добре поддържан и изискан. Отговаря на съвременните представи за един хотел "три звезди." Пристигаме рано вечерта и тъй като вече се беше смрачило, тръгнахме на вечерна разходка из курорта. Курортния сезон беше приключил и сега беше тихо и спокойно, но достатъчно приятно да прекараш една хубава вечер.
Космически заплати в държавните бордове!...
ДЕВЕТ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ ОТ ДЕСЕТ ИЗстрел...
29.07.2010 12:58
24.10.2011 03:54